Х Х Х
И се заредиха денонощия, пълни с кошмарни часове на изтощителен труд за самодоказване. Тим следваше стандартния път, използвайки ограничените логически възможности на разума. Таванската му стаичка се беше превърнала в истинска обсерватория не само заради телескопа и огромната звездна карта на стената, но и заради близостта ѝ до небето. По цели часове вманиаченият млад математик изчисляваше идея след идея, заровен в купища листове с формули, отдалечен от своето време и от неговите условности. Единственото същество, което си позволяваше да натрапва присъствието си в тази умопомрачителна творческа атмосфера, бе майка му Ямира.
Използвайки моментите за хранене, заедно с табличката от кухнята тя донасяше на тавана и своите постоянни нападки по адрес на Мари. Така ден след ден, довчера гарантираните с клетви за вярност чувства на Тим, сега бяха започнали да се разколебават, мятайки се между мечтата му да стигне до най-високите върхове на астрономията, страстта му към красивата студентка и жалостта, която изпитваше към вечно оплакващата се от болки и болести Ямира. За съжаление, той не притежаваше особено твърд характер, затова му беше по-лесно покорно да следва съветите на своята хитра и коварна майка. Някак си прекалено лесно повярва на доводите ѝ, че бъдещето нямало да му донесе големи научни успехи, ако избърза да сключи брачен договор с някоя жена. Защото любовното излежаване в семейните завивки щяло да го отдалечи от вдъхновената му дейност, от амбицията му на всяка цена да докаже своите хипотези. Дори и на децата им било ясно, че за великите открития е нужно изключително самовглъбяване, съчетано с изтощителен труд. И накрая Ямира завършваше убийствените си доводи с един и същи поток от риторични въпроси:
- Кажи ми, сине, дали въобще я има онази специална жена, която би могла стоически да споделя трудностите с теб в един такъв живот - животът с учен-откривател, призван да превзема най-високите върхове в астрономията? Дали реално съществува подобна идеална жена с рядката дарба да бъде тактична и търпелива, загърбила егоистичното си желание да ти натяква, че постоянно я пренебрегваш, докато работиш със своите звездни карти? Ами ако тя е и красива като твоята Мари? Мислиш ли, че ще ти остане вярна, лишена от постоянно съпружеско внимание?...
По същото това време, докато Ямира обработваше мислите и чувствата на своя син, неговата русокоска интуитивно беше доловила, че се случва нещо нередно зад гърба ѝ, което е насочило своето тайно оръжие срещу мечтите ѝ за общо бъдеще с нейния звездоброец, който неотдавна обяви пред техните приятели, че двамата са се сгодили.
40.
Въпреки това съобщение, държанието му към нея напоследък рязко се беше променило. Нямаше и следа от предишната му пламенна нежност, от вниманието, с което я обграждаше, когато са заедно, от дългите, пълни със смях и закачки техни разходки, от мечтите им за бъдещето.Той все по-често неловко свиваше рамене, ако боязливият ѝ глас леко докосне темата за предстоящия им брак. Нищо, че цитираше приятелите им Джесика и Джими, които настояваха час по-скоро да се венчаят, защото това бил единственият начин да победят интригите на Ямира. Тим се мъчеше да скрие някак си своето притеснение, което идваше от очевидното му желание да се виждат все по-рядко. Какви ли не оправдателни аргументи ѝ представяше: ту че майка му сериозно се разболяла от артрит, което го задължавало да ѝ отделя повече грижи и внимание, ту че имала страхове от тъмното и от самотата, та присъствието му по вечерно време в къщи било повече от наложително. И той неизменно завършваше оправданията си едва ли не с укор, че все пак ставало дума не за някой друг, а за жената, която му е дала живот и която не можел да си позволи да пренебрегва с лекота.
От друга страна Тим изпитваше страшни угризения на съвестта, давайки си сметка, че все повече се отдалечава от любимата си. Нейните пълни със сълзи питащи очи имаха силата на камшичен удар върху цялата му чувствителна същност. Затова с гузен поглед гледаше да издекламира поредния си оправдателен монолог, погалвайки ръката на обиденото момиче, на което след минута щеше да обърне гръб. Приблизително такива бяха думите му винаги:
- Но, моля те, Мари! - гласът му, от шепот преминаваше в сподавена болка. - Разбери ме най-сетне. Та тя ми е майка! Как бих могъл да я оставя сама, след като точно сега е в лош период и вчера ми намекна, че ще сложи край на живота си. Тези артритни болки я довеждат до лудост. И аз съм убеден, че действително е в състояние да посегне на себе си, ако не съм наблизо...
Един ден Мари вече не издържа на все по-честото нагло насилие, което Ямира стоварваше върху мечтите ѝ за щастие. Затова посрещна Тим с порой от дълго събирано възмущение, извиращо от недрата на смъртно наранената ѝ душевност:
- Щом си толкова милостиво настроен, кажи ми тогава, с какво аз съм заслужила удара, който ми нанася твоето пренебрежително отношение? Майка ти била болна и самотна - добре. Но не проумяваш ли, че ако продължаваш да не ме обичаш, както в началото, това не бих могла да го понеса и ще се наложи да се разделим? Твърде рязка е разликата между чувствата ти преди и сега. Ти стана почти чужд. Забравих какво е да бъдеш милвана, забравих какво е смях. Не ти ли идва на ум простото правило, че в любовта онзи, който не дава, той и не получава?
