2026. НЕБЕТО В МЕН НЕ ИСКА ДА МЪЛЧИ!......./ от22 октомври, 2024г./

 ------
На един заблуден, който сее заблуди
и когото неутрализирах!
Последният г-н Никой!
-----

Той изгубен е сред тъжни степи!
Лута се сред есенна мъгла.
И душата му влудено лепне.
И зове Жената-смърт:- Ела!...
Явно аз съм нещо заблудена.
Явно той е дяволска лъжа...
Кой ли го внедри коварно в мене?
Струва ли си всъщност да тъжа?
Изградих го от небесни струни.
Дадох му божествени лъчи.
И с душа далечна го целунах,
тъй, че арфа в него да звучи...
Ваях го от влюбени копнежи,
пълни с най-неземните искри!
Дадох му от истини безбрежни
и от чувствата си свръх-добри.
Свобода вградих му във крилата
и размах невиждано велик.
Дадох му от любовта си свята.
Подарих му лукс чрез звезден миг.
Но той със дявол хитър заигра се,
видял във него дивна красота.
Подвластен стана на коварни страсти.
И, вярвайте ми - просто превъртя.
Сега го виждам празен и далечен...
Небето в мен не иска да мълчи!
Не би му дало свойта нежна ВЕЧНОСТ
чрез празника във нейните очи!

22.10.2024г....4,52ч.


--------------