/автор на фотографиите - Мари Хигелс, 2000 и 2001г./
-----------------------------------------------------------------------
ПОД ЗНАКА НА МЪДРОСТТА
---------------------------------
Как МАРГИ ХРАНОВА, броени дни преди своята СРЕБЪРНА
СВАТБА,коментира наболялите проблеми в ЛЮБОВТА и в
БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО днес.
/записано на диктофон през 2001г./
Известната сладкогласа попизпълнителка спонтанно откликна
на предложението ми за интервю. Помолих я да се срещнем днес,
на 22.02.2001г. Настанихме се в просторния хол на дома ù и
започнах разговора ни с изненадващ за нея въпрос, който се
наложи да пояснявам.
- МАРГИ, ВЯРВАШ ЛИ, ЧЕ ПРИКАЗКАТА ЗА ЛЕДЕНАТА
ЦАРКИНЯ ВСЪЩНОСТ Е ЕДНА РЕАЛНОСТ, ПРЕДСТАВЕНА
ОТ АНДЕРСЕН МЕТАФОРИЧНО?...
/Марги мълчи, вглъбена в себе си. Решавам да продължа с насочващи
разсъждения/.
- Нека да приемем, че главната героиня, онази, излъчваща студ
властна жена, която вледенява сърцата и убива слънчевите ни
копнежи, е царицата, създала всички останали смъртоносни сили,
за да затрупва със "снежни преспи" нашите любовни трепети.
Не е ли именно тя измислила семейството,
за да хвърли любовта в неговия капан, където по-лесно да я
смачка с менгемето на егоизма, ревността и омразата?
По чие ли внушение човек започва да вижда и тялото, и душата,
в които се е влюбил, прекалено идеализирано? Често пъти той
дори не подозира, че ласките, за които винаги е копнял, ги търси
на грешен адрес. Подлъган от страстта и подтикван от общоприетата
традиция за създаване на поколение, заблуденият Ромео се оженва
не за когото трябва. Раждат му се деца и, погълнат от грижите си
по тях, докато да разбере колко съдбоносно се е подхлъзнал,
сключвайки брак с чужда на копнежите му особа, идва старостта...
Повечето от хората, макар да са "прогледнали" по-рано, нямат
сили да се разведат. В името на децата, предпочитат да останат
пленници на своите рухнали илюзии. И само защото не са
срещнали истинската любов, убедено твърдят, че тя е илюзия,
че е измислица, че изобщо не съществува.
МАРГИ, КАЖИ, НО ЧЕСТНО - СЕМЕЙСТВОТО НЕ ПРЕЧИ ЛИ
НА ЧОВЕК, ДА ТЪРСИ БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО ПАРТНЬОРА,
ГЕНЕТИЧНО СВЪРЗАН С НЕГО, ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ЗА НЕГО?
СЪЩИЯ ОНЗИ ПАРТНЬОР, КОЙТО ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ
Е ИЗПРАТИЛА С ПОМОЩТА НА ХИПНОТИЧНАТА СИ СИЛА
В ЕДНО ДРУГО СЕМЕЙСТВО, КАТО ГО Е ОМАЯЛА С ЕДНА
ДРУГА, ФАЛШИВО ИГРАНА ЛЮБОВ?...
- Момент само! Я ми припомни за тая приказка. Какво се говореше в нея?
- ДЕВОЙКА И МЛАДЕЖ - КАЙ И ГЕРДА, СЕ ОБИЧАТ. ТОЙ
ПОПАДА В ПЛЕН НА ВЪПРОСНАТА СНЕЖНА КРАЛИЦА,
КОЯТО ВЛЕДЕНЯВА СЪРЦЕТО МУ. ПО ТОЗИ НАЧИН
НЕГОВАТА ПАМЕТ ЗАСПИВА И СПОМЕНЪТ ЗА
ЛЮБИМОТО МОМИЧЕ ПОТЪВА В ЗАБРАВА.
ЗАЖИВЯЛ СРЕД СТУДЕНИЯ РАЗКОШ В ДВОРЕЦА НА СВОЯТА
ХИТРА И ВЛАСТНА ПОХИТИТЕЛКА, МЛАДИЯТ ЧОВЕК
Е ОМАЙВАН ОТ ПОДАРЪЦИТЕ Ѝ. НЕЙНИТЕ ЦЕЛУВКИ ВСЕ
ПО-ДЪЛБОКО ВЛЕДЕНЯВАТ СЪРЦЕТО МУ.
ГЕРДА ТРЪГВА ПО СВЕТА И С ГОДИНИ ТЪРСИ СВОЯ КАЙ,
ПРЕОДОЛЯВАЙКИ ПРЕПЯТСТВИЯТА, КОИТО ЗЛАТА СИЛА
Ѝ ИЗПРАЩА, ЗА ДА НЕ УСПЕЕ ДА СТИГНЕ ДО ЛЮБИМИЯ.
ДОБРИ СЪЩЕСТВА НАПЪТСТВАТ И ПОДКРЕПЯТ
СМЕЛОТО МОМИЧЕ.
В КРАЙНА СМЕТКА ТЯ, КОЯТО Е РЕШЕНА НА ВСИЧКО,
ЗА ДА ГО СПАСИ ОТ ЖЕНАТА, КОЯТО РАЖДА ВЕЧНИЯ
СТУД, УСПЯВА ДА ОТКРИЕ РАЗКОШНИЯ МУ ЗАТВОР
И С ЛЪЧИТЕ НА ЛЮБОВТА СИ СТОПЯВА ЛЕДА
НА ЗАБРАВАТА В НЕГОВОТО СЪРЦЕ.
БЛАГОДАРЕНИЕ НА ОГЪНЯ, КОЙТО ЩАСТИЕТО ИМ
ЗАПОЧВА ДА ИЗЛЪЧВА, ЛЕДЕНИЯТ ДВОРЕЦ НА
СМЪРТОНОСНАТА ЛЕЙДИ СЕ СГРОМОЛЯСВА...
- Не бих казала, че хората се събират под един покрив, защото
така е прието. Може Ледената царкиня да е вледенила техните
сърца, но те не са се срещнали случайно.
Сигурно има и такива семейства, които живеят дълги години с
една търпимост помежду си, като се заблуждават взаимно,
че се обичат, че са родени един за друг, без да смеят да признаят
дори пред себе си истината. Но, като изхождам от личните си
наблюдения, свързани с мои приятелски семейства, виждам, как
повечето от тях се обичат. Те вярват, че са създадени един за
друг. Не значи ли това, че все пак е имало някакво съдбоносно
привличане между тях, взаимна обич, за която в никакъв случай
не може да се каже, че е само един навик? Обикновено
тази обич впоследствие преминава в уважение, в приятелство,
в разбирателство.
Но има и друго - да не забравяме, че тях ги свързват и децата.
Обичта към децата притегля много силно двамата един към друг.
А вледенени сърца? Не бих казала...Може би ги има тогава,
когато двама не са се срещнали, не са успели да се намерят,
за да могат да достигнат обща хармония. Там вече има пръст
съдбата. Според мен, всичко е просто предопределено. Не винаги
човек е в състояние да определи сам пътя на живота си. Защото
нещата като че ли вече са били начертани. Естествено, че
и от индивида зависи, какво ще му се случи. Но пък може би
това, което му подсказва вътрешният му глас, се диктува от
някъде и от някого. Можеш ли да знаеш?...
