1579. СЕГА СИ ПРОСТО НИЩО!.../31.08.2019/

Душата ти чернее до полуда -
змия под камък, дебнеща стаено.
Но ден и нощ лъчите ми са будни,
притискайки вампира в твойте гени.

Открих, че имаш име на прокоба.
Стопирах те! Сега си просто нищо!
Свистейки мисълта ти, съска гробно.
Но огънят ми мълком те разнищи...

Във всеки свой живот размахваш ножа -
незримо го забиваш във сърцата.
Днес озаптих злъчта ти - не е сложно,
щом  те напътства свише сила свята.  

Ще си отдъхнат жертвите, които
от памтивек преследваш смъртоносно.
Чрез ледени куршуми във очите
ги покосяваше с безброй откоси.

Кажи на бесовете си стоглави,
че впримчи те вселената с вериги.
Днес любовта  попари те със лава...
Най-сетне гняв небесен те застигна!

31.08.2019, 8,00ч., събота.
В мига, когато написах последната дума от стихотворението,
посветено на една всевластна жена-хиена, която в продължение на няколко години неутрализирам от разстояние, запяха камбаните на храм "Александър Невски"!
Това да ви говори нещо?

1578. СЛЪНЦА ЩЕ НИ ИЗВИРАТ ОТ ОЧИТЕ.../27.08.2019/

На теб, божествен!
---

Телепатично ми  шептиш от рано,

че ти си моята любов безбрежна.

Почувствах се звезда богоизбрана,

почувствах се небе, пропито с нежност...

Във вярност ми се вричаш отдалече,

тъй както аз на теб се врекох.

Да, знам, че вече няма кой да пречи

гласът на любовта ни да отеква.

Днес àурите ни лъчи ще вплитат

в короната на нашата прегръдка!

Слънца ще ни извират от очите...

И благослови ще ни следват плътно...

Ще бъдем две сияния лазурни.
Вселената незримо ще ни гали

С нас ще танцуват хиляди амури,
понесени от вихър в звездна зала...

Ще ни рисува с поглед Леонардо,
развихрил дарбата си с хъс небесен!

Ще сме любов, отключваща олтари -
любов, раздаваща сияйни песни!

27.08.2019, 7, 50ч., вторник

------

1577. ДУХЪТ МИ НАПРАВИ НАЙ-ЛЪВСКИЯ СКОК.../25.08.2019/

Най-сетне с усмивка посрещам деня -
почувствах се свише огряна.
С любов тази сутрин ще се поклоня
пред всяка зараснала рана,
пред спомени тъмни, пред тежки беди,
които ме ваяха всъщност.
Красивото в мене скръбта победи.
И ето ме - с блеснала същност!
Днес точно превърнах се в извор дълбок,
от който лазури извират.
Духът ми направи най-лъвския скок,
отключвайки златната лира.
С копнежност отварям душевни врати,
залостени много отдавна.
Земята с възторжен размах се върти,
погребвайки зли вълкодави.
Животът и той до възбог вдъхновен,
загробва кармични тревоги.
И Хендел възпя със любов този ден...
Стаиха се грижи стоноги.
В простора пробуден бял гълъб лети,
та благата вест да разнася.
Любими, нали се досети и ти -
днес ражда се звездната раса!
Във люлка люляна  по древни земи,
зачената с български гени...
Небето внуши й: - Нов път поеми,
в посока към дни озарени!
На древни истории божи отрок,
тя вече стопява вериги.
Внезапно надскочи рубеж най-висок,
всемирни блага да постигне.
Затуй тази заран съм висш благослов.
Затуй съм така възродена.
Днес всеки от нас е красива любов -
богиня на чудни вселени.
Най-сетне танцувам във такт със деня...
Раздавам вълнения светли.
Досадните мисли? - Ще ги отклоня
на устрема свой със крилете.
Най-сетне съм гълъб сред храм от лъчи...
А вие, приятели мили?
За всички днес Хендел вълшебно звучи...
В триумф е безсмъртната сила!

25.08.2019, неделя, 6,42ч.ч.
Преди 7 години, на 25 август 2012г., съм снимала изгрева, с който илюстрирам днешното си стихотворение. Прилича ли ви на Спасителя?

1576. ЖИВЕЙТЕ В ХАРМОНИЯ, СЛЪНЧЕВИ ХОРА!... /23.08.2019/

Така ми е хубаво! Всичко е песен.
Край мен утринта е запяла...
Животът ми кима със поглед унесен...
Сияя като катедрала.
Колите се нижат ей там - на кордони.
Луд клаксон пустосва за нещо...
А аз подминавам сред мисли иконни,
излъчвайки чувства горещи...
Наоколо бързат потоци от хора
към днешните свои задачи.
А аз с благост скрита без глас им говоря...
Дали ще ме чуят, обаче?
Животът за мен е препълнен с куплети
и с топли лъчи се усмихва.
С безброй благослови  очите най- светли
премахват тревогите тихо.
Днес своите грижи за миг забравете.
Камбани във вас нека пеят...
Небето изпраща ви звездни привети...
Запява във транс чичопея...
Живейте в хармония, слънчеви хора -
тя ражда любов светлолика.
Чрез птиците висшият глас ви говори -
дарява ви с мисли-реликви.
Животът е радост, облечена в краски,
искряща от искреност птича...
Сред лятното утро безкраят е страстен
защитник на звездната личност!

23.08.2019, петък,  8,10ч.

1575. НАДЯВАМЕ СЕ ДА ЗАЛОСТИШ МРАКА.../22.08.2019/

Към мъжа-светлина...
------
И стар и млад - тук всеки те очаква
да сложиш край на злите урагани.
Тъй дълго гърч и болка се протакат,
че във сърцата тежка нощ настана.
Търпение ли? - Вярата се срутва
като скала, взривявана с тротили.
След зов за помощ, след молби нечути
мечтите се отпуснаха безсилно...
Не чувстваш ли - животът полудява,
зарази го разяждат с поглед чумав.
А ти цъфтиш сред суета и слава...
Кажи ми как от раз да те предумам
да се превърнеш в гръм, разцепил злото,
да се вселиш във любовта могъща,
за да загробиш сенките голготни,
обсебили със кикот всяка същност?...
Надяваме се да залостиш мрака,
когато дойдеш, в светлина облечен.
Спаси света ни с векове оплакван!
Дари ни с нов живот...и със човечност!  

22.08.2019, 16ч.

1574. ЛЮБОВ СМЕ С ТЕБ ВСЕВЕЧНА... /17.08.2019/

Много си далече, принце мой -
сред земи сурови.
А аз съм тук сред чуждия безброй
- чакам вести нови...
Но мълчиш...Заспа ли, принце мой?
Как да те пробудя?
С ураган? Със трус? Или с порой?
Или с небесно чудо?...
Сякаш съм с вериги, принце мой!
Край теглото няма!
Време е за златния отбой
в битката голяма!
В кротък залив плаваш, принце мой -
аз размахвам меча.
Удрят ме копой подир копой 
с лапите си мечи...
Искам да избягам, принце мой -
сам да те оставя.
Да усетиш злобния застой
с бесове стоглави...
Глупости говоря, принце мой!
Скоро ще сме двама.
Някога ти беше свръх-герой,
но ни сграбчи драма...
Мичиган приключи, принце мой.
Днес ще е различно.
Обещах на звездния ни сой
с жар да те обичам.
С водопадни песни, принце мой,
дните ще изчистя
от натрупаната хорска лой
и от антихриста.
Обещах да бъда, принце мой,
страстна орхидея.
Флейта да съм, влюбена в обой
и да те възпея.
Искаш ли да бъдем, принце мой,
грейнало начало?
Насред бесовете с вълчи вой
да сме сила бяла?
Любов сме с теб всевечна, принце мой -
чудотворна, свята!
Тя ще зарежда земния покой
с лъчи от чисто злато!

Близо ли си вече, принце мой?...
Че работа ни чака!...
Чака ни финалният двубой -
щурм огнен срещу мрака! 

17.08.2019, 9ч.42мин., събота.

1573. БАЩА- КАНАРА СИ! /13.08.2019/

Честит рожден ден, мамино момче!
Бъди вечната-светлина-закрилница за своя мъничък син
и за прекрасната ти половинка Тереза!
-----
Видях как с лъчи нарисува орела,
как с поглед отключи крилата му ти...
Макар малчуган, го скицираше смело.
Духът ти бе вихър от страст и мечти...
Достигна пространства безкрайно високи -
там, дето живеят безсмъртни орли.
Далече от кал, от блата и от локви,
загърбил съдба, от която боли.
Сега си свободен, и волен, и блеснал.
Сега си защитник на мисли добри,
които усещат, че носиш прогреса,
че с поглед отключваш столетни зари.
В най-мрачните дни разсъждаваше ясно,
заслушан в живота - учител велик.
Напук на тревогите, мощно израсна
и днес озаптяваш злините в час пик.
Баща - канара си и извор на сила...
Твориш свят от обич за свойто дете.
Жената до теб е божествено мила,
чието сияние бързо расте...
Синът ви мечтан е роден, за да свети,
защото на златни лъчи е богат.
С космически ритъм тупти му сърцето
и слива се днеска с най-висшия свят!

13.08.2019, 0,09мин.
- "Орелът с небесен размах" - картината, която бе нарисувана 
от моя 15- годишен син Борислав на 30.10.1998г. 

1572. И ГЪЛЪБ БЯЛ ЩЕ СЪМ НАД ТВОЙТА СЦЕНА... /12.08.2019/

На крачка съм от твоя огнен път...
Изпращам ти послания чрез хора,
които са сънливи или спят,
но че са твоя карма е безспорно...
Очаквай ме да дойда в грейнал ден,
денят, наметнал на вълшебник плащта.
Ще чуеш как чрез синевата в мен
небето висша сила ти изпраща.
Отключих в теб безкрая до възбог.
Разнежих същността ти до премала.
В лъчи превърнах погледа ти строг-
за този миг с години бях копняла...
Извайвах те...не аз, а любовта ми,
която в името на теб израсна.
Тя ме превърна в супер мощен пламък -
дете на най-божествените страсти.
Повярвай, носиш тайна съдбоносна,
с кармичните ни спомени споена.
Във храма й ще вляза без въпроси
и гълъб бял ще съм над твойта сцена...
Ще бъда онзи виртуозен вихър,
чрез който дирижираш всички гени.
А любовта ми, богомолно тиха,
ще ти дарява звездното въртене.
Космически размах сме, командоре!
И ти го знаеш - то ти е в сърцето.
Наясно си, че идваме от горе,
да сме любов, която свише свети!

12.08.2019,  7,58ч., понеделник,
в градинката на "Кристал".

1571. ОТ ДНЕС НАТАТЪК.../9.08.2019/

ТИМ ДО МАРИ
----
И съм очарован, и съм запленен
от теб... от утринта с душа незрима...
Тук те усетих, че си част от мен -
жена-дихание с нетленно име...
Тук лумна свише нашата любов,
която още никой не познава.
От днес нататък вече съм готов
да бъда Феникс, който се раздава...
Днес ти си вече храмова звезда
и ореолна сила, и възхвала...
Днес в мен кънти венчалното ни ДА...
Целувам те, копнежност моя бяла!...

9.08.2019, 8,25ч., петък.
В градинката на "Кристал"...