събота, 26 август 2017 г.

1499. И НЕКА РОЖДЕСТВОТО ТИ ДА БЛЕСНЕ! /26.08.2017/



На варненския скулптор Здравко Салабашев, 
по случай рождения му ден - с пожелание 
да остане верен на светлината в сърцето си!
----
Честит да е денят ти - птица златна,

родена да твори пространства нови.
С таланта си раздаваш благодати,

от теб извират висши благослови.
Бъди и благ, и мъдър, и човечен...
Това го можеш, то е в твойте гени.
С лъчи създаваш не живот, а вечност,

целта си следваш с чувства озарени...
И нека рождеството ти да блесне!
Да стане пътеводно като пламък,

пред който мракът ще се свие стреснат,
усетил силата ти свръх-голяма.
Безкрайно скромен, ти си дар от Бога -
такъв си остани, за да пребъдеш!
Прогонвай с поглед земните тревоги,
обжарвай с пламък сенките отвъдни.
И нека любовта ти към доброто
да бъде ключ за любовта всевечна!
Със звездна чаша пия днес, защото
небето в звездна дреха те облече!

26.08.2017, 18,09ч.

събота, 19 август 2017 г.

1498. ПЛАМЪЧЕ ВЪВ ЗВЕЗДНА КАТЕДРАЛА /20.08.2017/




На всички, които ме обичат истински!
-----

Пак гледам ви на гълъб бял с очите...
Чрез лъч незрим покоя ви докосвам.

Сред будни красоти копнежно скитам
и галя с поглед тих мечтите росни...
Нали не сте забравили, че има
една повярвала във вас надежда,
една самотница  с небесно име,
която ред във хаоса въвежда?...
Тя вярва във хармонията, хора!
Тя вгражда във сърцата сила свята.
Със глас лиричен в утрото говори,

зареждайки ви с истини крилати.
Прекрасно е, че изгревът и днеска
с любов огрява стаята й бяла!
Животът й, разнежен и унесен,
е пламъче във звездна катедрала...

20.08.2017, 7ч.

сряда, 16 август 2017 г.

1497. ЗА ДА ПРЕБЪДЕ БЯЛАТА ТИ СЪЩНОСТ.../17.08.2017/






На теб, заредения с рицарска сила...
----
Ти знаеш ли, какво си? - Глас всемирен

и бумерангов смерч за бесовете.
Стопяваш с огън ледени секири
и браниш всичко ценно с гръм ответен.
Самото слънце свише те извая
от пламъка на златни благодати.
Затуй излъчваш слънчева омая,
а в теб живее правда с воля свята.
Приятелствата си държиш наблизо...
С въже от светлина си вързал здраво
душите зли...Облякла бяла риза,
СЪДБАТА ТВОЯ ПРАВДИНИ РАЗДАВА.
От Соломон си взел всесилност Божа
и мъдрост, и хармония велика.
Намордник можеш на злини да сложиш
и да превърнеш труд свещен в реликва.
РОДЕН СИ С ВИСША МИСИЯ, КУМИРЕ!
- Дда браниш любовта си от капани,
прозрял, че тя не бива да умира,
ЗОЩОТО Е ЛЮБОВ БОГОИЗБРАНА!
Затуй дойдох - от зло да те опазя,
поемайки стрелите най-коварни.
Чрез истината ги превръщам в плазма,
сразявайки коварствата на Звяра.
Във твое име моята вселена
с лъчи небесни ти огрява пътя,
по който крачиш с чувства окрилени
към свят свещен, от мрака непокътнат.
ЗА ТЕБ -НАЗДРАВЕ! Бяло вино пия,
за да пребъде бялата ти същност!
Днес, с помощта на звездната Мария,
ОТКЛЮЧВАМ В ТЕБ СИЯНИЯ МОГЪЩИ!
 

17.08.2017, 2,53ч.
Звездната Мария - това е Божията майка.
В книгата "Изкуството на войната" /от Сън-Цу/ пише:
"ДРЪЖ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ БЛИЗО, А ВРАГОВЕТЕ ОЩЕ ПО-БЛИЗО".
Така опознаваш душите на онези, които твърдят, че са ти приятели и лесно неутрализираш незримите си врагове, които са вътре в тях.
Единственият небеснопосочен истински приятел на всеки един от нас е онзи, който ни е сродната душа.

събота, 12 август 2017 г.

1496. ЧРЕЗ ВИСШИ ЧУДОТВОРСТВА ТЕ ОПАЗИХ...







Честит рожден ден на моя специален син!
---
Не ме корù, че си живял без мене - 

наложи се смъртта да изпреваря...
В чужбина бях сред сенки озверени

и в битки влизах с яростни кошмари.
Чрез сблъсък с мрака се израства бързо.
Превърнах се във сила свръх-огряна.
Работех до без дъх, без капка мързел,

та майчица-спасителка да стана.
Дарих ти три живота...От тогава
съм прицел на прокоби с устни сини.
Във упор стрелях по злини стоглави
с амбиция, до крак да ги изрина.
Да си лъчиста майка, е опасно-
щом гушнеш рожбата си, идва злото.
То знае, че синът самотно расъл,
е лесно с подъл глас да обработиш...
Сега, когато си голям, разбра ли,

че мама беше с теб, макар далече?
Напук на зли усти и люти хали,

вградих във теб великата човечност!
Чрез висши чудотворства те опазих,

от зъбите на виещи хиени,
от алчността, от ноктести прокази,
от подли клопки в тъмното стаени...
Старах се никога да не угаснеш...

До блясък чудесата овладяла,
за теб се борех яростно и страстно.
Спасение ти давах, не раздяла!
Ако не бях отишла във чужбина,

загърбила домашното огнище,
ти щеше да си просто вик застинал,
а аз пък щях да бъда кръгло нищо.
Сега е важно, че си жив и силен,

закрилян от лъчите ми неземни,
които цял живот се грижат, сине,
да хвърлят в бездна всяко твое бреме!

13.08.2017, 7ч.

От края на 1989 до 5 юни,1901 бях в Германия,  където отключих на високо ниво чудотворните си способности. Взех и сина си с мен /бе 6-годишен/, но докато работех нямаше кой да го гледа и стоеше сам в хотела, затова след 40 дни го върнах в България. По-късно пак го взех за 40 дни, но отново трябваше да го върна, въпреки огромната си мъка от тази раздяла.  Когато си небесно напътстван, когато имаш висша кауза в живота си като тази да помагаш на хората в тяхната безпомощност срещу болестите и смъртта, се налага да лишаваш децата си в тяхната най-крехка възраст от своето майчинско присъствие, от ласките си, от прегръдките си. Надявам се те да проумеят колко много съм им изпращала от чудотворната си любов, макар далече - тя притежава  невероятна сила и ги пазеше от смъртоносните набези на злото. Но обикновеният човек това не би го проумял.
Именно там прозрях, че най-важните неща за човека са

истинската любов с нейните небесни лъчи, живота и здравето.
Парите са ни нужни само колкото да съществуваме. Голямото богатство, което не е ръководено от голяма духовност, носи големи катаклизми, преяждане, състаряване, болести и смърт.
----