Студено е. Сумрачно е. Вали...
Но вътре в мен е слънчево и топло!
Не сме ли с теб по-твърди от скали
слънца - гонители на зимни вопли?
Животът ни, до тътен нажежен,
се слива на безкрая със лъчите.
Море от светлина си ти за мен...
За нищо старо няма да те питам...
Не ме засяга със коя си бил
в годините, когато бях далече.
Нали си тук - реално земен, мил,
във моята любов повярвал вече!...
Светът ни коренно се промени
и миналото във забрава стене.
Повярвай, скъпи - всички наши дни
ще бъдат ключ към звездното цъфтене!
13.11.2006, 11ч.
На Тим Скайлер!
/песен/
Аз съм незабележима
като горска тишина.
Ручей пролетен без име
в моя устрем се позна.
Аз съм чакана закрила -
хващам яростни стрели!
Пратена от висша сила,
в теб зората ме всели.
Ще разтворя висините
с най-вълшебното "сезам".
Възкресила дни убити,
рай неземен ще ти дам /3 пъти/...
Ще пробуждам скрита вяра
в твойте питащи очи.
Скоро звездно ще изгарям
и това ще ми личи...
Аз съм твоята Венера,
щедър извор на любов.
Знаех, че ще те намеря
в този свят така суров...
Чуден град от изумруди
ще ти спусна от Синай.
В твоя чест земи прокудни
ще превърна в чуден рай. /3 пъти/
Аз съм незабележима
като полъх на мечти.
Вярваш ми, нали, любими -
много скоро ще летим...
Синевата в мен блести -
моят Бог, това си ти!
12.11.2006, 4ч.07мин.
Бягай, минало мрачно!
Без следа се стопявай!
Аз съм обич, която
своя рицар откри!
Нас ни чака задача -
да громим вълкодава,
който властва в играта
като щатски шериф.
В бляскав замък се шири.
Перчи се с лимузини.
С чара на Казанова
умъртвява души.
Не оставя на мира
любовта звездно-синя...
С лукс, лъжи и отрови
всичко ценно руши.
Обещай ми, любими
да му сложим вериги.
Той препълни Земята
с тиня, студ и разврат.
Затова с теб ни има -
да му креснем: "Хей, стига!"
В ада искам да пратим
тоя изверг рогат!
11.11.2006, 7,40ч.
На Б.
Когато психотронно те нападат,
когато нощем в изнемога стенеш,
не ми изпращай гневни канонади
от укори и мисли заскрежени.
По-чиста и от извор съм, кумире -
стремя се праведно дори да дишам!
Реките черни от блата извират...
В мен живата вода извира свише!
Пази се от проклятия големи,
които с мнима обич ти се радват.
Препълват те ума ти с нервни теми,
а на парите ти предлагат сватба...
Зареждат мислите ти с люти думи...
Коварства са с космически размери!
Ужасно е, че си в света им чумав,
насред суетности с лъжи свръхчерни!
Но скоро ще ги сложим на колене -
това е идващата неизбежност!
Не ти, а те в нощта ще стенат,
щом с теб отключим любовта безбрежна!
10.11.2008, 8ч.
Сърцата земни вледенила страшно,
тя с хитрост властва в своя виалет.
Наивника с грабливи нокти хваща
и страстно шепне: "Всичко е наред"...
Самата Ледена кралица тя е,
жената-мрак, жената-пустота.
Реши дори мъдреца да омае-
с развратна голота го омота.
Върховно изиграва свойте роли,
жонглира с ласото на подлостта.
Например, може с горест да се моли,
за вечна жертва се представя тя.
Внушава, че е мамена страдалка...
Дворец от лед с измами изгради.
Омаяния с хитри ласки гали,
хипнотизира го със секс-гърди...
Обича да се вихри сред охолство,
със лукс обгражда своя странен син.
Заключва светлината му подмолно,
яде смеха ме с глад неутолим.
Но сметката й крива ще излезе -
това дете го пази любовта!...
Да чака Ледената съд и бездна -
на стъкълца ще се разпадне тя!
4.11. 2006,8,45ч.
