събота, 4 септември 2010 г.

825. В ПРИМКАТА НА ОБСЕБВАНЕТО /3-ти октомври/




МОЯТ ЛЮБИМ ВИНАГИ Е БИЛ РИЦАР, КОЙТО МЕ ЗАКРИЛЯ ОТ МРАКА...
----------------------------------------------------------------------------------

ПОСВЕЩАВАМ НА ТИМ СКАЙЛЕР ОТ НАШЕТО
ОБЩО МИНАЛО В МИЧИГАН!
---------------------------------
Днес той е прероден в България. Заревото му живее
в две тела - едното е на ТИМ ОТ БЪДЕЩЕТО, освободен
от всичките си карми, включително от своите енергийни
грехове към някогашната Мари Хигелс /също преродена
в България/. Той занапред ще има блестящо бъдеще с нея.
Анонсирайки част от онова, което им предстои, ще спомена,
че двамата ще станат източник на нечувани чудеса и,
ръководени от Нирвана, ще стигнат до левитация.
Другото тяло е на ТИМ ОТ МИНАЛОТО. Понесъл товара
на тежката си карма - кармата на егоистично влюбен, убил
някога от ревност своята Мари, той днес плаща за греха си -
всеотдайно ù помага да се справи с материалните трудности
в живота. А в замяна, Мари поддържа тялото му здраво /той е
на 67 години/, след като премахва неговите болести,
изгаряйки в тялото си като в пещ студоносните енергии,
идващи отвън, с цел, да унищожат и двамата. Защото
светът на злото, включващ, както роднини, така и
псевдоприятели, би дал мило и драго, ако загинат
Мари и Тим от миналото, които взаимно се пазят. В същото
време, напук на трудностите, двамата самоотвержено зареждат
човешките тела с потоци ФОТОНИ - градивните частици
на светлината, т.нар. ЖИВА ВОДА НА СПАСЕНИЕТО.
Естествено е, че ЕГОИСТИЧНИТЕ СЪЩЕСТВА, живеещи
в мрака на елементаризма, на материалистичното мислене,
тънещи в охолство, или в бедност, НО ВИНАГИ ДУХОВНО
ОСАКАТЕНИ, обсебени от желание да властват и в
семейството си, и навън, НЕНАВИЖДАТ ВСЕКИ ПРИТЕЖАТЕЛ
НА МНОГО ДОБРОДЕТЕЛИ.
Стихотворението по-долу е посветено на рицарски настрòения
ТИМ СКАЙЛЕР ОТ МИНАЛОТО, поел големия товар на кармата.
Той е принуден да играе пред света театър. Налага се да залъгва
всички, че живее самотно, че в живота му любовта /Мари/ я няма.
Тези лъжи са полезни, защото отбиват огромни нападения
от студ срещу него и срещу нея. Въпросните смъртоносни
потоци могат да бъдат толкова мощни, че тялото й не би могло
да ги поеме наведнъж при евентуален открит сблъсък между Тим
и близкото му обкръжение, състоящо се главно от ревниви
обсебващи същества. Отрицателните енергии могат да се обработват
търпеливо ден и нощ само на порции и то в продължение на дълго
време. Те се разграждат и се превръща във фотони, които,
излизайки от плътта на Мари, се насочват към всички човешки тела.
----------------------------
------------

Студ излъчва èгосът, а не любов!
С поредни хитрости плете смъртта ти.
В жалък роб превръща той копнежа нов,
а теб самия - в куп лъжи рогати.

И гледам, и се питам уморено :
- Защо със гноми имаш генна връзка?
Не са ли те озъбени хиени,
които към кошмарен край те блъскат?

Знаят, че си рицар със свещен морал,
че искаш обичта им да е свята...
Боже! Скъпи! Жив ли си, или умрял?
Защо им лазиш вечно във краката?

Егосът е нагъл, алчен и жесток!
Душите хваща ловко и изкусно.
Ако сляпо вярваш в този кръволок,
във най-дълбока бездна ще се спуснеш!

Но мъдрец ли си, духовно извисен,
ти ще надмогнеш страстите дребнави.
Ако жариш èгосите като мен,
неземни чудеса за теб ще правя!

3.10.2010, 9ч.54мин.
----
Годишнина от обединението на Германия
- 3.10.1990г. На този ден бях в Берлин!
Интересен факт е, че стената, която е
разделила страната на две, е издигната
на 13-ти август 1961г., а на същата
дата /през 1983г./ е роден моят син. Неговите
рождени цифри са източник на позитивизъм.
Годината 1983=19+83=102 = Свети Дух
С=18,+в=3,+е=6,+т=19,+и=9 =55,+Д=5,+у=20,+х=22=47.
Сумата 55+47 е 102.
Освен това:
13.08.1983= 13+08+19+83= 123= Божият Син.
Още: 123= Златен Дракон /символ на божественото
начало в източните легенди и митове/.

