Във морска пяна свише потопена,
усещам, как ме носи блаженството.
Море си ти, загрижено за мене,
с вълни омайващи, гальовно кротки.
В ефирен свят живея, без проблеми,
закриляна от Бога на звездите.
Не може никой да ми го отнеме,
макар че злата вещица опита.
Във мен е живата вода! И искам,
да чуят жаждите неутолими,
че сред пустини с черногледи мисли
оазисът на любовта го има!
29.01.1993, 19ч.56мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар