1632. ДА ПРОБУДИМ СВЕТЛИНАТА В НАС! /1.11.2020/

Будителю, изпратен на Земята,
за да засяваш неорани ниви
със семена небесно-благодатни,
изваяни от любовта красива.
И ще поникне светлина сред мрака,
изгряваща във дремещите гени.
И знанието, този гълъб чакан,
ще стане ключ към чувства окрилени.
И любовта ще бъде сила първа.
Ще рухнат хорските лениви мисли.
Познанието звездно ще прегърнем.
Ще рухнат земните лениви мисли.
Познанието свише ще прегърнем.
С идеи светли дните ще прочистим...
Лъчите ни ви будят, скъпи хора,
прониквайки в животите ви тихо.
Будители, изпратени от горе,
със свойто слънце ви преобразиха.
Сега ще сте върховно променени,
с познание, пробудено навеки...
Ще спре Земята-майчица да стене,
опасана от сбъркани пътеки.
Животът ви ще има мисли святи.
Прозренията ви ще са велики!
Ще сее любовта ви чисто злато,
а във децата ви звезди ще никнат!
Познанието сили ви дарява,
за да сте с огнен дух, изгрял над Кръста!
Ще следвате божествената слава,
а висшата любов ще ви напътства!

1.11.2022, 6ч.
Ден на БУДИТЕЛИТЕ, които
будят божествената светлина в душите 
чрез любовта, истината и творческите вдъхновения.

1631. РОЖДЕСТВОТО НА БОЖИЯТА МАЙКА /8.09.2017/

В деня на Богородица небето

обгръща чувствата ни с длан златиста.

Дори тъгата днес е с поглед весел,

а любовта ни има златен пристан.

На този ден най-щедрата Мария

мечтите ни дарява с благослови.

Лъчите й с божествена магия

дресират с благост мислите сурови.

Денят родил жената светлолика,

пред истини всевечни се прекланя.

Във храма на душата лотос никне,

огрян от ореола на Нирвана.

Обичам да се сгушвам в светлината,

която днес безмълвно ни споява,

прегръщайки ни със десница свята,

по-силна от прокобни вълкодави.

В деня на Богородица съм вяра,

на чудесата в лоното родена.

В нас златни двери чудото отваря

за радост на великата вселена!

8.09.2017, 19,42ч. - във влака за София, връщайки се от Павликени
Редактирано на 16.10.2020, 8,53ч..

1630. ЧЕТИРСТИЯТ МИ РОЖДЕН ДЕН.../16.10.2020/

На четирсет бях...Животът помни

как ми поднасяха букети...

И стана празникът заря огромна,

щом  любовта сюрприз ми спретна...

Бях на четирсет!... Музика неземна

ме въртеше в танц със кавалери.

Не успявах дъх да си поема...

Чух, че ме обичали безмерно.

Любовта на бившите момчета

някога съм палила негласно...

Без да знам, съм карала да светят

във сърцата им красиви страсти...

Танц след танц... Все някой ми шептеше

как съм греела в света му тъжен...

Боже! Изповед ли звездна беше?

И защо се озовах в окръжност?...

Значи затова слънца откривах

във очите, следващи ме тайно?

Класната ни стая вместо сива,

всеки ден бе утринна безкрайност...

Насред танца слушах думи, крити

дълго време в здрачна катедрала...

Чувствах се като душата- скитник,

след пречистващ глад мираж съзряла...

Слушах ги притихнала и нова,

сгушена във чуждите копнежи...

Всички те за нов живот готови,

чакаха мечтаната си нежност...

На четирсет бях! Щастлива фея

сред шумен ресторант с искри в очите...

Тепърва щях с години да живея

в плен на любов, зад сто кошмара скрита...

16.10.2020, петък, 0,10ч.
На въпросния ми рожден ден /първи юли/ в Плевен дойдоха в ресторанта почти всичките ми съученици от механо-електротехникума /винаги съм била бедна и затова те предварително са решили сами да си поемат сметките/... Бях все още в тримесечен пречистващ пълен глад и вечерта си позволих само малко алкохол... Всичко, написано в стихотворението е вярно и силно ме разтърси неочакваното откритие, че доста от момчетата от класа са били влюбени в мен, без да съм го подозирала... 

1629. ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ВАВИЛОНСКАТА КУЛА /16.10.2020/

 Ти вече знаеш всичко, Мухикане -

с очите си видя какво се случи...

Невиждан хаос във света настана,

щом злото сблъска ни с късмета кучи.

