ЕТО КАКВО НАПИСАХ НА МОЯТА ПРИЯТЕЛКА г-жа ХИКС ОТ ФЕЙСБУК, КОЯТО МИ БЕ ИЗПРАТИЛА ПОКЪРТИТЕЛНО ПИСМО ЗА НЕРАДОСТНОТО СИ ДЕТСТВО:
Това твое писмо ме разтърси, защото всъщност то е една спонтанна изповед!
Знам, че се интересуваш от живота ми...За себе си мога да говоря до безкрайност, защото трагичните ситуации ме удряха с огромни юмруци още от най-ранно детство. Но мисля, че още не е дошло времето да публикувам тези мои спомени. Всъщност, всичко разказано тук също е изповед - нищо не е нагласено или измислено. Само дето не назовавам роднините си с директните им имена - същите онези роднини, които и до днес не ме обичат, защото имаме коренно различно мислене, ценностна система, критерии и отношение към живота. Просто живеем в различни измерения.Чувствата си към мен крият зад фалшива любезност. А аз имам дарбата да усещам фалша с всяка своя фибра. Дори долавям черните мисли като невидим изпълнен с омраза облак...Грам истинска обич не усещам в очите и в отношението им. От ранно детство не съм видяла майчина ласка, защото съм приличала на баща ми, когото майка ми ненавиждаше.
Била е на 14 години, когато баба ми, тогава вдовица с две малки момичета-близначки, решила да омъжи едната си щерка /майка ми/ за заможен стар ерген, занаятчия- шивач. Той бил паралия и ù дал пари, за да довърши къщата си, на която рано починалият ѝ мъж не успял да сложи покрив, врати и прозорци. Баща ми бил със 17 години по-голям от онова момиченце, което играело на топка и само след минути трябвало да разбере от рано овдовялата си майка, че трябва да се задоми за някакъв си чичко. Това е причината майка ми да го ненавижда и то толкова силно, че да прехвърли омразата си върху мен. По няколко пъти на ден ме е връхлитало чувството, че имам мащеха, а не майка. Усещах нейната ненавист още в най-ранните си детски години. Врязали са се дълбоко в паметта ми моментите, когато избухваше и ме биеше, а в очите просто изхвърчаха искри от омраза. Когато бях в първи клас, трябваше с перодръжка и с писец, който се топеше в мастилница, да пишем букви с тънки и дебели чертички. Тя беснееше, задето все сбърквам в детската си неувереност и не се получаваше красива буква. Грабваше металната маша, с която се разравяха въглените в печката, и в яростта си ме биеше по треперещите ръчички. Разбира се, от ужас се разтрепервах още повече и започваха да капят сълзи заедно с мастило върху тетрадката. Слушах крясъците ѝ и се чувствах като сграбчено от чудовище зайче. Щом я видех, че сяда до мен, за да надзирава писането ми, цялата се вцепенявах...
А с колко люти клетви ме е жигосвала напред през годините, с колко омраза в гласа ме е карала да се чувствам безпомощно птиче, подмятано от котка...Големи кошмари бяха ранните години от живота ми....
Но в ранното детство, когато тя като избяга от къщи, баща ми си взе нова жена - една властна и много зла лелка ми стана мащеха. И тя беше с доста години по-млада - мисля, че 16. Толкова беше ужасно съжителството ми с нея и толкова копнеех за майка си, с която все пак е имало и по-нормални, дори съвсем естествени мигове на обич в нашите отношения, че една нощ тайно избягах от къщи - бях в края на 4-ти клас. Качих се на среднощния влак за Бургас, който пътьом спираше на гарата в село и с един адрес в джоба заминах там, където живееше майка ми с новия си мъж - моят пастрок. Натресох им се, но после това ми излезе през носа. Добре че мъжът ѝ беше свестен човек, та тя не смееше чак толкова да вихри злобата си. Но имаше толкова непоносими моменти понякога, толкова крясъци с най-обидни думи, че аз съм си мислила за самоубийство. Като козирог тя е много обсебваща и просто усещах как ревнуваше мъжа си - дразнеше се неистово, че той играеше на разни игри с мен - особено на шах, на рецитиране на стихове / казваш едно след друго стихове без да спираш и се засича времето, ако издържиш дълго и си победител, получаваш шоколад за награда/ и други подобни занимания... Живях при тях от 5-ти до 8-ми клас. Бях отличничка и трябваше да продължа образованието си, трябваше да ме издържат още и още... Но те бяха решили друго...
На това място ще ти препоръчам да прочетеш стр.111 и стр.111-Б от блога ми. Там ще прочетеш как моят пастрок ме отведе насред морето, за да ме "учи" да плувам...И ме остави там, за да се удавя...Но небето беше решило друго - и ме спаси!...А в това време майка ми се изпичаше, огряна от августовското слънце на самотния плаж, където бяхме се установили за цял ден...Като ме видя, че излизам сама, че съм жива и невредима, беше изумена - все едно, че смъртник оживя пред очите ѝ...
Но не искам повече да говоря за онова време, защото се разстройвам. След време осъзнах, че става въпрос за тежка карма, която съм успяла дори с цената на истинско морско спасение чрез чудо да я надвия, да я победя. Днес вече въобще не се тревожа заради онези мои тревоги. Днес съм се посветила на хората - искам да отключвам тяхната интуиция, за да не им се случват подобни ситуации и да преодоляват с лекота тежките си карми. Това е целта на моя живот.
Да е жив и здрав моят любим, с когото на периоди сме заедно - ту съм при него, ту се усамотявам у дома - и който се грижи за мен с материалната си закрила като за дете, подмятано от вълните на живота. Аз пък му давам най-безценното нещо - ЗДРАВЕ. Не боледува от нищо, защото още преди 6 години му премахнах неговите няколко големи здравословни проблема, като в същото време му стабилизирах имунната защита. Освен здраве, му давам много любов, топлина и спокойствие. Превърнах дома му в уютно гнездо. Между мен и него има много силна телепатична връзка и невероятна хармония в отношенията ни, благодарение на това, че никога не споря, никога не крещя, никога не съм егоистична. Но когато той се натовари с прекалено много негативна енергия от хората, с които ежедневно контактува, тогава се превръща в буреносен облак и аз се отдалечавам - за да има мир, от разстояние разграждам натрупаните в него студоносни вихри. По този начин и двамата ставаме все по-силни в позитивното си излъчване, за да помагаме на света с по-големи мащаби.
По мое желание и двамата сме на дистанция от моите роднини, за които разказах по-горе. Знам, че вътрешно не са добре настроени към него - ревността е виновна...
Стана много дълго това мое излияние...Друг път - повече...Благодаря ти, че те има! Нуждая се от това да усещам, че съм необходима и че помагам като светлина-закрилница на всички отчаяни души, имащи нужда от истинска обич и от здравословни грижи чрез позитивното си излъчване. Радвам се и истински съм щастлива, когато пробуждам в обезверените сърца светли чувства, когато виждам сълзи от благодарност в очите на някоя майка, след като съм прогонила от телцето на детето ѝ неговата неизлечима болест...Затова никога не съм вземала пари за моите сеанси - посветила съм дарбата си на изтерзаните хора. В отношенията ми с тях парите просто нямат място.
-----
ВТОРО ПИСЪМЦЕ ДО г-жа ХИКС :
Здравей!...Здравей!...Здравееееей...
Толкова ме зарадва с това свое писмо за срещата си с морето!
Толкова съм щастлива като го четях, че душата ми се превърна в чайка...
Ти даваш ли си сметка какво е за мен твоят спонтанен възторг? Виждам те, застанала пред морската шир с разтворени за прегръдка ръце и чувам твоето послание, преливащо от щастливи емоции, фойерверките на радостта ти, изригнала от глъбините на душата ти? С цялото си същество усетих колко дълбоко те е развълнувала тази твоя среща с морето... Това съм преживявала и аз, и то не веднъж. Ето защо всяка моя фибра се взривяваше от вълнение, докато си представях миговете на духовен екстаз, които са те обжарвали в оня миг на сливането ти с морската шир.
Благодаря ти за всичко онова, което си! Благодаря на небето, задето те е напътствало, за да се развиеш толкова, че да достигнеш висшите хоризонти. И сега твоята душевност се е превърнала в лотосно цъфтене. Днес ти вече си се сляла със своето слънчево АЗ, което е готово щедро да раздава своите лъчи на хората.
Радвам се, че те има!
-------
Г-жа ХИКС ДО МЕН:
Хубаво ми е, че те има и като погледна снимките на приятелите ми в чата, твоята е най-отгоре, вляво.
Откакто се запознахме, изхвърлих и последното хапче. И се чувствам все по-добре и по-добре. Бях спряла да сънувам, а от известно време отново полетях...
Прегръщам те!
-------
СПАСЕНА!
/от стр.111 в моя блог, който се казва "ИСТИНАТА Е ЛЮБОВ"/
----------------
С вой морска бездна хвана ме в капана.
Не знаех що е ужас до тогава...
Потъвайки, се сливах със Нирвана...
Смъртта ме сграбчи, но не ù се давах!...
И блесна чудо!...Имах си подкрепа...
Епилептично стенеха вълните.
Спасена бях от сила достолепна -
тя злия дух вдън-мрака запокити.
Тъй оцелях! Страхът ми бе погребан
насред вълните - ледени хиени.
Затуй, че ме спаси, небе - за тебе
ще пея химни, звездно озарена!
11.11.1992, 12ч.30мин.
-----------------------
1. "Нирвана" - това е седмото енергийно поле
на човешкото тяло, най-високата степен на отключения
Свети Дух в нас. Чрез Нирвана интуицията
ни добива голяма мощ - информационна, здравословна,творческа и т.н.
2. Получи се интересно съвпадение. Номерът на заглавието
е от стр.111, а и МАРИ ХИГЕЛС= 111
/сумират се числата на буквите, според реда им в българската
азбука : М=13, А=1, Р=17, И=9, Я= 30 и т.н./
Всъщност, дали е случайно това повторение на 111?
111 = ОГНЕН ЗВЯР = НЕБЕСЕН ЦАР
111= МАРИ ХИГЕЛС=МАРИ + ХАРИЗМА = СИЛА + ХАРИЗМА
111=ЗДРАВЕ+ ХАРИЗМА
---------------------------------------------------
---------------------------------------------------
111-Б. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "СПАСЕНА"
Откакто се помня, обожавам морето. Хипнотично ме привлича, магнетично ми въздейства. То е в пулса на моята поезия, направлява глъбините на чувствата ми, отключва мъдростта и прозренията ми. Но се появи кармата и застана между нас.
В края на август 68-ма година мой "близък", под предлог, че ще ме учи да плувам /бях 14-годишна/, ме изтласка на километри навътре в морето, където ни поеха чудовищно огромни вълни. Там "учител"-ят ми по плуване ме изостави. Каза, че щял да се поразходи и изчезна в лудналото морско пространство. Впрочем, той е бивш моряк, така че гигантските вълни не го плашеха. Почувствах се като изпратена на заколение. След броени минути разбрах, че ме чака сигурна смърт, защото мускулите ми се вцепениха в ледената вода. До ден днешен не съм попитала онзи "близък", защо го направи? Защо беше пожелал да загина? Останала сам-самичка насред това ледено, разбушувано, чуждо море, чиито вълни ритмично ме издигаха на главоломна височина и ме връщаха обратно в бездната, отчаяно се мъчех да се задържа на повърхността с паникьосани движения.
Когато тялото ми се изтощи, когато напълно се вкамени от студ и ужас, започнах да потъвам като камък. И точно тогава чух глас в себе си - собствения си глас, който говореше грижовно и разтревожено/днес знам, че е бил гласът на моята интуиция/. Той ми нареди да не изпускам въздуха и, размахвайки ръце и крака, да се изтласкам нагоре, в посока слънцето и да се добера до светлите петна на повърхността. Дори имах чувството, че някаква външна сила беше овладяла движенията ми. С нейна помощ скоро се озовах горе. Там "нещо" светкавично ме обърна по гръб и, водена от спешните указания на своя вътрешен глас, извивайки глава настрани, започнах да вадя водата от дробовете си с едно доста болезнено продължително кашляне. В същото време се стремях да пазя равновесие сред вълните.
Лесно се съвзех, защото, когато си на гръб в морето и само леко движиш ръцете и краката, мускулите не се уморяват. Страхът вече го нямаше. Позатоплена от слънцето, успокоена, доверила се на гласа, който нито за миг не спря да ме съветва, носена от 5-6 -метровите вълни, след час-два-три се озовах на брега.
Не казах нищо на своя погубител, който се завърна от морската си разходка поне час след мен. Беше доста изумен, че ме вижда жива на пясъка, но се овладя. А аз, преглъщайки напиращите укори, си казах: "ИМА КОЙ ДА ГО СЪДИ!". И толкова.
Колкото до морето, не спрях да го обожавам. Само че никога повече не пожелах да се уча да плувам. След време четох някъде, че ако искаш да разбереш какво е духовното израстване на даден човек, който не може да плува, го пусни насред морето. Ако той се озове невредим на брега, значи неговата интуиция /вътрешният му глас/ е стигнала своето най-високо ниво, наречено Нирвана. Днес вече съм наясно, че моят погубител, воден от злите си намерения да ме погуби, неволно е изпълнявал мисия - да тества, до каква степен съм израснала духовно. Без него нямаше да получа тази ценна информация за себе си. Затова му благодаря!
12.12.2009 г.
---
