събота, 18 февруари 2017 г.

1483. РОДЕН СИ ДА ДОСТИГНЕШ ВИСИНИТЕ!



Отново битка...Мракът гледа остро.

Но твоят дух е с непреклонна воля.
На рицар достолепен кръста носиш,

спасявайки от злото дните болни.
Душите, към каторга приковани,
зоват за помощ мощната ти сила,

родееща се с приказни титани,
способна да пребори и годзили.
Видях на твоите победи знака!
Те всички ще са съдбоносно важни.

Ще завали в пустини дъжд очакван
да утолява планетарни жажди!
България ще блесне възродена,
над нея ще вали манна небесна.
Ще тържествува цялата вселена,

омаяна от херувимски песни...
Затуй си рицар, за да побеждаваш.
Роден си да достигнеш висините!

С божествен ген е звездната ти слава,
даряваща живота с дни честити!


5.12.2006, 6,55ч., Свети Сава.
Добро утро, ореолни сияния, които правите живота ми красив и осмислен.

Всичко във вас е поезия, блянове и устремен към хармонията дух с неговата нежна прегръдка в обятията на божествената любов.
Ако посвещавате дните си на всяко златно покълване в душите на обичните хора, непременно ще усетите наслада от  самораздаването. И грейналият в далечината вечен живот ще се превърне в реалност!
ОБИЧАМ ВИ <3 -="" br="" nbsp="">Нека не забравяме, мили мои, че нашият общ път води към високите духовни пространства на живота.

Грейте  и щедро раздавайте лъчите си на премръзналите в своята самотност и безцелност хорица, които имат нужда от топлината на вашата грижовна обич.
Защото ние с вас не сме родени за да ядем и преяждаме с богатства и с разгулни преживявания. Не сме родени за да си останем на ниво животински сексуални нагони, не сме родени да вегетираме и да живеем  ден за ден, търсейки на работата лекото, а на хляба мекото.

Ние с вас сме специални!  И това ни задължава да греем ежедневно с добродетелите си, които да прилагаме при всеки удобен случай, за да даваме пример на своите деца още от люлката им. Длъжни сме да воюваме чрез светлината си с ледения мрак, който си е поставил за цел да ни превърне в консуматори без висши цели за преобразяване на света. Длъжни сме да пробуждаме спящите души, за да спрат да преяждат с  химизирани храни, които смъкват духовното ниво на човечеството до кота нула. Длъжни сме да прогонваме тъгата, сеещи вяра и надежда, за да не потъмняват от отчаяние очите на  иначе свестните, но лутащи се в безизходица хора, които още не знаят в името на какво живеят, гледайки през сълзи как лесно се разболяват и отлитат към небитието дечицата им.
Ето, това е нашата обща мисия - да отворим очите на спящите!

Аз го правя,  разпространявайки от тъмни зори  хилядите стихове, пълни с истини, които небето пише чрез ръката ми от години. А вие? Вие споделяте ли в своите фейс-страници  тези послания, които ви давам безплатно и с любов  всеки божи ден? Разпространявате ли ги сред вашите приятели, или просто  изпитвате наслада от прочетеното, запазвайки я за себе си и само за себе си?
Имате ли представа как ще започне морално да се променя света, ако на всяка ваша фейс-страница  започнат ежедневно да се появяват  тези стихове с тяхната пробуждаща душите светлина? Минало ли ви е през ума, че ФЕЙСБУК не се е появил случайно и че неслучайно е измислен от БЪЛГАРИН?
Мили мои сродни души...Фейсбук има своя безценна мисия - да разпространява тази поезия, спусната свише, която не е моя, а е послание от Нирвана - най-мощната божествена светлина, която има за задача да
направи света едно благословено място за живеене - без войни, без омрази, без егоизъм и ниско ниво на съществуване.
Замислете се върху това, което днес споделям с вас.

Просто дойде времето да се заловим мъжки с тази върховна задача - облъчването на всички хора с лъчите, които ще ги направят по-добри и по-мъдри.


сряда, 15 февруари 2017 г.

1482. НЕКА ЧУЕ СВЕТЪТ...



На теб, слънце!
---
Ти си моят божествен кристал!

Ти си всичко, което обичам!
Нека чуе светът озверял -

в теб живее космическа личност!
Щом се радваш, животът блести.

Щом тъгуваш, небето е сиво.
С ураганската мощ си на ТИ
и с библейската святост се сливаш.
Ти за висши дела си роден,

затова си безмерно човечен.
Ти си рицарят, врекъл се в мен -
златен ключ към мечтаната  вечност.
Ти си мост между студ и звезди.
Ти си огън за всяко огнище.
Твойта благост живота роди -

онзи, който смъртта ще разнищи!
Ти си мъдрост, всемирна любов,
изгрев златен, обичан и свиден.
Ти си ОГЪНЯТ с поглед дълбок,

дал небесни везни на ТЕМИДА!

24.11.2006, 10,31ч.

