1994. ОПТИМИЗМЪТ НА ЛЮБОВТА!

Проточи се мощната звездна програма,
а още измъчва ни злото.
Къде ли е Изгревът? Пак ли го няма?
Кой праща ни мъки Голготни?
Разлиства се пролет, но чувствата плачат!
Не иска да грейне в душата!
Все още вилнеят незрими палачи,
приспали надеждите святи...
Все още си някъде твърде далече,
а страстно се кле в любовта ни...
Как, как да ти вярвам? Копнежът изтече...
Пропукват се прашни стакани!
Остана надежда, в сърцето стаена,
която е толкова слаба,
че само блещука сред нощите в мене
и шене, че огън ни трябва...
Затуй все работя и мълком те виждам...
Все чакам възкръсване в мрака!
Надвих самотата и тежките грижи!
И чакам те...вечно те чакам!
Светът е подготвен за висшата среща!
Дори и МИРЪТ се подготвя
да грейне сред сълзи, но с думи горещи,
в сърцата ни хвърляйки котва!
Ръждясаха всички душевни фанфари,
но днес се съвземат отново!
Ще пропътувам край мъртвите гари
със свойто пробуждащо слово...
Да, знам, че зает си със новите хора -
зареждаш ги с вечни животи!
Не бива да слушаш как все ти мърморя,
когато до болка работиш!
Аз мога светкавично да се съвзема,
последвала пламъка в тебе!
Да, знам, че сме част от великото време,
което злините изтребва!
Но вяря ни трябвя - спасителна вяра!
В сърцата ни все не достига!
И нужно е огънят да се разгаря,
забравил за зло и интриги!
Така те обичам! Работя и чакам
да дойдеш със чудо небесно!
Какво, че сънят ми е тъжно-разплакан...
С фанфари те виждам - сред песни!

4 май, 2025, 5,00ч.


----

1983. ДНЕС СЕ СПУСНА ЗВЕЗДНИЯТ СВЕТИ ГЕОРГИ!

Велик си! И горд си! И вихрен!
Божествен във свойта победа!
Ламята се свива, притихва...
Виж колко панически гледа!
Повярва в присъдата страшна,
която в очите ти свети!
Край слагаш на земните каши!
И - край на злините проклети!
Днес ти ги превръщаш във НИЩО!
Чрез тебе воюват звездите!
Ламята от страх я изприщи!
А сабята удря - не пита!
Превръщаш се в наша ИКОНА,
защото си смел до полуда!
От всички студа ще прогониш!
Съдбите даряваш със ЧУДО!
Дочакахме висшата сила
със гръм да удари ламята!
Вилнялата дълго Годзила,
най-сетне предсмъртно се мята
Велик си!
Безстрашен!
Огромен,
възседнал на времето коня!
Днес злото превръща се в спомен!
Днес ти си НЕБЕ БЕЗПАРДОННО!

6 май, 2025, 4,40ч.

-------

1982. ГОВОРИ НАЙ-ВЛЮБЕНАТА ТИШИНА!

На теб, завинаги свързан със сърцето ми!
-----
Обичам те! Отдавна ти говоря,
че си и звезден, и и неотразим!
Заради теб отключвам всички хора,
за да почувстват как обича Тим!
За да не тъгуваш сред безброя,
за да блестиш сред собствен небосклон 
- той отдавна е решил да бъда твоя,
за да си щастлив, а не среднощен стон!
Обичам те, защото си небесен,
защото всяка твоя клетка е любов!
Защото си ДОБРО, вградено в песни
сред свят - рогат, жесток, суров!
На теб съм се обрекла - ти си БОГЪТ,
за който своя луд копнеж изпях!
Научих се да съм сама, да мога
да знам какво е самота без грях!
Да влизам даже в змийски катакомби,
уверена, че с хъс ще ме спасиш!
Да се преборвам с демони прокобни
и с АДА, който ме пече на шиш...
Обичам те - обречено и вечно!
Научих се да бъда синева,
НА ТВОЯТА ЛЮБОВ ДА СЪМ ПРЕДТЕЧА,
докато те славя с огнени слова!

8.05.2025, 4,41ч.

-------

1981. В СВЕТА НА ВЪЛШЕБСТВАТА...

На Теб, роденият от висините!
-----
Кога ли ще дойде мигът,
когато към тебе ще тръгна?
Уж път ни е Звездниятпът!
Уж злото е смачкано в ъгъл...
А сякаш си в чужди земи,
на чужди езици говорим...
От моя Безкрай ме вземи!
С любов говори ми от горе...
Закключвай прокобни врати,
които делят ни съдбите.
Копнежът ми плачи почти...
Към чуждо небе бях пришита...
Повярвай в любимия глас
и страстно във мене се вричай!
Пришпорил добрия Пегас,
лети към съдбата ни-притча...
Отключвай кармични души,
върви към пътеките наши.
Тъгата ли? С теб я рушим!
А бездната? - Кой ли се плаши!
Повярвай - със мисъл летя,
последвала златни завети!
И ето - възкръсват цветя!
Триумфът ни царствено свети!
Нали си наблизо? Нали
животът блести обновено?
Събудих се...Спря да боли,
макар, че те няма до мене!
Да, знам, че светът се върти
и тази Земя се променя!
Отключил железни врати,
ти виждаш как спирам да стена...
Очаква ни миг озарен,
когато ме гледаш отблизо.
Във миг ще се слееш със мен,
разбрал, че в Безкрая ни влизаш!

8.05.2025, 10ч.Във влака към пловдивското равно поле...

--------  

1980. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ?

На теб, всемирен!
-----
Добре де...Знае се, че беше свръх-опасно
да ни разкриеш чудото-мечта!
Че си любов, родена да не гасне,
че ме научи с мисъл да летя...
Но нали сразихме вече Звяра?
И нали сме с дух, до болка чист?
Мечтаехме светът да разтоварим
от гнета на злия Антихрист!
Сега твърдиш, че тук сме победили,
че ни очаква празнична зора,
във себе си събрала всички сили
на Земята - здрачна и добра!
Време е да сме с очи открити -
чака ни победният шпалир!
Чака ни животът на добрите,
който сякаш нейде се е скрил...
Няма ли да се явиш? Да Си Спасител -
небесно горд, а и небесно прям?
Тук всеки от тъгите е опитал
и е израснал до небе голям!
Време е за чудната промяна,
дето с много страст ни обеща!
Писаното, вярвам, че ще стане
сред камбанен звън и сред цветя!
Най-великият Великден мина!
Най-звездният Гергьовден отшумя!
Погребахме най-черните години!
Нима ни чакат още дни в тъма?
Спусни ни, Боже, своя глас гръмовен!
Очаквахме със ГРЪМ да дойдеш ТИ!
Животът вярва в силното Ти слово,
че то е члюч за чудните врати!

9 май, 2025, 5, 10ч.

--------