1848. КОПНЕЖНИ МИСЛИ СКИТАТ ПО БРЕГА...

На теб, далечен...
---
Самотна съм...Дали съм всъщност с тебе,
МОРЕ единствено, неповторимо?
От хиляди години ме обсебваш
и днес разбрах - завинаги ме имаш!
Затуй си тъй развихрено и страстно.
Затуй ме молиш пак да съм летене...
Затуй копнежът ми към теб не гасне.
Затуй стихът ми нощем спря да стене!
Днес нареди на изгрева да светне -
владееш го с хипнозата си мощна.
С очи прогони.облаците летни...
Какво ли друго ми е нужно още?-
Ти...Ти, любов! Теб викам до премала!
Преввърнах изгревите в наше лого,
макар че точно днес съм тъжно-вяла...
Всесилна искам да съм, но не мога!
Свръх-труден път да следвам съм избрала!
Щом си далече, в мен морето стене...
И ето го - бушува като лудо...
Копнее то за влюбено летене
и моли се да го даря със чудо.
Но как, кажи, щом плача като него...
Без грам изгряване е днес душата!
Как морските молби да пренебрегна?
И как да спра във мрежи да се мятам?
Ти си мъдрец всесилен. Всичко можеш,
макар че - вярно - много си далече.
Но, хайде, помогни ни - не е сложно
Мир ни изпрати с лъчи сърдечни!
Ако дойдеш мислено при мене,
ти с любов ще укротиш вълните...
Мислите ще лумнат озарени...
Ех!...Сама ли пак по този бряг ще скитам?!...

1 август, 2023, 8, 01ч., вторник=88= СПАСЕНИЕ
   

 

1847. ХРАМЪТ НА СЪРЦЕТО ТИ...

На теб, мъжа-светлина!

Сънувам ли? В мечтите ли видях
как твоето небе се прояснява?
Изчистено от карми и от грях,
то хиляди сияния раздава...
Нали си вече свише озарен?
Нали преливаш от копнежни мисли?
Да вярвам ли, че чакаш точно мен,
че съм жената- блян, до болка близка?
Не тази с гримове и с кухи дни...
Не търсещата на дворците лукса,
а истинската! Звездно тя звъни
и знае, че в съня си ще я пуснеш.
Защото носиш вече образ нов.
Защото тя е пламъкът възкръснал.
Защото е божествен благослов,
дошъл да влезе в храма твой на пръсти...

31 юли, 2023, 7,21ч.
 

1846. СЛЯХМЕ СЕ В ЕДНО...

След плажа днес с лъчи ще ви говоря..
Лица и мисли - хиляди...Сърца -различни...
Поела чувствата на тези хора,
във миг разбрах, че всички заобичах!
Безкрайно ми е чудно - как се случи?
Как сляха се в едно единно цяло?
За общия им дух получих ключа
и вложих в тях вселенските скрижали!

30 юли, 2023, 12,30ч., събота
СКРИЖАЛИ = БОЖЕСТВЕНИ ПОВЕЛИ /нравствени закони// 

1845. ОЧАКВАМ МОЯ ИЗГРЕВ, ВЛЮБЕН В МЕН!

С душата на зора съм! Розовея...
Обичам чайките на моя свят.
С духа на Дон Кихот и Дулцинея
от мен към вас излита миг крилат...
 Очаквам моя ИЗГРЕВ озарена.
Той вече идва влюбено към мен!
Затуй съм като огън вдъхновена.
Затуй съм стих, на НЕГО посветен!
И Жулиета в мен е свръх-огряна.
Любов е тя, а аз съм в луд екстаз!
Лекувам с поглед всички земни рани.
Неземни чудодейства нося аз!
Когато моят изгрев ме обсеби,
превръщам се в неистова любов!
И да - небесната ми страст му е потребна.
Да, тя е огънят и за стиха ми нов.
Във аура вълшебна съм вградена,
а изгревът е в самота обвит.
Мой Бог е той, изгрял на златна сцена!
А любовта ни срещу всеки мрак е щит!