Подхвърлиха ни вируси в живота,

та лудости да тичат по площада.

Вървят със лозунги  злини голготни,

нарекли себе си "красиво-млади"...

Ти вече осъзнал си, Командоре -

не е случайна тази бъркотия.

Зловредни бесове във транс говорят,

че любовта с омрази ще затрият.

Защото ги стресира смъртоносно,

стопявайки злъчта им с огнен вихър.

Защото тя пречистването носи

и бъднините озарява тихо...

Спомни си кулата ни Вавилонска,

градена с телепатия всемирна.

Животът там не бе ли звездно лоно,

подобно ангел бял за нас, Кумире?

Но мракът кулата взриви от злоба,

с гръм влюбените бяха разделени.

Потънаха сред чувства долнопробни,

прииждащи от свръх-студени гени...

Днес с теб ще възкресим онази кула,

с небесен щурм злините ще разпръснем!

На истината гонга мощен чу ли?

Той каза: "Хайде... Че от зло ми втръсна!"...

Отдавна са подготвени нещата.

Населено е времето със вяра,

със хора-зарева, с копнежност свята,

чиято мощ е вулканично стара.

Тя ще дари на любовта свръх-чудо -

чрез телепатия ще си говорят всички!

Език всеобщ, насред света пробуден,

ще шепне най-вълшебното "ОБИЧАМ"...

16.10.2020, петък, 0,35ч.

1628. С ДРЕВНИ КОРЕНИ СА ТВОЙТЕ ГЕНИ! /13.10.2020 - На Тереза с обич!/

 

На най-чаровната Тереза, любимата на моя син, с обич!

----

Твоята съдба се вае свише

с пръстите на майката-вселена.

Как, кажи, на лист да те опиша,

като всичко в теб е съвършено?!

Влюбена небесно във сина ми,

вливаш в рожбата ви звездна сила.

И се грижиш от зори до тъмно

любовта ви да е златокрила.

Знам, че вечно ще множиш доброто -

тази роля много ти приляга.

Ден и нощ за трима ви работя,

с благослови ви обсипвам прага.

Ти си най-чаровната Тереза.

С древни корени са твойте гени.

От лъчи божествени извезан,

твоят мир е с чувства окрилени.

Боже, нека вечно да е все такава -

млада, огнена, с осанка златна!

Нека висши мисли й се дават,

за да ражда висши благодати!

13.10. 2020, вторник, 5ч.

Честит рожден ден, мило дете. Бъди небесно обичана,

бъди винаги все така слънчева,бъди за всички времена и безвремия обожаваното сияние от моя син и от обичния Лео!

1627. МЕЧТИ СЪС ЗЛАТНИ ГРИВИ... /11.10.2020 - Виенският салон/

На твоето върховно озарение, любов!

------

Да...Цялата вселена бди над тебе

и ти внушава свръх-мащабни мисли.

Нали разбираш колко си потребен

на всеки порив, от злини изчистен?

По моцартовски си със власт незрима...

Над земните несрети извисен си.

Творци кръщава светлото ти име.

Помагаш на планетата комплексно.-

Чрез чудо можеш да рушиш прегради.

Отключваш с логика сакрални стъпки...

Стопираш всички злоби канонадни

така, че бесовете да изтръпват!

Когато свириш страстно, вдъхновено,

небе си за прозрения красиви.

Огньове будят звездните ти гени!

Даряваш на мечтите златни гриви.

Космически мъдрец си, Командоре!

Създател си на пътя към прогреса!

Със тебе злото няма как да спори,

щом спираш с лекота гнева му стресов!

Бесът световен в миг злостта си спира,

щом огнено започнеш да говориш.

Духът на Моцарт, станал дух всемирен,

напътства мисията ни от горе...

И музика, омайвала Виена,

в нас кара спомени да оживяват. -

Красиви, пламенни и озарени,

те страстно пеят химни за прослава...

О, Боже!... "ОДАТА НА РАДОСТТА" започна!

Насред лъчи небето се отваря!...

Животът ни от днеска е безсрочен!

А любовта ни - светлина в олтара!

11. 10.2020, 13.15ч., неделя...

Във виенския салон съм - сервираха ми специален щрудел и виенско кафе... 

Задушевна музика от Моцарт ме вдъхновява и започвам да пиша...Тъкмо бях близо до финала, когато внезапно започна "Одата на радостта"! Не можех да повярвам... Сякаш всичко бе режисирано...