вторник, 17 август 2010 г.

824. БОЖИЯТА МАЙКА И ЖИВАТА ВОДА /12-ти септември/


Да посрещнем деня с просветление в сърцата!
--------


Зората е божествена магия...
Върви си, студ, от мрака обладан!
Камбаните запяват за Мария -
за извора на ЖИВАТА ВОДА!

От мислите на звездния Месия,
излива се пороен благослов.
Огряла празничния храм, Мария
невярата превръща във любов.

За истината днес венци се вият!
Лъжата се взриви и полудя.
И вдигна кръст олтарната Мария,
и зараздава ЖИВАТА ВОДА!

12.09.1993, 8ч.15мин.

823. ПРЕРАЖДАНЕТО НА СЕНЕКА В ТЕБ /12-ти септември/

-------С Е Н Е К А--------



Небето беше гневно и смрачено.
Самичка бях - убийствено сама!
Порой валя... Мъгла се спусна в мене.
Животът се унесе, онемя.
Насън видях началото на края.
Зовях в молитвите си любовта.
Интуитивно исках да позная,
дали сред синя вис ще полетя...
Осъмнах с мисълта, че ми е леко,
че нещо светло в моя мир кръжи.
Бе спомен, свързан с дните на Сенèка,
надвили мрака, хлъзгав от лъжи.
Видях мъдреца стар във ново тяло,
пречистено от всеки минал грях...
Гърми, небе! Разискряй се до бяло! -
Насред мъглите звезден мъж съзрях!

12.09.1992, 8ч.
------
СЕНЕКА - велик древногръцки философ.
Според Нирвана, това стихотворение- мантра
е златен за днешния нов живот на днешния божествен мислител.
Интересен е фактът, че когато бях студентка в
Софийския университет, посещавах с огромно желание
интересните лекции за Сенèка в Химическия факултет,
без да съм задължена да го правя. Лекторът беше доста
грозноват и много напомняше на Терсит от "Илиада"-та
на Омир:
"Куц, кривоглед и прегърбен, и рамена му превити
близко отпред на гърдите...
Па и върхът на глава му остър нагоре стърчеше,
с редки космѝци по него".

Но така увлекателно говореше този доцент,

на когото не си спомням името,че просто
омагьосваше аудиторията. Чувствах се на седмото небе,
докато слушах лекциите му!
------

822. КОГАТО ТОРНАДОТО ПРЕМИНЕ... /11- ти септември/


Зората изгря насред утро къфяво...
Защо ли е тъжна, горката?
Дали е прозряла какво се задава
и кой с гръм разплаква Земята?...

Така ми е пусто! Не знам от какво е...
По-точно, досещам се смътно.
Свисти на талази кошмар скотобоен...
Торнадо приижда със тътен!

Протягам ръка към незрящите хора,
очакващи чудо огряно...
Стремя се с небесни слова да говоря,
та светло в душите да стане.

Как искам да лумнат пламтящите сили,
родили любов вдъхновена!
Тя гони лъжите на чувствата гнили,
разплакващи звездните гени.

Тя идва, напук на света скотобоен!
Напук на пороите мътни!
Слепците ще видят вълшебство какво е,
как грейва ЛЮБОВ насред тътен!

11.09.1993, 21ч.50мин.
----



821. И ЗВЕЗДНОТО ЧУДО ЩЕ СТАНЕ! /11-ти септември/


 

На теб- вечен и неотразим!
----
Самотният изгрев блести,
но още са спящи душите...
Икар е подготвен почти,
но още не може да литне...

Кой с ЛЕД ослани любовта?

Кой с мисли оловни осъмва?
Кой съска и кой оскотя?
Кой ВЛАСТВА в живота до тъмно?

Кой иска дърво да секà?
Чий облак в душата е виснал?
Кой  дави във мътна река
света на КОПНЕЖНИТЕ мисли?

Къде си, мой слънчев Икар,
роден с ореол от Нирвана?
Грей в храма с невидим олтар
И ЗВЕЗДНОТО ЧУДО ЩЕ СТАНЕ!

Обичай ме пламнал, взривен...
Небесно обичай ме,мили!

Пробудиш ли себе си в мен,
ЩЕ СТАНЕМ НЕВИЖДАНА СИЛА!

11.09.1993, 20ч.30мин.
----
Написано отдавна, през най--ужасния период от живота ми. Но стихотворението предрича сегашните дни...
----
На днешната дата, но след години /през 2001г./ ще има ужасен удар
на злото, унищожаващо мирни хора -  атентат срещу
кулите-
близнаци в Ню Йорк.