1535. ЛЮБОВ, РИСУВАНА В ЗЛАТНО-СИНЬО...

Тим до Мари...
----
ЖИВОТ ПРЕКРАСЕН чака ни отсреща -
той ни изпраща знаци от години.
В покоя свой запалил златни свещи,
рисува любовта ни в златно- синьо...
ЖИВОТ ВЪЛШЕБЕН небеса ни носи,
във нас отключил чудотворни двери.
Нали си спомняш, моя златокоске,
как все ти шепнех, че ще те намеря?..
ЖИВОТ НЕВИЖДАН с гръм пред нас ще блесне
и празнично ще пеят херувими...
Дворец божествен чака ни, принцесо...
Китари свирят нежно и интимно.
ЖИВОТ ПРЕДРЕЧЕН бащински ни гледа...
Броени дни остават и тогава....
На звезден трон при любовта ще седнем,
а тя  лъчи всевечни ще ни дава!

31 юли, 2018, вторник, 12,47ч. /обедна почивка/.

1534. ТИ СИ ЛЮБОВТА ВЪВ МЕН! /29.07.2018/.

Тим до Мари
----------
КОПНЕЖНО ПЛАМНАЛ, слял съм се със тебе -
жената зов, жената светлолика...
От мислите за теб съм преобсебен!
Ако те няма, ще съм просто никой!
КОПНЕЖНО ПЛАМНАЛ,нощем ти говоря
чрез мислите си - огнени фонтани...
Препълнен със поезия до горе,
все те възпявам слънчево огряна...
КОПНЕЖНО ПЛАМНАЛ, зная, че си в мене
и че градим на бъдещето храма.
Любов си ти, небесно озарена
и знам, че втора като тебе просто няма!

29 юли, 2018, 13ч., неделя.
На тази дата е родена фейс-приятелката ми
Марина. Честито и наздраве, мила Марини!

1533. И ЕТО, ЧЕ СЪМ МОРСКА НЕОБЯТНОСТ...

Море, вълнистите коси от теб съм взела...
Копнежът, скрит в душата ми, е твой.
И слях се с мъдростта ти безпределна.
Работя ден и нощ, без грам застой...
Подобно теб, спасителния бряг дарявам
на всеки, който е със дух крилат.
Далече съм от суета и слава,
по примера на твоя блеснал свят...
16 юли, 2018, 5ч.

Море, туптиш синхронно със сърцето мое.
Звезда съм днес сред твоите звезди.
Каквото правя, знам, че за добро е,
а слънцето ти в мен дворец гради...
Ти с благослов отключи същността ми бяла,
приличаща на пламнала зора.
Сред мрак дълбок твой фар ще съм, разбрала,
че от любов към теб съм свръх-добра!
И ето, че съм морска необятност вече,
а бях удавник в твоите води...
Ти ми внуши да стана тъй човечна,
че моят дух смъртта да победи!

17 юли, 2018, 4,58ч.

1532. УСМИХВАЙ СЕ, ЖИВОТ - БЪДИ КРАСИВ!...

Животът е усмихнато дете,
родило се в душата на всемира.
Откърмено от любовта, расте 
с размах духовен, който не умира.
Животът е хармонията в нас, 
носителка на цели вдъхновени.
Животът ни е лумнал до екстаз, 
видял че си се слял с небето в мене... 
Животът ни като лазур блести,
препълнен е със мъдрости исконни.
Той храм  гради за твоите мечти,
а с мойта светлина твори икони...
Затуй съм лотосна, затуй цъфтя,
а ти ме гледаш с юлска жар в очите...
Разискрена във нас е любовта, 
а бъдещето ни - с лъчи обвито! 

12.07.2018, 9,48ч., четвъртък, в сладкарница "Неделя"...
Петровден, ст. стил.- 25 години от кончината 
на баща ми - светла му памет! Знам, че неговият Дух
помага на най-слънчевите хора в тяхната безценна мисия!

