1887. ПРОЛЕТ НЕЖНА, ЩЕДРА НА НАДЕЖДИ...

 
Тази вечер пак бях при кученцето Джесика и пак й пуснах 
романтична музика в изпълнение на Хаузер...
На връщане омагьосващата пролет ме вдъхнови
с ароматната си красота и написах стихотворение
под светлината на уличните лампи...Ето го:
----
ПРОЛЕТ НЕЖНА, ЩЕДРА НА НАДЕЖДИ...
/Мари Хигелс/
---
ПОСВЕЩАВАМ НА ЕДИН ВЕЧНО ВЛЮБЕН В
СВОЯТА ПОЛОВИНКА ЗВЕЗДЕН МЪЖ!
---
Пролет моя със душа уханна,
с дъх на СМИРНА от епохи стари...
Цветята ти, родени сред поляни,
на Рая тежките врати отварят.
А твойте чувства, лудо нацъфтели,
със чудни аромати ни владеят.
Поетът, стигнал звездните предели,
с хипноза е приспал дори злодея!
Днес златни свещи в моя храм запали
със пламъка на скритата си сила.
Запява ангел в божия октава...
И фея ставам, себе си открила!
Пролет нежна, щедра на надежди,
които с мисъл гонят ветровете.
ТИ ЛИ ПРАВИШ ЛЮБОВТА БЕЗБРЕЖНА?
ТИ ЛИ КАРАШ НОЩИТЕ ДА СВЕТЯТ?

16 март, 2024, 22,30ч., събота.
Днес моята приятелка и колежка Петя Ибрахим 
има рожден ден! Честито, слънчице!  

1886. АКО ГРЕЙНА, В МИГ ГРЕЙВАШ И ТИ! /18.02.2024/

На теб, който си в мен завинаги!
----
Ти си огънят вечен!
Аз съм лудо горене!
Ти си пламъкът, слял се със мен!
Вечността ни облече
във вселенски пламтене.
Кой превръща ни в храм осветен?
---
ВСЯКО МИНАЛО НАШЕ
НИ ДАРЯВАШЕ ОГНЕНА СТРАСТ...
В ДНИТЕ ЛЕДЕНО-СТРАШНИ
СЛЪНЦЕ ВЛЮБЕНО ЛУМВАШЕ В НАС!
---
Кой с лъчи ни обсеби?
Спря сърцето да стене!
Ако грейна, в миг грейваш и ти!
С теб сме песен вълшебна!
С теб сме стих и летене!
Всичко наше небесно блести!

18.02. 2024, 6,21ч., Неделя.

---- 

1885. ЛЮБОВ СМЕ СЪС ВОЛЯ ПЛАМТЯЩА! /14.02.2024/

На теб, мъжът- любов, извор на небесна нежност!

---

Твоята сила е златно море,

което блести вдъхновено.

Моля се никога с теб да не спрем

да сме любовно пламтеше!

Нашата вяра със страсти градих

и я отключих със чудо.

Вселих Ниагара във гейзерен стих

и жива вода в теб пробудих!

С вълнение висше животът тупти...

Изригва от нас мощна лава!

С теб ледника земен стопихме почти!

И празник в простора изгрява!

Любов сме във полет и с устрем велик!

Любов сме със воля пламтяща!

Всемир- Чудотворец е нашият щик,

щом мракът омрази ни праща.

Израснахме с теб до вселенски звезди,

тъй странни за днешното време!

За звездни дела Вечността ни роди,

затуй сме неземно големи!

Затуй сме с душа на всемирно дете,

а нея ЛОТОСЪТ БЯЛ освещава!

Копнежът в сърцата не спря да расте,

запял огнен химн за прослава!

14 февруари, 2024, 3,33ч., сряда

------

1884. ОЧАКВАНИ ОТГОВОРИ / въпроси, свързани с бездомното куче Джесика/

 

ОЧАКВАНИ ОТГОВОРИ...

(Мари Хигелс)

----

Ех, имам дом, но всъщност съм бездомна,

подобно куче с плачеща душа...

Не съм ли вик, роден в каменоломна?

Но как ли лед със вик да разруша?

Вървя през зимна пустош...Боже мили,

нали работя до без дъх? Но пак

Лукавият така безумно жили!

Кажи ми как се спира ЗВЯР? Прати ми знак!

ТИ казваш, че СИ в мен, пък СИ далече...

А аз съм в ролята на снегорин.

Нали със тога звездна ме облече?

Нали венча ни със Безкрая син?

А рина преспи в дългата програма...

КОГА ПОБЕДАТА ЩЕ ВЪЗВЕСТИМ?

Копнях да имам мощ така голяма,

че злоби и омрази да превърна в дим!...

Да! Имам дом, но е самотна любовта ми

сред пълния с кошмари зимен сън...

Когато си любов със буква няма,

ти отговори търсиш в пустотата вън!

21.01.2024, 22,22ч., Неделя.

1883. В НЕЖНОСТТА Е СИЛАТА НА ЛЮБОВТА НИ! /9.01.2024/

 

На теб, Небесен
и на твоите мелодии, които ще се раждат с Моцартов замах...
----
Изпращах ти ЛЪЧИ от чисто злато
и ги вселих на твоя мир в сърцето.
Копнежът, влязъл в пръстите ти святи,
сияйна музика с любов изплете.
Бе нощ ефирна...В съня ти тя донесе
милувките на любовта вълшебна...
И ти, запял за своята принцеса,
с копнежния си зов взриви небето!
Видях те сред сияния красиви...
Блестяха струните ти вдъхновени.
Видях как ОГЪН БЯЛ с ВОДА  се слива
- със нейното МАГИЧЕСКО ТУПТЕНЕ!
Пробудил всички красоти заспали,
с лъчите си ти галеше тревите...
Сега усети ли, любов? Разбра ли,
че в нежността е силата ни скрита?

9.01.2004, 0,29ч., вторник.

------