сряда, 30 юни 2010 г.

539. ОТКРИХМЕ СЕ НАСРЕД ПУСТИНЯТА... /29-ти април/




На теб, Небесен и много търпелив
-точно както любовта ми!
-------
За мен си като въздуха насъщен!
Копнеех да те срещна и да литна!
Представях си, как лудо ме прегръщаш
и как ми шепнеш с блясък във очите:
- До болка, до безумство те обичам!
А теб те няма вече цяла вечност!
Тук срещах земни чувства най-различни...
А чаках теб - божествено сърдечна!...
Любима, тръгвайки да те посрещна,
се озовах в най-страшната пустиня!
Сред пясъци, от ада по-горещи,
копнях за теб - оазисна и синя!
Вървях и търсех...Няма те и няма!
Не знаех вече накъде да тръгна...
Сгрешена ли е Звездната програма?
Почувствах се предаден и излъган!
Но ти се появи!...Бе просто чудо!
Молитвеният зов ли те проводи?
В пустинята се молех с глас на Буда...
И ето те, Вълшебство пълноводно!

29.04.1993, 10ч.
Няколко вида пречистващи живота води ме 
символизират:
1.Според рождената ми година съм ВОДЕН ДРАКОН.
2.Според рождения ми ден съм с воден знак РАК.
3. Според енергийната ми работа с всички хора по света,
СЪМ ЗЛАТНА РЕКА или ЖИВА ВОДА ОТ СПАСИТЕЛНИ ФОТОНИ - това са частиците на светлината, които създавам нон-стоп. Как става това ли? Поемам от всички през деня  разстояние чрез цифрите на имената им /под небесно ръковоство/ 
ЛЕДЕНОТО ЗЛО
/бесове/, което живее в плътта им като ПАРАЗИТ-УБИЕЦ, дошъл от космоса. А през нощта  разграждам тези дяволски бесове, които развращават морала и изкривяват психиката на хората, освен, че ги разболяват, състаряват и убиват. 
Така това ледено зло светкавично се превръща в могъща Златна река  от БОЖЕСТВЕНИ ФОТОНИ - топла здравословна енергия, постъпваща в телата на всички. Количеството й се разпределя свише - Създателят знае на кого по колко.
Това е светлината на ВИСШАТА ЛЮБОВ, определяща здравето, имунната защита и духовните нива, а и добродетелите на човеците...Тези чудотворни фотони на светлината определят и новите РАСИ, според тяхното все по-мощно ниво на духовност! 
Физиката знае много добре всичко за ФОТОНИТЕ. Но за чудотворните фотони - нищо не знае.

вторник, 29 юни 2010 г.

538. НАД ЛЮБОВТА ГЪРМЯТ САЛЮТИ! /28-ми април/



Съскането змийско озаптихме

и ламята гледа упоено.
Дяволският студ мълчи притихнал,
тъне в ужас пищната му сцена.
Споменът за шоуто е пресен:
грим, интриги, луд ламтеж за слава...
С мълнии от злост гърмеше стресът.
А развратът вихреше се здраво.
Гръм удари кулите с парите!
Любовта, божествено красива,
задните им части тъй изрита,
че ги хвърли в ями със коприва.
Най-накрая алчността е в ада!
Гордостта ѝ грозно се изприщи.
Суетата отвисоко пада,
а властта ù се превръща в нищо!
Днес над любовта гърмят салюти.
С блясъци облива я зарята.
Беше от нищожества оплюта,
но ответен удар им изпрати.
Огън озаптява злите сноби.
Вдън-земята e заровен мракът.
Нека знаят клетвите прокобни,
че и тях възмездие ги чака!

28.04.2007, 7ч.44мин., събота.

537. ГОРДИЕВИЯТ ВЪЗЕЛ И НИЕ /28-ми април/




Не ме корѝ, че се бунтувам остро...-
На мрака злобен с огнен глас говоря.
Понякога съм мека като восък,
но в битките съм твърдост непокорна.
Ти вече знаеш, колко те обичам.
Това е важно! Другото е проза.
Дано да виждаш звездната ми личност,
защитница на свят, неземно-розов.
Небето отреди ми важна роля,
която буди добрини заспали.
Съдбата ми, препълнена с гастроли,
е меч, роден от мъдрите скрижали.
С омразата в душите съм в разправа.
От студ предпазвам скрити ореоли.
Смъртта надменно ми се подиграва,
но вече нос забива ниско долу.
На Гордий възела подпалих вчера.
Нали си спомняш? - Възел от прокоби!
Със бури мощни силите си меря,
и знам, че с огън злото ще загробя!

28.04.1993, 11ч.
-------
Датата 28 април е важна,  защото днес се нанася съдбоносен удар 
на мрака у нас и в целия свят.
1. Рожден ден на Иван Кулеков.
2. Рожден ден на Саддам Хюсеин.

536. ДОСТОЙНА ЗА ТЕБ! /27-ми април/



На Борис - с любов!

НЕ СИ ЛИ СЕ ПИТАЛ защо те обичам
с любовната жар на небето?
Защото звездата на твоята личност
незримо във мрака ми свети.
Защото си рицар с присъствие свято,
носител на истини скрити.
Наред със това, че си пръв във играта,
блестиш на доброто с лъчите.
НЕ СИ ЛИ СЕ ПИТАЛ защо вдъхновено
превръщам копнежа си в лава?
Защо ти внуших да повярваш във мене?
Защо висините ти давам?
Защото си волност, невиждана още.
Защото си син на безкрая.
Държиш под хипноза кошмарите нощни,
та злобно по мен да не лаят.
Онези, които голготно крещяха,
линчувайки яростно Кръста,
сега са се свили под дяволска стряха
и просто от страх ще се пръснат.
НЕ СИ ЛИ СЕ ПИТАЛ защо от вулкани
взривяваща сила съм взела?
Защо любовта ми, от чудо огряна,
напада хиените смело?
Защото е важно достойна да бъда
за твойта божествена нежност.
Да бъда за теб светлината отвъдна,
възпяла те в песни безбрежни!

27.04.2007, 7ч.42мин., петък.

535. БИТКА ЗА ЖИВОТА НА СИНА МИ! /27-ми април/




В "Заимов"- парк сме. Сънен е синът ми.
Край нас се гонят кучета игриви.
Далече сме от набезите тъмни.
Студът, подвил опашка, си отива.
Нощта бе нападателна, кошмарна.
Самата гробна бездна се разтвори.
Детето беше връхлетяно с ярост
от ледения съсък на гомора.
Срещу смъртта се хвърлих. Станах лава!
С ръце изгарях бесовете скрити.
А сенките, жестоки до кафяво,
ни гледаха с изцъклен лед в очите.
Побягнахме навън. Къде - не знаех!
Да се измъкнем спешно, беше нужно.
Във онзи миг синът ми - стреснат заек,
за стимул съдбоносен ми послужи.
И, както бях самотна, крехка, слаба,
се преродих в развихрена богиня.
Бях мощен огън, бях небесна сабя,
готова бях самия ад да срина!
Във чужда стая утрото ни свари...
Разбирате ли - бяхме победили!
Сега сме в парка...Никакви товари!
Щастливи сме, макар без капка сили!

27.04.1993, 9ч.30мин., вторник.
------
1. На този ден е родена Ева, свързана с кармата на
Хр.Ц. - мой родственик, който, докато бях в Германия
/1989 - 1991/, жестоко е издевателствал над малкия ми син.
2. След зазоряване, когато със сина ми Бобчо се посъвзехме
от кошмарната нощ /виж стр.532/,
отидохме при един приятел -Людмил, който
като разбра за снощното ни премеждие и за факта,
че сме напуснали дома си, веднага извади 100лв.
и ми ги даде с думите: "Ето, вземи. Нахрани детето!".
Не съм го молила за пари, а просто споделих тревогата
си с него - нуждаех се от съвет.
И Люси каза, да се върнем в къщи. Послушах го.
3. Рано сутринта, на крачка от парк "Заимов",
срещнахме Д.Арнаудов - един неприятен студоносен
човек, който живееше в другия край на София. И се
питам - как пък точно днес, точно в този ранен час
въпросният човек, самият дявол, се беше озовал на пътя ни?

понеделник, 28 юни 2010 г.

534. АДЪТ НА ЧЕРНОБИЛ... /26-ти април/



На двайсет и шести избухна Чернобил
и мракът крилата разпери.
С гръм билето черно смеха ни загроби,
превърна мечтите в химери...
Днес двайсет и шести април се възражда,
препълнен с надежди догоре.
Потъват във нищото сенки прокажни.
Небето във транс заговори.
Посочва ни път към сияйна безбрежност,
където се чувстваш чудесно,
където ги няма ни думите снежни,
ни клюнът граблив на регреса.
Там вечното зло е отминала карма.
Там болки от ужас не вият.
Там дните ни дават небесен подарък -
лечение на левкемия!
Животът бе вик и отворена рана.
От ужас се гърчеха дните.
Човешкият дух бе във менгеме хванат.
Мечтите скимтяха убито.
Но вече денят е до болка различен.
Огря ни велика промяна.
От злобните сенки изтръгнахме бича
и ето ни - свише огряни!

26.04.2007, 9ч.26мин., четвъртък.
-----
На 26.04.1993г. моят 10-годишен син щеше
да загине от мощно смъртоносно нападение, насочено
към главата и сърцето му. Спасих живота му след
няколкочасова среднощна битка със студа, който
на талази идваше към неговото телце. Помогна ми
Гергана от Ямбол, като ми предостави квартирата си
за няколко часа в софийския квартал
Слатина, докато траеше

 екстремната ситуация, в която се озовахме през онази нощ аз и 
моето скъпо момченце.
Хиляди благодарности, Гери!Радвам се, че ти тогава пожела да стана твоя кръстница. Църквата "СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" завинаги ще ни свързва! Ти си нашият ангел-спасител! Където и да си, бъди щастлива и закриляна от божествената светлина!