1531. СВЕТЛИНА В ДЪЖДА /8.7.2018/

Вали, вали...Разплаканото време
помаха към купето ми, но вяло...
Изнервен старец със душа проблемна
нахлу при нас със цел вражди да пали.
Но озаптен от светлина незрима,
във него злият дух за миг се кротна.
В съседното купе друг дявол има -
крещи пиян на пълни обороти.
След туй и той започна да замира...
Ужасна е простащината, хора!
Не знае тя, че всяка звездна лира
въвежда ред във мозъци копторни.
Прекрасно е да пишеш дитирàмби,
когато скришом плачеш за морето...
Разсейва те живот, до смърт нахален,
но щом разпръснеш мрака му, ти светва!

8 юли, 2018, 9,40ч.,
във влака Варна-София. 

1530. ПЪТУВАНЕ КЪМ НИЩОТО.../8.7.2018/

Да, влакът лети...Но къде ме отнася?
Във София няма море!...
Сияние синьо сред спомен свръх-ясен,
внушавай ми, че съм добре!...

Небето е сиво с разплакани мисли -
напълно със мен е в синхрон.
Затварям очи - любовта се избистря...
Тъгата ме блъсва с "Пардон!"...

Видях се на пясъка, но е различно...
Морето е с поглед вгорчен.
Макар че са с него възторзите птичи,
то днеска самò е без мен.

А влакът бумти монотонно и земно...
Към нищото носи ме той -
там, дето душите, накуцвайки, дремят,
потъвайки в луднал безброй.

8 юли, 2018, 8,29ч., понеделник,
във влака Варна- София

1529. В ДЕНЯ НА СВЕТА НЕДЕЛЯ

На седми юли е Света Неделя!
На седми юли съм живот Всевечен!
На седми юли пръстите съм сплела,
а храмът мой е в светлина облечен.

На този ден Всемирът е икона.
На този ден се палят златни свещи.
На този ден незрими сълзи роним
и във доброто вярваме горещо!

Щастлива съм, че звездно ви говоря!
Щастлива съм, че греем възродено!
Щастлива съм, че сме избрани хора!
Че сме любов и лотосно цъфтене!

7.7.2018, 5ч.
Моята баба по бащина линия носеше името НЕДЕЛЯ.
СВЕТЛИНАТА Й Е ВЪТРЕ В МЕН!
Благословен да е пътят й в небесното царство!

----

1528.. РАЗДЯЛА С НАЙ- НЕБЕСНОТО МОРЕ...

ПОСЛЕДЕН ДЕН...И ПАК ЩЕ СЪМ САМИЧКА!
МОРЕТО ЩЕ Е ТУК, НО АЗ - ДАЛЕЧЕ...
ПАК ЩЕ ПОПАДНА ВЪВ СВЕТА СЕБИЧЕН,
НА СКОРОСТНО ЗАГИВАНЕ ОБРЕЧЕН.
ОТЧАЯНА СЪМ...ВИЖДАМ  ЧЕРНИ НОЩИ
И ЧУВАМ НЕЧИЙ ВИК ДА ЦЕПИ АДА...
МИСЛОВНО КРАЙ МОРЕТО ЩЕ СЪМ ОЩЕ,
НО СПОМЕНЪТ НА ПРАХ ЩЕ СЕ РАЗПАДА.

НЕ ИСКАМ, ГОСПОДИ, ПАК ТАМ ДА ИДА!
НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПАК ПРИ ЗЛИТЕ ХОРА!
ВЪВ ГРЪБ ТЕ СТРЕЛЯТ С ПОДЛОСТ И ОБИДИ,
ОТ ЗАВИСТ СЪСКАТ И ОТ ЗЛОСТ МЪРМОРЯТ...
А ТУК СИЯЕ СИНЯ НЕОБЯТНОСТ.
ЕХТИ СВЕТЪТ ОТ ГЛАРУСИ ЩАСТЛИВИ.
МОРЕТО МИ СЕ ВРЕЧЕ МНОГОКРАТНО
ВЪВ ВЯРНОСТ, НО...СЕГА ТОВА СЕ СРИВА!


