1998. УМОРИХ СЕ САМА!...

Съжалявам - от мен изостана!
Всичко ценно е вече в застой.
И нараства в сърцето ми рана...
Боже Господи! Господи мой...
Виж - животът ни чака отчаян...
Все сънува спасителна длан!
С тъжен укор те гледа Безкраят,
че от чужди мечти си пиян...
Как надежди, кажи ми, да носим,
щом застоят ни дърпа назад?
Уморих се от тежки въпроси,
дето вечно обливат ме с хлад!
Осъзнай се!...Защо ти изпращам
светлината на свойта душа,
щом не спря да мълчиш безвъпросен!
Как сама всяко зло да руша? -
Сам-самичка, без близка подкрепа?...
А небето от болка крещи...
Нас ни прати Мъдрец достолепен!...
Любовта ни забрави ли ти?

14 май, 2025...5,46ч.

------