2005. СЪРЦЕ ОТ ЧОВЕЧНОСТ НЕ БЯГА

Кой ти внуши да си пръв сред мъжете
и ярко в живота да водиш?
Кой ти шепти чудатворно да светиш,
загърбвайки всяка изгода?
Всичко във теб е божествено важно І
извисено над мрачното време!
Извисено над думи и мисли прокажни,
над дни със предателски теми...
Дълго мечтах рицар огнен да срещна -
скромен, тих, но сърдечен и бляскав!
Затова съм възпяла любовта му гореща,
с всички нейни божествени страсти!
Ето, чакам те мълком в дома си - на прага.
Всичко в мен до премала отеква...
От съдбата си земна кой, кажи, е избягал,
щом ви свързва небесна пътека?...

22 май, 2025...5,00ч.

------

2004. СЛЕДВАХ ТВОЯТА ЖАР...

Идваш!...Огнен сокол си!
-Слънцеподобен рицар! Горд и смел
И с мечтите си росни
помня, как по път лъчист бе поел!

Ти привърна нощта ми
в ден с достолепни очи и дух!
Край на смъртните драми!
Край на мрака и сляп, но и глух!

Боже, как ти повярвах!
Следвах твоята жар със боси нозе...
Днес изгарям товари
И ЗАКЛЮЧВАМ АДА С МОЩНО РЕЗЕ!

24 май,2025...17,27ч.

--------  

2003. ДОБРОТО ЩЕ ПРЕБЪДЕ!

 Лети, възкръсване велико!
Изгрей, живот, над славни дни!
Щом семе златно в теб поникне,
ти стожер на мира стани!

Изгрей със огнен дух в сърцата
и с песен в празничния ден!
Сърца, родили обич свята,
бъдете поход възроден!

Любов да поведе парада -
любов, като зора добра,
която от беди не страда
и магнетично ни събра!

Небето с царствена прегръдка
незримо всички да държи.
Така ДОБРОТО ще пребъде,
напук на хули и лъжи!

24 май, 2025...9,09ч.

-----

2002. СЛОВОТО И БЕЛИЯ ЛОТОС

За да сме вечно вярващи, смирени...
За да сме деца на огнен зов,
е важно да сме храм със висши гени
и извор на божествен благослов!
Ще трябва всепризнатото ни слово
дори в гласа на камък да звучи...
Ще трябва до един да сме готови
да будим огън в спящите души!
Да бъдем ген, воюващ със отрови!
И да сме изгрев във добри очи!
Всесилно да ломим най-зли окови
така, че от далече да личи!
Да виждат в нас и Солунските братя,
че днес сме им достойни синове!
И винаги да помним кой ни прати,
най-славни дни със слово да ковем!
Така чудесно е, родино мила,
че точно ти създаде със любов
плеади звездни със творяща сила,
с чието слово всеки е готов
да сложи кръст на всичко, всичко старо,
за да превърне бъдното в Сакрал,
чрез който нашата сияйна вяра
ще претвори духа ни в ЛОТОС БЯЛ!

24 май, 2025...2,40ч.

---- 

2001. ОЧАКВАНЕ СРЕД МРАКА...

Да си сила, в тъмното изгряла!
Да си небе във траурни очи!
Да си оптимизъм в пуста зала!...
Да си възкръсване и гръмко да звучиш!
Твойта слава мигом бих разкрила
пред света, залят от суета.
Ще съм вест за вишата ти сила,
ходеща на вярата в жарта...
Знам, че в теб са чудните богатства,
правещи духа ти несравним,
който тласка всеки да израства
до небе, създало моя Тим.
Обичам да сме първи във играта,
в която с тебе жарим всеки грях!
Обичам да ми вливаш сила свята -
чрез нея в битките с "рогатия" успях!
Знам, че си единствен за мнозина!
Знам, че любовта ти в транс искри!
Затова до днеска не изстина,
а раздава в тъмното искри.
Вярвам, че невидимо ни свети
силата ти, сеща любов,
за да пази древните завети
насред мрака - леден и жесток.
Твойте чудеса са спешно нужни
да изринат зло и суета...
Чакам те, реално да ти служа,
за да мога вечно да цъфтя!

21.05.2025...2, 50ч.

-----

2000. ЗВЕЗДА

Кой те кара, ЗВЕЗДА,
в нищото да изгряваш?
Кой ти шепне, любов,
твоят плам да блести?
Искам да проследя
как скръбта отболява...
Как след висш благослов
с радостта си на "ти"...
Кой те учи, ЗВЕЗДА,
да си бляскаво-няма
и във тъжни души
твойта страст да звучи?
Как да се преродя
с твойта мощна програма?
Как ли мрак се руши
с блясък в звездни очи?

20.05. 2025...5,00ч.

-----  

1999. ПРЕСТОЛЪТ НА ЗЛОТО Е РАЗБИТ!...

 Когато сърцето със горест обича,
когато душата от щедрост пламти,
превръщаш се в радост, която подтичва
след сила всемирна, каквато си ти!
Незрим си, но вечно прогонваш тъгите.
Гласът ти е гонг! Да - всесилен е той!
Не питам за нищо. За нищо не питах,
а порех с гърди всеки мрак и застой!
Учител си, влял във сърцето ми воля!
И щедро в душата ми мъдрости вля.
Разби с остър поглед на злото престола,
та днес да празнуват градове и села!
Когато сърцето със горест обича,
когато душата всесилно пламти,
превръщаш се в радост, която подтичва
СЛЕД СИЛА ВСЕМИРНА, КАКВАТО СИ ТИ!

18.05.2025...4,56ч.

1998. УМОРИХ СЕ САМА!...

Съжалявам - от мен изостана!
Всичко ценно е вече в застой.
И нараства в сърцето ми рана...
Боже Господи! Господи мой...
Виж - животът ни чака отчаян...
Все сънува спасителна длан!
С тъжен укор те гледа Безкраят,
че от чужди мечти си пиян...
Как надежди, кажи ми, да носим,
щом застоят ни дърпа назад?
Уморих се от тежки въпроси,
дето вечно обливат ме с хлад!
Осъзнай се!...Защо ти изпращам
светлината на свойта душа,
щом не спря да мълчиш безвъпросен!
Как сама всяко зло да руша? -
Сам-самичка, без близка подкрепа?...
А небето от болка крещи...
Нас ни прати Мъдрец достолепен!...
Любовта ни забрави ли ти?

14 май, 2025...5,46ч.

------   

1997. ДЕЦА-АНГЕЛИ С РОДИТЕЛИ -СВЕТЛИНА!

----
На моя син Борислав, на внучето ми Лео и на
нашата Терезка с бебето, което ще роди с любов.
Честит Първи юни на всички малки, по-големи и още неродени деца!
Така ви обичам!....
-----
Да си ангелско дете, е дар от Бога!
Целувка си, дарена от Всемира!
И радост си за Дух, до сълзи трогнат
от детски смях, роден да е безспирен!

На този ден се чувствам възродена,
като усещам колко си израснал,
като чувствам твойте силни гени
как превръщат всеки ден в прекрасен!

Бъди завет на СИЛАТА, готова
с атаки да прогонва ледовете
и да зарежда с вяра до основи
живота нов, дошъл с любов да свети.

Прекрасно е, че сля се със Земята!
Превръщаш сълзите ми в щурм на лава!
Така разбиваш злобите рогати,
а припнал детски смях мой стимул стана!

Ти с хъс растеше. Днес си мое рамо,
за да се справям с всякакви несрети.
Прости ми, че в живота ти ме няма -
работя с хъс, да си сред свят най-светъл!

Знай - децата ти ще имат празник вечен!
Щастлива ще е майка им Тереза!
Небето ще ви прави свръх-човечни,
а ВЕЧНОСТТА при вас с триумф ще влезе!

1 юни, 2025...2,22ч.
------
------
 
 

1996.В СВЕТА НА ВЪЛШЕБСТВАТА

 Кога ли ще дойде мигът,
когато към тебе ще тръгна?
Уж пази ни Звездният път..
Уж злото се крие зад ъгъл...
А сякаш съм в чужди земи.
На чужди езици говорим...
От своя Безкрай ме вземи!
Любовно шепти ми от Горе!
Отключвай щастливи врати,
които делят ни съдбите.
Копнежът ми плаче почти.
Към чуждо небе бях пришита...
Повярвал в любимия глас,
ти страстно във мене се вричаш...
Пришпорил добрия Пегас,
сънувай пак спящо момиче.
Отключвай кармични души,
все търсиш пътеките наши..
Тъгата ли? - Тя се руши!
Сърце от любов не се плаши!
Повярвай ми - с мисъл летя
с крилата на златни завети.
И ето - възкръсват цветя -
триумфът им царствено свети!
Нали си наблизо? Нали
животът блести обновено?
Събудих се...Спря да боли,
макар че те няма до мене!
Да, знам, че светът се върти
и тази Земя се променя!
Отключил железни врати,
внушил на съби да не стенат,
очакваш мига озарен,
когато ще гледаш отблизо,
когато се сливаш със мен
и в божи вълшебства навлизаш!

8,май, 2025, 9,27ч. , на път за Пловдив и Садово - /във влака/...

-----

 

1995. ДА СИ ЛЕКОКРИЛ И ВЕЧЕН

Вяра,  Надежда и Любов за всички!
----
Ангелите кротко величаят
твоите божествени крила.
Те ти вливат сили от Безкрая,
който помни колко те боля
през годините, когато злото
те нападаше със злоба и с приклад.
Ангелите - мъдреци са кротки.
Казват ти, че рухва всеки ад,
ако вечно си една надежда,
вярваща, че в теб живее Бог,
който безопасно те отвежда
по-далече от врага жесток.
Те ти дават необятна сила
и градят във тебе висини!
Нивите ти стават изкласили!
Паднеш ли, подканят те: Стани!
Нашият ФРАНЦИСК е Ангел Божи,
който ни научи на летеж!
И с любов внуши ни, че ще можем
да сме вечен устрем и копнеж!

25.04.2025 г. 2.08ч.Светли петък!

-----

1994. ОПТИМИЗМЪТ НА ЛЮБОВТА!

Проточи се мощната звездна програма,
а още измъчва ни злото.
Къде ли е Изгревът? Пак ли го няма?
Кой праща ни мъки Голготни?
Разлиства се пролет, но чувствата плачат!
Не иска да грейне в душата!
Все още вилнеят незрими палачи,
приспали надеждите святи...
Все още си някъде твърде далече,
а страстно се кле в любовта ни...
Как, как да ти вярвам? Копнежът изтече...
Пропукват се прашни стакани!
Остана надежда, в сърцето стаена,
която е толкова слаба,
че само блещука сред нощите в мене
и шене, че огън ни трябва...
Затуй все работя и мълком те виждам...
Все чакам възкръсване в мрака!
Надвих самотата и тежките грижи!
И чакам те...вечно те чакам!
Светът е подготвен за висшата среща!
Дори и МИРЪТ се подготвя
да грейне сред сълзи, но с думи горещи,
в сърцата ни хвърляйки котва!
Ръждясаха всички душевни фанфари,
но днес се съвземат отново!
Ще пропътувам край мъртвите гари
със свойто пробуждащо слово...
Да, знам, че зает си със новите хора -
зареждаш ги с вечни животи!
Не бива да слушаш как все ти мърморя,
когато до болка работиш!
Аз мога светкавично да се съвзема,
последвала пламъка в тебе!
Да, знам, че сме част от великото време,
което злините изтребва!
Но вяря ни трябвя - спасителна вяра!
В сърцата ни все не достига!
И нужно е огънят да се разгаря,
забравил за зло и интриги!
Така те обичам! Работя и чакам
да дойдеш със чудо небесно!
Какво, че сънят ми е тъжно-разплакан...
С фанфари те виждам - сред песни!

4 май, 2025, 5,00ч.


----

1983. ДНЕС СЕ СПУСНА ЗВЕЗДНИЯТ СВЕТИ ГЕОРГИ!

Велик си! И горд си! И вихрен!
Божествен във свойта победа!
Ламята се свива, притихва...
Виж колко панически гледа!
Повярва в присъдата страшна,
която в очите ти свети!
Край слагаш на земните каши!
И - край на злините проклети!
Днес ти ги превръщаш във НИЩО!
Чрез тебе воюват звездите!
Ламята от страх я изприщи!
А сабята удря - не пита!
Превръщаш се в наша ИКОНА,
защото си смел до полуда!
От всички студа ще прогониш!
Съдбите даряваш със ЧУДО!
Дочакахме висшата сила
със гръм да удари ламята!
Вилнялата дълго Годзила,
най-сетне предсмъртно се мята
Велик си!
Безстрашен!
Огромен,
възседнал на времето коня!
Днес злото превръща се в спомен!
Днес ти си НЕБЕ БЕЗПАРДОННО!

