1591. ТОЙ Е ДУХ МОГЪЩ И СИЛА СКРИТА... /29.11.2019/

На Николай Гяуров и на неговата звездна мисия,
която започва на днешната дата!
-----
Тази вечер времето е спряло.
Чувствата стаиха своя дъх...
Нажежи се залата до бяло...
Струните опънати са свръх...
Ти си в измерение без име...
Със замах напътстваш ни от там.
А пък аз чрез звездните си рими
цялата всевечност ще ти дам.
Тази вечер станах звездолика
и с космически лъчи блестя.
Тук не се досеща още никой, 
че се слях всемирно с любовта.
Звездоброец си с върховна роля -
с хъс да будиш земните звезди.
Даже храмът свечерен те моли,
пъзела велик да подредиш...
Тази вечер е върховно важна -
тя с лъчи извайва висш морал.
Слага кръст на времена прокажни
и превръща злото в гълъб бял.
Днес Гяуров се всели в душите.
Всеки се сдобива с образ нов.
Музикален колос почва скрито
звездни дни да вае със любов! 

29.11.2019, 23ч. Написано след концерта в НДК, послучай

90-годишнината от рождението на великия Николай Гяуров - светла му памет!

----

"пъзела велик да подредиш" - пъзелът на събиране на всички духовни половини в любовта сред хората, които са създадени един за друг. 

1590. НИКОЛАЙ ГЯУРОВ НА 90 ГОДИНИ - КОНЦЕРТ В НДК /29.11.2019/

За дълъг период от време бях прекъснала да ходя на концерти - животът ме завъртя в своя ритъм така, че не можех дъх да си поема. Денонощна работа ме бе обсебила - работа в името на нашата многострадална родина, работа в името на духовното израстване на всички, които още спят и пръста си не помръдват да разтърсят себе си, за да започнат отключването на собствените си добродетели, на светлината, която носят в себе си, затрупана под тонове ледени излъчвания...
С една дума никак не ми беше до висши радости и удоволствия, каквито за мен са симфоничните концерти, например. Ноооо... Едно съобщение в сайта на маество Йордан Камджалов ме извади от трудовия ми маратон и се осъзнах - разбрах, че не може вечно да стоя далече от най-вълшебното нещо на тази планета - класическата музика. Видях обявата, че на 29 ноември в НДК ще се чества чрез специален концерт 90-годишнината от рождението на нашия колос в оперното пеене НИКОЛАЙ ГЯУРОВ и че концертът ще бъде  под диригентството на гениалния млад музикант ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ. Ето защо без колебание отидох и си купих билет още преди месец.
И снощи преживях нещо, което ме разтърси до корена на моята творческа същност. Любимият ми Гяуров оживя пред очите ми чрез изпълнения, които никак не бяха случайни - поканени гости, оперни певци от чужбина и от България, вложиха своята огнена природа  в  арии, изпълнявани някога от Гяуров. В паузите, а и като фон, бяха прожектирани кадри и откъси от живота на кралския бас на България, който си отиде, защото  коварна болест покоси световноизвестния български певец... Знаете ли, че през цялото време сякаш долавях присъствието на неговия дух? Водещият Орлин Анастасов, също един невероятен изпълнител на арии, които е пял някога и Гяуров, бе много артистичен и истински сърцевед. А Джакомо Престиа от Италия с арията си на крал Филип II ... ме разплака. Последният път плаках на "Лучия ди Ламермур" от Джакомо Пучини...беше преди години. Сълзите  идваха на талази на талази през цялото време на тази опера и моят кавалер, гениалният музикант Михаил Скиба, просто бе изумен/...Този път овладях бързо  емоцията си, защото  вече съм израснала и сравнително лесно  се справям с вълненията, които ме разтърсват. Явно в минал живот съм участвала в оперното пеене, защото то винаги  ми действа земетръсно.
С една дума - всичко снощи бе на ниво...И специалният гост - Елена,  дъщеря на Гяуров от първия му брак, както и всички участници в спектакъла, раздали на душите ни бисерите на творческата си съкровищница. Те събудиха красивите ни спомени за нашия Николай Гяуров, който завинаги остана там - по подиумите на най-царствените световни оперни сцени със своя брилянтен глас и с перфектната си артистичност.
А маестро Камджалов просто бе неотразим - истински вълшебник, владеещ виртуозно  оркестъра на националната ни опера. Получи се небесна хармония между всички участниц, като се усещаше дори на физическо ниво дълбоката душевна спойка между присъстващите в залата тази вечер. Наоколо сякаш грееше  тържеството на човешкия дух, който щедро раздаваше  светлината си така, както само той умее. Благодаря на вселенската любов, че ми внуши да отида на този забележителен концерт, който  рязко  ме извиси до по-високо духовно ниво.
Благодаря на всички участници, че посяха златните семена на вълнението в сърцето на публиката. Ние всички имахме нужда от такъв миг на ударно просветление.  Вибрацията на нашите преживявания, сляли се в единно цяло, извиси не само нас, а и всички хора на планетата. Бе възкресен спомена за творческия гений не на кого да е, а на Николай Гяуров! И това възкресение пробуди в нас висши преживявания, които могат да творят чудеса, ако някой ги напътства в правилната посока. И това се случи снощи, благодарение на една вълшебна диригентска палка, която може незримо да изпраща музиката и емоциите ни дори до най-отдалечените кътчета на нашия планетарен дом!
Е, аз го усетих това чудо, идващо от тръгналата да пътува  надалече музика, сътворена от велики композитори - случи се! Да ни е честит новия живот, който ни очаква, благодарение на спомена за Николай Гяуров <3

30.11.2019, събота.

1589. ПРОБУЖДАЙ ОГЪНЯ НА СВОЙТО ВРЕМЕ...

Тим до Мари
-----
Копней. Обичай. Храм незрим бъди!
Раздавай свойта прана необятна.
Любов си ти, оставяща следи
в души, родени от зората златна.
Бъди Да Винчи, прероден в дете!
Пробуждай огъня на свойто време.
Накарай го неземно да расте,
космическия факел да поеме....
Накарай всеки звездно да пламти,
щом с цялата си същност ти повярва..
Избраница си... Всичко можеш ти,
щом възкресяваш въглени прастари.
Пустините във твоя чест цъфтят.
Да - ти си водопад насред оазис.
Лекуваш с мисъл лудналия свят 
и той разбра - не е край теб напразно.
Обичай... Виделей... Бъди Синай!
Та ти от светлина си сътворена.
Теб те създаде звездният безкрай
и свръх-любов запали в твойте гени!
А аз съм мъж- копнеж...Искрящо твой!...
Създадоха ме стиховете страстни.
Те ме откриха в сивия безброй
и с тяхна помощ до небе израснах...
Мари, разбра ли?
Чуваш ли, Мари?...

19.11.2019, вторник, 14,52ч.

1588. ЛЪЧИТЕ ТИ СЪС ПОГЛЕД ЩЕ РАЗДАМ... /14.11.2019/

Тим до Мари
-----
Цял ден вали...Но се усмихвам мило.
Видях те сред златисти висини.
Сияеше...Блестеше богомилно...
Завинаги такава остани!
В подобен миг на чувства несравними
лъчите ти със поглед ще раздам,
за да почувстват всички, че те има,
че си Граàла в моя звезден храм.
Дъждът прочисти пътя ми към тебе...
Сега съм някак свише възроден.
Нали и днес, любов, съм ти потребен?
Нали си стих, обрекъл се на мен?
Прераждаме се... Чуваш ли, прекрасна?
Днес Мичиган над София изгря!
Освободен от пагубните страсти,
той в нас запали влюбена зора...
Четиринайста дата през ноември...
Планетата с див патос се върти.
Днес любовта ни е така неземна,
че с гръм отключва блеснали врати!

14.11.2019, четв., 16,20ч. 

На 14-ти ноември е роден в Мичиган Тим Скайлер.