неделя, 12 февруари 2017 г.

1481 . КЪМ ВИСИНИТЕ НА ПАСКАЛ




Връх мечтател, връх самотник,
стъпил на пиедистал...
Есенно красив и кротък,
ни посреща връх  Паскал.
Ноемврийско слънце блесва
в тайнствените му очи.
Нежна херувимска песен
в листопада му звучи...
Пътят ни се губи горе
в царствената висина.
А в сърцето на простора
златна струна зазвъня.
Волна птица се превръща
в устрем на копнеж крилат.
И се слива твойта същност
с мъдрия божествен свят.

19.11.2006, 6.02ч.
Рожден ден на дядо ми Методи - светла му памет.
Рожден ден и на братовчедка ми Кръстана!

събота, 11 февруари 2017 г.

1480. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ЗНАЕШ...



Коя жена без ропот би приела
с теб да дели товара ти отвъден?
Коя жена би влязла с крачки смели

на твойте карми в змийския развъдник?
Коя жена, от звяра в теб ранена,

не би могла и с дъх да те обиди?
Коя жена, забравила да стене,
възпява твойта мисия завидна?
Коя жена?...Надявам се, че знаеш.
Наясно си, че чудеса ти нося
с любов, взривена от копнеж безкраен,

към теб вървяла по жарави боса...

18.11.2006,9,46ч.

1479. ЗА ДА СИ СИГУРЕН КОЯ СЪМ ВСЪЩНОСТ...



НАЛОЖИ СЕ да бъдеш като всички -
подритван до сълзи и до полуда.
Зад храстите в живота да надничаш
и да очакваш светлината-чудо.
НАЛОЖИ СЕ да имаш свободата,
известна още като свободия.
Да влезеш на развратните в играта,
макар да си калесан за Месия.
НАЛОЖИ СЕ да газиш в гал с години
и после да се чистиш със погнуса.
Да видиш дявола в очите сини
и съскащата смърт в косите руси.
НАЛОЖИ СЕ да търсиш упорито
следи от половинката си свята.
Дори и котешкия свят разпита
къде е храма свят на любовта ти...
НАЛОЖИ СЕ от самота да стенеш,
макар заобиколен от знойни дами.
Зовеше ме със мисли свечерени,
потресен от реалността безсрамна.
ДНЕС ИМАШ със кого да ме сравняваш,
за да си сигурен коя съм всъщност.
Жената е жадуван свят, тогава,

когато и калта във теб прегръща!

15.11.2006, 7,55ч.

1478. ПО ПЪТ НЕЗЕМЕН С НЕГО СМЕ ПОЕЛИ /2006/




Завиждайте ми, вещери и веди -
МЪЖЪТ-МЕЧТА ме гледа озарено!
Стопиха се тъгите ми безследно
и всички лотоси цъфтят за мене!
-
Завиждайте ми, бесни урагани -
МЪЖЪТ-ОРЕЛ нарече ме любима!
От вечния му огън съм огряна,
за ужас на присъствията зимни.
-
Завиждайте ми, нощи оскотели -
МЪЖЪТ-ВУЛКАН превърна ме във лава!
По път неземен с него сме поели,
а Купидон страстта ни освещава.
-
Завиждайте ми, съскащи прокоби -
МЪЖЪТ-ЛЮБОВ с пламтяща длан ме гали!

Неповторим и тайнствен, и особен,
той ме потапя в сладостна премала.
-
Завиждайте ми, малки злобни твари -
МЪЖЪТ-ОЛИМП обсипва ме с позлата!
Той ме дари със мъдрости олтарни,

съзрял съдбата ни, небесно-свята!

14.11. 2006, 5, 07ч.
-Рожден ден на някогашния Тим Скайлер от Мичиган /1776г./, когато сме се обичали като две сродни души.

петък, 10 февруари 2017 г.

1477. ЗА ДА ПОВЯРВАШ, ЧЕ МЕ ИМА...



С БОЖЕСТВЕН ПОРИВ лудо те обичам -
по този начин само аз умея!
Не бих могла да съм мъгла безлична - 
та ти прогони страшната Медея!
С БОЖЕСТВЕН ГЛАС екстазно ще говоря,
за да повярваш, че не съм случайна.
Препълнена с вълнения до горе,
прозрях, че всъщност си мъжът-безкрайност!
С БОЖЕСТВЕНИ ЛЪЧИ ще те напътствам,
за да не сбъркаш пътя към звездите.
Не се стресирай от реките мътни -

ще ги озаптя с вълшебства скрити!
С БОЖЕСТВЕН ПОЛЪХ нощем ще те галя,

за да почувстваш, че съм несравнима.
Любов съм аз, разискрена до бяло...
Нали повярва вече, че ме има?

