При теб дали е буря?
Тук бушува...
Огъва мисли. Тежко заваля...
И идва ми в пороя да се втурна,
като копнеж с отсечени крила!
И идва ми небето да разцепя
с изострен вик и с поглед помрачен!
Как нямам четката на Репин,
да нарисувам този ден!
При тебе дъжд вали ли?
Тук престана.
Светът е пак спокоен, къпан, нов.
Дори да бъдем цял живот безкрили,
със теб ще търсим
бури и любов!
6.05.1985.
Няма коментари:
Публикуване на коментар