Честито да е рождеството на моя син!
------
Във пет следобед на тринайста дата
божествен гонг стартира дни свещени...
Ще помня винаги мига, когато,
изгря в живота, сине, сгушен в мене...
Свирете в транс, щастливи окарини!
Звънтете с празничен триумф, камбани!
За тебе херувими пеят, сине!
Венец от лотоси плете Нирвана!
Приключват дългите човешки драми,
с които от години битки водя.
Започва нещо царствено голямо -
нов път ще блесне сред земите родни.
Небесно осветен, чертан отгоре,
той ще те води към пространства светли.
А любовта без глас ще ти говори
да следваш, сине, висшите завети.
Ръка в ръка със нежността до тебе,
ще сеете лъчи в безсмъртни ниви.
Ще ви зоват с молитви и с молебен
родените във дни, до болка сиви.
Не се бавете - мисия ви чака...
Размахайте крила и полетете.
С гръм любовта ви да разбие мрака,
за да възкръснат звездните поети...
В екстаз свирете, мои окарини!
Триумфа възвестявайте, камбани!
Грейни в живота чудотворно, сине!
Бъди богопомазан от Нирвана!
13.08.2015, 6ч.
август=61= любов
----
Когато трябваше да се роди моят син, реших, че ще е лъв и че искам неговият месец да е август - тогава още не правех изчисления за датите и за всичко, свързано с живота ни - още не бях достигнала до своето голямо духовно пробуждане с неговите прозрения, не бях в Нирвана с моите едва 31 години... Казах на мъжа ми /живяхме заедно 11 години/, че бъдещото ни дете трябва да носи неговата зодия и че ако трябва цял месец ще го правим, за да бъде точно лъв. Започнахме да изпълняваме тази свише внушена ми задача всеки божи ден в продължение на цял месец и по тази причина синът ми дойде на бял свят точно през август /на 13-ти/. Дойде с нормално раждане по много странен начин - обвит смъртоносно с пъпната си връв, която бе в стегнат възел така, че не би следвало да е жив. Това ако не е истинско ЧУДО, здраве му кажи. Същото крещеше и дългогодишната акушерка в Майчин дом, която хукна да оглася с виковете си за чудо залите - за пръв път виждала живо дете при такава затегната пъпна връв. Ето как започна живота на моя син - с ЧУДО! Нещо ми подсказа и предварително бях решила ако е момче да му дам името на баща му- БОРИСЛАВ /борец за славата на любовта/. След много години изчислих, че неговите три имена имат цифра 274= СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ.
Помня, че хич не обичаше да яде, когато беше мъничък и веднъж, след голямо чакане да отвори устица, посегнах да го плесна, но той светкавично направи нещо, което остави ръката ми увиснала във въздуха - погледна ме с тъжни очички и попита с комична гримаса, готов да ревне:
- Мамо, нали сме паватели /т.е. приятели/ - аз прихнах и това беше...
Никога не бях чувала от него думата "приятели/. Синът ми никога, абсолютно никога не е удрян, защото беше едно невероятно лъчезарно и мъдро с божествена светлина в сърцето си дете. Все му измислях приказки, за да го забаламосам, когато го храня - докато не отвори уста пред пълната лъжица, не продължавам с приказката. И това вървеше безотказно. Любима приказка му беше тази за Змейчо Горянчо и Лъчезарка /едно златокосо момиченце - дете на моята тогавашна приятелка Надето/. Това, което му разказвах бяха най-красивите фантасмагории, които някой на Земята е измислял. Всъщност те ми бяха диктувани от любовта на моя Тим, но тогава все още не го знаех. После ги записах, но занесох тетрадката заедно с цялото ми многостранно творчество в Берлин през 1989г., , където реших да се заселя след развода ми /дипломатите ме бяха навили и дори ми помогнаха да си пренеса огромния творчески архив през самолетните гишета без контрол - живеех в посолството/. Специално дойдох в България и си взех всичките огромни и по-малки икони, платна от маслени бои, скулптури от дърво и пр. - организиран и добре планиран грабеж от червените дипломати в посолството, уж мои приятели, които лекувах заедно с целите им семейства. Ето защо като чуя думата комунист, настръхвам, готова за люти битки!
ЗМЕЙЧО ГОРЯНЧО=195= ЛОТОС/79/+ ТИМ СКАЙЛЕР
195= ПРИНЦ/79/ ТИМ СКАЙЛЕР
/с една дума - божественият Тим Скайлер/
