1994. ОПТИМИЗМЪТ НА ЛЮБОВТА!

Проточи се мощната звездна програма,
а още измъчва ни злото.
Къде ли е Изгревът? Пак ли го няма?
Кой праща ни мъки Голготни?
Разлиства се пролет, но чувствата плачат!
Не иска да грейне в душата!
Все още вилнеят незрими палачи,
приспали надеждите святи...
Все още си някъде твърде далече,
а страстно се кле в любовта ни...
Как, как да ти вярвам? Копнежът изтече...
Пропукват се прашни стакани!
Остана надежда, в сърцето стаена,
която е толкова слаба,
че само блещука сред нощите в мене
и шене, че огън ни трябва...
Затуй все работя и мълком те виждам...
Все чакам възкръсване в мрака!
Надвих самотата и тежките грижи!
И чакам те...вечно те чакам!
Светът е подготвен за висшата среща!
Дори и МИРЪТ се подготвя
да грейне сред сълзи, но с думи горещи,
в сърцата ни хвърляйки котва!
Ръждясаха всички душевни фанфари,
но днес се съвземат отново!
Ще пропътувам край мъртвите гари
със свойто пробуждащо слово...
Да, знам, че зает си със новите хора -
зареждаш ги с вечни животи!
Не бива да слушаш как все ти мърморя,
когато до болка работиш!
Аз мога светкавично да се съвзема,
последвала пламъка в тебе!
Да, знам, че сме част от великото време,
което злините изтребва!
Но вяря ни трябвя - спасителна вяра!
В сърцата ни все не достига!
И нужно е огънят да се разгаря,
забравил за зло и интриги!
Така те обичам! Работя и чакам
да дойдеш със чудо небесно!
Какво, че сънят ми е тъжно-разплакан...
С фанфари те виждам - сред песни!

4 май, 2025, 5,00ч.


----