четвъртък, 24 юни 2010 г.

533. ЧУВСТВАМ ТВОЯТА СИЛА, ЛЮБОВ! /26-ти април/



Моят всевечен любим, достигнал най-чудотворните
висини на Нирвана, още от преди раждането си 
на Земята ми изпраща спасителни

лъчи към всеки един миг от живота ми!
---------------------------------------

ТИМ до МАРИ
---
Звездолики са белите нощи.

Звездолико е твоето АЗ.
С огнен Дух над моралите пошли,
ти си моят бленуван Пегас.
Търсех стимул - получих го вече!
Чаках чудо - и ето го там!...
Чувствам твоята сила всевечна.
Чувам твойто вълшебно "SESAME".
Птица-Жар съм! Затуй ще те жаря.
Ореолно за теб ще искря.
Аз съм КРЪСТА! Но ти си ОЛТАРА!
Аз съм СЛАВЕЙ. Но ти си ЗОРА!
Не обичам трагичните трели.
Нека злото остане назад.
Грозни паяци бяха изплели
здрава мрежа, свирепи от глад.
Но я жарна небесният пламък.
Нова вяра света извиси.
Ти си НЕЖНОСТ, искрящо голяма.
Аз - КОРОНАТА в твойте коси!
Отключи ми света на звездите!
Знам, че можеш - всесилна си ти!
Ти си МЪДРОСТ, с лазури обвита!
Аз съм ПЪТ, който звездно блести!

26.04.1993, 11ч., понеделник.
---
 Навършват се 7 години от Чернобилския ад 
на 26.04.1986г.
- След няколко часа ще започна
грандиозна битка със силите на мрака
и ще победя, и ще спася живота
на сина ми!
За подробности виж в блога ми ИСТИНАТА Е ЛЮБОВ

съседната страница - 532.

събота, 19 юни 2010 г.

532. /проза/ ЖИВОТЪТ НА СИНА МИ БЕ СПАСЕН ЧРЕЗ НИРВАНА! Това се случи на 26- ти април 1993г.

---------------------МОЯ РИСУНКА, цветен туш---------------------

---------------------ГУШНАЛА СЪМ СИНА СИ------------


На Нирвана - с благодарност!
----------------------------------------------------
На 26.04.1993 г. около 22 ч. моят 10-годишен син се озова под прицела на опасно студоносно нападение. Не е важно от кого идваше този невидим леден поток.
Важен е самият факт.
Внезапно Бобчо получи непоносими болки в главата 
и в дясното ухо. Цялото му тяло силно пулсираше.
Горкото дете! Умоляваше ме за помощ, гърчеше се в прегръдките ми, докато трескаво му помагах и пищеше от ужас:
- Ето го, мамо! Ето го - пълзи към главата ми,
душѝ ме, стиска ми гърлото!...Спаси ме, мамо-о-о-о!...
Умира-а-ам!..."
Светкавично разбрах, че ако не направя нужното, 
ще изгубя детето си.
И се хвърлих неистово в битката със смъртта. Не се паникьосах. Действах уверено.
Бях като под хипноза. Имах вътрешната убеденост, че знам какво върша. Ръцете ми правеха направо фантастични неща по тялото на детето. Борех се
за живота му стиснала зъби. Знаех, че ще победя!
Фанатично вярвах. Никога за нищо не съм била така категорично сигурна и толкова огнена в действията си. Опасен беше този невидим противник - набезите
му връхлитаха телцето непрекъснатоРъцете ми понякога се движеха с невероятна
скорост, а в следващия момент се впиваха здраво в две места едновременно върху телцето. Например, лявата загрява сърдечната му област, а дясната
притиска стъпалото...Приличах на орлица с разперени криле. Чувствах пръстите си като излезли от пещ. Толкова нажежени и трескави никога не са били.
Обработваха определени енергийни центрове по изтощеното, понякога отпуснато, а друг път силно вибриращо от болки тяло. Знаех, че дланите ми отключваха скритите резерви на собствения му позитивен потенциал. А той, според цифрите на раждането му, никак не беше малък.
Рождена година 1983...
19+83= 102= Свети Дух=България= Васил Левски
Рождена дата 13.08.1983...
13.08.1983г. =13+08 + 102 =123 = Божият Син 
=Златният дракон /символ за Бог/.

