1636. И ТЕ ВИДЯХ ВЪВ ПОЛЕТ БЕЗМЕТЕЖЕН...

На теб - вечния небесен звездоброец!
---
Небето... слънцето ти... и звездите
ги опознавам с много жар, любими.
Душата ти ми шепне упорито,
че съм живеела при теб незримо...
Вселена си създал за любовта ни,
населил си я с пеещи куплети.
И, всички до един богоизбрани,
във наша чест с неистов блясък светят...
Във времето се учех да откривам
мечтите ти, със тайнственост обвити.
Плетях през сълзи ризи от коприва...
С крила на лебед си мечтах да литнеш.
И те видях във полет безметежен
сред ятото на лебеди с корони...
Открих, че си се слял с една безбрежност,
безкрайно чужд на дните безпардонни.
Сега какво?... Кажи какво ни чака?
Нали четеш съдбата по звездите?
Видя ли в тях на любовта ни знака
как възли от змии в нощта разплита?
Нали си спомняш? - Кармата ни смаза!
Бе мъката като топуз голяма.
Небето гледаше до болка празно...
Но днес сме лъч, повярвал в Кръста, в Храма!
Любов сме днес, по-волна от летене!
В сърца най-ледени тя страстно пламна!
И хората ни слушат озарени,
повярвали във силата ни скрита.
Ще им отключим звездното туптене,
та с висша страст да си градят съдбите~!

11.11.2020,14,59ч. срядя.
--------