183. ВЗРИВЕНИ ДУМИ /песен/ /3-ти октомври/

-------
Текстът е написан по песен на Челентано.
-------
Тръгваш си в нощта. Гърми безкраят.
Как ли птица се връща, не зная.
Есен нежността е взела в плен.
Вие вятър, до лудост вгорчен.

Страсти и тъга без път се скитат.
Ревност с нокти разкъсва мечтите.
Исках всичко свое да ти дам...
Колко страшно било да си сам!

Припев:

Греха ти неведнъж простих.
Кънти от студ среднощен стих.
Есен нежността е взела в плен.
Вие вятър, до лудост вгорчен.

Припев:

С какви ли думи на света
да върна онзи вик,побягнал от къщи?
Покоят диво закрещя.
Далечна сянка се обръща.
Върви си, но не можеш ти,
да вземеш с куфар всичко наше!
Сънувам трясък на врати
и обич, как до смърт се плаши!...

От взривени думи ври Земята.
В черни мрежи сънят пак се мята.
Броди изневяра, взела в плен
тъжен спомен за ласки роден.

Припев:

Греха ти неведнъж простих.
Кънти от студ среднощен стих.
Есен нежността е взела в плен.
Вие вятър, до лудост вгорчен.

Припев:

С какви ли думи на света
да върна онзи вик, побягнал от къщи?
Покоят диво закрещя.
Самотно ехо се завръща.
Върви си, но не можеш ти,
да вземеш с куфар всичко наше!
От всеки трясък на врати
копнежът ми до смърт се плаши!...

3.10.2001г.