Чрез древната тибетска техника ШИАЦУ се мъчех 
да озаптявам идващите на талази на талази атаки, които му причиняваха кански болки в началото, а по-късно, след няколко часова битка, те вече не бяха чак толкова остри и непоносими.
Докато пръстите ми вършеха своето, плътта му се движеше по особен начин. Имах усещането, че едно огромно туловище се гърчи вътре в детето ми и пълзи нагоре към главата. Гушката му беше подута, вените - огромни и пулсиращи. Сега като
си спомня - тръпки ме побиват от тази ужасяваща картина. Но тогава нямах време да мисля. Само действах. 
И точно в най-напрегнатия момент, когато се нуждаех от мълчаливата подкрепа и от
насърчението на семейството си, получих предателски удар, получих "нож в гърба"!
Неочакваните грубости на роднините ми, които 
се противопоставиха с физическа сила на моите усилия да спася сина си /един юмрук  и груби псувни се стоварваха върху мен, докато спасявах детето/, ме принудиха да взема спешно решение. Набързо облякох Бобчо,
на две на три се облякох и аз, удряна от моя роднина и възможно най-бързо напуснахме
това усойно място, където очевидно властваше зла сила. Точно в 23ч. и 30 мин . излязохме навън /26 април/.
Трябваше спешно да потърсим чужд покрив, където да продължа битката за живота на моя разплакан и ужасèн син, с когото се озовахме на улицата. Уверено го водех в нощта.
Бях получила прозрение свише  и знаех точно къде отиваме. Нещо ме напътстваше - доверих се на интуицията си по същия начин, както когато работя с телата на чуждите болни.
Много е важно в такъв момент човек да се мобилизира, да не се вайка, да не се паникьосва. След броени минути се озовахме в един съседен блок.
Позвъних на вратата - беше квартирата на студентката от Ямбол - Гергана. 
Тя учеше математика в СУ, пълна отличничка. Преди няколко месеца ѝ помогнах да се отърве от едногодишни тежки внезапни припадъци, за които медицината нямала
диагноза - въпреки многото изследвания. Помогнах ѝ, без да се замисля. Само един 5-часов сеанс и припадъците изчезнаха. Разбира се, както винаги до този момент - помощта ми беше безвъзмездна, защото не аз, а Нирвана ѝ помогна чрез ръцете ми...
Момичето ми довери, че докторите били безсилни и това я уплашило не на шега. После поиска да ѝ стана кръстница. След няколко дни я кръстих в църквата 
"СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" - тя поиска така. Без да знае, че трите имена на моя син имат цифра 274...
274= СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ.
Тогава и аз не го знаех, защото още не бях се 
задълбочила чак толкова много в изчисленията...
Когато звъннах на вратата на Гергана в онази късна вечер, тя без да ме разпитва, светкавично разбра ситуацията и бързо ни въведе вътре. Явно по външния ни вид и интуитивно от пръв поглед бе схванала, че нещата са на живот и смърт...
Пък и задъханите ми обяснения, накъсани от вълнение, както и стенанията на детето - всичко това беше красноречиво.
Тя бързо отключи една стая. Влязохме и веднага сложих ужасения си 10- годишен син на леглото. Болките му се бяха възвърнали и отново охкаше, отново се гърчеше, плувнал в пот. На мига започнах да работя с ухото, и с всяко едно местенце, където "кацаха" ръцете ми, за да загряват определени участъци по неговото омаломощено телце.
Няколко часа се борех със смъртта, която здраво се беше вкопчила в най-скъпото ми същество и хич нямаше намерение да го пусне.
Работех трескаво, като не спирах да се моля мислено на Бог да победим в тази ужасяваща битка. По едно време синът ми започна да крещи с огромен ужас и в гласа, и в очите:
- Кака! Кака!...Кака-а-а!...- все едно, че призоваваше и кака си на помощ.
Не знам, а и не попитах, точно какво искаше да ми каже. Нямах време за въпроси. А и
по-късно нямах желание да любопитствам - видение ли имаше в оня страшен момент, че така се беше вторачил в нещо пред себе си?
Болката ту спираше, ту пак започваше.
В най-отчайващия момент изплаках с огромно отчаяние:
- Бобчо, къде да си сложа ръцете, за да ти мине? Моля те, кажи!
И той отвърна с примряло гласче:
- Пръстите на краката ми!...
Явно се беше активирала подсъзнателна 
информация, която иначе със своя  разум детето нямаше откъде да знае. Като чух думите му, веднага впих нокти в палците на двата му крака. Защо точно в палците -не знам. Интуицията ме водеше...
Още щом ги хванах, стана чудо!
Той на секундата заспа. Известно време хълцаше насън по особен начин - при всяко
хълцане цялото му тяло се разтрисаше от тръпки. После това премина в накъсани тежки въздишки и накрая - в дълбоко равномерно дишане.
Бях изумена! Не можех да повярвам...
НАИСТИНА СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО ЧУДО!!!
Детето ми спеше! А аз стисках палците на крачетата му, 
вцепенена, неможеща  все още да проумея, че кошмарът окончателно е приключил - така твърдеше вътрешният ми
глас.
Колко време се е минало, не знам. Стори ми се 
цяла вечност. Тогава осъзнах, че тялото ми се беше вкочанило от неудобната поза. Но не смеех да помръдна, за да не прекъсна съня на детето. Въпреки изтръпването на цялата ми мускулатура, съм заспала като труп.
Събудих се от слънчеви лъчи по лицето ми и от радостните утринни песни на птички.
Още държах палците на двете крачета.
Погледнах към лицето му - розовееше. Пипнах го -
не пламтеше като снощи от високата температура.
Излъчваше ведрина и спокойствие. Точно тогава той отвори очи и попита:
- Мамо, къде сме? - отговорих, че сме в квартирата на една приятелка. Усмихвах му се...И го попитах как се чувства.
- Нищо ми няма. Все едно никога не ме е боляло...
Трябва да кажа, че енергията на Нирвана /седмото 
енергийно, свързващо телата ни с Бог/, която чрез ръцете ми не веднъж е правила чудеса, помагайки на хора и в България,
и в чужбина, е всесилна. Тя спаси живота на детето ми и още два пъти по-късно. Много го нападаха злите сили моя син, много!... 
Специално за дясното му ухо след оня случай, когато се събудихме в дома на Гергана, ще кажа, че ще минат много години и нито веднъж няма да се върне онази ужасна болка от
26-ти април, която преживя моето момченце. Никога! До ден днешен ухото му е здраво.

