
Родена съм в Пълдин - градът на мечтите!
Копнежа си даде ми той.
Но старата карма с коварства прикрити
ме дебнеше като копой.
Било е следобед...В шестнайсет и нещо,
животът с крило ме обвил...
Ден първи през юли бил огнен горещник...
Безкраят бил бащински мил...
Израснах на село с игри до насùта.
Не питай щастлива ли бях.
Да - именно там се научих да скитам.
И сенките гонех без страх.
Какво да ви кажа...Съмнявам се малко,
че уж съм родена с късмет.
Подобно на рицар, наречен идàлго,
се боря със мрака проклет.
Посрещна ме Пълдин с прегръдка незрима.
Съдбата бе с поглед суров.
Но, чуй ме, небе - затова, че ме има,
дължа го на твойта любов!
1.07.1993, 19ч.
---
1.Пълдин - старото име на Пловдив.
2."Идàлго" - беден испански селянин.
Идалго е бил Дон Кихот - рицарят,
воюващ с вятърните мелници в едноименната
книга на Мигел де Сервантес Сааведра.
-----
НА СНИМКАТА: Майка ми Йорданка /Дана/, леко смръщена, е в ляво, а в дясно е нейната близначка, леля ми Васа/Василка - лека й пръст/...Зад мен е баба ми Любина, майка на двете сестри.
Родена съм на 1-ви юли...Тук съм 3-годишна. За пръв път публикувам тази снимка, която е направена в родното ми село Поповица, Пловдивско /на игрището/.
-----------
Няма коментари:
Публикуване на коментар