Какво, че съм отдавна запъхтяна?
Ще бягам, без назад да се обръщам!
Ще откопчавам тичешком колана,
завързал ме към бащината къща.
И нищо, че съм само буболечка,
на гръб повлякла уморена воля.
Реших от злия свят да бягам вечно,
че той е с диагноза "нервно болен".
Ръце ще вдигна, стигнала финала.
С гърдите си ще скъсам хоризонта.
Ще се превърна в обич, излетяла
от огъня със мисия иконна.
4.01.1982.
Няма коментари:
Публикуване на коментар