7.7.2018, 4ч.

1527. ОТРАНО ЦАРСТВЕНО ИЗГРЯЛА СЪМ.../6.7.2018/

Ела, море, ела в нозете ми...

С най-жаркия си свят ела!

Вълните сякаш са усетили,

че искам в теб да се вселя.

Днес цялата ще съм рубинена -

съкровища напират в мен,

дошли от общото ни минало,

за нас създало този ден.

Отрано царствено изгряла съм...

Докоснах хиляди съдби,

живели с нежност непогалени,

които времето уби.

Ела, море, сърдечно пламнало -

ще ги възкресим с любов!

Те бяха със души измамени,

но в теб съзряха божи зов.

Помни, че още наранени са...

Небесен кръстник им стани.

А аз, променяйки генезиса,

ще ви се радвам отстрани.

Днес любовта ни е рубинена!

Днес всичко живо ще блести!

Невярата ще е застинала.

Всесилни сме и аз, и ти!

--

6 юли 2018, 6,59ч.,

написано на плажа във Варна.

1526.ПРИСТИГА УТРОТО! /6 юли, 2018/

Най-сетне ще съмне! Така съм щастлива,

заслушана в чайките вън.

Хей, хора заспали - нощта си отива!

Защо ви е толкова сън?

Нали съм прогонила всяка умора? -

неспирно работя за вас!

Мечтая да бъдете слънчеви хора,

повярвали в звездния глас.

Това е гласът на море ранобудно,

залюбило чужди мечти.

Това е гласът на незримото чудо,

неспряло за вас да блести.

Все още е тъмно, но изгревът в мене

е просто от обич взривен.

Той дава на утрото стих и летене,

и слънце за морския ден!

Днес цялата моя вселена е песен!

Любов във безкрая ечи...

Да, моят живот е безкрай интересен,

дори е вълшебник почти.

Вън чайки среднощни със грак си говорят,

напомнят  махленска кавга.

Със хъс имитират изнервени хора...

По кучешки лаят сега...

Навярно се карат за залък насъщен,

разхвърлят контейнери с грак...

А облаци сиви свирепо се мръщят,

воювайки с изгрева пак...

Но ето, че съмва...И скачам щастлива,

напук на всевластния сън!

Хей, утро е вече! На плажа отивам...

Нов изгрев ме чака навън!

6 юли, 2015, 5ч., петък, Варна!

----

 

1525.ОТКРИХ ТЕ ТУК, ПРИ ИЗГРЕВА НА ПЛАЖА /5 юли, 2018/

На теб, всеотдайно море!...
------
С милувка поздравих те рано, рано...
Усетих пламък в твоите очи.
И се почувствах птица свръх огряна
от най-вълшебните за мен лъчи.
И слях се с твойта сила, командоре!
Божественото в тебе долових...
Не искам, скъпи, да се преповторя,
но ти си синевата в моя стих.
Зад облаци сърцето ти изгрява
със своя най-величествен копнеж.
А въздухът, наситен с незабрава,
целува всички чрез покоя свеж...
И в оня миг, омаяна от тебе,
усетих мисли с волен светоглед.
А моят мир,  върховно преобсебен,
се взря нагоре...после и напред...
Безкрайно съм те търсила, поете,
но срещах само чуждите следи.
И ето днес пред погледа ми светна...
Прозрение в простора се роди!
Открих те тук, при изгрева на плажа,
където ми изпращаш стих след стих...
Ела, море, до мен...Ще ти разкажа
как ме зовеше с глас небесно тих.
Как нищо, нищичко не чувах друго,
освен зова на твоите вълни.
От тях разбрах, че ти си мойто чудо
и чух: "Любима, аз съм!...Остани!"

5 юли, 2018, 6,21ч., четвъртък, Варна, рожден ден на Дора Габе...

1524. А АЗ ДОСТИГНАХ БРЕГОВЕ КРАСИВИ.../4.7.2018/

На онзи, с когото се разделихме като приятели някога...
---
По телефона с теб през смях говоря...
И да ти кажа ли? - Не си море!
Сега си минало далечно...Сори!
Повярвай ми - така ми е добре.
Недей флиртува. Аз съм радост чужда.
Обрекох се на мъж с душа-вулкан.
С усмивка тиха той пожари буди
сред моя мир, божествено огрян.
Боли те нещо?...Да, но съм далече...
Галактики стотина ни делят.
Ти вече във забрава си облечен
и без посока следваш своя път.
А аз достигнах брегове красиви!
Обичана от царствено море,
със неговата висша страст се сливам 
и нищо в нас не искам да умре!

4.7.2018, 20,28мин.

1523. БЕЗ МЕН СИ НИКОЙ! /4 юли, 2018/

Ти имаш морска шир и божи гени...
А аз владея мислено прибоя...
През много ужас  минах  без да стена
и ето ме - дойдох, за да съм твоя...
При дълбините твои ще се спусна,
двореца ти нептунов ще открия.
Да търся древни тайни имам усет.
Разграждам всяка пъклена магия!
Повярвай в мен, море, за да ти кажа,
че раждам най-великото горене.
Да аз съм огън с векове прераждан,
отключил твойте тайни озарени...
За миналото нека не говорим. 
За нас сега е важно да сме нови.
Ти си препълнен с мъдрости до горе,
а аз туптя от страстни благослови.
Нептун владее бурите стогласи,
но мойто слънце е с любов велика,
която сред водите ти не гасне, 
внушавайки ти, че без мен си никой.
Светът очаква да сме звездно цяло
и светлина в живота му да будим...
Море и огън...С теб са ни избрали
да победим столиките заблуди.
И иде утрин - утрин съдбоносна-
велик рестарт на земното въртене! 
Спасение на добротата носим
и красоти, които са нетленни...

4 юли, 2018, 12,30ч.
Нали знаете, че Божественият Дух е благодатен огън, 
който не може да бъде гасен с вода. Той е в хармония
с моретата и океаните, с душевните необятности, 
с творческото горене и пр.

1522. ПРИСЯДАМ ВСЯКА СУТРИН ДО МОРЕТО...-4 юли, 2018

И пак съм тук...И пак съм си до тебе...
И пак звучи интимно твоят глас...
От мислите за мен си преобсебен?...
А питаш ли ме как се чувствам аз?
Присядам всяка сутрин до морето
и си представям, че това си ти.
Погалвам любовта ти с поглед светнал,
а чайката във мен лети...лети...
И тази синева така блестяща
ме кара да изливам върху лист
представата, че себе си ти пращам
чрез този изгрев, до възбог лъчист...
Прекрасно е, че си морето в мене -
поет разнежен, свише вдъхновен...
Прекрасно е, че с изгрев и летене
ме омагьосваш всеки божи ден!
И ето че съм самота с корона,
а твоят трон е с ореол огрян.
Чрез вятъра ме галиш безпардонно
и розовее моят стих от свян...
Виж колко хора гледат в нас, човече!
Копнежната си същност усмири...
Днес изгревът, на нов живот предтеча,
обсипва всички с нашите искри...

4 юли, 2018,  5ч.

1521.МОРЕТО НИ ДАРЯВА ВЕЧНОСТ...-4 юли, 2018

Нов ден, здравей!...Ти пак с усмивка идеш!
Щастливи чайки пеят и кръжат.
Нощта прогониха  без грам обиди.
С любов пробуждат спящия ни свят.
А там морето чака, закопняло
нозете ни да гали с пясък бял,
да ни дари с вълшебно огледало,
за да се видим в злато и в опал...
Във вечна вярност днес ще ни се врича,
ще ни заметне с дреха от лъчи...
Съзряло в нас божествената личност,
ЩЕ БЛЕСНЕ ТЪЙ, ЧЕ БАХ ДА ЗАЗВУЧИ!...
С гласа на влюбен изгрев ще говори
и пред страстта му времето ще спре!
Морето ни дарява ВЕЧНОСТ, хора,
съзряло в нас  вселенското море!

