1531. СВЕТЛИНА В ДЪЖДА /8.7.2018/

Вали, вали...Разплаканото време
помаха към купето ми, но вяло...
Изнервен старец със душа проблемна
нахлу при нас със цел вражди да пали.
Но озаптен от светлина незрима,
във него злият дух за миг се кротна.
В съседното купе друг дявол има -
крещи пиян на пълни обороти.
След туй и той започна да замира...
Ужасна е простащината, хора!
Не знае тя, че всяка звездна лира
въвежда ред във мозъци копторни.
Прекрасно е да пишеш дитирàмби,
когато скришом плачеш за морето...
Разсейва те живот, до смърт нахален,
но щом разпръснеш мрака му, ти светва!

8 юли, 2018, 9,40ч.,
във влака Варна-София. 

1530. ПЪТУВАНЕ КЪМ НИЩОТО.../8.7.2018/

Да, влакът лети...Но къде ме отнася?
Във София няма море!...
Сияние синьо сред спомен свръх-ясен,
внушавай ми, че съм добре!...

Небето е сиво с разплакани мисли -
напълно със мен е в синхрон.
Затварям очи - любовта се избистря...
Тъгата ме блъсва с "Пардон!"...

Видях се на пясъка, но е различно...
Морето е с поглед вгорчен.
Макар че са с него възторзите птичи,
то днеска самò е без мен.

А влакът бумти монотонно и земно...
Към нищото носи ме той -
там, дето душите, накуцвайки, дремят,
потъвайки в луднал безброй.

8 юли, 2018, 8,29ч., понеделник,
във влака Варна- София

1529. В ДЕНЯ НА СВЕТА НЕДЕЛЯ

На седми юли е Света Неделя!
На седми юли съм живот Всевечен!
На седми юли пръстите съм сплела,
а храмът мой е в светлина облечен.

На този ден Всемирът е икона.
На този ден се палят златни свещи.
На този ден незрими сълзи роним
и във доброто вярваме горещо!

Щастлива съм, че звездно ви говоря!
Щастлива съм, че греем възродено!
Щастлива съм, че сме избрани хора!
Че сме любов и лотосно цъфтене!

7.7.2018, 5ч.
Моята баба по бащина линия носеше името НЕДЕЛЯ.
СВЕТЛИНАТА Й Е ВЪТРЕ В МЕН!
Благословен да е пътят й в небесното царство!

----

1528.. РАЗДЯЛА С НАЙ- НЕБЕСНОТО МОРЕ...

ПОСЛЕДЕН ДЕН...И ПАК ЩЕ СЪМ САМИЧКА!
МОРЕТО ЩЕ Е ТУК, НО АЗ - ДАЛЕЧЕ...
ПАК ЩЕ ПОПАДНА ВЪВ СВЕТА СЕБИЧЕН,
НА СКОРОСТНО ЗАГИВАНЕ ОБРЕЧЕН.
ОТЧАЯНА СЪМ...ВИЖДАМ  ЧЕРНИ НОЩИ
И ЧУВАМ НЕЧИЙ ВИК ДА ЦЕПИ АДА...
МИСЛОВНО КРАЙ МОРЕТО ЩЕ СЪМ ОЩЕ,
НО СПОМЕНЪТ НА ПРАХ ЩЕ СЕ РАЗПАДА.

НЕ ИСКАМ, ГОСПОДИ, ПАК ТАМ ДА ИДА!
НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПАК ПРИ ЗЛИТЕ ХОРА!
ВЪВ ГРЪБ ТЕ СТРЕЛЯТ С ПОДЛОСТ И ОБИДИ,
ОТ ЗАВИСТ СЪСКАТ И ОТ ЗЛОСТ МЪРМОРЯТ...
А ТУК СИЯЕ СИНЯ НЕОБЯТНОСТ.
ЕХТИ СВЕТЪТ ОТ ГЛАРУСИ ЩАСТЛИВИ.
МОРЕТО МИ СЕ ВРЕЧЕ МНОГОКРАТНО
ВЪВ ВЯРНОСТ, НО...СЕГА ТОВА СЕ СРИВА!


7.7.2018, 4ч.

1527. ОТРАНО ЦАРСТВЕНО ИЗГРЯЛА СЪМ.../6.7.2018/

Ела, море, ела в нозете ми...

С най-жаркия си свят ела!

Вълните сякаш са усетили,

че искам в теб да се вселя.

Днес цялата ще съм рубинена -

съкровища напират в мен,

дошли от общото ни минало,

за нас създало този ден.

Отрано царствено изгряла съм...

Докоснах хиляди съдби,

живели с нежност непогалени,

които времето уби.

Ела, море, сърдечно пламнало -

ще ги възкресим с любов!

Те бяха със души измамени,

но в теб съзряха божи зов.

Помни, че още наранени са...

Небесен кръстник им стани.

А аз, променяйки генезиса,

ще ви се радвам отстрани.

Днес любовта ни е рубинена!

Днес всичко живо ще блести!

Невярата ще е застинала.

Всесилни сме и аз, и ти!

--

6 юли 2018, 6,59ч.,

написано на плажа във Варна.