Излитнал от клетката,
ти вече си символ небесен...
Съдбата ми, клетата,
видя в тебе вихър понесен.
Летеше тъй царствено!
С кръжене ми казваше много...
И чух благодарности,
целуващи мойта тревога...
Видях как сниши се...
С крилата изпляска над мене.
Зовях те със мисъл...
Спомни си как в паника стенех!
Бях плачещо сбогом...
Не знаех какво да сторя!
И шепнех на Бога,
зрънца да ти дава там, горе!
11.12.2018, вторник, 11,42ч., сладкарница "Неделя"/Слатина/.
----
Беше около 1999г. Купих си папагалче, порода "Александър" - зелено, с червена човка.
Дадох му името Чарли. Много гальовно и много особено пиле. Обичаше да се гушка като бебе до бузата ми и ме целуваше...Водила съм го на море и имам доста снимки с него. В София си живееше в клетката и много ни радваше - и мен, и сина ми. Но веднъж, точно когато вратата на терасата бе отворена /живеехме в чуждо жилище/, детето ми взе, че отвори клетката и Чарли излетя право навън като стрела. Веднага изхвърчахме със сина ми и тръгнахме тичешком към близката гора. Там, на една поляна, видяхме Чарли как лети не много високо, но много щастливо се рееше точно над нас. Аз плачех и се молех да се върне, но той не го направи. Кръжеше и кръжеше, а после се сниши ниско, изведнъж замря на едно място и...изпляска с крила два-три пъти...Все едно, че се прощаваше с нас. И разплаканите ми очи видяха как любимото ми птиче просто се стопи като точка в далечината. Знаете ли кое е най-странното? Точно след месец се наложи да отида да живея в едно мазе и животът ми там продължи няколко години, което ми осигури жилище от общината...Все едно, че небето бе внушило на папагалчето да излети, защото нямаше как да живее в мазе, нали? А аз пък бях спряла да му подстригвам крилата
/правех го най-редовно, за да не излети от клетката случайно!/...Това му даде възможност да лети нависоко и надалече в оня съдбоносен момент, когато се наложи да се сбогуваме...Много време плаках за горкото бездомно птиче...Но сякаш знаех, че то не е загинало, а се е спасило, кацайки на нечий прозорец, попадайки в нов дом.
И чак сега, след толкова много години от раздялата ми с Чарличко, изведнъж в мен на 11 декември прозвуча стихотворение за него и за оня миг там, в гората, на поляната...
