Събудих се, с нагласата да пиша.
Какво - не знам. Но знам, че ще е важно.
Загърбила съм чувствата предишни,
които тъжни спомени подклаждат.
Сега съм изгрев - радостен и блеснал.
Сега съм пулс на обич окрилена...
Къде са, птиче плахо, твойте песни?
И аз съм в клетка, но с душа-летене.
От вчера моят мир крила размаха -
ще каца там, където той си иска.
Представяй си лазура, птиче плахо,
гмурнѝ се в него с волните си мисли...
Повярвай ми - затворът се разпада!
Мераците на злото вече гаснат.
Богинята Нирвана, звездно млада,
ни подарява висини прекрасни.
Така да знаят всички тъмничари -
започва да изригва сила скрита!
Без милост мощен огън ще ги жари,
задето в клетка сложиха мечтите!
7.05.1993, 8ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар