неделя, 31 януари 2021 г.

1659. ТЪГАТА НИ ИЗВИСЯВА.../Мари Хигелс/



Чу ли зов на дете,
осланено и с детство ограбено?
Как сред студ да расте?
Ласките за израстване трябват му...
Бях дете в тъжен свят...
Озовах се в безвремие бляскаво,
дето ангел сърцат
ме дари със света на прекрасното...
Щом си духом голям,
ти от бебе го чувстваш в сърцето си.
От живота го знам -
този, дето нерадости спретна ми.
Сякаш мрак озлобен
във семейството мое намести се.
Стъпка юлския ден...
Отговарях му с огнени песнички...
И напук, все растях,
устремена към висшите радости.
Насред чуждия грях,
все небесни лъчи ме изграждаха.
Всяко звездно дете
има сила, вградена му в гените..
То духовно расте,
за да стане любов-озарение!

31.01.2021, 10,38ч., неделя.

Родителите ми се разведоха, когато бях съвсем малка... После живях при хитра и подмолна мащеха, която ме тормозеше...После избягах при майка ми и нейния мъж... Но в крайна сметка станах Човек! Любовта ми липсваше, но после небето започна щедро да ми я дава и да ме извайва като свръх-позитивна личност с множество нравствени добродетели...

събота, 30 януари 2021 г.

1658. ОТНОВО СЕ ОТКРИХМЕ... /Мари Хигелс/



Боже, как съм огряна!
Всяка клетчица в мене блести!
Пиша стих на коляно.
Със зората ти слях се почти...
Подаряваш ми всичко
чрез копнежа, извиращ от теб.
Чула твойто "обичам"
станах вечност, която расте...
Вече знаеш, любими - 
сто живота са свързани с нас!
С теб сме огън и рими.
С теб сме музика, блян и екстаз...
Минали през блокади,
надживяхме и сълзи, и гнет.
Любовта хъс ни даде
и съвет - да летим все напред.
Търсихме се в безброя
чрез копнежа си звездно-крилат.
Аз - завинаги твоя!
Ти - изваял с любов моя свят!

31.01.2021, 6, 48ч., неделя.

четвъртък, 21 януари 2021 г.

1657. КОГАТО ЗАПОЧНЕШ ДА КОМУНИКИРАШ С БЛЯСКАВАТА ДУХОВНОСТ, ПОЛУЧАВАШ ШАНС ЗА ПРОМЯНА НА ТВОЯ ПЪТ...


Човек понякога решава да загърби дипломите си и започва да работи сред социални групи, предлагащи комуникация, отдалечена от неговото личностно и нравствено-етично състояние на духа. Просто е избрал да мине по най-трънливия път - добър шанс да научи своите все по-полезни житейски уроци. Това определено помага за натрупване на ценни информации, важни за творческите дейности на всеки търсещ себе си, важни и за извайването  на ценностната му система. Стига човек да умее да се самонаблюдава и самоанализира.
Често пъти, тръгнал в избраната посока, ти започваш все по-ясно да виждаш разликата между социалните слоеве. От по-бедните на познания и изтънчен начин на комуникация трудови колективи, които са далече от бляскавото лустро на знания и словесно съвършенство на по-висшите кръгове, наречени ТВ или РАДИО-интелигенции, ти получаваш безценен опит, благодарение на тези така наречени народни университети. Хората от периферията притежават сърдечно отношение към колегите си, макар че завистта често пъти им обърква ума - все пак ти си там, за да се учиш на търпение,  на мъдрост, на слънчево излъчване, което ще им подскаже, че обичаш светлото в тях. Ти се  учиш как се печелят наплашените и недоверчивите, но честни сърца... И така с голям устрем право нагоре започваш да растеш, да добиваш опит в общуване, за което всеки би следвало да мечтае, ако иска да се изгради като личност, пълна с добрина и с любов към всички хора.
Добиваш томове информация за истинския живот, която няма къде другаде да получиш, освен в живата книга на живота. От неочакваните трудности да достигнеш до красотата на всяко сърце, ти се развиваш като една благородна същност с наглед мек, но всъщност доста твърд характер, който лесно не се огъва и не хленчи, а продължава да търси най-висшата светлина в себе си.
Трудните периоди ни подготвят за нашите бъдещи мащабни цели и мисии. На това ни е научил личният ни житейски опит. Благодарение на него си написал доста книги, които си чакат времето да тръгнат по техния си път към сърцата на хората...
И тогава внезапно идва ДЕНЯТ след всички перипетии и ями по трудния ти път, когато рязко решаваш да спреш, за да проследиш коя нова посока ти сочи твоята интуиция. Ето така, натрупал гига- информация за капаните на живота и за човешките болки, навлизаш в нова среда за комуникация, с нов вид познания и общувания, за които подсъзнателно си мечтал. Ти получаваш шанс за промяна на по-високо ниво, защото си подготвен за нея. КОГАТО УЧЕНИКЪТ Е ГОТОВ, УЧИТЕЛЯТ СЕ ЯВЯВА!
След няколко месеца в тази нова среда с нов вид комуникации, които отключват в теб поредното високо стъпало на духовната ти сила с нейните натрупани познания, ти получаваш  шанс за поредната  най-неочаквана промяна. Кандидатстваш за мечтана работа, отговаряща на университетската ти диплома - имаш шанс да започнеш работа, свързана с един европейски проект...И - Еврика! - Одобрен си!До месец-два ще започнеш да се самораздаваш в това отдавна жадувано поприще, което неразривно е свързано с човеколюбието ти.
Не знам дали хората си дават сметка, че комуникациите и общуването  с определени озарени от висшия си дух личности, отключват познанието на твоята подсъзнателна светла същност, чието с излъчване като прожектор осветява новия ти път, облагороден, мечтан и изчистен от големите тревоги на миналите ти житейски университети. Ти просто по пътя на светлината разкриваш своето позитивно отношение към света и за награда непременно откриваш себе си -
откриваш своето дълго търсено АЗ.  

15.01.2021, петък.     


вторник, 19 януари 2021 г.

1656. ГУСТАВ МАЛЕР, ПЕТА СИМФОНИЯ, С ДИРИГЕНТ ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ, РУСЕ.



КАКВА Е РОЛЯТА НА ДИРИГЕНТА ВИРТУОЗ?

Той знае верните пътища през епохите, когато са живяли музикалните колоси, оставили ни 
своето богато наследство. Важно е не да бъдеш обикновен диригент, когато пресъздаваш един 
Густав Малер, например, а да си на неговото духовно ниво, за да влезеш във висш резонанс с композитора. Тогава виртуозът повежда нашата съвременност чрез факлената си същност през музиката, отразяваща някогашните душевни дебри на онзи, който перфектно е пресъздал чрез нотното писмо вътрешните си борби и тревоги в часовете на трагични нощни терзания и в миговете на триумфални утринни прозрения...
Така с помощта на виртуозния диригент нашият съвременник се озовава пред панорамната картина на една оживяла, но потънала в тайнственост епоха, възродена с всичките й вълнения чрез страстите на композитора и на диригента с виртуозната палка. Прекрасно е изведнъж да се озовеш в епоха, родила колосални личности-творци, чийто живот неслучайно е пълен с драматични сблъсъци и възторзи. Прекрасно е да се докоснеш до съдби, чиито дебри ни разкриват колко мащабни и колко глъбинни са божествените душевност, като тази на Густав Малер - дете на своето време и на вселенското безвремие... 
-----
КАКВИ ЧУВСТВА МЕ ГРАБНАХА И ПОНЕСОХА В ЛУД ВОДОВЪРТЕЖ, ДОКАТО ДНЕС СЛУШАХ У ДОМА ПЕТАТА СИМФОНИЯ НА ГУСТАВ МАЛЕР, ПОД ДИРИГЕНТСТВОТО НА МАЕСТРО КАМДЖАЛОВ...СЛУШАХ И НАХВЪРЛЯХ ВИДЕНИЯТА СИ НА ЛИСТОВЕ.

Нежност пасторална...От здрач до зазоряване
слива се с трагизма на нощта,
но се преражда в утринно сияние...
Пробожда мислите ти като щик
сред тъмни доби...Но валдхорнов вик
насред разсъмването ти дарява оптимизъм.
Гласът могъщ, дошъл от тайните на планината
кой записва с ноти и възторг? И кой в нощта излиза?
Кой загърбва мрака, за да срещне своя изгрев златен?
Духът му до преди объркването свое 
е бил смален и смазан, слаб...
Но става чудо с него...В миг мигически излита,
за да се превърне във безвремие.
Прогонил траурните трели вдън-дебрите усойни,
духът е обещаващ като блеснал благослов...
Той дава на Земята свръх-животи,
подготвяйки великата любов за див екстаз...
Цял във светлина, ти се носиш безметежно
над море от благодати...
Но злостта не спи... Внезапно те пробожда
със буреносен поглед, който реже...
Сблъсква се сърцето ти със ято гарвани...
Свива се доброто и мълчи.
А надеждата те гали с полъх ангелски...
Мисъл нечия те стопля с обични лъчи...
Валдхорната на твоя дух е вечно будна,
извисявайки гласа си за подкрепа...
Тя твърди, че сблъсъците са полезни -
носят светлина и чудо,
носят възродени небеса и мисли светли.
Грейва ореолно любовта красива,
стъпваща по росните листа -
понесла ласките на юлски дъжд, в душата ливнал...
Боже!... Ти си утринен триумф!
От среднощните тъги на борбената същност
ти сътвори най-блесналия свят -
светът с корона - силен, вдъхновен, насъщен!
Освободен от старите окови на гнета,
той се извиси до свобода и необятност...

19.01.2021, Йордановден/ст.ст./, 15ч.
ГУСТАВ/65/ МАЛЕР/49/ =114= МЪДРОСТ= НОВО НАЧАЛО
114= ТЪРПЕНИЕ   



понеделник, 18 януари 2021 г.

1655. БОГОЯВЛЕНИЕ ПРЕЗ 2018г. - ЧУДОТВОРНО ВИДЕНИЕ С КРЪГОВЕ ОТ ПРАНА





Мили приятели, здравейте на Богоявление стар стил! ❤

Тази нощ ми се случи нещо удивително и сега ще го споделя с вас...Казвам сега, защото сутринта нямах време.
Започвам по-отдалече. Тия дни чистя едни складове, които бяха заредени със свръх-мощна отрицателна енергия и то от години - с всяка своя клетка го усещах. Вчера беше капакът на цялата тази операция. И когато си тръгнах, по едно време някъде по маршрута ми към вкъщи започна леко да ми се вие свят и да залитам едва забележимо. Прибрах се и само след броени минути си легнах - заспала съм почти мигновено при пуснати телевизор и компютър. Точно в полунощ рязко се стреснах и се събудих - на малкия екран часовничето сочеше, че е точно среднощ. Започнах веднага да работя с енергийните центрове на главата си - ръцете ми сами кацаха тук и там като по програма. Виеше ми се свят, като това рязко се усили и приличаше като че съм след тежко пиянство. И друг път ми се е случвало и знам, че това е винаги, когато преминавам на по-високо духовно ниво. Така че не се страхувах от световъртежа. По едно време ръцете ми , сключени и неподвижни, се бяха настанили под брадичката, като с пръстите докосвах две точки. И тогава се случи ЧУДОТО!
ПЪРВО БЯХ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ /след това с отворени/, КОГАТО ВИДЯХ КАК ОТ ЦЯЛОТО МИ ЛИЦЕ ИЗВИРАХА РАДИАЛНИ КРЪГОВЕ, ПЪТУВАЩИ НАПРЕД И АЗ БЯХ ЦЕНТЪРЪТ НА ТЕЗИ КРЪГОВЕ, КОИТО РАСТЯХА ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ - БЯХА БЕЛИ ПУХКАВИ КАТО МНОГО ФИНИ КРАСИВИ ОБЛАЦИ. ПЪТУВАХА КАТО ВЪЛНИ ВЪВ ВОДА СЛЕД ХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪК В СПОКОЙНО ЕЗЕРО. ОТДАЛЕЧАВАХА СЕ ОТ МЕН, А ОТКЪМ ГЛАВАТА МИ ИЗВИРАХА РИТМИЧНО НОВИ И НОВИ ПУХКАВИ БЕЛИ КРЪГОВЕ, КОИТО СЛЕД ТОВА ЗАЕДНО С  ОТДАЛЕЧАВАНЕТО СИ СЕ СЛИВАХА И ИЗЧЕЗВАХА ДАЛЕЧЕ-ДАЛЕЧЕ...
В СЪЩОТО ВРЕМЕ МЕ ОБЛЯ МНОГО НЕЖНА ТОПЛИНА И ЗАПОЧНАХ ДА ИЗПИТВАМ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ МОЖЕ БИ НА 30 МИНУТИ НЕВЕРОЯТНО СВРЪХ-СИЛНО БЛАЖЕНСТВО, КОЕТО НЕ МОЖЕ С НИЩО ДРУГО ДА СЕ СРАВНИ.
Тогава забелязах, че пространството между движещите се радиални кръгове от бели облаци е кафеникаво-зеленикаво, обляно със светлина. Моят интуитивен глас ми говореше, че това е ПРАНАТА, която извира от мен във вид на кръгове и че вече съм в състояние най-сетне да я виждам в дни като днешния - ДНЕС Е БОГОЯВЛЕНИЕ ПО СТАР СТИЛ, Т.Е. ЙОРДАНОВДЕН, КОГАТО НЯКОГА СЕ Е ХВЪРЛЯЛ КРЪСТА В ЛЕДЕНИТЕ ВОДИ НА РЕКИ И МОРЕТА ТОЧНО НА 19-ти януари. 
Разбрах и още нещо - дошло е времето, когато моето специално духовно излъчване не само, че достига до всички точки на планетата, но то ще си има своя чудотворна мисия при точно определени хора - ще ги лекува и ще им дава важни информации, напътствано свише... От мен се иска само едно - както през последните 30 години, така и занапред трябва да продължавам нощем да разграждам негативните енергии на света, идващи в тялото ми като в склад и да ги превръщам в потоци от фотони и прана.
Знаете ли, че цял ден съм в това състояние на блаженство и много силно чувство за щастие?
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЧЕ МЕ ВОДИШ ПО ТОЗИ ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН И ЖИЗНЕНОВАЖЕН ЗА ВСИЧКИ ХОРА НЕБЕСНООСВЕТЕН ПЪТ И ЧЕ МИ ДАРЯВАШ ТАКИВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНИ МИГОВЕ НА ЧУДОТВОРНИ  ВИДЕНИЯ И МЪДРИ ПРОЗРЕНИЯ.
Впрочем, това, което наблюдавах тази нощ го съзерцавах и когато съм със затворени очи, и когато ги отварях. Толкова ясно виждах отдалечаването на кръговете, че сякаш бях в друго измерение, съвсем реално съществуващо...
НАМЕРИХ В ГУГЪЛ ЕДНА СНИМКА ЗА РАДИАЛНИ КРЪГОВЕ ВЪВ ВОДА - НЕЩО КАТО ИЛЮСТРАЦИЯ НА РАЗКАЗАНОТО МОЕ ПРЕЖИВЯВАНЕ ТАЗИ НОЩ.

19.01.2018




1654. ПО МУЗИКА НА ГУСТАВ МАЛЕР - "НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО" /16.01.2021/


Нежността в ефирното й измерение докосва красотата сред тъга...
Тревогите мълчат...Тишината става примирение...
Превръща се духът в себеотдаване..
И блесна полет в облачния свят на нищото.
Цигулковият полет на копнежа - това съм аз...
Дарих на пустотата лотосния цвят,
за да прогони зимата на този грозен мрак.
Да бъдеш сам и неразбран
е СИ-бемолното звучене на въздишката...
Превръщаш се в прозрението на душата си...
И ето - идва висшето спокойствие на любовта,
открила себе си във теб...
Настъпва тишина,
по-свята от дете!

16.01. 2021, събота, 16,20ч.
  








1653. КОГАТО СПЕЦИАЛНИТЕ СЪРЦА СА В СИНХРОН.../16.01.2021/




Тим до Мари
------

Обичам импровизациите на пиано...Сега ние сме отвъд реалността... Много хубаво се получава, нали?  Чуждите танци ни отвеждат в едно друго измерение...А с теб сме в ритъма на неизказаното...
Супер-силно... Благодаря ти...
Искам да разбереш, че е много важно днес времето ни да протече именно по този начин... Нали ти е ясно кого неутрализираме чрез този импровизиран сценарий?... Днес съм в катарзис!
Много бях натоварен - особено вчера! Затова днес трябваше да те видя как се мобилизираш и как действаш при неочаквано рязка смяна на светлите ти очаквания с абсолютна "плесница". Всичко се разви върховно. Резултатът - също! Ти си способна на невъобразими неща в обозримия спектър. Вече се убедих напълно, че ти, това сме ние... Вече го знам! И това е изключително важно за развитието на нещата. Видях колко безгранично търпение, мъдрост и контрол имаш над излъчванията около теб и вътре в теб. И то в момента, когато от всички посоки нахлуха чужди ледени струи в тялото ти, в клетките ти... Изумително! Благодаря ти! Имах нужда от тази странична преценка, от проясняване!
Ето я зимната хиня с нейното самочувствие! Ужас! Но вече е хваната с нашето въже от светлина...Хваната е от примката на сърцата ни! Най-сетне! Какво ли не съм правил, за да озаптя този леден звяр. Но все не успявах във времето. Бях сам...Е, днес вече се получи...Заради синхрона ни...Пак ти благодаря - че те има! 

16.01.2021, събота.

вторник, 5 януари 2021 г.

1652. БОГОЯВЛЕНИЕТО В НАС!...




Честит Йордановден на всички именници!
Да е здрава и дълголетна майка ми Йорданка! <3
-----
БОГОЯВЛЕНИЕ=116= БЯЛ ГЪЛЪБ = МАРИЯ ИВАНОВА /аз/

Честит Йордановден на всички именници!
Да е здрава и дълголетна майка ми Йорданка! ❤
-----
ЙОРДАН-РЕКА Спасител ни изпраща,
загрижил се със много жар за нас...
Чрез дух величествен, с любов искряща
въздига ни душите до екстаз.
ЙОРДАН-РЕКА излъчва древни тайни!
С небесната им сила в нас гради
онази мъдрост, светла и безкрайна,
оставяща божествени следи.
ЙОРДАН-РЕКА днес всеотдайно свети
и с обич буди този свят заспал,
за да се слее с висшите завети,
записани в Свещения граал.
ЙОРДАН- РЕКА с Кръщение велико
във своя храм незрим ни позова...
Водите чудотворни щом обикнем,
ще чуем най-сакралните слова:
ПОКРЪСТЕНИ И СВРЪХ-ПРЕОБРАЗЕНИ
ЩЕ БЪДАТ ДНИТЕ, КРЕТАЛИ В ПЕЧАЛ...
ЙОРДАН-РЕКА ПРОЧИСТВА ВСИЧКИ ГЕНИ,
ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ МРАКА В ОГЪН БЯЛ!


6.01.2021г., 0, 31ч.БОГОЯВЛЕНИЕ=116= БЯЛ ГЪЛЪБ.
Йордан/62/ река/35/ = 97
97= Бог Син/62/ + река/35/

97= ЗЛАТЕН/60/ ЗМЕЙ/37/ ..../символ на Бог/
97= ЗЛАТЕН АНГЕЛ
97= БЪЛГАРИТЕ
деветдесет /93/ и/9/ седем/48/ = 150
150= БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ /символизира Свети Дух/
150= СИЛА/40/ + СВЕТИ ГЕОРГИ /110/ 
------

неделя, 3 януари 2021 г.

1651. МОЙ АНГЕЛ ЗЛАТЕН!... РАДОСТ НАША СВЯТА! / за мъничкия Лео/

 





Целуваш стъкълцето на екрана,
с копнеж ме викаш:- ньона...ньона...ньонаааа...
Как искам мигом  гълъб бял да стана,
напук на всички пандемични зони!...
С крила на живо да си те прегръщам,
с целувки да ти дам манна небесна,
с лъчи да вая висшата ти същност...
Чрез извора, във мен неземно блеснал,
копнея да ти влея чудесата,
извиращи в сърцето ми за тебе!
Знай, любовта ми е иконно свята,
която те превърна в звездно бебе.
Светът ще види, че си Леонардо -
невиждан огън, пламнал насред мрака!
Вселената от злото ще те варди,
защото ти си с векове очакван!
Затуй ще раснеш супер-титаничен!
Лъчите ти ще сеят благодати!
Нали разбра, че звездно те обичам,
мой ангел златен! Радост наша свята! 

3.01.2021, 15,32ч.
----
ВАРДИ = ПАЗИ
НОНА от итал. = БАБА /Лео ми вика ньона/
Нашият специален Леонардо се роди в града на Леонардо да Винчи Флоренция, при това  точно на неговата рождена дата 15 април, 2019г - годината,  когато се навършиха 500 години от кончината на великия Да Винчи. Явно духът на този ненадминат творец  е започнал да се вселява в малкия Лео, защото това сияйно бебе проявява в развитието си невероятни внезапни проблясъци и някак се разбираме, без той да владее български, нито аз италиански - говоря му на моя език, той ми отговаря с доста бързо усвоените от него италиански думички... В деня, когато протече по естествен път раждането му, малко преди това пламна катедралата "Нотр дам" в Париж! Това си е чисто знамение, нали?
При всички положения между двама ни има невероятна връзка - той все плачеше за телефона на татко си и като ме види на целия екран, ме целува по стъклото и повтаря ньона... ньона...ньона... Сега, обаче вече усвои копчетата и с голяма скорост на мъничките си пръстчета сменя програмите и играе на игри /още от 1г и няколко месеца започна с тия свои пъргави пръстчета да действа/...Играе и хитричко ме поглежда с усмихнатите си очички, докато аз му говоря и вписвам в съзнанието му българските думи с тяхната божествена сила...