- НЕ СЕ ЛИ ЗАБЛУЖДАВАМЕ, МАРГИ, КАТО СИ МИСЛИМ,
ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА, НЯКОЙ ГО ДИРИЖИРА
ОТВЪН?
АКО ПРИЕМЕМ, ЧЕ ОРГАНИЗМЪТ НИ Е ЕДИН КОМПЮТЪР
И СЪДБАТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК Е ВЛОЖЕНА В ГЕНЕТИЧНАТА
МУ ПАМЕТ, НАРЕЧЕНА ПОДСЪЗНАНИЕ, ТОГАВА
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ПРОБУЖДА СКРИТАТА В НАС
ИНФОРМАЦИЯ, ТОЛКОВА ПО-УВЕРЕНО ТЯ НИ ВОДИ ПО
ВЕРНИЯ ПЪТ КЪМ СРОДНАТА НИ ДУША. НАЛИ?
- Може и така да е.
- ТИ СПОМЕНА ДУМАТА ХАРМОНИЯ. ЗАДАВАЛА ЛИ СИ СИ
ВЪПРОСА, КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА ЛЮБОВТА?
- Ами любов има, ако са си допаднали характерите. Партньорите
се допълват, учат се един от друг. И така се стига до разбирателство.
Всеки има право на свобода. В никой случай човек не трябва
да бъде деспот, да потиска другия. Личната свобода
и взаимното доверие крепят семейството. Да няма лъжа.
Това е най-важното. Отношенията да са честни, изградени върху
красота и хармония.
- КАТО КАЗА ВЗАИМНО ДОВЕРИЕ, КАКВО МИСЛИШ
ЗА РЕВНОСТТА И СЪОТВЕТНО - ЗА ИЗНЕВЯРАТА?
- Смятам, че те са следствие на непочтеността. Ако все пак
такова нещо се е случило в едно дългогодишно семейство,
то идва, за да ни даде урок. Трябва да се научим да
контролираме първичните желания в себе си и неетичните
си действия. Ако човек се е влюбил наново, значи, че се е
поддал на изкушението, без да се е опитал да потисне
връхлетялото го ново чувство. Всеки би могъл да се
контролира, стига да е убеден, че вече е намерил истинския
си партньор в живота. С една дума, изневярата е там,
където някой е провокирал твоята слабост,а ти не си я победил.
- КОЕ СТОИ В ОСНОВАТА НА РЕВНОСТТА?
- Естествено, че егоизмът. Според мен, като изхождам от
филмите и от книгите, а и от това, което виждам около себе си,
обичта е един вид егоизъм. Особено при мъжете е доста
ясно изразено. Е, сигурно има и такива жени. Но, тъй като
мъжът е по-уязвимият, защото се поддава по-лесно на
изкушения, смятам, че той повече подозира жена си в изневяра.
И в повечето случаи демонстрира господарството си.
Третира я като своя собственост, като своя неприкосновена вещ.
В едно такова семейство хармонията е обречена да стигне
до фатален край. Защото всяка жена се стреми към свободата
си, иска да има свой личен живот. Но пък е задължително да
притежава умение сама да контролира емоциите си към хората
и да не злоупотребява с личната си свобода.
- НА КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИРАТ НАШИТЕ ПРИЯТЕЛСКИ
ОТНОШЕНИЯ С ОКОЛНИТЕ? САМО НА ВЗАИМНОТО
УВАЖЕНИЕ ЛИ? ИЛИ Е НУЖНО ДА ПРОБУЖДАМЕ ТЯХНАТА
ОБИЧ ЧРЕЗ ВНУШЕНИЯТА НА СВОЕТО ТВОРЧЕСКО
ВДЪХНОВЕНИЕ, ЧИИТО ПЛОДОВЕ ИМ ПОСВЕЩАВАМЕ
С ЦЯЛАТА ЖАР НА СВОЯТА ПОТРЕБНОСТ ДА ОБИЧАМЕ?
- Отношенията между хората са много сложни. Всеки носи в
себе си вродено желание да обича и да бъде обичан.
Ако човек е, така да се каже, прекалено òбичен, трябва да
дозира нещата, да си създаде мярка на чувствата, за да не
прекрачи допустимата граница между себе си и онзи,
с когото в момента контактува. Може да го заблуди.
Най-добре е, когато в умерени граници изразяваме своето
добро отношение към околните, за да тежим на мястото си.
- НЕ МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ ТВЪРДЕ ЧЕСТО ХОРАТА
ОБЪРКВАТ ПОНЯТИЕТО ЛЮБОВ С ВСЯКАКВИ ДРУГИ
ХУБАВИ ЧУВСТВА ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО СИ?
ЧУВАЛИ СМЕ ИЗРАЗИ ОТ РОДА НА:"ОБИЧАМ ДЕТЕТО СИ
ПОВЕЧЕ ОТ СВОЯ МЪЖ. ТО ЗА МЕН Е ВСИЧКО!
ДРУГОТО НЕ Е ЛЮБОВ..."
ОБИКНОВЕНО ЖЕНИТЕ ПОСТАВЯТ НА НАЙ-ВИСОК
ПИЕДИСТАЛ МАЙЧИНСКОТО ЧУВСТВО. ПРАВИ ЛИ СА?
- Но това са различни неща.
- ЛЮБОВТА ИМА ЛИ РАЗНОВИДНОСТИ? МОЖЕМ ЛИ ДА
КАЖЕМ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ЛЮБОВ КЪМ МЪЖА, ЛЮБОВ
КЪМ ДЕТЕТО, ЛЮБОВ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ?
- Разбира се. То си е пак любов, но, естествено - различна.
Не мога да опиша точно какво представлява любовта.
Според мен, в любовта си към хората трябва да прилагаме
някаква мярка. Към детето си можеш да си всеотдаен, към
съпруга си -също. Това значи, че любовта ти е истинска. Но
към другите хора сме по-различни. Има степенуване на
чувствата. Защото ти не можеш да обичаш еднакво всички.
- НО ДАЛИ ВСЕ ПАК ИМАМЕ ПРАВО ДА НАРИЧАМЕ "ЛЮБОВ"
ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НАШИ ЧУВСТВА НА СИЛНА ПРИВЪРЗАНОСТ?
- Може би не. Откъде да знам как точно трябва да ги определим -
обич, може би. Или?...
-И АЗ МИСЛЯ ТАКА. ЗАЩОТО ВСЕ ПАК ЛЮБОВТА Е ПЪЛНО
СЛИВАНЕ НА ДВЕ ДУХОВНИ СЪЩНОСТИ, ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ
ДА БЪДАТ ЕДНО ЦЯЛО. В РЕЗУЛТАТ СЕ РАЖДАТ ДЕЦАТА,
ИДВАТ ПЛОДОВЕТЕ НА СЪВМЕСТНОТО ИМ ТВОРЧЕСТВО.
ДОКАТО МАЙЧИНИЯТ ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАРЯД СЕ ДИКТУВА
ОТ ИНСТИНКТА ЗА ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РОДА, КОЕТО СЕ
СРЕЩА ПРИ ВСИЧКИ ЖИВОТНИ. А ПРИ ТЯХ ЛЮБОВ НЯМА!
МАРГИ, СПОРЕД ТЕБ КАКЪВ Е ПОРТРЕТЪТ НА СЪВРЕМЕННОТО
СЕМЕЙСТВО? ДАЛИ ДНЕС, КОГАТО ВЛАСТВАТ МАТЕРИАЛНИТЕ
ЛАМТЕЖИ И БЕДНОСТТА, А КРАСИВИТЕ ЧУВСТВА СА
ПОТИСНАТИ И ЛЕСНО ЗАТЪВАТ В БЛАТОТО НА ОТЧАЯНИЕТО,
ВСЕКИ СКЛЮЧВА БРАК С ИСТИНСКАТА СИ ЛЮБОВ?
И, АКО Е ТАКА, КОЛКО ДЪЛГО ПРОДЪЛЖАВА ДА ГОРИ НЕЙНИЯТ
ПЛАМЪК?
- Много често любовта, която се е породила, за съжаление се
изпарява в реалния живот. Причината е точно въпросният
недоимък. Кавгите в семейството играят важна роля за
изчезването на любовта, при положение, че са с изострен
характер. Получават се грозни сблъсъци и то, за съжаление,
твърде често. Човек се изнервя, заради трудния живот. Става
груб, а съм убедена, че не го иска. Обикновено точно недоимъкът
е причина за сблъсъците. Колкото и прозаично да звучи, човек
трябва да има средства, за да живее нормално, за да обича и да
осигури на децата си дом, пълен с любов.
Липсата на пари определено може да погуби хубавите чувства.
Но съществува и другият момент - в семейство без чак толкова
силна любов, където всички са обезпечени материално,
има разбирателство. Отношенията между двамата
са приятелски, свързват ги децата и хубавите общи преживявания.
Ето в такова семейство, където няма голяма и изгаряща любов с
нейните сътресения, чувствата не се изпаряват лесно.
Спокойствието се отразява и на двамата добре. Бракът им
продължава да си съществува. Просто човек е търсил тих пристан
и си е изградил семейния уют точно по начина, по който
го е искал. Но при положение, че е обезпечен материално, нали?
-КАКВО ДА КАЖЕМ ТОГАВА ЗА БЕДНИТЕ МЛАДИ СЕМЕЙСТВА
В БЪЛГАРИЯ, за които се знае, че в момента никак не са малко?
Не можейки да си позволят лукса да приютят своята любов в едно
такова задушевно кътче, тяхното взаимно привличане е изложено на
риска да бъде пометено от напорите на ежедневните им нервни изблици.
И се питам - имало ли е смисъл да се обвързват с брак?
Още повече, че родителите им все по-трудно могат да им
помагат с рехавите си заплати и оскъдни пенсии.
- То и затова зачестиха случаите, когато много влюбени
живеят заедно, без да се женят. Просто нямат средства, за да
създадат семейство. Колкото и интервюта да съм слушала,
младите все казват, че нямат работа и не могат да живеят по
човешки. Това е много тъжна ситуация. Би трябвало всеки да
се опитва, да търси начин - не знам какъв е той, но сигурно
го има - за да изплува на повърхността, за да успее да се
реализира и да заживее сносно. Защото, след като е добре
материално, той може да си отпусне душата.
- МАРГИ, НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ СЕ ВГЛЕЖДАЛА В ОЧИТЕ
НА ЛЮБОВТА, НАПРИМЕР ОТ ТАКЪВ ЪГЪЛ - ДВАМА
ЖИВЕЯТ БЕЗ БРАК ПРИ СЪВСЕМ СКРОМНИ БИТОВИ
УСЛОВИЯ, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ
ОБИЧАТ, КАТО ВСЕКИ Е УБЕДЕН, ЧЕ Е ОТКРИЛ СЕБЕ СИ
В ЛИЦЕТО НА ЛЮБИМИЯ. ДАВАТ СИ СМЕТКА, ЧЕ
СРЕЩАТА ИМ СИ Е ЖИВ ДЖАКПОТ.
И СЕ СЛУЧВА ЧУДО. ХАРАКТЕРИТЕ ИМ СТАВАТ ВСЕ
ПО- ДОБРИ, ВСЕ ПО-ДОБРОДЕТЕЛНИ. ЗАЕДНО ТВОРЯТ,
СЛЕДВАЙКИ ДАРБИТЕ СИ. НЕ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ НА
МАТЕРИАЛНАТА ОСКЪДИЦА. РАДВАТ СЕ НА ВСИЧКО
КРАСИВО НАОКОЛО И ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ.
АКО, ОБАЧЕ, ИМАХА БРАК, МОЖЕ БИ ЩЯХА ДА СЕ
ЧУВСТВАТ КАТО ВЪРЗАНИ С ВЕРИГА. ИЗВЕСТНО Е,
ЧЕ ПОДПИСЪТ И ХАЛКАТА МАЛКО ИЛИ МНОГО
ОГРАНИЧАВАТ ЛИЧНАТА СВОБОДА. ПРИНУДЕН СИ
ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАШ С ЧОВЕКА ДО ТЕБ.
НЕ ЧЕ ТОВА Е ЧАК ТОЛКОВА ЛОШО, НО СТРАШНОТО Е,
ЧЕ ВИНАГИ ЕДИНИЯТ ОТ ПАРТНЬОРИТЕ В СЕМЕЙСТВОТО
Е ДЕСПОТИЧЕН И ПОТИСКА ДРУГИЯ, КОЙТО Е ДОБЪР И
ОТСТЪПЧИВ. ДОКАЗАНО Е, ЧЕ НЕГАТИВНИТЕ ЧЕРТИ
НА ХАРАКТЕРА МНОГО СКОРОСТНО ИЗБУЯВАТ ИМЕННО
В БРАКА. ТАМ ЗАБРАВЯШ ЗА ЗАДРЪЖКИТЕ, ОТПУСКАШ СЕ,
УБЕДЕН, ЧЕ ТОЗИ ДО ТЕБ ТИ Е В КЪРПА ВЪРЗАН.
И ВСЕ ПО-ЧЕСТО ЗАПОЧВАШ ДА ПОКАЗВАШ ЗЪБИТЕ НА
"ЗВЯРА", КОЙТО ЖИВЕЕ В ТЕБ.
ДОКАТО, АКО ДВАМАТА НЕ СА ЖЕНЕНИ, ВСЕКИ ОТ ТЯХ
СЕ СТРЕМИ ДА ЗАДЪРЖИ ДРУГИЯ, КОЙТО МНОГО ЛЕСНО
МОЖЕ ПО ВРЕМЕ НА СКАНДАЛ ДА СИ ТРЪГНЕ ЗАВИНАГИ.
ЗА ДА НЕ СЕ СТИГНЕ ДО РАЗДЯЛА, ТИ ДРЕСИРАШ СВОЯ
"ЗВЯР" И СЕ УЧИШ НА ТЪРПЕНИЕ, НА ТОЛЕРАНТНОСТ,
НА МЪДРОСТ, С НАДЕЖДАТА, ЧЕ ПАРТНЬОРЪТ ТИ ЩЕ
ЩЕ ТЕ ОЦЕНИ, ЩЕ СЕ КОРЕГИРА И ЩЕ СЕ СТАРАЕ ДА
ПРИЛИЧА НА ТЕБ.
СЛЕДОВАТЕЛНО, ЛЮБОВТА НА ЖИВЕЕЩИТЕ БЕЗ БРАК
ГИ СТИМУЛИРА ДА ИЗВАЙВАТ ХАРАКТЕРИТЕ СИ
НЕПРЕКЪСНАТО, ДА РАСТАТ ДУХОВНО.
С ЕДНА ДУМА, НЕОБВЪРЗАНИТЕ С БРАЧНА
ХАЛКА, НЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ РАЗВОД, НО ВСЕКИ ОТ ТЯХ
СЕ ПРИТЕСНЯВА ОТ НЕЩО ПО-СТРАШНО -
ОТ ВЕРОЯТНОСТТА ПОЛОВИНКАТА МУ ДА СЕ
РАЗОЧАРОВА ОТ НЕРВИТЕ И ЗЛОБАТА МУ ПО ВРЕМЕ
НА СКАНДАЛИ И ДА ГО НАПУСНЕ, ДА ГО ОСТАВИ САМ.
- Има го и този момент. Но може би просто така е прието -
двама души да са свързани с брак. И по този начин...
Не искам да кажа, че по този начин узаконяват своите деца
и своето наследство. Защото всичко това пак може да стане,
независимо дали са минали под венчило, или не... Не знам -
има хора, които...Това е много индивидуално. Някои много
държат да се венчаят. И това е под влияние на тяхното
възпитание, на средата, в която са израснали, на традицията.
А има и хора, които не държат на брака.
- КОЕ СТИМУЛИРА ПОВЕЧЕ ЛЮБОВТА - СЕМЕЙСТВОТО,
ИЛИ БЕЗБРАЧНОТО СЪЖИТЕЛСТВО?
- И двете неща могат да бъдат еднакви в стимула. Зависи
от хората. Можеш да си живееш с някой и, ако той е свестен,
ако се разбираш с него, подписът не е задължителен. По същия
начин можеш да живееш и бракосъчетан. Никаква разлика
няма, освен единствено, че си подписал някаква хартийка.
- ЯСНО. ЗНАЧИ БРАКЪТ НЕ Е НАЙ-НАЛОЖИТЕЛНОТО
НЕЩО. СТИГА ДВАМАТА ДА ИМАТ ОБЩИ СХВАЩАНИЯ
ПО ТОЗИ ВЪПРОС.
- Единственият проблем при брака е, ако решиш, че повече
не можеш да живееш с другия. Това са вече по-трудни неща -
делбата на имоти, споровете около децата и разните други
юридически подробности, които създават безкрайни проблеми
и главоболия. Според мен, много от младите хора искат да си
спестят точно това. Ето я причината, че не се женят.
Но все пак в България безбрачното съжителство още не е масово.
Не знам. Ти познаваш ли много такива двойки?
- МИСЛЯ, ЧЕ ДОСТА ГИ ИМА ВЕЧЕ. ЗАЩОТО МЪЖЕТЕ СЕ
СТРАХУВАТ. НАЛИ ТЕ ТРЯБВА ДА ОГЛАВЯТ СЕМЕЙСТВОТО,
ДА БЪДАТ НЕГОВА МАТЕРИАЛНА ОПОРА? А ДНЕС ПРИ ТАЯ
БЕЗРАБОТИЦА И НЕСИГУРНОСТ...
- Да, точно така е.
- СПОРЕД МЕН, МАРГИ, МЛАДИТЕ ХОРА, ЖИВЕЕЩИ ПОД ОБЩ
ПОКРИВ БЕЗ ОБВЪРЗВАНЕ, НАИСТИНА СЕ СТРЕМЯТ ДА
БЪДАТ ПО-ДОБРИ ЕДИН КЪМ ДРУГ И ДА ИЗБЯГВАТ ОСТРИТЕ
СБЛЪСЪЦИ. ДОКАТО В СЕМЕЙСТВОТО Е ДРУГО. ТАМ ТЕ СЕ
ОТПУСКАТ И ЗАПОЧВАТ ВСЕ ПО-ЗЛОБНО ДА ВОЮВАТ
ПОМЕЖДУ СИ.
- Така си е. Всеки от тях знае, че разтрогването на брака им
е свързано с много, много трудности. И като знае, че партньорът
му няма пръв да предприеме нищо, именно от страх пред
трудностите на развода, той започва да си позволява грубост и
волности. Това е истината. А при двама, които нямат брак,
единият може да скочи и да си тръгне, без това да носи
някакви други последствия. Но при условие, че нямат деца.
Вече с деца е по-сложно.
- ДНЕШНИТЕ СЕМЕЙСТВА ДАЛИ ВЕЧЕ ПО-РЯДКО СИ
ГОСТУВАТ, КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД МАСОВОТО
ОБЕДНЯВАНЕ?
- А, не! Не бих казала. Поне при нас не е така.
- ПРИ ВАС НЕ Е, ЗАЩОТО МОЖЕТЕ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИТЕ.
НО, КАЗВАТ, ЧЕ ТОВА ЯВЛЕНИЕ СТАВА ВСЕ ПО-МАСОВО.
- Е, да. И това е много важно, че можем да си го позволим.
От години, откакто се познаваме с мъжа ми, обичаме приятелите
си и се събираме. Дали ще е при тях, дали при нас, или
някъде ще отидем на заведение, макар понякога само на
по биричка с мезе. Не е необходимо винаги да се правят
големи софри. На човек какво му остава? Той трябва да си
създава и малко радости - да се види с приятели, да обмени
мисли, да разкаже какво му се е случило, да се посмее
на вицове... Много са важни тези контакти. Сверяваме
си часовниците с хората, които обичаме.
- КАКВИ ТЕМИ ВЪЛНУВАТ КОМПАНИИТЕ, С КОИТО
КОНТАКТУВАТЕ ТИ И ТВОЯТ СЪПРУГ?
- Естествено, всичко се върти около семейството. Какво се е
случило, примерно, с децата, или ако хората са бизнесмени,
си говорят за бизнес...После...Най-различни неща ни
вълнуват - филми, изкуство, кой какво е гледал по телевизията.
За политика по-малко говорим. Поне в моето семейство е така.
- ДОБРЕ, А ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА ПРИСЪСТВА ЛИ НА
СОФРАТА? НАПРИМЕР, КОГАТО ВСИЧКИ ВЕЧЕ СА "НА ГРАДУС",
ОСВОБОДЕНИ ОТ ГРИЖИТЕ - ТОГАВА НЕ СИ ЛИ ПОЗВОЛЯВАТ
ПО-ГОЛЯМА ОТКРОВЕНОСТ?
- Не, не, не! Не бих казала, че когато човек се събира с другите,
коментира точно този тип въпроси. Рядко се случва. Ако имаш
някакъв проблем, да рачем семеен, можеш да споделиш с някого
от компанията. Но, общо взето, не бих казала, че се говори
за любовта на маса. Понякога се стига до споделяне, само че
между приятелки. Иначе семейните разговори се въртят
около децата, но не задълбочено.
- МАРГИ, НЕ ЗНАМ ДАЛИ ИМАШ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТОВА,КАК
СА КОНТАКТУВАЛИ СЕМЕЙСТВАТА В МИНАЛОТО.
ДОКАТО БЯХ СЕКРЕТАРКА НА ДОРА ГАБЕ, ТЯ СИ
ПРИПОМНЯШЕ, КАК ТОГАВАШНИТЕ БРАЧНИ ДВОЙКИ
ПРИ СВОИТЕ СБИРКИ СА СЕ УВЛИЧАЛИ ПО ИНТЕЛЕКТУАЛНИ
ИГРИ, СВИРЕЛИ СА НА ПИАНО, ЧЕЛИ СА СТИХОВЕ.
НАЙ-МНОГО ОБИЧАЛИ ДА УЧАСТВАТ В НАПИСВАНЕТО
НА ОБЩО СТИХОТВОРЕНИЕ - ОБИКНОВЕНО ТО Е
ХУМОРИСТИЧНО, С КОЕТО ОСМИВАЛИ РАЗНИ СВОИ
СЪВРЕМЕННИЦИ. НЯКОЙ НАПИСВА ПЪРВАТА СТРОФА,
СЪСЕДЪТ МУ - ВТОРАТА. А ОНЗИ, КОЙТО ПИШЕ
ТРЕТАТА СТРОФА, ИМАЛ ПРАВО ДА ВИДИ САМО
ПРЕДХОДНАТА, ЗА ДА РИМУВА. СЪДЪРЖАНИЕТО
НАД НЕЯ СЕ ЗАКРИВАЛО С ЛИСТ. НАКРАЯ СЕ
ПОЛУЧАВАЛИ ШЕДЬОВРИ, НАСИТЕНИ С ВСЯКАКВИ
ЕМОЦИИ. НА ТАКИВА СБИРКИ СА ПРИСЪСТВАЛИ
ЯВОРОВ И ЛОРА, ДОРА ГАБЕ И БОЯН ПЕНЕВ,
МИХАИЛ КРЕМЕН И НЕГОВАТА ДОРА и пр.
НЕ МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ НА ДНЕШНИТЕ СЕМЕЙНИ
КОМПАНИИ ИМ ЛИПСВА ТОЧНО ТВОРЧЕСКИЯТ
МОМЕНТ? КАТО ЧЕ ЛИ ЗАПОЧНАХМЕ ДА ЗАЛИТАМЕ
ПОВЕЧЕ КЪМ ОНОВА, КОЕТО НИ ДАВА ТЕЛЕВИЗИЯТА:
СПОРТ, ПОЛИТИКА И БИЗНЕС. ТИ НА КАКВО МНЕНИЕ СИ?
- Ами то става така, без да го искаш. Става дума за
информацията, която идва до теб целодневно. Забързан
по задачи, ти я получаваш пътьом. Не е нужно да седнеш
да четеш книги. Понякога, правейки нещо друго, я слушаш
и гледаш на екрана. Съвсем естествено е, да споделиш
с приятелската компания вечерта тази първична информация.
При такива гостувания се раждат и много неща.
- КАКВО ПО-ТОЧНО?
- По някой път се появяват интересни идеи - и творчески,
и какви ли не...
- СЛУЧВАЛО ЛИ СЕ Е ДА ЗАПЕЕШ СПОНТАННО СРЕД
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ?
- Имало е такива моменти, разбира се. Дори не само аз,
а и останалите запяват - на традиционни празници, на
рождени дни. Например, скоро чествахме 60-годишнината
на нашия кум. Той беше поканил един оркестър, защото
също е музикант. И стана толкова приятна вечер! Всички
пяхме. Имаше импровизации. Танцувахме. Това беше в
един клуб, затворен за други посетители. На подобни срещи
се получава истинско разтоварване и зареждане
с творчески потенциал. Нещо такова се случва и като сме
били на планина. Човек взима едно питие, което
му отпушва душата. И тогава се пее така, че и
дърветата запяват с тебе... Моят сват, например
/големият син на М.Хранова е женен- бел.е моя/,
толкова много се вдъхнови един път, че му се чудех,
откъде извади тоя репертоар - всичките там стари градски,
не знам си какви още. То бяха песни и песни...По едно време
все тая мисъл ми се въртеше: "Откъде ли ги знае толкова?".
Имах чувството, че той накара и природата да изпита
удоволствие. А пък всъщност е бизнесмен. Има ги...
има ги такива върховни моменти, когато човек за броени
часове си смъква от плещите какви ли не товари.
Но има и такива дни, когато се налага да вземеш
генерални решения. Точно нашите емоционални контакти
понякога са в състояние, след като са те заредили с нещо
положително, да ти дадат просветление по даден проблем.
Затова, според мен, приятелските събирания с хора,
които обичаш, са много ценно нещо.
- ДОБРЕ ЛИ Е И ДЕЦАТА ДА УЧАСТВАТ
В ТАКИВА ВЕЧЕРИ?
- Да. Ако са по-големи, защо не? Те биха научили доста.
Биха възприели със своите сърца темите от живота,
които вълнуват големите.Не знам дали трябва да
изразяват някакво отношение, но поне ще си правят
изводи. А ако са достатъчно големи, биха могли
да споделят и своето мнение. Защо не?
- ОЩЕ НЕЩО. ДА РЕЧЕМ, ИМАМЕ ДВЕ СЕМЕЙСТВА,
ПРИ КОИТО ОТСЪСТВА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ И
ВСИЧКО СИ ВЪРВИ СТАНДАРТНО, ПО ИНЕРЦИЯ.
МЕЖДУ НЯКОЙ ОТ ТЯХ И ПАРТНЬОР ОТ
ПРИЯТЕЛСКАТА ДВОЙКА ПЛАМВА СКРИТ ОГЪН
- ЧЕСТО СРЕЩАНА КАРТИНА, НАЛИ?
ДВАМАТА РАЗБИРАТ, ЧЕ СА ОТКРИЛИ
ДЪЛГООЧАКВАНАТА ЛЮБОВ. ТОВА ДОКАЗВА, ЧЕ
ПОНЯКОГА СЕМЕЙСТВОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ
СЕРИОЗНА ПРЕЧКА ЗА ЛЮБОВТА МЕЖДУ ДВЕ
СРОДНИ ДУШИ, КОИТО НАЙ-НАКРАЯ СА СЕ ОТКРИЛИ.
В ПОДОБНА СИТУАЦИЯ КАК БИ МОГЛО ДА СЕ ПОСТЪПИ?
- Ами как да се постъпи?... Ако пренебрегнатият съпруг...
Както казах, мъжът има малко собственически подход
към жената. Затова той трудно би реагирал благородно
и едва ли ще освободи с лека ръка онази, с която е свикнал
да бъде. Едва ли просто така ще я преотстъпи на приятеля си.
Може би има и такива хора, но според мен са голяма рядкост.
Обикновено се намесва егоизмът. И, за съжаление, започва
едно безумно изпитание на характери и нерви, като нерядко
се стига и до трагичен край. Не знам. Много драматизъм
се развихря в две такива семейства - с хиляди проблеми,
с раздяла. Ако влюбените не са се излъгали в чувствата си,
все пак успяват да се съберат. Но се питам, дали наистина
щастието им ще бъде безоблачно? Сложно е. Дори за
коментиране е сложно.
- НЕ Е ЛИ СЕМЕЙСТВОТО ПРЕГРАДА ПО ПЪТЯ КЪМ
ЛЮБОВТА?
- Ами то не е само семейството. И много други неща
се явяват като пречка за любовта. Там е работата, че
обикновено в едно семейство единият обича повече от
другия. А когато се чувстваш неоценен, пренебрегван,
точно тогава си готов да търсиш щастието другаде.
Човек, ще не ще, започва да си мисли, че истинската му
любов живее някъде другаде, извън семейството,
на което толкова много е разчитал. Изоставеният партньор
пък се озлобява и заинатява - не иска да пусне своята
довчерашна "половинка" на свобода.
- МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ С ПОМОЩТА НА
ГОЛЯМОТО ТВОРЧЕСТВО, КОЕТО ПОМАГА ЗА ХАРМОНИЗИРАНЕ
НА ЧУВСТВАТА, НА МЪДРОСТТА И ХАРАКТЕРИТЕ
И ДО КОЕТО ТИ ОТДАВНА СИ ДОСТИГНАЛА, СЕ
ОТКЛЮЧВА СПЯЩАТА В ДУШАТА ЛЮБОВ? НО НЯМА
ЛИ ТУК И ЕДНА ОПАСНОСТ? - ПРЕДСТАВИ СИ, ЧЕ
ДВАМА СА СЕ ОЖЕНИЛИ ПО ПОГРЕШКА.
СЛУШАЙКИ ПЕСНИТЕ ЗА ИСТИНСКИТЕ ЛЮБОВНИ
ТРЕПЕТИ, КОПНЕЖЪТ НА ЕДИНИЯ СЕ ЗАСИЛВА
И ТОЙ ЧЕСТО ЗАПОЧВА ДА ИЗПАДА В ТЪЖНИ
НОСТАЛГИЧНИ НАСТРОЕНИЯ.
С ЕДНА ДУМА - ПЕРФЕКТНАТА ПЕСЕН ОТВАРЯ
ДУХОВНИТЕ ОЧИ НА ХОРАТА, ТЕ ВИЖДАТ КОЛКО
ЧУЖД ИМ Е ПАРТНЬОРЪТ И МНОГО ТРАГИЧНО
ИЗЖИВЯВАТ САМОТАТА СИ В СЕМЕЙСТВОТО.
КАК ДА СЕ ПОСТЪПИ В ТАКИВА СЛУЧАИ?
- Това е доста индивидуално. Не мога да излекувам тъгите
на всички с магическа пръчка. Нека хубавите песни
да ги има, а пък другото...Нали все пак даваме вяра в любовта?
- СТИГНАХМЕ ДО ТАМ, ЧЕ СМЕ СЕ ПОДГОТВИЛИ
ДА ПОБЕДИМ ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ ЧРЕЗ ОГЪНЯ,
НАРЕЧЕН ДУХОВНО ТВОРЧЕСТВО И ЧРЕЗ НЕГОВАТА
СВЕТЛИНА, НАРЕЧЕНА ЛЮБОВ...
- Надявам се. Това е пътят.
Целта е да влезем в сърцата на хората и с лъчите си
да стопяваме натрупания лед там.
- И МОЖЕ БИ ТОГАВА ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ
СЕМЕЙСТВАТА, КЪДЕТО ЛЮБОВТА ЩЕ БЪДЕ СИЛНА И
НЕПОБЕДИМА. А МАТЕРИАЛНОТО НЯМА ДА Я ЗАДУШАВА СЪС
СВОИТЕ ПЛЕВЕЛИ - ИЗКУШЕНИЯТА...
- Естествено е, че основата в един брак
е любовта. Когато двама са съвсем млади и се обичат,
те си мислят, че морето е до колене, без да обръщат
внимание на материалното. За тях всичко е достижимо.
Впоследствие вече животът ги притиска с несгоди и
всякакви неудачи, с безпаричие. И идват нервните изблици,
идват разочарованията от партньора.
- ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА, МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ КОГАТО ДВАМА
СА СЕ ОТКРИЛИ И СА ДОСТИГНАЛИ ДО ДУХОВНА
ХАРМОНИЯ, ПРИ КОЯТО СЕ РАЗГРЪЩАТ ТВОРЧЕСКИТЕ
ИМ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В МОЩЕН
МАГНИТ, КОЙТО ПРИВЛИЧА МАТЕРИАЛНИТЕ УСПЕХИ?
ТОЕСТ ПАРИТЕ ИДВАТ, АКО СА СЛЕДСТВИЕ НА ЛЮБОВТА,
А НЕ КОГАТО СА ЦЕЛ НА ЖИВОТА НИ. ТАМ, КЪДЕТО
Е ДОШЛО МОЩНОТИО ДУХОВНОТО ПРИВЛИЧАНЕ,
ТАМ ИДВА И МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОДЕНСТВИЕ.
-Би трябвало да е така, щом в семейството
е настъпила обща хармония. Но пък материалните
успехи не могат да се предвидят. Никак не е сигурно,
дали наистина ще дойдат. Защото на тях им влияят
всякакви странични фактори. Разбира се, ако са налице
и хармонията, и материалните постижения, това ще бъде
най-добрият вариант. Идеалният случай е точно този -
любовта да привлече с магнетизма си материалните
ценности. Само че преди това е нужно да са били
преодоляни трудностите.
- ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ,
СИМВОЛ НА ЗЛОТО, ЧРЕЗ СТУДОНОСНИТЕ ХОРА
НАНАСЯ ОПАСНИ УДАРИ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА СЕ
ЗАПЪТИЛИ КЪМ ВИСШИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ В ЛЮБОВТА.
ЗАВИСТТА НА ВСЯКА ЕЛЕМЕНТАРНА ДУШИЦА ПОСТАВЯ
КАПАНИ, ПЛЕТЕ ПАЯЖИНИ, РАЗМАХВА МЕЧА НА
ИНТРИГИТЕ, САМО И САМО ДА УБИЕ КРАСИВИЯ
ПЛАМЪК В ОЧИТЕ НА ДВАМА, КОИТО ЩАСТЛИВО
СА СЕ СРЕЩНАЛИ. НАЛАГА СЕ ЛЮБОВТА
НА ДУХОВНИТЕ СЪЩЕСТВА ДА ПРЕОДОЛЯВА БЕЗКРАЙНИ
ПРЕПЯТСТВИЯ И ТРЪНЛИВИ ПЪТИЩА, ДОКАТО СТИГНЕ
ДО ПТИЧИЯ ПОЛЕТ НА СВОЯТА СВОБОДА.
- Ами, за съжаление, такъв е животът - трънлив.
Наистина всичко се стреми да задуши любовта, но тя все пак
не се оставя да бъде унищожена. В крайна сметка при
по-силните сред нас тя тържествува!
- И ДВОРЕЦЪТ НА ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ ЩЕ РУХНЕ, НАЛИ?
- Така мисля. Обречен е да рухне.
- БЛАГОДАРЯ, МАРГИ!
ЗА ФИНАЛ, В УНИСОН С ТЕМАТА НА НАШИЯ РАЗГОВОР,
СЪМ ПРИГОТВИЛА ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ.
НАПИСАЛА СЪМ ГО В ДЕНЯ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА -
8.09.1993г. И Е ПОСВЕТЕНО НА ЛЮБЯЩАТА ЖЕНА.
-----------ОЛТАРЪТ Я ПОЗНА-------------
КЪМ ПРАГА НА НАЧАЛОТО ПРИСТЪПИ
ЖЕНАТА В БЯЛО - ЗВЕЗДНАТА ЖЕНА.
СРЕД ТИШИНАТА СЕ ПОНЕСЕ ТРЪПКА,
КРИСТАЛ ПРОБУДЕН НЕЖНО ЗАЗВЪНЯ.
СТОЕШЕ ТАМ - ПРОЗРАЧНА И ЕФИРНА...
ВЕЛИК МОМЕНТ - ОЛТАРЪТ Я ПОЗНА!
И ШЕПОТ Я ПОСРЕЩНА С ДЪХ НА СМЍРНА.
КРИЛА РАЗТВОРИ БЯЛАТА ЖЕНА.
САМАТА БЛАГОСТ, В УТРО ПРЕРОДЕНА,
СТОПИ ЛЕДА, НАРЕЧЕН САТАНА.
И СВЕТЛИНАТА ПАДНА НА КОЛЕНЕ
В НОЗЕТЕ НА ВСЕВЕЧНАТА ЖЕНА!
РАЗГОВОРЪТ С МАРГИ ХРАНОВА ПРОВЕДЕ МАРИ ХИГЕЛС.
---------------------------------
Как МАРГИ ХРАНОВА, броени дни преди своята СРЕБЪРНА
СВАТБА,коментира наболялите проблеми в ЛЮБОВТА и в
БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО днес.
/записано на диктофон през 2001г./
Известната сладкогласа попизпълнителка спонтанно откликна
на предложението ми за интервю. Помолих я да се срещнем днес,
на 22.02.2001г. Настанихме се в просторния хол на дома ù и
започнах разговора ни с изненадващ за нея въпрос, който се
наложи да пояснявам.
- МАРГИ, ВЯРВАШ ЛИ, ЧЕ ПРИКАЗКАТА ЗА ЛЕДЕНАТА
ЦАРКИНЯ ВСЪЩНОСТ Е ЕДНА РЕАЛНОСТ, ПРЕДСТАВЕНА
ОТ АНДЕРСЕН МЕТАФОРИЧНО?...
/Марги мълчи, вглъбена в себе си. Решавам да продължа с насочващи
разсъждения/.
- Нека да приемем, че главната героиня, онази, излъчваща студ
властна жена, която вледенява сърцата и убива слънчевите ни
копнежи, е царицата, създала всички останали смъртоносни сили,
за да затрупва със "снежни преспи" нашите любовни трепети.
Не е ли именно тя измислила семейството,
за да хвърли любовта в неговия капан, където по-лесно да я
смачка с менгемето на егоизма, ревността и омразата?
По чие ли внушение човек започва да вижда и тялото, и душата,
в които се е влюбил, прекалено идеализирано? Често пъти той
дори не подозира, че ласките, за които винаги е копнял, ги търси
на грешен адрес. Подлъган от страстта и подтикван от общоприетата
традиция за създаване на поколение, заблуденият Ромео се оженва
не за когото трябва. Раждат му се деца и, погълнат от грижите си
по тях, докато да разбере колко съдбоносно се е подхлъзнал,
сключвайки брак с чужда на копнежите му особа, идва старостта...
Повечето от хората, макар да са "прогледнали" по-рано, нямат
сили да се разведат. В името на децата, предпочитат да останат
пленници на своите рухнали илюзии. И само защото не са
срещнали истинската любов, убедено твърдят, че тя е илюзия,
че е измислица, че изобщо не съществува.
МАРГИ, КАЖИ, НО ЧЕСТНО - СЕМЕЙСТВОТО НЕ ПРЕЧИ ЛИ
НА ЧОВЕК, ДА ТЪРСИ БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО ПАРТНЬОРА,
ГЕНЕТИЧНО СВЪРЗАН С НЕГО, ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ЗА НЕГО?
СЪЩИЯ ОНЗИ ПАРТНЬОР, КОЙТО ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ
Е ИЗПРАТИЛА С ПОМОЩТА НА ХИПНОТИЧНАТА СИ СИЛА
В ЕДНО ДРУГО СЕМЕЙСТВО, КАТО ГО Е ОМАЯЛА С ЕДНА
ДРУГА, ФАЛШИВО ИГРАНА ЛЮБОВ?...
- Момент само! Я ми припомни за тая приказка. Какво се говореше в нея?
- ДЕВОЙКА И МЛАДЕЖ - КАЙ И ГЕРДА, СЕ ОБИЧАТ. ТОЙ
ПОПАДА В ПЛЕН НА ВЪПРОСНАТА СНЕЖНА КРАЛИЦА,
КОЯТО ВЛЕДЕНЯВА СЪРЦЕТО МУ. ПО ТОЗИ НАЧИН
НЕГОВАТА ПАМЕТ ЗАСПИВА И СПОМЕНЪТ ЗА
ЛЮБИМОТО МОМИЧЕ ПОТЪВА В ЗАБРАВА.
ЗАЖИВЯЛ СРЕД СТУДЕНИЯ РАЗКОШ В ДВОРЕЦА НА СВОЯТА
ХИТРА И ВЛАСТНА ПОХИТИТЕЛКА, МЛАДИЯТ ЧОВЕК
Е ОМАЙВАН ОТ ПОДАРЪЦИТЕ Ѝ. НЕЙНИТЕ ЦЕЛУВКИ ВСЕ
ПО-ДЪЛБОКО ВЛЕДЕНЯВАТ СЪРЦЕТО МУ.
ГЕРДА ТРЪГВА ПО СВЕТА И С ГОДИНИ ТЪРСИ СВОЯ КАЙ,
ПРЕОДОЛЯВАЙКИ ПРЕПЯТСТВИЯТА, КОИТО ЗЛАТА СИЛА
Ѝ ИЗПРАЩА, ЗА ДА НЕ УСПЕЕ ДА СТИГНЕ ДО ЛЮБИМИЯ.
ДОБРИ СЪЩЕСТВА НАПЪТСТВАТ И ПОДКРЕПЯТ
СМЕЛОТО МОМИЧЕ.
В КРАЙНА СМЕТКА ТЯ, КОЯТО Е РЕШЕНА НА ВСИЧКО,
ЗА ДА ГО СПАСИ ОТ ЖЕНАТА, КОЯТО РАЖДА ВЕЧНИЯ
СТУД, УСПЯВА ДА ОТКРИЕ РАЗКОШНИЯ МУ ЗАТВОР
И С ЛЪЧИТЕ НА ЛЮБОВТА СИ СТОПЯВА ЛЕДА
НА ЗАБРАВАТА В НЕГОВОТО СЪРЦЕ.
