1954.ТЪГА...

Ако можех да съм истинска симфония,
можеш ли със ноти в миг да ме изпишеш?
А да потънеш в необятната душа?
Така ще видиш как мечтая  в миг да те изтръгна
от света на кишата
и после пак при свойта жар да се сниша.

Ако можеш да ме изчетеш вглъбено
и да се вслушаш в нежните ми трели,
потъвайки сред древни глъбини,
щеше ли да чуеш струните, които стенат
сред сенките на чувствата измрели?
И щеше ли самотно да крещиш:
- Любов, стани!...


17.01.2025, 1.10ч.

-------