1980. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ?

На теб, всемирен!
-----
Добре де...Знае се, че беше свръх-опасно
да ни разкриеш чудото-мечта!
Че си любов, родена да не гасне,
че ме научи с мисъл да летя...
Но нали сразихме вече Звяра?
И нали сме с дух, до болка чист?
Мечтаехме светът да разтоварим
от гнета на злия Антихрист!
Сега твърдиш, че тук сме победили,
че ни очаква празнична зора,
във себе си събрала всички сили
на Земята - здрачна и добра!
Време е да сме с очи открити -
чака ни победният шпалир!
Чака ни животът на добрите,
който сякаш нейде се е скрил...
Няма ли да се явиш? Да Си Спасител -
небесно горд, а и небесно прям?
Тук всеки от тъгите е опитал
и е израснал до небе голям!
Време е за чудната промяна,
дето с много страст ни обеща!
Писаното, вярвам, че ще стане
сред камбанен звън и сред цветя!
Най-великият Великден мина!
Най-звездният Гергьовден отшумя!
Погребахме най-черните години!
Нима ни чакат още дни в тъма?
Спусни ни, Боже, своя глас гръмовен!
Очаквахме със ГРЪМ да дойдеш ТИ!
Животът вярва в силното Ти слово,
че то е члюч за чудните врати!

9 май, 2025, 5, 10ч.

--------