185. С ТЕБ СЪМ, НО МЕ НЯМА!.../песен / /3-ти ноември/

От Тим Скайлер до Мари...
-----
Текст, който написах по един тъжен блус-
соло саксофон /кларинет/.
-----
ВИК И СТОН...
Чувам глас на тъга.
Кой в тази нощ крещи?
Не си ли ти, любов?

ЗОВ И СТОН...
Длан протягам към теб, мечта!
Пада дъжд от звезди.
Някой тръпне в екстаз.
Кой съм аз? - не знам.
И защо сме сами?
Простенва в нас тишина...
Тъжно!...Но защо?

ВИК И СТОН...
Чувам зов на тъга.
И скръбта крещи:
Със теб съм, но ме няма!

Кой носи този мрак?
Кой скърбù до зори?
Обич, кажи -
защо гаснат звездите в нас?...

ЗОВ И СТОН...
Длан протягам към теб, мечта!
Виждам свят от лъчи.
Любовта е в екстаз.
Кой съм аз? - Не знам.
И защо сме сами?
Простенва в нас тишина...
Тъжно!...Но защо?

МРАК И СТОН...
Чувам глас на тъга.
И болка в мен крещи:
Със теб съм, но ме няма!

3.11.2001, 23ч.50мин.