P.S.
След полунощ на същата дата, 26-ти април, е 
умряла дъщеричката на президента Жельо
Желев - Йорданка /майка ми носи нейното име, което значи, че двете имат обща карма, т.е. обща негативна енергия  измъчва телата им/. А жена му има моето име - МАРИЯ.
Атаката срещу сина ми започна вечерта на същата дата в дома на майка ми, когато вече момичето е било мъртво.
Президентът сутринта се върнал от Кувейт. Според Нирвана, по време на дипломатическите
му срещи го изнудвали да включи България във войната с Босна. Той отказал. И след това се случила трагедията с дъщеря му - но категорично това не е самоубийство! 
Просто злото се е било активизирало тогава и, освен моя син, на тази дата е нападнало още много хора у нас, носещи еднакви цифри, за да ги унищожи. 
По подобна причина насилствено бил прекъснат живота и на турския президент Тургут Юзал на 17-ти април тази година - малко преди въпросния опасен за сина ми ден, 26 април.
Между другото, за ужасната кончина на президентската дъщеря научих от една
публикация в пресата чак на 30-ти април. Там се казваше, че Йорданка била на гости у
Любомир Левчеви вечерта на 25-ти април. И никак, ама никак не приличала на човек,
който ще се самоубива след броени часове. Споделила с тях, че е решила да си пусне
дълга коса. Как така - ще умира, а ще прави планове за прическата си?
Нещо не се връзват нещата...
-----
26.04.1993г.



531. В СРАВНЕНИЕ С ТЕБ СЪМ ДРЕБНА ТОЧКА.../ 25-ти април/



Издигнал си се много над нещата,
над плащаните с тежки лихви глоби...
И мъдростта ти става всеобхватна,
способна демоните да загроби.
В сравнение със теб съм дребна точка,
но съм се врекла мрака да затрием.
Насочваш ме с любов да действам точно
и аз разбрах - велик тандем сме ние.
Прозряла съм, че ти си свръхчовекът,
пред който всяка змийска сган трепери.
Трасирал си за нас пътеки преки
през джунглата на мрака начумерен.
И мисля си - дали съзнаваш ясно,
че гените на злобата пронизваш?
Небесният ти устрем не угасва,
облякъл рицарската бяла риза.
Безмълвно ще ти бъда роб послушен!
Каквото и да искаш, ще го правя!
В гласа на мъдростта ти ще се вслушвам,
за да спасим света от вълкодави!

25.04.2007, 8ч.20мин.

530. ВЪРЗАН С НЕБЕСНА ВEРИГА /25-ти април/



Как е тихо! Спокойно и тихо...
Нито грачене, нито тъга.
Вдън-земя всички злоби се скриха.
И се питам: "Коя съм сега?"
И си казвам: "Чудесно приключи
онзи снощен кошмарен двубой!"
Заскимтя побеснялото куче,
щом му креснах: "Там! В ъгъла стой!"
Заскимтя и забрави да хапе.
Хипнотично го гледах, пламтях.
Мръсен пес, на страдалци натрапен,
от години насъскван по тях!
Днес е вързан с небесна верига!
Бита карта е злобният лай.
Нова утрин навън кукурига.
Любовта тихо шепне: "Сполай!..."

25.04.1993, 9ч.15мин., неделя.

529. ЛЮБОВ, КОЯТО ИЗВОРНО БЛЕСТИ... /24-ти април/



Честит рожден ден, Лили!
------
Привлечена от синята безкрайност,
летиш насън към онзи лебед бял,
чиято приказна любов омайва
дори и най-студения кристал.
От кармите си се освободила,
затуй си волна като юлски смях.
Моретата те правят златокрила,
огряна си от блясъците в тях.
Повела те е звездна устременост
по пътя нов, със песни начертан.
Изпратено божествено горене
таланта ти превръща във фонтан.
Повярвай ми, не спирам да се чудя -
чия велика мощ те сътвори,
да озаптяваш набезите луди
на този свят, нахъсан за пари?
Напътства те великото начало,
отключило небесен лъч и в мен.
Не е ли дарбата ти ласка бяла -
утеха за живота наранен?
Прекрасно е, че си вградила в дните
любов, която изворно блести!
Когато пееш, ставам ангел литнал
и знам - със лотосната сила си "на ти"!

