169. ДОШЪЛ Е МОМЕНТЪТ.../7-ми ноември/

Не съм се излъгала - ти си орел,
от вятър величествен порива взел.
А погледът остър в далечни пространства е взрян.
Светът е стъписан пред твоята мощ
и гузно се свива характерът лош,
подобно мъниче, стресирано от великан.

Развихряй се смело! Просторът е твой!
Земята скрежù от духовен застой.
Недей да тъгуваш за твари, които пълзят!
Орловият полет е царствен, велик.
Възхùта той буди и радостен вик.
Отключва в душата копнежи по звездния свят.

Така съм щастлива, че вече летиш!
От дребните страсти далече си ти.
А аз прощъпулно размахвам след тебе крилца.
С хипноза ме тласкаш към синята вис,
където животът е истински чист,
където тайфуни ни учат на устрем сърцат.

Дошъл е моментът да порим с гърди
небето, което с любов ни роди.
Дали ще достигна до твоя божествен размах?
Кармично те следвах по дългия път.
Надвивах злъчта на света тесногръд.
И станах безстрашна! А някога нищо не бях!

7.11.2006, 6 ч.15 мин.