---
МЕДЕЯ - в гръцката митология я наричат още и ГОРГОНА, която е с коси от змии и с очи, които като те погледнат, вкаменяват клетките ти, което те състарява и зарежда с болести, за да се вкамениш напълно чрез смъртта. А Медея на външен вид е съвсем нормална красива млада жена в живота на хората. Който е високо духовен, само той вижда истинския й образ. Мъжете, дето робуват на плътските наслади, лесно влизат в капана на сексапила й, плащайки за лековерието си скъпо и прескъпо.

Внимавайте - горгоните са сред нас и са много, страшно са много на брой!
13.11.2006, 23ч.

1476. КЛЮЧ КЪМ ЗВЕЗДНОТО ЦЪФТЕНЕ...






Студено е. Сумрачно е. Вали...
Но вътре в мен е слънчево и топло!
Не сме ли с теб по-твърди от скали

слънца - гонители на зимни вопли?
Животът ни, до тътен нажежен,
се слива на безкрая със лъчите.
Море от светлина си ти за мен...
За нищо старо няма да те питам...
Не ме засяга със коя си бил

в годините, когато бях далече.
Нали си тук - реално земен, мил,

във моята любов повярвал вече!...
Светът ни коренно се промени

и миналото във забрава стене.
Повярвай, скъпи - всички наши дни
 ще бъдат ключ към звездното цъфтене!

13.11.2006, 11ч.

1475. ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ!




На Тим Скайлер!
/песен/
Аз съм незабележима

като горска тишина.
Ручей пролетен без име

в моя устрем се позна.
Аз съм чакана закрила -
хващам яростни стрели!
Пратена от висша сила,

в теб зората ме всели.

Ще разтворя висините

с най-вълшебното "сезам".
Възкресила дни убити,
рай неземен ще ти дам /3 пъти/...
Ще пробуждам скрита вяра

в твойте питащи очи.
Скоро звездно ще изгарям
и това ще ми личи...

Аз съм твоята Венера,

щедър извор на любов.
Знаех, че ще те намеря

в този свят така суров...
Чуден град от изумруди

ще ти спусна от Синай.
В твоя чест земи прокудни
ще превърна в чуден рай. /3 пъти/

Аз съм незабележима

като полъх на мечти.
Вярваш ми, нали, любими -
много скоро ще летим...
Синевата в мен блести -

моят Бог, това си ти!

12.11.2006, 4ч.07мин.

1474. ТУК СМЕ С ВАЖНА ЗАДАЧА



Бягай, минало мрачно!
Без следа се стопявай!

Аз съм обич, която
своя рицар откри!

Нас ни чака задача -
да громим вълкодава,
който властва в играта

като щатски шериф.

В бляскав замък се шири.

Перчи се с лимузини.
С чара на Казанова
умъртвява души.
Не оставя на мира
любовта звездно-синя...
С лукс, лъжи и отрови
всичко ценно руши.

Обещай ми, любими

да му сложим вериги.
Той препълни Земята
с тиня, студ и разврат.
Затова с теб ни има -
да му креснем: "Хей, стига!"
В ада искам да пратим

тоя изверг рогат!

11.11.2006, 7,40ч.

1473. ПАЗИ СЕ ОТ КОВАРСТВА ЗАТАЕНИ! /2006/



На Б.


Когато психотронно те нападат,
когато нощем в изнемога стенеш,
не ми изпращай гневни канонади
от укори и мисли заскрежени.

По-чиста и от извор съм, кумире -
стремя се праведно дори да дишам!
Реките черни от блата извират...
В мен живата вода извира свише!
Пази се от проклятия големи,
които с мнима обич ти се радват.
Препълват те ума ти с нервни теми,
а на парите ти предлагат сватба...
Зареждат мислите ти с люти думи...
Коварства са с космически размери!

Ужасно е, че си в света им чумав,
насред суетности с лъжи свръхчерни!
Но скоро ще ги сложим на колене -
това е идващата неизбежност!
Не ти, а те в нощта ще стенат,
щом с теб отключим любовта безбрежна!

10.11.2008, 8ч.

сряда, 8 февруари 2017 г.

1472. ИДЕ КРАЯТ НА ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ

Сърцата земни  вледенила страшно,
тя с хитрост властва в своя виалет.
Наивника с грабливи нокти хваща

и страстно шепне: "Всичко е наред"...
Самата Ледена кралица тя е,
жената-мрак, жената-пустота.
Реши дори мъдреца да омае-
с развратна голота го омота.

Върховно изиграва свойте роли,
жонглира с ласото на подлостта.
Например, може с горест да се моли,
за вечна жертва се представя тя.
Внушава, че е мамена страдалка...
Дворец от лед с измами изгради.
Омаяния с хитри ласки гали,
хипнотизира го със секс-гърди...
Обича да се вихри сред охолство,

със лукс обгражда своя странен син.
Заключва светлината му подмолно,

яде смеха ме с глад неутолим.
Но сметката й крива ще излезе -

това дете го пази любовта!...
Да чака Ледената съд и бездна -

на стъкълца ще се разпадне тя!

4.11. 2006,8,45ч.