Очите ѝ заплашително го пронизаха, ставайки все по-тъмни и по-градоносни, изплували от оловното море на гордостта. Като помълча миг-два, за да овладее мъката си, тя продължи с тон, напомнящ за известно примирение. Но в същото време изострените черти на лицето ѝ говореха за току-що взето решение.
-Мили, всъщност ти не си длъжен цял живот да бъдеш с мене... – тя беше започнала да говори вдъхновено и уверено. Личеше, че нищо не е в състояние да я спре. - Напълно разбирам твоята загриженост за майка ти. Но и ти трябва да ме разбереш за положението, в което си ме поставил. Съгласи се, че е глупаво да ти се извинявам, задето те обичам и че съм отнемала броени часове от вашето семейно време. Като помълча малко, тя продължи с метална категоричност в гласа:
- Искам да ти кажа, че всъщност ти отдавна си решил нещата и то окончателно. Налага се, обаче, аз да обявя решението ти, след като на теб не ти достига смелост за това. Не трябва повече да се срещаме. Отивам си завинаги!...
41.
Тук е мястото да вмъкна, че двамата се разделят на 29 октомври 1806 година. На същата дата – 29 октомври, но през 2004 г. те ще се срещнат отново и това ще се случи, когато са достигнали до своята последна реинкарнация, озовали се в новата си родина, малката и неизвестна на големия свят държавица България.
Трудно ѝ беше на Мари да изрече тежките думи за раздяла там, на тротоара, близо до родния ѝ дом в Милисбърг. Но веднага щом се освободи от товара им, се затича по улицата, безпаметна и сляпа за околната реалност. Докато се отдалечаваше, спря да владее отчаянието, което беше стегнало гърлото ѝ. Сълзите на момичето се отприщиха, цялото ѝ тяло се затресе от конвулсии...
Тим замаян от случващото се, загледан в отдалечаването на онази, която довчера усещаше като неизменна част от живота и бъдещето си, сега стоеше като ударен с гръм, сразен и със странно омекнало тяло. Не беше очаквал толкова олово в гласа на своето винаги весело и безгрижно момиче. Но никой не знаеше, а най-малкото пък той би прозрял, колко горда и неразумна в наранената си гордост би могла да бъде влюбената Мари, ако се е озовала сред водовъртежа на своите убити надежди, захвърлена там от мъжа на мечтите си.
Когато дотича до в къщи, тя се заключи в своята стая, за да не излезе оттам цели седем дни, самообрекла се на пълен глад. Баща ѝ не преставаше да я умолява да излезе, опрял ръце на вратата плачейки. Но никакъв отзвук. Неговите сърцераздирателни съвети за разумно посрещане на житейските удари, от където и да идваха те, срещаха една няма и глуха стена. Главата на Мари се пръскаше от мисли, насочени не толкова срещу Тим, колкото срещу неговата коварна майка. В същото време виковете отвън, вместо да я накарат да изпита състрадание към отчаяния Морис, я заинатяваха още повече. Напълно откъсната от реалността и с мисли, залутани сред хаоса на спомените, тя не се интересуваше нито от храната, чакаща пред прага, нито от университетските си лекции, а най-малко пък от жалното хленчене на овдовелия доктор Хигелс пред вратата. Гласът му предизвика асоциации и като на филмова лента пред очите на отчаяното момиче минаваха моменти от миналото с вечните кавги между родителите ѝ, които се мятаха в мрежата на собственото си безсилие. Защото не знаеха как да излязат с достойнство от ситуацията на рухнал брак между богат възрастен мъж и млада невярна съпруга, не пожелала да поиска прошка за своята излязла наяве изневяра. Беше предпочела по-страшния избор - да се затвори в сивия свят на едно озлобление срещу себе си, срещу ревнивия си мъж и срещу онзи, който я беше тласнал към тинята на грехопадението. Всекидневните скандали и помирявания между родителите ѝ превръщаха живота на момиченцето в ад, който продължаваше да жигосва паметта ѝ и до днес. Принудена да носи непосилния товар вече толкова години, тя явно повече не издържаше, щом все по-често се улавяше, че мисли за родния си дом с отвращение. Тръпки я побиваха, както от трагедията на твърде красивата си майка, така и от мисълта за своя неясно ориентиран спрямо семейните си задължения вечно олюляващ се баща. Затова, когато неотдавна с Тим взеха решение да се сгодят, нейната радост бе двойна - от една страна щеше да вкуси щастието да стане съпруга на най-изключителния мъж, а от друга - получаваше съдбоносен шанс да се отдалечи от кошмарните сенки, витаещи в родния ѝ дом. За мъчителните сътресения в детството си тя много искаше поне веднъж да поговори с влюбения астроном, да сподели, водена от надеждата, че най-сетне ще ѝ олекне, ще се стопи бремето от този толкова непосилен товар. Но винаги се случваше така, че нещо се явяваше като пречка за тази важна изповед. Или някой непредвидено ще се намеси в разговора им, или тя интуитивно ще долови, че Тим се е замислил за нещо неприятно, нещо, което сериозно го притесняваше. Ако в ония дни на вътрешни сътресения нашата любвеобвилна русокоска беше в състояние на духовен подем, сигурно щеше да прозре каква черна напаст е надвиснала над двамата.
