1947. ОБИЧАМ СВОБОДАТА НА ДУХА!

Не ме съди, че още вярвам 
в любовта жертвоготовна!
Често сърцето ми рязко се жарва,
почувствало, че душата за висш пилотаж
е готова!

Не ме съди, че не мога да съм безразлична,
ако си спрял в живота да се извисяваш,
ако на същността гримирана шепнеш, че я обичаш
и се кланяш на добре платената слава.

Недей ме критикувай, че отричам фалша
на всяка душа, излъчваща злоба.
Не бих могла своя морал да изкалям,
а чистотата с лека ръка да загробвам.

Не ме кори, че искам да съм опора
на всички, които се срутват от болка.
Те се нуждаят от храм за спасени хора,
които не могат да си мълчат или да питат дявола "колко"?

Не казвай, че съм твърде критична.
Щом душата ни била е свята,
завинаги веригите й ще отричам,
ще търся небе и ще размахвам мечтата...

Не бива да режеш къс по къс нечия сила свята.
Тя за любовта ни е полет свръх-важен.
Човек затова точно тук е изпратен -
да се учи на устрем велик,а не да лъже и хитро да маже!


11.01.2025г., 22,12ч.

-------