1928.ТИ МЕ ПРИЮТИ

 Отдавна знаех, че те има, мили.
Отдавна се обрекох да съм твоя.
В страданията трескав поглед впила,
вървях към теб, загърбила безброя.
Сега съм тук, на твоя мир в нозете.
С небето ти се сливам окрилена.
треви и камъни вълшебно светят,
в хипноза дремят хищните хиени...
Отдавна знаех, че си свръх-различен,
че вярваш в любовта ми златолика.
Затуй с копнеж божествен те обичам.
Затуй от мене благослови бликат...
От памтивек вървя през ада боса,
преследвана от ужаси рогати.
Но ти ме приюти и омагьоса
с море от искреност и благодати.
Затуй за теб градя дворец с опали,
където светлината е принцеса.
Когато тя с неземна страст те гали,
във транс ще шепнеш:
"Господи, къде съм?!"...

13.10.2006, 2,45ч./след полунощ/.