На Теб, роденият от висините!
-----
Кога ли ще дойде мигът,
когато към тебе ще тръгна?
Уж път ни е Звездниятпът!
Уж злото е смачкано в ъгъл...
А сякаш си в чужди земи,
на чужди езици говорим...
От моя Безкрай ме вземи!
С любов говори ми от горе...
Закключвай прокобни врати,
които делят ни съдбите.
Копнежът ми плачи почти...
Към чуждо небе бях пришита...
Повярвай в любимия глас
и страстно във мене се вричай!
Пришпорил добрия Пегас,
лети към съдбата ни-притча...
Отключвай кармични души,
върви към пътеките наши.
Тъгата ли? С теб я рушим!
А бездната? - Кой ли се плаши!
Повярвай - със мисъл летя,
последвала златни завети!
И ето - възкръсват цветя!
Триумфът ни царствено свети!
Нали си наблизо? Нали
животът блести обновено?
Събудих се...Спря да боли,
макар, че те няма до мене!
Да, знам, че светът се върти
и тази Земя се променя!
Отключил железни врати,
ти виждаш как спирам да стена...
Очаква ни миг озарен,
когато ме гледаш отблизо.
Във миг ще се слееш със мен,
разбрал, че в Безкрая ни влизаш!
8.05.2025, 10ч.Във влака към пловдивското равно поле...
--------
петък, 9 май 2025 г.
1981. В СВЕТА НА ВЪЛШЕБСТВАТА...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар