1489. НЕБЕТО В ТЕБ НЕБЕСНО МЕ РАЗНЕЖВА

Посвещавам на светлината в сърцето ти!
---
Ревящ мотор самотността подгонва...
Дъждът е леден, а шосето бяга...
И облаци прииждат безпардонно...
Нима е сън, дошъл от чужда сага?
Събудих се със мисълта за тебе.
Усещам се приятно упоена.
Когато с поглед вчера ме обсеби,
отключи в мен копнежното горене.
И виждам твойта огнена безбрежност
как рай за нас гради в градини златни...
Небето в теб небесно ме разнежва,
затуй съм стих с крила на юлски вятър...
За теб живея- вече ти е ясно.
За теб превръщам злия студ в цъфтене.
Любов съм аз, която не угасва,
защото знам, че си роден за мене!

24 април, 2017, 4,41ч.

-----

1488. РОДЕН ОТ НЕБЕСАТА

На теб - единствен сред безброя!
С пожелание зимният студ в сърцата
да бъде небесно победен! Завинаги!
---
Извира нежност бяла и лъчиста
от звездните очи на ласки святи.
Обичам да се сгушвам в твойте мисли
и да се сливам с висшата позлата.
От същността ти тъмнината блесва
и зазвучават влюбени романси...
Ти нежно шепнеш: -"Моята принцеса!"...
Аз отговарям: "Принц богоизбран си!"...
Обичам пролетта ти звездолика
със нейните магнолии- богини!
Тя в мен пробуди ЛОТОСА-реликва,
роден от небеса златисто-сини...

23.04.2017, 6,40ч.

1487. ИГЛИКИ, ЦЪФНАЛИ ЗА ТЕБ НА ВЕЛИКДЕН

На всяка изчистена от сенки душевност!
----
Игликите са толкова красиви,
че до една ще ти ги подаря!
На твойто слънце много ще отиват,
ще те превръщат в празнична заря...
Великденска душа благословена,
красива и всевечна остани!
Не падай пред тъгите на колене,
с размах ломи житейските стени!
Съдбата ти лъчиста да пребъде!
Любов  във твое име да цъфти!
Повярваш ли във чудото отвъдно,
приятел звезден в мен ще видиш ти!

17.04.2012, вторник, 13,20ч.

1486. МОМИНИ СЪЛЗИ

Има такива цветя - като малки бели звънчета...
Те са в сърцето на всеки!
-----

Сълзите момини са феи нежни...

Небето ги погалва със лъчи.

Звънчета, разлюляни сред безбрежност,

в която херувимски хор звучи.

Сълзите момини са звездно лого

на всяка дева, сгушена от свян.

Те с аромата си божествен могат

да те превърнат в океан огрян.

И в теб се втурват утринни куплети,

звънчетата в сърцата ни  звънтят.

Нали, любов, сме животворно светли

и в песен ще превърнем този свят?

17.04.20161 9ч.

1485.И С БЛАГОСЛОВ ЦЕЛУВАМ СВЕТЛИНАТА...

Бях морската вълна, която СВИШЕ гали.
Бях припнало дете... Бях чайка бяла.
Бях гръцки изгрев...Бях безкрайност синя.
Бях и разцъфналата клонка от маслина.
Сега съм българско небе и нежност няма.
Сега съм вярата, родена в храма.
Сега  съм щедрост, грейнала и свята,
СЕГА ЦЕЛУВАМ В ТЕБЕ СВЕТЛИНАТА!

2.04.2012, 7ч.