Развихрено и прямо
воювам със проблеми.
Като капризна дама
подсмърча завистта.
Не ме размеква с нищо.
Но, дявол да го вземе -
до болка се изприщвам,
щом е наблизо тя!
На любовта под знака
е моята човечност.
Обжарвам с огън мрака
и вече му личи...
Прокобо, укротù се!
Не съскай! Стой далече!
Светът до смърт го втриса
от твойте зли очи!
Отключвам звездни сили
в характери корави.
Ужасната годзила
я чака огнен ад.
С лъчи целувам всички,
щом светлина раздават.
Цветята в тях обичам,
щом лотосно цъфтят!
6.07.1993, 23ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар