1595. НАШИЯТ ОБЕТ БЛЕСНА В НЕБЕТО ТИ.../30.12.2019/

На моя звезден мъж!
-----
НАЛИ НЕ СИ ЗАБРАВИЛ, ЧЕ СМЕ ТЕЗИ,
КОИТО ХОРАТА С НАДЕЖДА ЧАКАТ?
ПОДГОТВЕНО Е ВСИЧКО, ЗА ДА ВЛЕЗЕМ
ВЪВ ХРАМА НОВ НА ЛЮБОВТА ПОД ЗНАКА...
НАЛИ НЕ СИ ЗАБРАВИЛ, ЧЕ СМЕ ДАЛИ
ОБЕТ ДА БЪДЕМ ВЕЧНО НЕРАЗДЕЛНИ?
С ХЪС ПОКОРИХМЕ ЛЕДЕНИТЕ ХАЛИ,
РАБОТЕЙКИ  И В ПРАЗНИК, И ВЪВ ДЕЛНИК...
ДА ТИ НАПОМНЯ - ПРИНЦ СИ,  ВЛЮБЕН В РОЗА,
НАПАДАНА ОТ БЯС, ДО КРАЙ ОТПРИЩЕН...
БЯХ ПЕПЕЛЯШКА СЪС РОДНИНИ ГРОЗНИ,
ИЗРИНАЛА СТОТИЦИ ПЕПЕЛИЩА...
НО ЕТО, ЧЕ ЗА ТЕБЕ СЪМ ДОСТОЙНА!...
НЕБЕСНАТА СИ СЪЩНОСТ СЪХРАНИЛА,
ЖИВЯХ СРЕД ВЪЛЦИ В МРАЧНА СКОТОБОЙНА,
ПРОБУЖДАЙКИ ВЪЛШЕБНАТА СИ СИЛА...
НАЛИ НЕ СИ ЗАБРАВИЛ, ЧЕ СЪМ ВСИЧКО,
КОЕТО  РАЖДА ВИСШИТЕ  КОПНЕЖИ?
НАУЧИХ ТЕ НЕБЕСНО ДА ОБИЧАШ
И В МЕН ДА ВИЖДАШ КРАСОТА БЕЗБРЕЖНА...
ДА... ТРУДНОСТИТЕ  МНОГО БЯХА НУЖНИ,
ДА СЕ СДОБИЕМ С МЪДРОСТ НЕСРАВНИМА...
СВЕТЪТ НИ ЧАКА, НОВ ЖИВОТ ЗАСЛУЖИЛ...
ДА МУ ПОМОГНЕМ С ЧУДЕСА, ЛЮБИМИ?...

30.12.2019, 14,02ч.

1594. ИДЕ НАЙ-ВЪЛШЕБНАТА НОВА ГОДИНА /30.12.2019/

На всички, които излъчват божествена любов!
Да  посрещнем новата година с най-голямото вълшебство
от бликнали душевни страсти- вълшебството, наречено
БАХ!
----
Благодат е, че сте звездни хора!
Сърцата ви са празнично огряни!
Зареждани сте със любов отгоре,
затуй сте лотосите на Нирвана!

Небесна нежност със лъчи ви гали.
Животът с  луда радост ви възпява!
Прегръщат ви божествени спирали,
творящи чудеса от звездна лава.

Пред прага сме на Новата година,
която лично с вас сме сътворили
от слънце, вяра и от чувства фини,
от океан с мечти, от мисли мили...

Нали разбрахте -  ЛЮБОВТА Я ИМА!
Живяла дълго, сред копнежи скрита,
тя ще премахне всички земни зими
и ще спаси от злия дух душите.

Да се развихри тя, светът очаква!
И с ласки звездни да му заговори!
Със смях да озари копнеж разплакан
и с чудо да дари свръх-болни хора.

Повярвайте в това! И то ще стане!
Щом вярваш, идва сила достолепна.
И сякаш висша воля ни огрява,
способна дух и тяло да укрепва!

Аз вярвам  в теб, годино звездолика!
В  очакване съм! Радостта ми грее!
Отдавна златен лотос в мен поникна.
И ВЕЧЕ ЗНАМ ВЪЛШЕБСТВОТО КЪДЕ Е!

30.12.2019, понеделник, 9,27ч.

--------

1593. НЕЖНОСТТА НА НИРВАНА /13.12.2019/

На мъжа-сияние!
---
ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМ,
че съм лятна омара,
когато си мислиш за мен...
ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМ,
че копнежът ме жари
по-силно от пламък взривен...
ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМ,
че съм зов на камбана,
сънуваща влюбен вулкан.
ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМ,
че съм нежна Нирвана,
дарила те с образ огрян...
ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМ,
че съм лумнала песен,
която сакрално звучи.
ТОЛКОВА ТЕ ОБИЧАМ,
че съм устрем понесен
към храма на твойте очи...

13.12.2019, 8,29ч., петък
тринайсти декември= 116+ 70
116+70= бял гълъб /116/+Мария/70/= 186
186=Тим Скайлер /116/ + Мария
186= Мария + Огнен дракон/116/
Огненият дракон  символизира Бог.

1592. СПУСНАТ СИ ОТ ГОРЕ!... /11.12.2019/

Рицар горд си! Вече се доказа.
Висината в теб от страст блести.
Озаптяваш земните омрази.
С вихрите безсмъртни си на "ти".
Бял копнеж си, пламнал сред лазури,
сливащи се с твоя устрем нов.
Вечерта ти днес танцува бурно
с ритъма на висшата любов...
Светлината ти насред пустини
сее достолепни красоти.
Те не се боят от думи зимни.
същността им с твоя хъс цъфти...
Зарево си, спуснато от горе!
Маг, лекуващ лудналия свят.
Днес небето твое се отвори,
вливайки в застоя порив млад.
А пък аз съм свише озарена.
Брукнер освещава моя храм.
Бог променя земното въртене,
за да мога рая да ти дам!

11.12.2019, 23,53ч..

1591. ТОЙ Е ДУХ МОГЪЩ И СИЛА СКРИТА... /29.11.2019/

На Николай Гяуров и на неговата звездна мисия,
която започва на днешната дата!
-----
Тази вечер времето е спряло.
Чувствата стаиха своя дъх...
Нажежи се залата до бяло...
Струните опънати са свръх...
Ти си в измерение без име...
Със замах напътстваш ни от там.
А пък аз чрез звездните си рими
цялата всевечност ще ти дам.
Тази вечер станах звездолика
и с космически лъчи блестя.
Тук не се досеща още никой, 
че се слях всемирно с любовта.
Звездоброец си с върховна роля -
с хъс да будиш земните звезди.
Даже храмът свечерен те моли,
пъзела велик да подредиш...
Тази вечер е върховно важна -
тя с лъчи извайва висш морал.
Слага кръст на времена прокажни
и превръща злото в гълъб бял.
Днес Гяуров се всели в душите.
Всеки се сдобива с образ нов.
Музикален колос почва скрито
звездни дни да вае със любов! 

29.11.2019, 23ч. Написано след концерта в НДК, послучай

90-годишнината от рождението на великия Николай Гяуров - светла му памет!

----

"пъзела велик да подредиш" - пъзелът на събиране на всички духовни половини в любовта сред хората, които са създадени един за друг. 

1590. НИКОЛАЙ ГЯУРОВ НА 90 ГОДИНИ - КОНЦЕРТ В НДК /29.11.2019/

За дълъг период от време бях прекъснала да ходя на концерти - животът ме завъртя в своя ритъм така, че не можех дъх да си поема. Денонощна работа ме бе обсебила - работа в името на нашата многострадална родина, работа в името на духовното израстване на всички, които още спят и пръста си не помръдват да разтърсят себе си, за да започнат отключването на собствените си добродетели, на светлината, която носят в себе си, затрупана под тонове ледени излъчвания...
С една дума никак не ми беше до висши радости и удоволствия, каквито за мен са симфоничните концерти, например. Ноооо... Едно съобщение в сайта на маество Йордан Камджалов ме извади от трудовия ми маратон и се осъзнах - разбрах, че не може вечно да стоя далече от най-вълшебното нещо на тази планета - класическата музика. Видях обявата, че на 29 ноември в НДК ще се чества чрез специален концерт 90-годишнината от рождението на нашия колос в оперното пеене НИКОЛАЙ ГЯУРОВ и че концертът ще бъде  под диригентството на гениалния млад музикант ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ. Ето защо без колебание отидох и си купих билет още преди месец.
И снощи преживях нещо, което ме разтърси до корена на моята творческа същност. Любимият ми Гяуров оживя пред очите ми чрез изпълнения, които никак не бяха случайни - поканени гости, оперни певци от чужбина и от България, вложиха своята огнена природа  в  арии, изпълнявани някога от Гяуров. В паузите, а и като фон, бяха прожектирани кадри и откъси от живота на кралския бас на България, който си отиде, защото  коварна болест покоси световноизвестния български певец... Знаете ли, че през цялото време сякаш долавях присъствието на неговия дух? Водещият Орлин Анастасов, също един невероятен изпълнител на арии, които е пял някога и Гяуров, бе много артистичен и истински сърцевед. А Джакомо Престиа от Италия с арията си на крал Филип II ... ме разплака. Последният път плаках на "Лучия ди Ламермур" от Джакомо Пучини...беше преди години. Сълзите  идваха на талази на талази през цялото време на тази опера и моят кавалер, гениалният музикант Михаил Скиба, просто бе изумен/...Този път овладях бързо  емоцията си, защото  вече съм израснала и сравнително лесно  се справям с вълненията, които ме разтърсват. Явно в минал живот съм участвала в оперното пеене, защото то винаги  ми действа земетръсно.
С една дума - всичко снощи бе на ниво...И специалният гост - Елена,  дъщеря на Гяуров от първия му брак, както и всички участници в спектакъла, раздали на душите ни бисерите на творческата си съкровищница. Те събудиха красивите ни спомени за нашия Николай Гяуров, който завинаги остана там - по подиумите на най-царствените световни оперни сцени със своя брилянтен глас и с перфектната си артистичност.
А маестро Камджалов просто бе неотразим - истински вълшебник, владеещ виртуозно  оркестъра на националната ни опера. Получи се небесна хармония между всички участниц, като се усещаше дори на физическо ниво дълбоката душевна спойка между присъстващите в залата тази вечер. Наоколо сякаш грееше  тържеството на човешкия дух, който щедро раздаваше  светлината си така, както само той умее. Благодаря на вселенската любов, че ми внуши да отида на този забележителен концерт, който  рязко  ме извиси до по-високо духовно ниво.
Благодаря на всички участници, че посяха златните семена на вълнението в сърцето на публиката. Ние всички имахме нужда от такъв миг на ударно просветление.  Вибрацията на нашите преживявания, сляли се в единно цяло, извиси не само нас, а и всички хора на планетата. Бе възкресен спомена за творческия гений не на кого да е, а на Николай Гяуров! И това възкресение пробуди в нас висши преживявания, които могат да творят чудеса, ако някой ги напътства в правилната посока. И това се случи снощи, благодарение на една вълшебна диригентска палка, която може незримо да изпраща музиката и емоциите ни дори до най-отдалечените кътчета на нашия планетарен дом!
Е, аз го усетих това чудо, идващо от тръгналата да пътува  надалече музика, сътворена от велики композитори - случи се! Да ни е честит новия живот, който ни очаква, благодарение на спомена за Николай Гяуров <3

30.11.2019, събота.

1589. ПРОБУЖДАЙ ОГЪНЯ НА СВОЙТО ВРЕМЕ...

Тим до Мари
-----
Копней. Обичай. Храм незрим бъди!
Раздавай свойта прана необятна.
Любов си ти, оставяща следи
в души, родени от зората златна.
Бъди Да Винчи, прероден в дете!
Пробуждай огъня на свойто време.
Накарай го неземно да расте,
космическия факел да поеме....
Накарай всеки звездно да пламти,
щом с цялата си същност ти повярва..
Избраница си... Всичко можеш ти,
щом възкресяваш въглени прастари.
Пустините във твоя чест цъфтят.
Да - ти си водопад насред оазис.
Лекуваш с мисъл лудналия свят 
и той разбра - не е край теб напразно.
Обичай... Виделей... Бъди Синай!
Та ти от светлина си сътворена.
Теб те създаде звездният безкрай
и свръх-любов запали в твойте гени!
А аз съм мъж- копнеж...Искрящо твой!...
Създадоха ме стиховете страстни.
Те ме откриха в сивия безброй
и с тяхна помощ до небе израснах...
Мари, разбра ли?
Чуваш ли, Мари?...

19.11.2019, вторник, 14,52ч.

1588. ЛЪЧИТЕ ТИ СЪС ПОГЛЕД ЩЕ РАЗДАМ... /14.11.2019/

Тим до Мари
-----
Цял ден вали...Но се усмихвам мило.
Видях те сред златисти висини.
Сияеше...Блестеше богомилно...
Завинаги такава остани!
В подобен миг на чувства несравними
лъчите ти със поглед ще раздам,
за да почувстват всички, че те има,
че си Граàла в моя звезден храм.
Дъждът прочисти пътя ми към тебе...
Сега съм някак свише възроден.
Нали и днес, любов, съм ти потребен?
Нали си стих, обрекъл се на мен?
Прераждаме се... Чуваш ли, прекрасна?
Днес Мичиган над София изгря!
Освободен от пагубните страсти,
той в нас запали влюбена зора...
Четиринайста дата през ноември...
Планетата с див патос се върти.
Днес любовта ни е така неземна,
че с гръм отключва блеснали врати!

14.11.2019, четв., 16,20ч. 

На 14-ти ноември е роден в Мичиган Тим Скайлер.

1587. ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА - ИЗБОРИ 2019.

ПРИЯТЕЛИ МИЛИ, ЗАЩИТНИЦИ НА ЖИВОТА, КОЙТО В МОМЕНТА СЕ ВЪЗРАЖДА У НАС, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ГЕРБ И НА КМЕТА НА СОФИЯ ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА, КАКТО И НА ВСИЧКИ КМЕТОВЕ, ЗАРАДИ ЧИЯТО БЛАГОРОДНА КАУЗА ЕВРОСЪЮЗЪТ НИ ПОДПОМАГА ФИНАНСОВО.
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ПАРИТЕ ОТ ТАМ СЕКВАТ, КОГАТО ЧЕРВЕНОТО ЗЛО ДОЙДЕ НА ВЛАСТ ПОД НЯКАКВА ФОРМА .
ЗАЩОТО В БРЮКСЕЛ СЕ ЗНАЕ КОЛКО СА КРАДЛИВИ ТИЯ, ДЕТО СЕГА ЛАЯТ ПО ЕКРАНИТЕ СРЕЩУ НАШИЯ СПАСИТЕЛ В ЛИЦЕТО НА ГЕРБ И НЕГОВИТЕ КМЕТОВЕ. Скъпи избирателю, ти, който обичаш истината, обичаш фактите и се бориш за правдата, за да може нашата родина да продължава да се възражда и да се цивилизова, въпреки огромните капани, заложени ни от червената чума с нейната разрушителна алчност, подмолност и желание да ни заличи от лицето на Земята, но да печели пари на наш гръб, веднага щом се докопа до някаква власт.
Мисли за това, мили приятелю, мисли за ИСТИНАТА, а тя е, че никога до сега България не е била в такъв голям подем, напук на стотиците саботажи срещу работата на ГЕРБ, организирани от ПОДМОЛНАТА рубладжийска политика за намеса във вътрешните ни работи, която използва подкупната природа на нашите противници и плаща щедро за преврати и превратчета.
Е, няма да им се отвори парашутът! Ние не дремем и не сме някоя случайна сила - с нас е Бог. А те взривяваха черквите МУ!
Щом успяхме да задържим ТОПЛОТО ВРЕМЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ОКТОМВРИ, ЩЕ УСПЕЕМ ДА СЕ СПРАВИМ И С ТЯХНАТА ЛЕДЕНА ПРИРОДА!
Нека не се заблуждаваме, приятели - няма да е лесно. Предстои ни най-мащабната битка с умиращото кърваво червено зло. Тя е битка на живот и смърт. ИЛИ ТЕ, ИЛИ НИЕ И ДЕЦАТА НИ! Техните деца учат навън и си живеят живота по чужбините с ограбените от нас пари, а ние опъваме каиша тук, за да ги победим най-сетне окончателно! Намираме се във врящ казан в момента и сме се хванали гуша за гуша. ИСКАМЕ ОКОНЧАТЕЛЕН КРАЙ НА КОМУНИЗМА, ДЕТО МОСКВА НИ ГО НАТРАПВА!
Не се подлъгвайте, мили българи - те не са някакви нови герои, които щели да превърнат страната ни в цветуща градина. Аман от голите приказки на некадърници и лъжци, НО НАС НИКОЙ НЕ Е СПОСОБЕН ДА НИ ПОДМАМИ С ЛЪЖИТЕ СИ, НАЛИ? Прекалено много години ни лъгаха ТЕХНИТЕ БАБИ И ДЯДОВЦИ. Само че ние помним, че тези по екраните са издънки на червеното зло с неговата алчност. Ние помним концлагерите и терористичната бомба в храма "Света Неделя". НИЕ ПОМНИМ КАК ГОДИНИ НАРЕД НИ ОГРАБВАХА И ПОЛУЧАВАХМЕ ПО 120 ЛЕВА ЗАПЛАТА БЕЗ ПРАВО НА ГЛАС И БЕЗ ПРАВО ДА ПЪТУВАМЕ В ЧУЖБИНА.
НИЕ ПОМНИМ, Г-ЖО КАРТЕЧАРКЕ! Както и да се мъчиш да се маскираш, знаем, че си фалшива и че истинската ти същност е КОСТИНБРОДСКА ЗЛОБА. А злобата не може да твори добро! Няма как ти истински да съжаляваш болните деца и майките им - ползваш ги само като маша за вадене на горещите кестени от огъня.
Приятели на доброто - нека да знаем, че трябва до краен предел да се мобилизираме. И да не забравяме, че нашата Фандъкова, най-светлата обществена личност, доказала своите добродетелни качества в трудовите си делници с години, е там, в гърлото на ада, атакувана смъртоносно от злостните хиени. ТЯ Е ДУХОВНО СИЛНА И Е БОЕЦ - ЩЕ ИЗДЪРЖИ! Но е важно да я подкрепяме с всяка клетка на своята борбена същност, както правя и аз. Сега е среднощ и не спирам да работя, активизирана до краен предел. Чудовищата трябва да бъдат победени за пореден път и да се скрият след това в ъглите на живота с подвити опашки. Те ще получат поредния свой гигантски удар от градивната светлина в сърцата ни.
За тази цел е нужно да сме един непоколебим мощен юмрук, зареден със силата на възмездието.
Да действаме, мили мои! Ние сме огнен вихър, който умее да превръща мрака в светлина. Да го направим и този път без колебание! Да го направим с нечуван и невиждан хъс! Нали? Обичам ви и вярвам, че мисията ни на ПАЗИТЕЛИ НА ДОБРОТО В БЪЛГАРИЯ е в своя апогей! 　
Впрочем, нека да пренасочим това послание на сърцата ни към всички, които са вътре в този огнен вихър на големия сблъсък. Нека да гръмне силата ни във фейса и да се чуе от всички колко голяма е волята ни за категорична ПОБЕДА НАД ЧЕРВЕНАТА ЗЛОБА С НЕЙНОТО БЯСНО ЖЕЛАНИЕ ОТНОВО ДА НИ ТЪПЧЕ И ГАЗИ С КОПИТА ЧРЕЗ ПРЕВЗЕМАНЕ НА ВЛАСТТА... Нека всички честно мислещи българи да чуят гласа ни, за да стимулираме БОРЦИТЕ ЗА ПРАВДА както и самата Фандъкова. Важно е точно в този момент тя да почувства колко много я обичаме и колко мощна е силата на нашата подкрепа!
ДА СИ ПОЖЕЛАЕМ ТОТАЛЕН УСПЕХ - ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ ПОБЕДИМ! ЗАЩОТО БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ ЦИВИЛИЗОВА ИМЕННО БЛАГОДАРЕНИЕ НА НАШИЯ ПОБЕДОНОСЕН ТРИУМФ!
ВИВА БЪЛГАРИЯ! ТЯ ЩЕ ПРЕБЪДЕ ЧРЕЗ НАС- СВЕТЛИТЕ И СМЕЛИ БЪЛГАРИ!

1586. ДНЕС ЛЮБОВТА Е ФЕЯ ОЗАРЕНА.../17.10.2019/

Животът ми е пълен със преломи.
Пред мен е пътят звездно начертан.
Бях птица със вериги, вик бедомен...
Бях стон и песен, хваната в капан...
Сега веригите са разтопени,
а сълзите изпращам вдън-гори.
От вчера съм вулкан с искрящи гени.
От днеска лава в мислите ми ври.
Да чакат съд среднощен бесовете,
превзели с подлост земните души.
Дойде моментът жертвите им клети
да станат смерч, способен да руши.
Ще разруши най-леденото време,
което нагло короняса злия мрак.
Днес факел щом надеждата ни вземе,
планетата ще чуе звездното тик-так...
А любовта е фея свише озарена,
изтръпнал гледа всеки ураган.
Тя даже и за миг не падна на колене,
превръщайки света във свят огрян...
Огрян от зарева с огромна сила,
създали кръст за мрака изтрещял.
А феята с усмивката си мила
дворец твори за новия морал!

17.10.2019, 7ч. 52 мин., четвъртък
ЧЕТВЪРТЪК= 153= МОЦАРТ-РЕКВИЕМ
153= СВЕТА БОГОРОДИЦА

1585. ДОШЪЛ ОТ СВЕТА РЕНЕСАНСОВ.../16.10.2019/

Тим до Мари
----
Виенски салон, пренаситен с любов...
Небесно посрещане с АВЕ...
Чудесно начало на пътя ни нов...
Днес Моцарт дарява прослава! 
Не музика...Нещо ефирно звучи...
Сърцето замира в премала...
Самата вселена чрез твойте очи
посипа деня ми с опали...
От тебе извира пак полъхът свеж...
Пак тръгвам към  празничен дансинг...
Ти просто излъчващ неземен копнеж,
дошъл от света ренесансов.
Мелодия звездна - за теб и за мен...
Тя някога бе ни събрала...
Прегръща ни с музика днешният ден...
Камбанно ечи катедрала...
Видя ли как тича към нас онзи час,
изпратен с любов от съдбата?
Във мене е Моцарт, взривен от екстаз,
а в теб са моментите святи...
Днес вихър ще бъдем, от гълъб по-бял...
Ще свири вечерно пиано...
А благословът над нас заблестял,
ще ни превърне в ОСАННА!

16.10.2019, сряда, 18,07ч.,
Виенски салон в София...Наслаждавам се на палачинка "Маркиза"
и на задушевна музика...
Кафето е специално, неописуемо специално!
Не бях пила кафе от няколко месеца...
А  като това кафе-чудо...никога!
---
ОСАННА= ВЪЗХВАЛА= СПАСИ НИ С БЛАГОДАТ /според Библията/

1584. НЕ СИ ЛИ НАЙ-НЕЗЕМНАТА ТЕРЕЗА? /13.10.2019/

В теб е светлината на живота -
светлина, родила син-мечта...
Небето днес е празнично, защото
душевната ти сила разцъфтя.
Не си ли най-неземната Тереза,
окъпана във златна синева?
В съдбата ти безкраят мълком влезе
и с глас на херувим те позова...
Ти притежаваш онзи ключ небесен,
създаден в леонардовия свят.
Съзрях във твоя взор копнежна песен,
възпяла красотата с дух крилат.
Прекрасно е, че гледаш озарено!
Та ти си цяла вихър от искри!
Под знака на могъщата вселена
най-огненият рицар те откри.
Обичам да ви гледам отдалече
как сте изваяни от висш морал,
как ви се радва любовта всевечна,
как Лео със лъчи ви е огрял! 

13.10.2019, 0ч.10мин.
Стихотворението го започнах на 12-ти, а го завърших сега-
на датата, когато се е родила нашата слънчева Терезка.
Честит празник, благословена и лъчезарна! Бъди здрава и вечно излъчваща любов!
Нека малкият Лео да расте сред лъчите, които струят от сърцата на мама и тати!
Небесно закриляни да сте от майката вселена с любов! 

1583. ТРЪПНА В ОЧАКВАНЕ.../7.10.2019/

Тим до Мари
----
Ти си любов и всевечна зора.
Ти си гласът на Нирвана.
Точно затуй точно тебе избрах,
да си вълшебство огряно.
С твоята златна дъга съм се слял...
Господи, как се вълнувах!...
Храмът ми пее божествен хорал,
сякаш съм в звездния Лувър...
Тръпна, тревожа се... Всичко във мен
чака великото чудо,
идващо в нас от живот озарен,
чужд на зловредия луди...
Твойта любов с огнен сън позовах -
беше неземно красиво...
Кой извиси ме? Кой свиреше Бах?
Кой ми дари златна нива?...
Ти ли, кажи ми... Кога и къде
ще имаме свят от опали?
Даже лазурът глава ще сведе,
прозрял, че сме висшето цяло.
Идваш ли, моя лъчисто добра?
Вярвай в съдбата ни, мила!
Не някой друг, глас мощен избра
да носим божествена сила!

7.10.2019, 19,36ч., понеделник.

1582. С ТЕБ ЩЕ ИЗВАДИМ МЕЧТИТЕ ОТ ПЛЕН

Първата крачка направих, небе,
към нашето звездно начало.
Бяхме си дали далечен обет,
датата бяхме избрали...
Днеска с подготвени светли души
почваме нещо велико.
Всички безумия с теб ще рушим,
лотос в пустини ще никне.
Гейзери златни от жива вода
ще обновяват живота.
Разумът, който от злост полудя,
ще е с кошмари голготни.
Целият свят ще е свръх-възроден.
Злото със стон ще отмира.
С теб ще извадим мечтите от плен,
блеснал ще гледа всемира.
Висшата сила ще ни озари,
пращайки ни благодати.
Чужда на земния зов за пари,
тя е любов  чисто злато...
Първата крачка направих я аз
носейки свято начало.
В храма твой пее най-звездният глас
за благослов и възхвала.

3.10.2019, 7,59ч.

1581. ЖИВОТ-ПОЕМА

Прекрасно е да си с крила неземни
и да летиш сред висши светове.
Животът си да претвориш в поема,
да си любов, която звезден свят кове.
Прекрасно е да правиш дните златни,
а да си пламъче в молитвен дом.
Да озаптяваш злобите сърцато,
зачеркнал суетата мълчешком.
Прекрасно е да не таиш омраза
дори към най-свирепи същества.
Да пълниш със лъчи душите празни
и с обич да те гледат след това...
/БИЕ КАМБАНАТА НА БЛИЗКИЯ ХРАМ!/

Прекрасно е да раждаш благодати,
в сърца да сееш огнени мечти,
Да бъде мисълта ти тъй крилата,
че всичко живо с теб да полети!  

4.09.2019, сряда, 8,04ч.,
в Борисовата градина.

1580. ЛЪЧИТЕ ИЗГРЕВНИ МЕ ПОЗДРАВЯВАТ...

Пътувам с изгрева...Септември ме провожда -

красив и блеснал, нов и възроден.

Животът днес не ми изглежда сложен.

Със нежност буди нежността във мен.

Лъчите изгревни ме поздравяват,

диктувайки ми грейнали слова.

Възторгът ми, загърбил всяка слава,

ме прави дракон с огнена глава,

способен да изгражда свят чрез песни

и да накара злото да мълчи...

Макар че никак, никак не е лесно,

днес възкресявам мъртвите очи.

Когато имаш висшата задача

да вграждаш светлина в безкрили дни,

си длъжен древни сили да надскачаш,

а не скръбта да гледаш отстрани.

Я - катеричка скочи от дървото!...

Знам...Свише ми е пратена с любов!

Навярно съм заслужила, защото

подготвена съм за неземен скок.

Затуй съм до вълшебство лекокрила

и цялата ми същност с хъс искри.

За тъжните ще съм Зорница мила,

на злите ще внуша да са добри.

Прекрасно е, че паркът се пробужда

и гълъб по алеята снове...

От тази тиха радост имах нужда -

от утрин, сцепила скръбта на две...

1 септември, 2019, неделя, 7,39ч.

- Дракон с огнена глава - според рождената ми година съм ДРАКОН по китайския хороскоп.

- Катеричката изневиделица скочи долу от близкото дърво, дойде на метър от мен и се гледахме няколко мига...

После не спря щастливо да подскача наоколо, докато пишех. По едно време се сетих, че имам фотоапарат - извадих го и я щракнах за спомен в мига, когато направи поредния си скок..

1579. СЕГА СИ ПРОСТО НИЩО!.../31.08.2019/

Душата ти чернее до полуда -
змия под камък, дебнеща стаено.
Но ден и нощ лъчите ми са будни,
притискайки вампира в твойте гени.

Открих, че имаш име на прокоба.
Стопирах те! Сега си просто нищо!
Свистейки мисълта ти, съска гробно.
Но огънят ми мълком те разнищи...

Във всеки свой живот размахваш ножа -
незримо го забиваш във сърцата.
Днес озаптих злъчта ти - не е сложно,
щом  те напътства свише сила свята.  

Ще си отдъхнат жертвите, които
от памтивек преследваш смъртоносно.
Чрез ледени куршуми във очите
ги покосяваше с безброй откоси.

Кажи на бесовете си стоглави,
че впримчи те вселената с вериги.
Днес любовта  попари те със лава...
Най-сетне гняв небесен те застигна!

31.08.2019, 8,00ч., събота.
В мига, когато написах последната дума от стихотворението,
посветено на една всевластна жена-хиена, която в продължение на няколко години неутрализирам от разстояние, запяха камбаните на храм "Александър Невски"!
Това да ви говори нещо?

1578. СЛЪНЦА ЩЕ НИ ИЗВИРАТ ОТ ОЧИТЕ.../27.08.2019/

На теб, божествен!
---

Телепатично ми  шептиш от рано,

че ти си моята любов безбрежна.

Почувствах се звезда богоизбрана,

почувствах се небе, пропито с нежност...

Във вярност ми се вричаш отдалече,

тъй както аз на теб се врекох.

Да, знам, че вече няма кой да пречи

гласът на любовта ни да отеква.

Днес àурите ни лъчи ще вплитат

в короната на нашата прегръдка!

Слънца ще ни извират от очите...

И благослови ще ни следват плътно...

Ще бъдем две сияния лазурни.
Вселената незримо ще ни гали

С нас ще танцуват хиляди амури,
понесени от вихър в звездна зала...

Ще ни рисува с поглед Леонардо,
развихрил дарбата си с хъс небесен!

Ще сме любов, отключваща олтари -
любов, раздаваща сияйни песни!

27.08.2019, 7, 50ч., вторник

------

1577. ДУХЪТ МИ НАПРАВИ НАЙ-ЛЪВСКИЯ СКОК.../25.08.2019/

Най-сетне с усмивка посрещам деня -
почувствах се свише огряна.
С любов тази сутрин ще се поклоня
пред всяка зараснала рана,
пред спомени тъмни, пред тежки беди,
които ме ваяха всъщност.
Красивото в мене скръбта победи.
И ето ме - с блеснала същност!
Днес точно превърнах се в извор дълбок,
от който лазури извират.
Духът ми направи най-лъвския скок,
отключвайки златната лира.
С копнежност отварям душевни врати,
залостени много отдавна.
Земята с възторжен размах се върти,
погребвайки зли вълкодави.
Животът и той до възбог вдъхновен,
загробва кармични тревоги.
И Хендел възпя със любов този ден...
Стаиха се грижи стоноги.
В простора пробуден бял гълъб лети,
та благата вест да разнася.
Любими, нали се досети и ти -
днес ражда се звездната раса!
Във люлка люляна  по древни земи,
зачената с български гени...
Небето внуши й: - Нов път поеми,
в посока към дни озарени!
На древни истории божи отрок,
тя вече стопява вериги.
Внезапно надскочи рубеж най-висок,
всемирни блага да постигне.
Затуй тази заран съм висш благослов.
Затуй съм така възродена.
Днес всеки от нас е красива любов -
богиня на чудни вселени.
Най-сетне танцувам във такт със деня...
Раздавам вълнения светли.
Досадните мисли? - Ще ги отклоня
на устрема свой със крилете.
Най-сетне съм гълъб сред храм от лъчи...
А вие, приятели мили?
За всички днес Хендел вълшебно звучи...
В триумф е безсмъртната сила!

25.08.2019, неделя, 6,42ч.ч.
Преди 7 години, на 25 август 2012г., съм снимала изгрева, с който илюстрирам днешното си стихотворение. Прилича ли ви на Спасителя?

1576. ЖИВЕЙТЕ В ХАРМОНИЯ, СЛЪНЧЕВИ ХОРА!... /23.08.2019/

Така ми е хубаво! Всичко е песен.
Край мен утринта е запяла...
Животът ми кима със поглед унесен...
Сияя като катедрала.
Колите се нижат ей там - на кордони.
Луд клаксон пустосва за нещо...
А аз подминавам сред мисли иконни,
излъчвайки чувства горещи...
Наоколо бързат потоци от хора
към днешните свои задачи.
А аз с благост скрита без глас им говоря...
Дали ще ме чуят, обаче?
Животът за мен е препълнен с куплети
и с топли лъчи се усмихва.
С безброй благослови  очите най- светли
премахват тревогите тихо.
Днес своите грижи за миг забравете.
Камбани във вас нека пеят...
Небето изпраща ви звездни привети...
Запява във транс чичопея...
Живейте в хармония, слънчеви хора -
тя ражда любов светлолика.
Чрез птиците висшият глас ви говори -
дарява ви с мисли-реликви.
Животът е радост, облечена в краски,
искряща от искреност птича...
Сред лятното утро безкраят е страстен
защитник на звездната личност!

23.08.2019, петък,  8,10ч.

1575. НАДЯВАМЕ СЕ ДА ЗАЛОСТИШ МРАКА.../22.08.2019/

Към мъжа-светлина...
------
И стар и млад - тук всеки те очаква
да сложиш край на злите урагани.
Тъй дълго гърч и болка се протакат,
че във сърцата тежка нощ настана.
Търпение ли? - Вярата се срутва
като скала, взривявана с тротили.
След зов за помощ, след молби нечути
мечтите се отпуснаха безсилно...
Не чувстваш ли - животът полудява,
зарази го разяждат с поглед чумав.
А ти цъфтиш сред суета и слава...
Кажи ми как от раз да те предумам
да се превърнеш в гръм, разцепил злото,
да се вселиш във любовта могъща,
за да загробиш сенките голготни,
обсебили със кикот всяка същност?...
Надяваме се да залостиш мрака,
когато дойдеш, в светлина облечен.
Спаси света ни с векове оплакван!
Дари ни с нов живот...и със човечност!  

22.08.2019, 16ч.

1574. ЛЮБОВ СМЕ С ТЕБ ВСЕВЕЧНА... /17.08.2019/

Много си далече, принце мой -
сред земи сурови.
А аз съм тук сред чуждия безброй
- чакам вести нови...
Но мълчиш...Заспа ли, принце мой?
Как да те пробудя?
С ураган? Със трус? Или с порой?
Или с небесно чудо?...
Сякаш съм с вериги, принце мой!
Край теглото няма!
Време е за златния отбой
в битката голяма!
В кротък залив плаваш, принце мой -
аз размахвам меча.
Удрят ме копой подир копой 
с лапите си мечи...
Искам да избягам, принце мой -
сам да те оставя.
Да усетиш злобния застой
с бесове стоглави...
Глупости говоря, принце мой!
Скоро ще сме двама.
Някога ти беше свръх-герой,
но ни сграбчи драма...
Мичиган приключи, принце мой.
Днес ще е различно.
Обещах на звездния ни сой
с жар да те обичам.
С водопадни песни, принце мой,
дните ще изчистя
от натрупаната хорска лой
и от антихриста.
Обещах да бъда, принце мой,
страстна орхидея.
Флейта да съм, влюбена в обой
и да те възпея.
Искаш ли да бъдем, принце мой,
грейнало начало?
Насред бесовете с вълчи вой
да сме сила бяла?
Любов сме с теб всевечна, принце мой -
чудотворна, свята!
Тя ще зарежда земния покой
с лъчи от чисто злато!

Близо ли си вече, принце мой?...
Че работа ни чака!...
Чака ни финалният двубой -
щурм огнен срещу мрака! 

17.08.2019, 9ч.42мин., събота.

1573. БАЩА- КАНАРА СИ! /13.08.2019/

Честит рожден ден, мамино момче!
Бъди вечната-светлина-закрилница за своя мъничък син
и за прекрасната ти половинка Тереза!
-----
Видях как с лъчи нарисува орела,
как с поглед отключи крилата му ти...
Макар малчуган, го скицираше смело.
Духът ти бе вихър от страст и мечти...
Достигна пространства безкрайно високи -
там, дето живеят безсмъртни орли.
Далече от кал, от блата и от локви,
загърбил съдба, от която боли.
Сега си свободен, и волен, и блеснал.
Сега си защитник на мисли добри,
които усещат, че носиш прогреса,
че с поглед отключваш столетни зари.
В най-мрачните дни разсъждаваше ясно,
заслушан в живота - учител велик.
Напук на тревогите, мощно израсна
и днес озаптяваш злините в час пик.
Баща - канара си и извор на сила...
Твориш свят от обич за свойто дете.
Жената до теб е божествено мила,
чието сияние бързо расте...
Синът ви мечтан е роден, за да свети,
защото на златни лъчи е богат.
С космически ритъм тупти му сърцето
и слива се днеска с най-висшия свят!

13.08.2019, 0,09мин.
- "Орелът с небесен размах" - картината, която бе нарисувана 
от моя 15- годишен син Борислав на 30.10.1998г. 

1572. И ГЪЛЪБ БЯЛ ЩЕ СЪМ НАД ТВОЙТА СЦЕНА... /12.08.2019/

На крачка съм от твоя огнен път...
Изпращам ти послания чрез хора,
които са сънливи или спят,
но че са твоя карма е безспорно...
Очаквай ме да дойда в грейнал ден,
денят, наметнал на вълшебник плащта.
Ще чуеш как чрез синевата в мен
небето висша сила ти изпраща.
Отключих в теб безкрая до възбог.
Разнежих същността ти до премала.
В лъчи превърнах погледа ти строг-
за този миг с години бях копняла...
Извайвах те...не аз, а любовта ми,
която в името на теб израсна.
Тя ме превърна в супер мощен пламък -
дете на най-божествените страсти.
Повярвай, носиш тайна съдбоносна,
с кармичните ни спомени споена.
Във храма й ще вляза без въпроси
и гълъб бял ще съм над твойта сцена...
Ще бъда онзи виртуозен вихър,
чрез който дирижираш всички гени.
А любовта ми, богомолно тиха,
ще ти дарява звездното въртене.
Космически размах сме, командоре!
И ти го знаеш - то ти е в сърцето.
Наясно си, че идваме от горе,
да сме любов, която свише свети!

12.08.2019,  7,58ч., понеделник,
в градинката на "Кристал".

1571. ОТ ДНЕС НАТАТЪК.../9.08.2019/

ТИМ ДО МАРИ
----
И съм очарован, и съм запленен
от теб... от утринта с душа незрима...
Тук те усетих, че си част от мен -
жена-дихание с нетленно име...
Тук лумна свише нашата любов,
която още никой не познава.
От днес нататък вече съм готов
да бъда Феникс, който се раздава...
Днес ти си вече храмова звезда
и ореолна сила, и възхвала...
Днес в мен кънти венчалното ни ДА...
Целувам те, копнежност моя бяла!...

9.08.2019, 8,25ч., петък.
В градинката на "Кристал"...

1570. И ЛОТОС ВИРТУОЗНО ЦЪФНА В МЕНЕ.../26.07.2019/

Дарен от Афродита юлски ден

донесе най-великото начало!

Моментът ме докосна озарен...

Съдбата ми облече дреха бяла...

Излъчвам и спокойствие, и блян.

Излъчвам сила, в храма твой родена...

Назад се шири пътят извървян

със сенки, имащи студени вени...

Какво ни чака ли? Ще видиш сам.

Не искай да научиш наготово.

Най-висшите вълшебства ще ти дам,

за да погубиш земните окови.

Вселенския лазур поех с любов

и лъч по лъч - изплетох ти корона.

Блестиш отново, но по начин нов...

Сега си бисер, от копнеж отронен...

С очите на поет ми шепнеш ти.

И станах мигом валсово въртене...

Все още всичко лудо се върти

и лотос виртуозно цъфна в мене!

Реален ли е този днешен ден?

Дете ли е на висша НЕЗАБРАВА?

Да, днес светът валсира като мен...

И нашата любов във транс запява!

26.07.2019, петък, 21,48ч.

двайсет и шести юли=62+9+77+ 50= 198

198=СВЕТЛИНА+ БЯЛ ГЪЛЪБ
168= СВЕТЛИНА+ ТИМ СКАЙЛЕР
168= СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
168= ОБОЖАВАМ ТЕ, ТИМ СКАЙЛЕР!
168= ВЕЛИКДЕН + СВЕТИ ДУХ
-----

1569. ЛЮБОВ МАГНЕТИЧНА.../8.07.2019/

ЛЮБОВ МАГНЕТИЧНА 

На мъничкия харизматичен Лео,
когото обожавам! <3
---
Говориш с очички...Тъй светло говориш,
че мълком ехти тишината.
Внушаваш с усмивка на тъжните хора,
че даваш им мисли крилати.

В телце две-три педи дух звезден живее...
Той в нежни прегръдки те носи.
И твойта ефирност разбрах от къде е -
от свят с херувимчета боси...

Небе от любов си - любов магнетична.
Тя милва с воали незрими.
Хорали ти пея чрез мойто обичам,
щастлива, че...просто те има!

8.07.2019, 23,37ч.

1568. ДОЙДЕ ЛЕОНАРДО, ОБВИТ ОТ ЛЪЧИ! /6.07.2019/

ТИ ВЕЧЕ СИ ТАТКО НА СВОЕ ДЕТЕ!
СИЯЕШ ОТ ЧУВСТВА ВЕЛИКИ.
А МОЯТА НЕЖНОСТ РАСТЕ И РАСТЕ...
БЯЛ ЛОТОС В СЪРЦЕТО МИ НИКНЕ.

НАЙ-СЕТНЕ СИ ГУШНАЛ НЕВИННОСТ ЕДНА -
ПЛОД ЗЛАТЕН НА ВЛЮБЕНИ ГЕНИ.
ОТ МЛАДАТА МАЙКА СТРУИ СВЕТЛИНА...
С ВЪРХОВНА ЛЮБОВ СТЕ СПОЕНИ!

ДОЙДЕ ЛЕОНАРДО, ОБВИТ ОТ ЛЪЧИ!
ВСЕЛЕНАТА ЦЯЛАТА СВЕТНА!
И ХЕНДЕЛ ЗА ТРИМА ВИ СТРАСТНО ЗВУЧИ!
И ЛУМНА ЗАРЯ ПЪСТРОЦВЕТНА!

СИНЪТ МИ Е ТАТКО НА МЪНИЧЪК СИН,
С ДУХ СИЛЕН, ИЗПРАТЕН ОТ ГОРЕ!
СЪДБАТА МУ, НОСЕЩА КОД ЗЛАТНО-СИН,
ВЪЛШЕБНИ ВРАТИ ЩЕ ОТВОРИ!

Е, ВЕЧЕ РАЗБРАХТЕ ЗАЩО ТЪЙ БЛЕСТЯ...
ЗАЩО СЪМ С КРИЛА ОЗАРЕНИ...
ЗАЩОТО СЪМ МАЙКА НА ЗВЕЗДНИ ЦВЕТЯ,
РОДИЛА НАЙ-ЦЕННИТЕ ГЕНИ!

6.07.2019, събота, 14,49ч.

1567.ДНЕС ПЪРВИ ЮЛИ Е С ЛЪЧИ ВСЕСИЛНИ /1.07.2019/

Морето варненско среднощно диша,
сънувайки лазурни брегове.
А аз в далечна нощ тъгувам скришом...
Разнежен морски спомен вън снове...
Сред блясъци пристъпва заревото
на новото прераждане във мен.
Духовният ми свят се вглежда кротко
как с трепет чакам изгревния ден.
Лъчите първоюлски зад пердето
цветята ще целунат мълчешком.
Мелодии и чувства пъстроцветни
ще преизпълнят моя летен дом...
Днес стихове- небесни водопади,
ще дирижират мисли и мечти,
за да изчистят всичко ретроградно,
та от калта със хъс да излетим.
Днес първи юли е с лъчи всесилни!
Така да знаят всички бесове!
С незрима длан той бащински ще милва
дори и мрака, свит от страх на две.
Морето в мен е с плажове целебни -
то обич ще раздава от зори.
Любов, любов, тъй властно ме обсебваш,
че днеска с теб вълшебно ще искрим!

1.07.2019, понед., 0ч.12мин.

1566.ЧУДО - МЪРТВА РЪКА ОЖИВЯ /1994г., Германия/

Сега ще ви разкажа нещо, за да се убедите как внезапно се появяваха
чудесата в моята практика на енерготерапевт.
САКАТАТА ДЯСНА РЪКА НА ЕДНА ОКОЛО 50-ГОДИШНА
ГЕРМАНКА ОЖИВЯ ПО МНОГО ШОКИРАЩ НАЧИН, СЛЕД КАТО
ВСИЧКИТЕ Ѝ СТАВИ- ОТ ВЪРХОВЕТЕ НА ПРЪСТИТЕ ДО РАМОТО,
БЯХА АБСОЛЮТНО НЕПОДВИЖНИ И ПРЕДСТАВЛЯВАХА
ОГРОМНИ ВКОСТЕНЕЛИ БУЦИ. А ДЪЛГИТЕ КОСТИ НА РЪКАТА
БЯХА КАТО ДВЕ ТЪНКИ ПРЪЧИЦИ, ПОКРИТИ САМО С КОЖА,
БЕЗ НИКАКВА ПЛЪТ. ГРОЗНА КАРТИНА!
Когато започвах сеанса, представа си нямах какво предстои да се случи
след два-три часа. Първо подготвих цялото тяло чрез шиацу - жената
седеше на стол пред мен. После, най-неочаквано и за двете ни,
дойде чудото и то по доста сензационен начин. Дланта ми в
продължение на половин час, а може и повече да е било, просто
се залепи върху ПЕТИЯ И БЛИЗКИЯ СЕДМИ ШИЕН ПРЕШЛЕН,
като започна силно да ги загрява, а в това време аз медитирах.
Не след дълго ме обля огромна горещина, идваща от диафрагмата ми.
На жената, очевидно, също ù стана горещо - бузите ù се зачервиха.
ИЗВЕДНЪЖ, САКАТАТА РЪКА, КОЯТО ДОПРЕДИ СЕКУНДА
ВИСЕШЕ БЕЗЖИЗНЕНО КАТО ЕДНА МАСИВНА ЛЕДЕНА ВИСУЛКА,
ПОМРЪДНА, ТРЪГНА САМ-САМИЧКА ЛЕКО НАПРЕД, СПРЯ ЗА
МИГ И ЗАПОЧНА СЪВСЕМ БАВНО ДА ПРАВИ ГОЛЕМИ КРЪГОВЕ:
ИЗДИГНА СЕ ДО ПРЕД ГЪРДИТЕ, ПОСЛЕ НАГОРЕ, ВСТРАНИ И
ПАК НАДОЛУ. ВЪРТЕШЕ СЕ БАВНО И ВЕЛИЧЕСТВЕНО,
НЕПРЕКЪСНАТО, БЕЗ КОЛЕБАНИЕ. ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ АЗ
НИЩО НЕ ПРАВЕХ - САМО НАБЛЮДАВАХ ШОКИРАНО, А
ДЛАНТА МИ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ПРИТИСКА ПРЕШЛЕНИТЕ
НА ШИЯТА КАТО ЗАКОВАНА /НЕ МОЖЕХ ДА Я ОТКЪСНА ОТ
ТЯХ- ПРОБВАХ, НО НИЩО НЕ СЕ ПОЛУЧИ/ И НЕ СПИРАШЕ
ДА ГИ ЖАРИ С ОГЪНЯ СИ. СТАРТОВАТА СКОРОСТ НА
РЪКАТА БЕШЕ СЪВСЕМ СЛАБА, НО СЕ УСИЛВАШЕ ТАКА,
ЧЕ НАКРАЯ СЕ СТИГНА ДО БЯСНО ВЪРТЕНЕ. НАЧАЛНИТЕ
ДВИЖЕНИЯ БЯХА СЪПРОВОДЕНИ СЪС СТРЯСКАЩА
ПУКОТЕВИЦА - ВСЕ ЕДНО, ЧЕ СЕ ПРОПУКВАТ СТАРИ ЛЕДОВЕ,
НАГРЯВАНИ ОТ ЛАЗЕР. ВКОСТЕНЕЛИТЕ БУЦИ ПО СТАВИТЕ
СЕ РАЗТОПЯВАХА ПРЕД СМАЯНИТЕ НИ ОЧИ И ЗАПОЧНАХА
ДА ИЗЧЕЗВАТ, ДОКАТО ВЪРТЕНЕТО ПРОДЪЛЖАВАШЕ.
ФОРМАТА НА РЪКАТА, МАКАР И БАВНО, БЕШЕ ЗАПОЧНАЛА
ДА СЕ НОРМАЛИЗИРА. И СЕГА ИДВА НАЙ-УДИВИТЕЛНОТО!
ИЗВЕДНЪЖ ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ВЪРТЯТ ОКОЛО ОСИТЕ СИ
ВСИЧКИ СТАВИ И СТАВИЧКИ НА РЪКАТА ЕДНОВРЕМЕННО,
КАТО ПО КОМАНДА! БОЖЕ! ВТРЕЩИХ СЕ! НЕ ВЯРВАХ НА
ОЧИТЕ СИ, ЧЕ ТОВА СЕ СЛУЧВА! ВСЕ ЕДНО ГЛЕДАШ КРАЙНИК
НА РОБОТ С НАВИТА ПРУЖИНА, НА КОГОТО ВСИЧКИ ЧАРКОВЕ
КАТО ПОЛУДЕЛИ СЕ ВЪРТЯТ В РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ И - АХА-
ЩЕ СЕ РАЗПРЪСНАТ НАОКОЛО. ТАЗИ ГЛЕДКА НАПРАВО СИ БЕШЕ
УЖАСЯВАЩА! ВСЕ ПАК СТАВАШЕ ДУМА ЗА РЪКА, МЪРТВА
ДО ПРЕДИ МАЛКО И ОЖИВЯЛА ПО ЕДИН ТОЛКОВА ФРАПИРАЩ
НАЧИН! ДАВАМ СИ СМЕТКА, ЧЕ НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА
ЧОВЕШКИ РАЗУМ, СПОСОБЕН ДА ИЗВЪРШИ ТОВА, КОЕТО
БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА, НАРЕЧЕНА НИРВАНА, ОСЪЩЕСТВИ,
ИЗПОЛЗВАЙКИ ТОПЛИННОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И НА ДЛАНТА,
И НА ЦЯЛОТО МИ ТЯЛО. ИМАХ ЧУВСТВОТО, ЧЕ СЪМ В ПЕЩ -
ТОЛКОВА ГОЛЯМО НАЖЕЖАВАНЕ УСЕЩАХ В ДАДЕНИ
МОМЕНТИ. НАБЛЮДАВАХ КАК, ПРИЛИЧАЩАТА НА "ПРЪЧИЦА"
РЪКА, НАБИРАШЕ СКОРОСТ НА ВЪРТЕНЕ И КАК СЕ НАПЪЛВА
С ТЕЛЕСНИ ТЕЧНОСТИ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ С ДЛАНТА СИ
УСЕЩАХ, ЧЕ ГЪРБЪТ НА ЖЕНАТА СЕ ДВИЖИ НАГОРЕ- НАДОЛУ
КАТО РАЗТОПЕНА МАГМА. ГЛЕДАХ КАТО ВЦЕПЕНЕНА. ТОВА
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ БЕШЕ ТИПИЧЕН ЧОВЕШКИ ГРЪБ!
ТОЗИ ТУК СЕ ДВИЖЕШЕ! ВСЕ ЕДНО, ЧЕ ЗЕМНИ ХЪЛМОВЕ
ОЖИВЯВАТ И СЕ ПРЕВРЪЩАТ В МОРСКИ ВЪЛНИ, КОИТО СЕ
СПУСКАТ И ИЗДИГАТ. А В ДЪЛБОЧИНАТА ИМ ДОЛАВЯХ
НЯКАКВИ УСУКВАЩИ СЕ СЛОЖНИ ДВИЖЕНИЯ. КАТО ЧЕ
СЕ РАЗПЛИТАТ СКУПЧЕНИ НА МНОГО КЪЛБА ЗМИИ. ОТ
ВРЪХЛЕТЯЛОТО МЕ ОГРОМНО ВЪЛНЕНИЕ БЯХ КАТО ЗАМАЯНА.
СЕТИВАТА МИ СЕ ИЗОСТРИХА ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ И
ВЪЗПРИЕМАХ НЕЩАТА НЕРЕАЛНО ИЗБИСТРЕНО, ОТЧЕТЛИВО
ДО ПРЕЦИЗНОСТ. ГЛЕДАХ И УСЕЩАХ ГЪРЧЕНЕТО НА ТОЗИ ГРЪБ,
СЪПРОВОДЕНО С РОБОТИЗИРАНИТЕ СЛОЖНИ ВЪРТЕЛИВИ
ДВИЖЕНИЯ НА РЪКАТА И НА ВСИЧКИТЕ Ѝ СТАВИ, ВИЖДАХ Я
КАК СЕ ПЪЛНИ С ТЕЧНОСТИ И ДОБИВА НОРМАЛНА ФОРМА,
СЛУШАХ ГОЛЕМИЯ ПУКОТ НА ХРУЩЯЛНИТЕ Ѝ ОБРАЗУВАНИЯ,
КОИТО СЕ ТОПЯХА КАТО ЛЕД ПОД ЖАРЕЩО СЛЪНЦЕ И
ТРЕПЕРЕХ ПО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТРАНЕН НАЧИН. ТЯЛОТО
МИ В ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ БЕШЕ ЗАПОЧНАЛО СИЛНО ДА
ВИБРИРА КАТО ГЕНЕРАТОР. ДОРИ ТОГАВА ТОЧНО ТАКА
СИ КАЗАХ - "АЗ СЪМ ГЕНЕРАТОР НА ЕНЕРГИЯ!". ПОЧТИ ПРЕЗ
ЦЯЛОТО ВРЕМЕ И ДВЕТЕ С ЖЕНАТА ПЛАЧЕХМЕ, ВТРЕНЧИЛИ
РАЗШИРЕНИ ЗЕНИЦИ В ОГЛЕДАЛНАТА СТЕНА ПРЕД НАС -
НЕ ЗНАМ ЗАЩО, НО КАТО ЧЕ НАРОЧНО, ЦЯЛАТА СТАЯ БЕШЕ
ОБЛИЦОВАНА С ОГЛЕДАЛА. ДЛАНТА МИ ПРОДЪЛЖАВАШЕ
ДА Е "ЗАКОВАНА" ВЪРХУ МЪРДАЩАТА ПО ПРИМЕРА НА ГЪРБА
ШИЯ . ПОМНЯ, ЧЕ НАПРАВИХ ВТОРИ ОПИТ, НО ПАК НЕ
МОЖАХ ДА ОТЛЕПЯ ГОРЕЩАТА СИ РЪКА ОТ ПРЕШЛЕНИТЕ.
ТЯЛОТО МИ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ВИБРИРА. ИМАШЕ
МОМЕНТИ, КОГАТО ДВЕТЕ С ЖЕНАТА, ПОРАЗЕНИ ОТ ОНОВА,
КОЕТО СТАВАШЕ ПРЕД ОЧИТЕ НИ И ОТ ФАНТАСТИЧНИТЕ
СИ УСЕЩАНИЯ, ИЗДАВАХМЕ ЗВУЦИ НА ПОТРЕС. ТЯ
КРЕЩЕШЕ НА НЕМСКИ, АЗ - НА БЪЛГАРСКИ. БЯХ НАЯСНО,
ЧЕ НЕ Я БОЛИ, ЗАЩОТО ОЩЕ СЛЕД НАЧАЛНИТЕ Ѝ ВИКОВЕ,
Я ПОПИТАХ: "ШМЕРЦ?"/БОЛКА?/ . ТЯ ИЗХЛИПА: "НАЙН!"
/НЕ!/. ТАКА, ЧЕ НЕЙНИТЕ СЪЛЗИ И УЖАСЕНИ ВЪЗКЛИЦАНИЯ
ОПРЕДЕЛЕНО НЕ БЯХА ОТ БОЛКА, А ОТ СВРЪХСИЛНОТО
ПРЕЖИВЯВАНЕ, КОЕТО НИ БЕШЕ ХВЪРЛИЛО В ИСТИНСКИ
ОГНЕН АД ОТ ЕМОЦИИ.
През онзи период провеждах сеансите си в един милионерски дом
на приятели германци /Инге и Ханс/ от Франкфуркт на Майн. В хола
чакаха реда си няколко болни, насядали около голяма маса пред
сладкиши и чай - беше ги сервирала любезната домакиня, която
винаги ме гледаше с грейнало лице. Да не мислите, че плащах
нещо на това семейство? Нищо подобно. Съвсем спонтанно
предложиха да правя сеанси на техни приятели в дома им. Инге
имаше дарба на фотограф-портретист и правеше огромни снимки -
формат А4. Скъп спомен от нея ми останаха няколко гениални
фото-попадения, наред с прекрасната класическа музика, която
мъжът ù осигуряваше като фон за сеансите ми. Затова и досега,
щом чуя Албинони, или Вангелис, или "Лебедово езеро" на Чайковски,
или "Болеро" на Равел, настръхвам от удоволствие, представяйки
си, как работя сред уютния интериор в някоя от стаите на Инге и Ханс.
Най-често предпочитах един кът, застлан с бели китеници и украсен
с произведения на изкуството. Болният сядаше направо на
"пухкавия" под, а аз около него си извивах тялото в някаква
причудлива гимнастика, докосвайки под различни ъгли енергийните
му центрове, за да ги зареждам с фотони /жива вода/ и да изтеглям
от тях натрупаните студоносни нерони.
ДНЕС, ОЗАРЕНА ОТ ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ И ПРЕКЛОНЕНИЕ
ПРЕД ТЕЗИ ДВЕ АНГЕЛСКИ СЪЗДАНИЯ, ИСКАМ ДА ПРЕКРАЧА
ПРАГА НА ВРЕМЕТО И ДА ИМ КАЖА, ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ ГИ
ОБИЧАМ, НЕЗАВИСИМО ОТ РАЗСТОЯНИЯТА И ЧЕ СЪМ
ОБГРАДИЛА СПОМЕНА ЗА ТЯХ В СЪРЦЕТО СИ С ОРЕОЛНА
СВЕТЛИНА! ПОКЛОН!
Но нека сега да се върнем към стаята с огледалната обстановка. След
разтърсващото чудодейно преживяване, двете с 50-годишната женица
влязохме в хола и тя по мой знак високо вдигна съвсем новата си ръка.
Всички гледаха мълчаливо, невярващо и някак вцепенено. Горките,
бяха напълно объркани. Не смееха да помръднат, проследявайки с
очи как жената сяда на мястото си. Представям си, как са слушали
онези наши взривни викове,плач, вопли и как, верни на немската си
дисциплинираност, не са се осмелявали да надникнат в специалната
стая, за да не прекъснат сеанса. В хола настъпи още по-голямо
изумление, когато поставих пред жената чаша с кафе и с жест ù
показах, че трябва да хване дръжката с "новата" си ръка. Пръстите ù
сграбчиха чашата /на това място всички ахнаха/ и без колебание я
издигнаха, поднасяйки я към устните. Жената започна да трепери
като лист. Плачейки, отпи глътка. После обърканият ù поглед
проследи как ръката с лекота оставя чашата на масата. Всичко това
говореше, че нейният мозък се беше включил в играта и безпогрешно
ръководеше движенията на новозадействания крайник.
ЗВУЧИ КАТО НАУЧНО-ФАНТАСТИЧЕН ФИЛМ, НАЛИ?
Жената изпадна в нов, още по-силен шок. Изпищя, хвърли на масата
кутия шоколадови бонбони "Моцарт"с пъхната под панделката
банкнота, БЕЗ НЯКОЙ ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА Е ИСКАЛ КАКВОТО И
ДА БИЛО ЗАПЛАЩАНЕ и хукна навън. А ние останахме в стаята
онемели, шокирани, разтърсени.

Беше през 1994г., Франкфуркт/М, Германия.
------