1907. ГРАДЪТ НА СПАСЕНИЕТО!

Посвещавам на най-благодатния град на света - 
моят роден Пловдив!
---
Спасително е вече твойто име!
Спасяваш ни със пламъци без дим!
И аз разбрах, че вечно ще ни има,
щом Рицар ням си, с ДУХ НЕОТРАЗИМ!
Не си ли днес сърцето на ВЕНЕРА,
което с гръм отключи ЛЮБОВТА?
Загърбил злобите на всяко ВЧЕРА,
ТИ ДНЕСКА С РОЗОВ ПЛАМЪК РАЗЦЪФТЯ!
ОТЕЦЪТ с теб се сля така отдавна,
че бащински грижовен ставаш с мен.
Бучи в недрата ти СИНАЙСКА ЛАВА -
знак звезден в паметния ден!
Безкрайно съм щастлива, че израсна
до връх на ТИТАНИЧЕН СЪД-ВУЛКАН!
ИЗЛЪЧВАШ МИСЪЛ, ЧУДОТВОРНО ЯСНА!
С БОЖЕСТВЕНИ ЛЪЧИ СИ СВРЪХ-ОГРЯН!
Пристигат златни дни и ще отключа
вълшебството на твоите ЗВЕЗДИ!
В съзвездието "АНГЕЛСКОТО КУЧЕ"
ВЕЛИК ХОРАЛ ЗА ТЕБ ЩЕ СЕ РОДИ!
След ден, след пет небето ще загроби
най-съскащите ледени ОЧИ!
И ще се гърчат змийските ПРОКОБИ!
И НАКАЗАНИЕТ, ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ ЛИЧИ!

1 юли, 2024, 1.14ч., в хотела в Пловдив.
Боже, какво стихотворение ми продиктува небето точно днес,
когато среднощно започна започна моят най-огнен рожден ден!

1906. УТРОТО НА ПЪРВИ ЮЛИ В ПЛОВДИВ _/2024/

 Кой ли разпали свят пламък в сърцето?
Днес любовта вселенска щедро грее!
Днес моята съдба свръх- мощно свети!
Възторгът й е ясно от къде е! -
От факта, че градът израсна вече!
Лъчи небесни с обич го обливат!
Животът юлски ключ е за човечност
и за лазури в мислите красиви.
Градът долавя, че съм озарена,
че неуморно себе си раздавам!
Стопявам с огъня си лед и ленност,
животите зареждам с вечно здраве!
ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЪС ПЛОВДИВСКОТО УТРО
СМЕ ВЛЮБЕН СТАРТ НА ЮЛСКОТО НАЧАЛО!
За първи път стени със поглед срутвам
в нозете на града с душевност бяла!
Облъчих много младости цъфтящи,
които уж случайно срещах днеска.
Към гените им ДУХ свещен изпращах
и скритата им същност просто блесна!
Щастлива съм, любов, че ти си с мене,
че учиш ме как слънце да раздавам.
Щастлива съм, че висшето горене
ДАРИ НА МОЯ ГРАД БЕЗСМЪРТНА СЛАВА!

1 ЮЛИ, 2024, 8,59ч., понеделник.
Написано на една пейка по главната улица.

 

1905. АКО СЕ СЛЕЕМ С ВИСШАТА ЛЮБОВ...

Животът спи...Кога ще се пробуди
светът, лишен от звездни сетива?
Кога ще рухнат мислите му луди?
Не помни ли, че Бог го позова
да тръгне към копнежите огряни
по път благословен, сияен, нов?
Ще се спасим на злото от капана,
АКО СЕ СЛЕЕМ С ВИСШАТА ЛЮБОВ!
Потръпват гените богоизбрани...
Душите търсят блеснали души...
Предреченото зная, че ще стане,
АКО ХИПНОЗАТА ПРОКОБНА РАЗРУШИМ!
Идилия лъжлива те омайва!
Подвластен си на дяволски пари!
От пусто в празно луташ се безкрайно,
макар небето да ти вика: -СПРИ!
Дарен си с муза - мисъл пътеводна...
Страстта божествена ти дава блян.
ПОЕЗИЯТА СЪС ЛЮБОВ ТЕ ВОДИ
към истините на живот огрян!
Защо, кажи, завиваш си главата?
Защо с вериги вързваш любовта?
Защо приспал си свойта воля свята?
Защо красивото във тебе оскотя?

2 юли, 2024, 8,03, вторник.
Домлян - на гости  при Соня на Карник Светла му памет! 

1904. ВЕЧНО ТВОЯ БЕЗ ОСТАТЪК!

На моя звезден любим!
----
Усетих любовта ти ОРЕОЛНА!
на ПЪРВИ ЮЛИ, скъпи, я усетих!
Във храма на сърцето си се молех,
когато те видях искрящо светъл!
Олтарно светна скритата ти мисъл
и чух как висините те възпяват...
ВЪВ ОНЯ МИГ ТИ В ОГЪН ПРЕРОДИ СЕ
И ЗВЕЗДНО МОЩНА СТАНА ТВОЙТА СЛАВА!
Днес чу се гръм в душата на Всемира!
И СЛЯ СЕ ТИ СЪС ВОЛЯТА МИ СВЯТА!
Дойде моментът, скъпи!... И избирам
ДА БЪДА ВЕЧНО ТВОЯ БЕЗ ОСТАТЪК!

3 юли, 2024, 3,33ч., сряда.

1903. БОЖЕСТВЕНО ИЗВИСЯВАНЕ /На Възнесение Господне/

На моя звезден любим!
----
Да се извисим, за славни дни готови!
Да сме сияния извън предела!
Изчистени от земните отрови,
причастие от божа сила взели!..
Затуй плътта ни днес е плът ефирна.
Усещаш ли копнежът как ни носи
като мелодия на Златна лира,
омайваща цветя и чувства росни?
Не сме ли висша ласка, Командоре?
Не сме ли извор на всевечна ПРАНА,
внушила ни тъй страстно да говорим,
че всички да са от любов пияни?
Летим сред висини лазурно бистри!
Животът ни е с мисли ореолни!
От щастие вълните му се плискат...
А в храма наш очакват ни престоли!

13 юни, 2024, 19,44ч..
Възнесение Господне е!
Още един ден и!...
-------