255. ДВУБОЯТ БЕШЕ ТЕЖЪК /19-ти януари/

Разнежвам се, любов, до ента степен.
Днес вятърът е топло-закачлив.
И януари с поглед достолепен
е вдигнал градус още от зори.
Усмихната е мойта братовчедка -
небето я целува с поглед благ.
Стопяват се нахалства перипетни...
Стаен е нейде вещерският грак.
Кафето днеска хич не е горчиво.
Дори умората - и тя сладнù.
Зиморничавите души се скриват,
уплашени от огнените дни.
Нали разбра,любов, че победихме? -
Двубоят беше тежък, но велик!
Безкраят звездолик следеше стихнал,
как битката не спряхме и за миг.
Достойни сме за лумнала възхвала,
дошла от недостъпни висини.
Съзрял във нас безсмъртната спирала,
животът ничком ни се поклони!

19.01.2007, 17ч.15мин.
------
-До ден днешен, считано от 25-ти декември 2006 г.,

зимата не е зима! Тя е една топла и усмихната пролет,

с доста летни температури - над +22 градуса.

Има нацъфтяли върби и цветя.
Това е сигурен знак, че ЛЮБОВТА побеждава ОМРАЗАТА
в душите на българите.
Колкото сме по-позитивни и способни да обичаме,
да сме добродетелни и приятелски настроени

към ближния, толкова по-често зимните студове

ще отстъпват своя трон на пролетта.