24.04.2007, 8ч.29мин.
----

Една  фотография, уловила миг от живота на Лили Иванова в дома ù,
по време на наша поредна среща - 24.10.2001...Снимах примата, 

докато разглежда мой албум, който ù бях занесла, за да получи повече 
подсъзнателна информация за личността ми. Снимките говорят много за нас...

528. РАЗКЪСАЙ ТЪМНИНАТА! /24-ти април/



На теб,любов всевечна!
----
Когато ти е трудно, позовù ме!
На помощ светлина ще ти изпратя.
В тила ще атакувам злата зима.
Ще хвърлям прах в очите на ламята.
А ти размахвай меча си! Бори се
с магията, която ражда мрака!
Не ставай жертва. Просто няма смисъл.
Побързай! Стига толкова си чакал!
Търпението ми почти се свърши...
Пристига пролет, а пък теб те няма!
Смехът ми още е на две прекършен
под тежестта на висшата програма!
Нали си рицар мой с усмивка блага?
Нали си мойто слънце обещано?
Защо на риск живота си излагаш?
Защо в съня ми си кървяща рана?
РАЗКЪСАЙ ТЪМНИНАТА НА ПАРЧЕТА!
Нападай с огън дяволското бреме!
НАЛИ, ЛЮБОВ, СМЕ ТУКА, ЗА ДА СВЕТИМ?...
ДА ИМ ДОКАЖЕМ, ЧЕ СМЕ СВРЪХ-ГОЛЕМИ!

04.1993, 10ч.45мин.

--------

Вечерта имах разговор с Людмил и Саша.
Тя се оказа човек, който съска, лъже и мами.
Тази спечелена енергийна битка
рязко ме приближи към Тим Скайлер от бъдещето,
когото още не познавам.


-------

петък, 18 юни 2010 г.

527. КОГАТО МАСКАТА НА ИДОЛА ПАДНЕ... /23-ти април/



На актрисата К.Е. с нейната
смъкната маска!
---------
Да си талант небесен, значи много -
човек, пробудил звездната си същност,
преборил и омрази, и тревоги,
превърнал себе си в любов насъщна...
Как дарбата влияе на човека?
Какви черти в характера ни вгражда?
От мрак да се прочистваш, не е лесно -
той е суетен, властен, груб и важен.
Държи да виждат в дарбата ти царя,
за който всички други са подлоги.
Очите му до пепел те изгарят,
ако си дръзнал да го съдиш строго.
За свой критик и Господ не признава,
вживявайки се в ролята на идол.
Чрез деспотизма си, пиян от слава,
готов е във стена да те зазида.
Ако внезапно му поискаш сметка,
затуй че те морѝ със смрад голяма,
ще те нарича селянин, отрепка
и ще те хвърли във помийна яма.
Какво творби създава мракът, хора? -
Любов или суетности рогати?
Не е ли дарбата родена горе,
за да ни извайва с благодати?

23.04.2007, 10ч.46мин.
-----
1. Една известна актриса се изложи в
"Биг брадър", наричайки ближния си
"селянин". Както се беше разбесняла, всички
видяхме истинската ù злонамерена, суетна
и безпардонна същност, лишена от добродетелите
на духовното извисяване„.

2. Днес следобяд, към 17ч.45мин. е починал
от инфаркт Борис Елцин /76г./ По негово време
рухна Съветския съюз и той издигна Путин
на трона в политиката.

526./95/ МИСЛЕНО В ЛИЦЕТО ИМ ЩЕ ПЕЯ! /23-ти април/ .



Нищо, че злото ни удря -светлината на истината е по-силна
от озъбените набези!
В крайна сметка божествената сила,която носим, побеждава мрака!

-----
ЕРЕТИКЪТ ВИЕ. ПАСТ РАЗТВАРЯ.
ЖЪЛТИНА В ОЧИТЕ. КЛЕТВИ. ГРАК.
БИЯТ ТЯЛОТО МИ - СЦЕНА СТАРА.
АЗ ТЪРПЯ. КРЕЩЯТ. И ПАК, И ПАК...

ТРЯБВА, ТРЯБВА ДА ИМ ИЗДЕЯНА!
БЯГАЙ, СТРАХ! ПРЕВРЪЩАЙ СЕ НА ДИМ!
НЯМА ДА СЕ ДАМ НА КУ-КЛУКС-КЛАНА!
МОЯТ ДУХ Е СТЪЛБ НЕПОКЛАТИМ!

МИСЛЕНО В ЛИЦЕТО ИМ ЩЕ ПЕЯ. -
ПЕСЕНТА МИ, ЯВНО, ГИ МОРЍ.
ЩЕ ПОКАНЯ В СЕБЕ СИ ОРФЕЯ,
ДА МЕ ВДЪХНОВЯВА ДО ЗОРИ.

А НЕБЕТО ПРЕЗ СЪЛЗИ ЩЕ ГЛЕДА.
ЩЕ ПУЛСИРАТ ВЕНИТЕ МУ, ЗНАМ.
БИЙ МЕ, ЗЛОБО! БИЙ МЕ, ГРОБНА ВЕДО!
СЪСКАЙ, ЗМИЙО! СИВ, РАЗКАПАН ВАМП!

НИЩИЧКО НЕ МОЖЕШ ДА МИ СТОРИШ! -
МЕНЕ МЕ ПРЕДПАЗВА ОГНЕН ЩИТ!
АЗ СЪМ ОБИЧ, СПУСНАТА ОТГОРЕ!
АЗ СЪМ ВЕЧНА, ВЕЧНА КАТО МИТ!

23.04.1993, 10ч.30мин., петък.
------

С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ДВАМА-ТРИМА 
ОТ НАЙ-БЛИЗКИТЕ МИ РОДНИНИ,
ЗА ТЯХНАТА "ЛЮБОВ", С КОЯТО МЕ ИЗТЕЗАВАХА! 
ЧРЕЗ ЕНЕРГИЙНИТЕ СИ БИТКИ С ТЯХ ИЗРАСНАХ!...
----------------------------------------

Ужасни неща се опитаха да ми причинят някои "близки",
след като се убедиха, че от първостепенна важност
за мен е, да помагам на хората и да се развивам духовно
чрез гладуване и чрез къртовски труд, за да направя плътта си
устойчива срещу болести и срещу бесовете на чуждия негативизъм.
Преодолявах ги с денонощен труд и с търпение, както и с
писане на стихотворните мантри, които сега са в блога ми.
Според Нирвана тази моя победа над мрака в душите им
е била най-важното необходимо условие,
за да се срещнем впоследствие с моята сродна душа Тим Скайлер.
Любовта, както и истината, винаги са били трън в очите 
на студоносните хора, дори и те да са наши най-близки роднини!
Мантрата "МИСЛЕНО В ЛИЦЕТО ИМ ЩЕ ПЕЯ" ми
даде сили да преодолея катаклизмите, които ми "сервираха" в
продължение на 3 години въпросните роднини и след това
уверено да продължа напред.
Искам да припомня, че всичко, което пиша тук е реално преживяно -
това стихотворение няма нищо общо с художествените измислици.

525.КАКВА БЕ ТАЯ ЛАКОМИЯ ЗА ПАРИ! /22-ри април/



На охранената от преяждане Васа от Челопеч,
която продава прескъпо мляко на Ситняковския пазар
в София без да плаща данъци, а все се оплаква от

политиците - били такива, онакива...
Грам добродетелност не усетих в нея,
докато разговаряхме два-три пъти.
Пари...пари...пари...Единствено това я вълнува.
---------------------------------------
Не се наплюска, алчност с тлъста гуша!
Не се засити пуста лакомия!
Отказвам вечния ти хленч да слушам
и своето презрение да крия!
Оплакваш се, че на овцете ринеш
и че фуражът им прескъпо струвал.
Но кой ти дава право, от години
бедняци да ограбваш с хъс нечуван?
Продаваш мляко на цени безбожни.
Цинизмът ти прибира парса чиста...
Щом данъчното да те спре не може,
надцакваш го, със колкото си искаш.
А иначе пустосваш политика,
задето лъжел и крадял народа.
И той е като теб - човекът НИКОЙ!
Едно бездушно алчно квазимодо!
Надявате се, да ви се размине,
но видовденска сила ще ви погне!
Щом с бедността се гавриш от години,
очаквай гръм от небесата строги!

22.04.2007, 7ч.45мин., неделя.
------
Рожден ден на Ленин, който уж
милееше за народа, а горчивите плодове
на неговата идейна осакатеност берем днес.
Цели нации бяха духовно загробени, благодарение
на ленинизма.

524. ЕВА И ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД /22-ри април/



Как разбра, че съм лудо щастлива?
Всяка клетчица в мен засия!
Днес пред райския праг се извива
смъртоносно ранена змия!
А дървото със ябълки зрели
ореолна в живота блести.
Пак сме двама...и пръсти сме сплели!
Към безкрая повел си ме ти!...
Забраненият плод ни наказа 
с много мъки и вряща смола.
Сред живот, преизпълнен с омрази,
бяхме чужди... Така ни боля!
Но сега не прегазвам забрани!
И не вкарвам любимия в грях!
Отковавам мечти заковани!
Станах мъдра, каквато не бях!

22.04.1993, 10ч.

523. ДОВЕРИЕТО Е БЕЗЦЕННО ЗЛАТО! /21-ви април/



На Борис!
------
Разлистени, духовните копнежи
ни обещават юлската омара.
А завистта, родила мисли снежни,
цветята в нас се мъчи да попари.
Не знае, че е бита карта вече,
затуй ни плаши с ледени патрони.
Но, в бронебойна светлина облечен,
гневът небесен с огън я подгони.
Понякога след набези студени
настинка насред лято ни застига.
Но любовта, загробваща хиени,
ни брани с много жар, като по книга.
Повярвах в истините ѝ крилати.
Последвах я! Лъчите си усилих!...
Доверието е безценно злато!
То мотивира чувствата красиви.
С теб ще надвием болките, любими.
Плътта чрез тях се учи да издържа
на куча злоба и на вълчи зими.
Във битките ще вложим звездна дързост!
Разлистени, духовните копнежи
ни водят с хипнотични аромати
към лоното на онзи свят безбрежен,
от който бликат само чувства святи.

21.04.2007, 8ч.57мин.
-------
Сутринта Б. се оплака, че нощес са го измъчвали
силни болки в дясното рамо /там са енергийните
центрове за инсулта/.
Сега работя за изчезването на причината.
Това стихотворение е мантра, която ще усили общото ни
позитивно излъчване. Болките му днес ще се стопят, а доверието
на Б. към мен ще нарасне. Толкова е силна лечебната мощ
на моето излъчване, че мога да надвивам инсулти, инфаркти
и ракови клетки, загробващи живота.

522. ПРЕОБРАЗЕНА /20-ти април/




На Лора!

-------
Задало се е бъдеще огряно.
Копнежи махат с длани отдалече.
Ухаещи божури по поляни
на златни благодати са предтеча...
Околността трепти преобразена -
смекчени са чертите ù сурови.
В синхрон пулсират творческите гени,
отърсени от грижи и отрови.
Днес Лора на екрана е различна -
в деня на Хитлер е с коса кафява.
Преливащата ù от карми личност
смеха със мъдри глъбини споява.
А Коритаров, да не му уруки,
е като страж със рицарска нагласа.
Видя се през открехната пролука,
как силата му с часове нараства.
Какъв късмет, че двамата ги има
и че студа стопяват безпардонно.
Напук на времето със чувства зимни,
в душите им цъфтят априлски клони!

20.04.2007, 8ч.43мин., петък.
------
1. Днес Лора Кр. е с кестенява коса. Интересно
съвпадение се е получило с кармата на кафявия цвят.

2. На днешната дата,20-ти април, е роден Хитлер,
свързан с кафявото по два начина.
Първо чрез кафявата униформа на неговите
хора и второ - чрез Ева Браун, тъй като "браун", нем.= кафяв.

сряда, 16 юни 2010 г.

521. ЖЕНАТА-ВАМП Е ОБРЕЧЕНА! /21-ви април/


Моят Тим Скайлер, който е звездната ми половина, се налага цял живот да неутрализира черните ми двойнички - красиви съблазнителки, изпратени от смъртоносните  изчадия, за да го омайват и така да го отдалечават максимално от любовта ни. 
Когато той напълно прогони от себе си тези стари и хитри вещици, навлякли кожата на млад сексапил, тогава  победоносно ще блеснат  лъчите на нашето божествено зарево иззад тежките облаци на дългата ни самотност.
И ще се освободи от веригите на мрака СИЛАТА на общата ни мисия, програмирана свише да помогне на хората в тяхното оцеляване и в максималното им духовно отключване.
Последната ми двойница с нейните клонинги, живеещи в телата на обкръжението му,  е най-опасна, защото ледената й енергия е самата ламя.

Мари Хигелс- 2017г.
-----


Тя е смъртна магия, любими!
Тя вампирски те гали в нощта!
Но забравя, че мене ме има!
Че съм меч и небесно блестя!
Стига вече! Дотук!... Набесня се!
На челото ù пише: -РАЗВРАТ!
Днес гневът ми, от ясен по-ясен,
ще ù кресне: - започва обрат!
Кръст да чака в душата ù злото!
Ще я съди с размахЛЮБОВТА!
Не ù вярвай на думите кротки -
ИМИТИРА МЕ МАЙСТОРСКИ ТЯ!
Изгони я, тъй както се гони
смърт рогата, зъл дух, таласъм!
Подплаши я с тамян и с икона!
БЕЗПОЩАДЕН БЪДИ И НАСЪН!
Ще повярвам в гласа ти небесен,
АКО ТРОПНЕШ СЪС ЖЕЗЪЛА СВОЙ!
Над вампирката ОГЪН ДА БЛЕСНЕ!
Над беса й ДА ЛИВНЕ ПОРОЙ!
И тогава...Ще видиш тогава,
как ще блесне в живота  обрат!
Ново слънце света ще огрява -
ТОЗИ ЗИМНО НАМЪЧИЛ СЕ СВЯТ!

21.04.1993, 11ч., сряда.
НАПИСАНО ЗА ДНЕС - 2024 г.!
Няма да полудееш, скъпи! ДЕЙСТВАЙ!
С теб съм, макар и незримо! Помагам ти
с небесен замах!

-------