1584. НЕ СИ ЛИ НАЙ-НЕЗЕМНАТА ТЕРЕЗА? /13.10.2019/

В теб е светлината на живота -
светлина, родила син-мечта...
Небето днес е празнично, защото
душевната ти сила разцъфтя.
Не си ли най-неземната Тереза,
окъпана във златна синева?
В съдбата ти безкраят мълком влезе
и с глас на херувим те позова...
Ти притежаваш онзи ключ небесен,
създаден в леонардовия свят.
Съзрях във твоя взор копнежна песен,
възпяла красотата с дух крилат.
Прекрасно е, че гледаш озарено!
Та ти си цяла вихър от искри!
Под знака на могъщата вселена
най-огненият рицар те откри.
Обичам да ви гледам отдалече
как сте изваяни от висш морал,
как ви се радва любовта всевечна,
как Лео със лъчи ви е огрял! 

13.10.2019, 0ч.10мин.
Стихотворението го започнах на 12-ти, а го завърших сега-
на датата, когато се е родила нашата слънчева Терезка.
Честит празник, благословена и лъчезарна! Бъди здрава и вечно излъчваща любов!
Нека малкият Лео да расте сред лъчите, които струят от сърцата на мама и тати!
Небесно закриляни да сте от майката вселена с любов! 

1583. ТРЪПНА В ОЧАКВАНЕ.../7.10.2019/

Тим до Мари
----
Ти си любов и всевечна зора.
Ти си гласът на Нирвана.
Точно затуй точно тебе избрах,
да си вълшебство огряно.
С твоята златна дъга съм се слял...
Господи, как се вълнувах!...
Храмът ми пее божествен хорал,
сякаш съм в звездния Лувър...
Тръпна, тревожа се... Всичко във мен
чака великото чудо,
идващо в нас от живот озарен,
чужд на зловредия луди...
Твойта любов с огнен сън позовах -
беше неземно красиво...
Кой извиси ме? Кой свиреше Бах?
Кой ми дари златна нива?...
Ти ли, кажи ми... Кога и къде
ще имаме свят от опали?
Даже лазурът глава ще сведе,
прозрял, че сме висшето цяло.
Идваш ли, моя лъчисто добра?
Вярвай в съдбата ни, мила!
Не някой друг, глас мощен избра
да носим божествена сила!

7.10.2019, 19,36ч., понеделник.

1582. С ТЕБ ЩЕ ИЗВАДИМ МЕЧТИТЕ ОТ ПЛЕН

Първата крачка направих, небе,
към нашето звездно начало.
Бяхме си дали далечен обет,
датата бяхме избрали...
Днеска с подготвени светли души
почваме нещо велико.
Всички безумия с теб ще рушим,
лотос в пустини ще никне.
Гейзери златни от жива вода
ще обновяват живота.
Разумът, който от злост полудя,
ще е с кошмари голготни.
Целият свят ще е свръх-възроден.
Злото със стон ще отмира.
С теб ще извадим мечтите от плен,
блеснал ще гледа всемира.
Висшата сила ще ни озари,
пращайки ни благодати.
Чужда на земния зов за пари,
тя е любов  чисто злато...
Първата крачка направих я аз
носейки свято начало.
В храма твой пее най-звездният глас
за благослов и възхвала.

3.10.2019, 7,59ч.

1581. ЖИВОТ-ПОЕМА

Прекрасно е да си с крила неземни
и да летиш сред висши светове.
Животът си да претвориш в поема,
да си любов, която звезден свят кове.
Прекрасно е да правиш дните златни,
а да си пламъче в молитвен дом.
Да озаптяваш злобите сърцато,
зачеркнал суетата мълчешком.
Прекрасно е да не таиш омраза
дори към най-свирепи същества.
Да пълниш със лъчи душите празни
и с обич да те гледат след това...
/БИЕ КАМБАНАТА НА БЛИЗКИЯ ХРАМ!/

Прекрасно е да раждаш благодати,
в сърца да сееш огнени мечти,
Да бъде мисълта ти тъй крилата,
че всичко живо с теб да полети!  

4.09.2019, сряда, 8,04ч.,
в Борисовата градина.

1580. ЛЪЧИТЕ ИЗГРЕВНИ МЕ ПОЗДРАВЯВАТ...

Пътувам с изгрева...Септември ме провожда -

красив и блеснал, нов и възроден.

Животът днес не ми изглежда сложен.

Със нежност буди нежността във мен.

Лъчите изгревни ме поздравяват,

диктувайки ми грейнали слова.

Възторгът ми, загърбил всяка слава,

ме прави дракон с огнена глава,

способен да изгражда свят чрез песни

и да накара злото да мълчи...

Макар че никак, никак не е лесно,

днес възкресявам мъртвите очи.

Когато имаш висшата задача

да вграждаш светлина в безкрили дни,

си длъжен древни сили да надскачаш,

а не скръбта да гледаш отстрани.

Я - катеричка скочи от дървото!...

Знам...Свише ми е пратена с любов!

Навярно съм заслужила, защото

подготвена съм за неземен скок.

Затуй съм до вълшебство лекокрила

и цялата ми същност с хъс искри.

За тъжните ще съм Зорница мила,

на злите ще внуша да са добри.

Прекрасно е, че паркът се пробужда

и гълъб по алеята снове...

От тази тиха радост имах нужда -

от утрин, сцепила скръбта на две...

1 септември, 2019, неделя, 7,39ч.

- Дракон с огнена глава - според рождената ми година съм ДРАКОН по китайския хороскоп.

- Катеричката изневиделица скочи долу от близкото дърво, дойде на метър от мен и се гледахме няколко мига...

После не спря щастливо да подскача наоколо, докато пишех. По едно време се сетих, че имам фотоапарат - извадих го и я щракнах за спомен в мига, когато направи поредния си скок..