30 юли, 2023, 6,22, събота.
- посрещам на плажа поредната чудоносна стъпка на 
морския изгрев в живота ми тук,
в Черноморец, в дома на Дина ПАВЛОВА.

1844. КОГО НИ ИЗПРАТИ ВИСШАТА ПОВЕЛЯ?

 
--
Докоснах те, морска велика позлата!
И силата твоя почувствах!
В мен блесна небе с настроение лятно...
В мен рухнаха всички покруси!
Лирични куплети, манна сте небесна!
Ледът във душите топи се!
Изливат се мислите в ангелски песни,
открили в неземното смисъл.
Така е прекрасно, че просто не дишам!
Какво ми се случва, не зная...
Зачеркнала всички животи предишни,
откривам в сърцето си Рая!
Кой ражда епохи със новости светли?
Венера ли в нас заговори?
Животът венци от вълшебства изплете -
дар звезден от звездните хора!
Земята във пламнал екстаз затанцува...
И в пурпур блестят чудесата...
Яви се най-после МЪДРЕЦЪТ бленуван 
- САМАТА ЛЮБОВ НИ ГО ПРАТИ!

29 юли, 2023, 9.03ч., събота.
Снимките с днешния изгрев ми ги направи ЕМАНУЕЛ
 ЕМАНУЕЛ= БОГ С НАС!

1843. ИЗГРЕВЪТ НА ЛЮБОВТА - РЕЛИКВА

На теб, небесен и всеотдаен...
----
Ти пак си тук, мой изгрев ореолен.
И пак туптиш. И съм в синхрон с гласа ти!
Прекрасно е, че времето се моли
във твоя лумнал ХРАМ НА СВЕТЛИНАТА!
Теб всички хоризонти те обичат.
И ангели боготворят лъчите,
с които търсиш Златното момиче,
чиято песен сам-самичка скита.
Копнеж за нея си...Сънуван, чакан,
превърнал си я във любов-реликва.
С воали слънчеви си я облякъл,
внушил на своя мир да я обикне!

 
29 юли, 2023  6,44ч.
29.07.2023= 79= ЛОТОС / 79 е моето число на съдбата/
На тази дата беше роден бащата на сина ми,
който се казваше Борислав /Светли да са небесните му пътища!/

1842. ДНЕС СЪМ ХЕРУВИМСКА ПЕСЕН!

На теб, единствена моя любов!
-----
Нямам време за копнежи...
Ласките ли? - Забрави!
Любовта ми е безбрежна
и съм птица...СЕ ЛА ВИ!
Утре ще съм зов камбанен
насред дремещи мечти...
Ще съм от Зора огряна.
Ще съм с Утрото на ТИ.
Тръгвам радости да нося!
Ще се сливам ден след ден
с нечии надежди боси,
лудо влюбени във мен.
Ще съм изгрев, блеснал рано
във очите на дете...
Виждам там душа огряна,
как се слива с мен, расте!...
Днес денят ще е чудесен!
Юлски страсти пламват в мен!
Днес съм херувимска песен!
Днес съм ангел озарен!

28 юли, 2023, 6,44ч., петък.
СЕ ЛА ВИ  / фр./ - C'est la vie.= ТОВА Е ЖИВОТЪТ
Всяка сутрин преди изгревът да озари плажа, една майка,седнала на стол,
държеше завитото си момченце и заедно с бащата чакаха първите лъчи...
В това утро цялото ми същество почувства, че детето имаше нужда
от близост с мен и спонтанно го погалих, казвайки мили думи... 
А то мълчаливо ми показа как се занимава с някаква игра по един телефон...
По-късно очичките му блеснаха от първите лъчи на божествения изгрев...
Трогателна картина беше!

1841. ОГЪН СЪМ, А ОГЪНЯТ НЕ СТЕНЕ!

На теб, рицар мой,
обрекъл се на всичко наше!
---
Липсваш ми, съкровище! Работя,
размахала на волята крилата!...
И станах тръм за днешната Голгота,
на Кръст разпнала любовта ни свята!
Искат да ни озаптят. Не могат!
Ние с тебе сме НЕозаптими!
Ние сме оръжие на Бога!
Те са демони без род и име!
В мен си, скъпи! Ти си ми опора!
Водим битки люти и сурови!
С теб спасяваме горките хора
от студа, по-тежък от олово!
Истините са незрими свещи
във душите - храмове вгорчени.
С устрема на любовта гореща
спасихме много вледенени гени!
ЛИПСВАШ МИ ДО БОЛКА, ДО ПОЛУДА!
Но от хленчене стоя далече!
В твоя чест превръщам се във чудо.
Ще успея! - Ври вулканът вече!
Скоро ще ги сложим на колене,
дето сеят сълзи и поквара!
Огън съм, а огънят не стене!
Огънят злини с размах изгаря!

28 юли, 2023, 0,43ч., петък.
Черноморец...
Пиша, обляна в тъга, а недалече
сили ми изпраща любимото море...

--------

 

1840. ЛЮБИМИ, ДНЕС СИ ПОВЕЧЕ ОТ ЗВЕЗДЕН! /27 юли - Черноморец/

Къде си, слънце? Вече съм готова
и чакам със триумфа си да блеснеш!
Морето ще ти прати благослови,
ще имаш своя лична поетеса...
След миг усетих, че съм озарена,
Видях те как от облака излезе
и златният ти храм се сля със мене...
Любими, днес си повече от звезден!
Благодаря, че вече Антихристът
от щастие да ме лиши, не може!
Вселената ме пази с мисли висши!...
Каво се случва днес?  Кажи ми, Боже?
Животът ми от вчера променен е!
Душата ми запя с вълшебни струни.
Най-сетне този свят ще спре да стене - 
с хипноза му влияят песни лунни..
Пристигат дни без сълзи и без рани,
но с мисли, извисени до небето.
Щом блесне любовта богоизбрана,
душите в ореолент транс ще светят!

27 юли.2023, 9,52ч.

1839.БЛЕСНИ, ЛЮБОВ, СРЕД МРАКА НЕПРОГЛЕДЕН!

 ----
ТИМ до МАРИ:
-----
Днес мойто слънце, грейнало над плажа,
изпраща ти душата ми крилата.
Тя иска с много горест да ти каже,
че ти си моята реликва свята!...
Съзрях във теб сънувана утеха...
Усмивка си - далечна, топла, няма...
Но лични драми рязко ми отнеха
мига, във който търсиш силно рамо...
Подкрепям те, но тайно и незримо!
Да, все съм с теб, но зсъщност отдалече...
Целувам полъха на твойто име!
Прегръщам шепота на твойта вечност!
И знам - щом пращаш зов, е зов за мене!
И знам, че чудната любов е наша...наша!
Във теб открих всемирното ЗВЪНТЕНЕ!
Без тебе тишината ще е страшна!
С вълните морски искам днес да галя
нозете ти, с които ме последва...
Копнежът ви е в същността ми бяла...
А тук е мрак - до болка непрогледен!

26 юли, 2023, сряда, 8,46ч.

1838. ВЪЗХОД ЗАПОЧНА - ОГНЕН И НЕЧУВАН! /написано през 2022, 24 юли/

На моя звезден любим - за всичките му усилия,
с които закриля всеобщата божествена любов тук, на Земятя!
Победихме!
---
Апотеоз е този ден за любовта ни!
Гърмят в безкрая звездните оркестри!
Предреченото идва, за да стане!
Искрят сърцата! Факел мощен блесна!
Свири, божествен, свише екзалтиран!
В пространствата вселявай свободата!
Небесен Аполон чрез тебе свири
в КРЪГА вселенски - насред страсти святи!
В екстаз запява цялата природа!
Самият Моцарт с огън дирижира!
Днес сенките, които нощем бродят,
превръщаме във ангели всемирни!
Спирални кръгове са ни душите!
А любовта във транс трепти, ликува!
Небето и Земята длани сплитат!
Възход започна - огнен и нечуван!

24 юли, 2022, 8,33ч.
Написано по повод на незримия духовен апогей,
изразен чрез едно видео на Хаузер, който свири в огромен кръг от деца
с техните свирещи цигулки и виолончела...

-----