4 юли, 2018. 3,55ч.

1520. ПРИЗЕМЕНИ КРИЛА /3 юли, 2015/

Понякога съм птича самота,
макар да съм със гларуси в простора...
Понякога в кошмарен сън крещя,
но глухи са забързаните хора.
Не знаят, че от празнота боли...
Не знаят, че копнея за доброто,
извиращо от златните скали - 
балсам дори за раните голготни...
Мълча от болка...В пясъка лежа...
Отпуснати, крилата ми линеят...
Съчувствие ли? Всичко е лъжа!
А суетата ви е вътре в нея.

Понякога съм птича самота...

3.7.2018, 9,37ч.

1519. МОРЕ СИ ТИ И СТАНАХ ПОЛЕТ ПТИЧИ

Нали видя? От твойто рамо се нуждая още.
Не смея да прекрача настрани.
От земните неправди плача нощем.
Мечтите ми се удрят във стени.
А ти си с дух по-мощен от торнадо.
Във теб живее морска синева.
По-силен си от злоби канонадни.
Рушиш зли сили, щом те позова.
Море си ти, от лятна страст огряно.
А аз съм просто твоят юлски бриз,
научил се да пише на коляно,
със стих да вае образа ти чист.
Живея на квартира и съм близо,
но пак тревога мислите гризе.
Дали да чакам смръщени сюрпризи?
Ще бъда ли под ключ или резе?
Повярвах в твойта необятност свята.
Вълните ти са извор на любов.
Макар да съм жената-волен вятър,
духът ми пак на жертви е готов.
Но само ще те моля - пожали ме!
Не ме заключвай в мрачни светове...
Във мен живее висшата интимност,
която висшата любов зове.
Обичам те, задето ме обичаш
и чистиш глъбините си от грях.
Море си ти и станах полет птичи...
Почувствах го и с теб да съм избрах!

3 юли, 2018, 5ч., Варна. 

1518. В ОЧАКВАНЕ НА НОВИЯ ИЗГРЕВ /2 юли, 2018/

Всички ние сме тук и сега -
гълъб, гарван и гларуси гладни...
Теб те чакаме с вик на брега...
Идвай вече...Изгрей над парада!
Нахрани ни с вълшебни лъчи..
Днес душата е тъй прегладняла,
че във храма й болка ечи...
Зов на чайки ехти в празна зала.
Щом изплуваш зад хълма ей там,
щом пътека от злато направиш,
ще пристъпиш, божествено ням,
към родените в мрак и забрава...
Ще раздаваш лъчиста любов -
тук й викат "манната небесна".
Грейвай вече! Светът е готов
и те чака със гларусни песни.
Нашта волност във кръг се върти
над морето сред утрото ранно.
Отвори свойте златни врати -
прочисти ни със блеснала прàна!
Боже!  Ето те! С тих поглед изгрял,
ти обливаш ни с ласки всемирни!
Ореолът ти, царствено бял,
да ни прави човечни, не спира!

2 юли, 2018, 7,47ч., понеделник, Варна. 

1517. ПЪРВИ ЮЛИ Е С ВЪЛШЕБЕН ГЕН!

Искам с юлски химн да те възпея -
химнът на всевечната любов...
Двамата със теб сме част от нея,
чужди на живота свръх-суров.

Искам да възпламеня морето,
да премахна нощния му студ.
Искам да съм слънцето, което
брани чувствата от мрака луд!...

Ти какво си пожела, любими?
Първи юли е с вълшебен ген...
Днес ще можеш с лекота да имаш
устрем, от върховна цел взривен.

Можеш да му влееш силна вяра,
че покоят ще се възроди,
че се слага край на дните стари,
че пред нас са звездните следи...

Твоят дух се сля с небесна лира.
Днес летим със огнени крила.
Да, мечтите наши не умират,
въпреки че дълго  ги боля.

Днес, любов, сме светлото начало.
Свързани сме с ей това море,
дето тази заран е прозряло,
че нищо наше няма да умре!

1 юли, 2018, на плажа, 12,46ч., Варна.