1946. ВЕЧЕН КОШМАР

Защо пак се спираш? И как да позная
дали си се влюбил в Зората?
С най-нежната лира даряваш й Рая
на свойта копнежност свята!

Къде се изгуби през всички години?
Все чаках и чаках Чудака,
който насред чудатости луди
съзрял в утрин синя,
кактъжен самотник заплакал...

Нали си обичан? И по навик сънуваш...
Нали вярваш във нежност всевечна?
Бях тъжното всичко. Бях блян небленуван.
Бях и спомен от дни на сърдечност...

Къде се забави? Объркал си пътя?
А уж имаш усет небесен!
Сърце, кой те грабна със вятър попътен?
А чаках бял остров сред мрака да блесне!

Боже, как ми додея! Кошмар ли е - няма мярка!
Спрях да вярвав в сързата внезапна!
Още виждам бордея как с лъжа те затваря...
И от болка скръбта си прехапвам!

11.01.2025г., 19,36ч.

-----