6 май, 2025, 4,40ч.

-------

1982. ГОВОРИ НАЙ-ВЛЮБЕНАТА ТИШИНА!

На теб, завинаги свързан със сърцето ми!
-----
Обичам те! Отдавна ти говоря,
че си и звезден, и и неотразим!
Заради теб отключвам всички хора,
за да почувстват как обича Тим!
За да не тъгуваш сред безброя,
за да блестиш сред собствен небосклон 
- той отдавна е решил да бъда твоя,
за да си щастлив, а не среднощен стон!
Обичам те, защото си небесен,
защото всяка твоя клетка е любов!
Защото си ДОБРО, вградено в песни
сред свят - рогат, жесток, суров!
На теб съм се обрекла - ти си БОГЪТ,
за който своя луд копнеж изпях!
Научих се да съм сама, да мога
да знам какво е самота без грях!
Да влизам даже в змийски катакомби,
уверена, че с хъс ще ме спасиш!
Да се преборвам с демони прокобни
и с АДА, който ме пече на шиш...
Обичам те - обречено и вечно!
Научих се да бъда синева,
НА ТВОЯТА ЛЮБОВ ДА СЪМ ПРЕДТЕЧА,
докато те славя с огнени слова!

8.05.2025, 4,41ч.

-------

1981. В СВЕТА НА ВЪЛШЕБСТВАТА...

На Теб, роденият от висините!
-----
Кога ли ще дойде мигът,
когато към тебе ще тръгна?
Уж път ни е Звездниятпът!
Уж злото е смачкано в ъгъл...
А сякаш си в чужди земи,
на чужди езици говорим...
От моя Безкрай ме вземи!
С любов говори ми от горе...
Закключвай прокобни врати,
които делят ни съдбите.
Копнежът ми плачи почти...
Към чуждо небе бях пришита...
Повярвай в любимия глас
и страстно във мене се вричай!
Пришпорил добрия Пегас,
лети към съдбата ни-притча...
Отключвай кармични души,
върви към пътеките наши.
Тъгата ли? С теб я рушим!
А бездната? - Кой ли се плаши!
Повярвай - със мисъл летя,
последвала златни завети!
И ето - възкръсват цветя!
Триумфът ни царствено свети!
Нали си наблизо? Нали
животът блести обновено?
Събудих се...Спря да боли,
макар, че те няма до мене!
Да, знам, че светът се върти
и тази Земя се променя!
Отключил железни врати,
ти виждаш как спирам да стена...
Очаква ни миг озарен,
когато ме гледаш отблизо.
Във миг ще се слееш със мен,
разбрал, че в Безкрая ни влизаш!

8.05.2025, 10ч.Във влака към пловдивското равно поле...

--------  

1980. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ?

На теб, всемирен!
-----
Добре де...Знае се, че беше свръх-опасно
да ни разкриеш чудото-мечта!
Че си любов, родена да не гасне,
че ме научи с мисъл да летя...
Но нали сразихме вече Звяра?
И нали сме с дух, до болка чист?
Мечтаехме светът да разтоварим
от гнета на злия Антихрист!
Сега твърдиш, че тук сме победили,
че ни очаква празнична зора,
във себе си събрала всички сили
на Земята - здрачна и добра!
Време е да сме с очи открити -
чака ни победният шпалир!
Чака ни животът на добрите,
който сякаш нейде се е скрил...
Няма ли да се явиш? Да Си Спасител -
небесно горд, а и небесно прям?
Тук всеки от тъгите е опитал
и е израснал до небе голям!
Време е за чудната промяна,
дето с много страст ни обеща!
Писаното, вярвам, че ще стане
сред камбанен звън и сред цветя!
Най-великият Великден мина!
Най-звездният Гергьовден отшумя!
Погребахме най-черните години!
Нима ни чакат още дни в тъма?
Спусни ни, Боже, своя глас гръмовен!
Очаквахме със ГРЪМ да дойдеш ТИ!
Животът вярва в силното Ти слово,
че то е члюч за чудните врати!

9 май, 2025, 5, 10ч.

--------