1480. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ЗНАЕШ...

Коя жена без ропот би приела
с теб да дели товара ти отвъден?
Коя жена би влязла с крачки смели
на твойте карми в змийския развъдник?
Коя жена, от звяра в теб ранена,
не би могла и с дъх да те обиди?
Коя жена, забравила да стене,
възпява твойта мисия завидна?
Коя жена?...Надявам се, че знаеш.
Наясно си, че чудеса ти нося
с любов, взривена от копнеж безкраен,
към теб вървяла по жарави боса...

18.11.2006,9,46ч.

1479. ЗА ДА СИ СИГУРЕН КОЯ СЪМ ВСЪЩНОСТ...

НАЛОЖИ СЕ да бъдеш като всички -
подритван до сълзи и до полуда.
Зад храстите в живота да надничаш
и да очакваш светлината-чудо.
НАЛОЖИ СЕ да имаш свободата,
известна още като свободия.
Да влезеш на развратните в играта,
макар да си калесан за Месия.
НАЛОЖИ СЕ да газиш в гал с години
и после да се чистиш със погнуса.
Да видиш дявола в очите сини
и съскащата смърт в косите руси.
НАЛОЖИ СЕ да търсиш упорито
следи от половинката си свята.
Дори и котешкия свят разпита
къде е храма свят на любовта ти...
НАЛОЖИ СЕ от самота да стенеш,
макар заобиколен от знойни дами.
Зовеше ме със мисли свечерени,
потресен от реалността безсрамна.
ДНЕС ИМАШ със кого да ме сравняваш,
за да си сигурен коя съм всъщност.
Жената е жадуван свят, тогава,
когато и калта във теб прегръща!

15.11.2006, 7,55ч.

1478. ПО ПЪТ НЕЗЕМЕН С НЕГО СМЕ ПОЕЛИ /2006/

Завиждайте ми, вещери и веди -
МЪЖЪТ-МЕЧТА ме гледа озарено!
Стопиха се тъгите ми безследно
и всички лотоси цъфтят за мене!
-

Завиждайте ми, бесни урагани -
МЪЖЪТ-ОРЕЛ нарече ме любима!
От вечния му огън съм огряна,
за ужас на присъствията зимни.
-

Завиждайте ми, нощи оскотели -
МЪЖЪТ-ВУЛКАН превърна ме във лава!
По път неземен с него сме поели,
а Купидон страстта ни освещава.
-

Завиждайте ми, съскащи прокоби -
МЪЖЪТ-ЛЮБОВ с пламтяща длан ме гали!
Неповторим и тайнствен, и особен,
той ме потапя в сладостна премала.
-

Завиждайте ми, малки злобни твари -
МЪЖЪТ-ОЛИМП обсипва ме с позлата!
Той ме дари със мъдрости олтарни,
съзрял съдбата ни, небесно-свята!

14.11. 2006, 5, 07ч.
-Рожден ден на някогашния Тим Скайлер от Мичиган /1776г./, когато сме се обичали като две сродни души.

1477. ЗА ДА ПОВЯРВАШ, ЧЕ МЕ ИМА...

С БОЖЕСТВЕН ПОРИВ лудо те обичам -
по този начин само аз умея!
Не бих могла да съм мъгла безлична - 
та ти прогони страшната Медея!
С БОЖЕСТВЕН ГЛАС екстазно ще говоря,
за да повярваш, че не съм случайна.
Препълнена с вълнения до горе,
прозрях, че всъщност си мъжът-безкрайност!
С БОЖЕСТВЕНИ ЛЪЧИ ще те напътствам,
за да не сбъркаш пътя към звездите.
Не се стресирай от реките мътни -
ще ги озаптя с вълшебства скрити!
С БОЖЕСТВЕН ПОЛЪХ нощем ще те галя,
за да почувстваш, че съм несравнима.
Любов съм аз, разискрена до бяло...
Нали повярва вече, че ме има?

---
МЕДЕЯ - в гръцката митология я наричат още и ГОРГОНА, която е с коси от змии и с очи, които като те погледнат, вкаменяват клетките ти, което те състарява и зарежда с болести, за да се вкамениш напълно чрез смъртта. А Медея на външен вид е съвсем нормална красива млада жена в живота на хората. Който е високо духовен, само той вижда истинския й образ. Мъжете, дето робуват на плътските наслади, лесно влизат в капана на сексапила й, плащайки за лековерието си скъпо и прескъпо.
Внимавайте - горгоните са сред нас и са много, страшно са много на брой!
13.11.2006, 23ч.

1476. КЛЮЧ КЪМ ЗВЕЗДНОТО ЦЪФТЕНЕ...

Студено е. Сумрачно е. Вали...
Но вътре в мен е слънчево и топло!
Не сме ли с теб по-твърди от скали
слънца - гонители на зимни вопли?
Животът ни, до тътен нажежен,
се слива на безкрая със лъчите.
Море от светлина си ти за мен...
За нищо старо няма да те питам...
Не ме засяга със коя си бил
в годините, когато бях далече.
Нали си тук - реално земен, мил,
във моята любов повярвал вече!...
Светът ни коренно се промени
и миналото във забрава стене.
Повярвай, скъпи - всички наши дни
 ще бъдат ключ към звездното цъфтене!

13.11.2006, 11ч.