БЛАГОДАРЕНИЕ НА ОГЪНЯ, КОЙТО ЩАСТИЕТО ИМ
ЗАПОЧВА ДА ИЗЛЪЧВА, ЛЕДЕНИЯТ ДВОРЕЦ НА
СМЪРТОНОСНАТА ЛЕЙДИ СЕ СГРОМОЛЯСВА...
- Не бих казала, че хората се събират под един покрив, защото
така е прието. Може Ледената царкиня да е вледенила техните
сърца, но те не са се срещнали случайно.
Сигурно има и такива семейства, които живеят дълги години с
една търпимост помежду си, като се заблуждават взаимно,
че се обичат, че са родени един за друг, без да смеят да признаят
дори пред себе си истината. Но, като изхождам от личните си
наблюдения, свързани с мои приятелски семейства, виждам, как
повечето от тях се обичат. Те вярват, че са създадени един за
друг. Не значи ли това, че все пак е имало някакво съдбоносно
привличане между тях, взаимна обич, за която в никакъв случай
не може да се каже, че е само един навик? Обикновено
тази обич впоследствие преминава в уважение, в приятелство,
в разбирателство.
Но има и друго - да не забравяме, че тях ги свързват и децата.
Обичта към децата притегля много силно двамата един към друг.
А вледенени сърца? Не бих казала...Може би ги има тогава,
когато двама не са се срещнали, не са успели да се намерят,
за да могат да достигнат обща хармония. Там вече има пръст
съдбата. Според мен, всичко е просто предопределено. Не винаги
човек е в състояние да определи сам пътя на живота си. Защото
нещата като че ли вече са били начертани. Естествено, че
и от индивида зависи, какво ще му се случи. Но пък може би
това, което му подсказва вътрешният му глас, се диктува от
някъде и от някого. Можеш ли да знаеш?...
- НЕ СЕ ЛИ ЗАБЛУЖДАВАМЕ, МАРГИ, КАТО СИ МИСЛИМ,
ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА, НЯКОЙ ГО ДИРИЖИРА
ОТВЪН?
АКО ПРИЕМЕМ, ЧЕ ОРГАНИЗМЪТ НИ Е ЕДИН КОМПЮТЪР
И СЪДБАТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК Е ВЛОЖЕНА В ГЕНЕТИЧНАТА
МУ ПАМЕТ, НАРЕЧЕНА ПОДСЪЗНАНИЕ, ТОГАВА
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ПРОБУЖДА СКРИТАТА В НАС
ИНФОРМАЦИЯ, ТОЛКОВА ПО-УВЕРЕНО ТЯ НИ ВОДИ ПО
ВЕРНИЯ ПЪТ КЪМ СРОДНАТА НИ ДУША. НАЛИ?
- Може и така да е.
- ТИ СПОМЕНА ДУМАТА ХАРМОНИЯ. ЗАДАВАЛА ЛИ СИ СИ
ВЪПРОСА, КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА ЛЮБОВТА?
- Ами любов има, ако са си допаднали характерите. Партньорите
се допълват, учат се един от друг. И така се стига до разбирателство.
Всеки има право на свобода. В никой случай човек не трябва
да бъде деспот, да потиска другия. Личната свобода
и взаимното доверие крепят семейството. Да няма лъжа.
Това е най-важното. Отношенията да са честни, изградени върху
красота и хармония.
- КАТО КАЗА ВЗАИМНО ДОВЕРИЕ, КАКВО МИСЛИШ
ЗА РЕВНОСТТА И СЪОТВЕТНО - ЗА ИЗНЕВЯРАТА?
- Смятам, че те са следствие на непочтеността. Ако все пак
такова нещо се е случило в едно дългогодишно семейство,
то идва, за да ни даде урок. Трябва да се научим да
контролираме първичните желания в себе си и неетичните
си действия. Ако човек се е влюбил наново, значи, че се е
поддал на изкушението, без да се е опитал да потисне
връхлетялото го ново чувство. Всеки би могъл да се
контролира, стига да е убеден, че вече е намерил истинския
си партньор в живота. С една дума, изневярата е там,
където някой е провокирал твоята слабост,а ти не си я победил.
- КОЕ СТОИ В ОСНОВАТА НА РЕВНОСТТА?
- Естествено, че егоизмът. Според мен, като изхождам от
филмите и от книгите, а и от това, което виждам около себе си,
обичта е един вид егоизъм. Особено при мъжете е доста
ясно изразено. Е, сигурно има и такива жени. Но, тъй като
мъжът е по-уязвимият, защото се поддава по-лесно на
изкушения, смятам, че той повече подозира жена си в изневяра.
И в повечето случаи демонстрира господарството си.
Третира я като своя собственост, като своя неприкосновена вещ.
В едно такова семейство хармонията е обречена да стигне
до фатален край. Защото всяка жена се стреми към свободата
си, иска да има свой личен живот. Но пък е задължително да
притежава умение сама да контролира емоциите си към хората
и да не злоупотребява с личната си свобода.
- НА КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИРАТ НАШИТЕ ПРИЯТЕЛСКИ
ОТНОШЕНИЯ С ОКОЛНИТЕ? САМО НА ВЗАИМНОТО
УВАЖЕНИЕ ЛИ? ИЛИ Е НУЖНО ДА ПРОБУЖДАМЕ ТЯХНАТА
ОБИЧ ЧРЕЗ ВНУШЕНИЯТА НА СВОЕТО ТВОРЧЕСКО
ВДЪХНОВЕНИЕ, ЧИИТО ПЛОДОВЕ ИМ ПОСВЕЩАВАМЕ
С ЦЯЛАТА ЖАР НА СВОЯТА ПОТРЕБНОСТ ДА ОБИЧАМЕ?
- Отношенията между хората са много сложни. Всеки носи в
себе си вродено желание да обича и да бъде обичан.
Ако човек е, така да се каже, прекалено òбичен, трябва да
дозира нещата, да си създаде мярка на чувствата, за да не
прекрачи допустимата граница между себе си и онзи,
с когото в момента контактува. Може да го заблуди.
Най-добре е, когато в умерени граници изразяваме своето
добро отношение към околните, за да тежим на мястото си.
- НЕ МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ ТВЪРДЕ ЧЕСТО ХОРАТА
ОБЪРКВАТ ПОНЯТИЕТО ЛЮБОВ С ВСЯКАКВИ ДРУГИ
ХУБАВИ ЧУВСТВА ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО СИ?
ЧУВАЛИ СМЕ ИЗРАЗИ ОТ РОДА НА:"ОБИЧАМ ДЕТЕТО СИ
ПОВЕЧЕ ОТ СВОЯ МЪЖ. ТО ЗА МЕН Е ВСИЧКО!
ДРУГОТО НЕ Е ЛЮБОВ..."
ОБИКНОВЕНО ЖЕНИТЕ ПОСТАВЯТ НА НАЙ-ВИСОК
ПИЕДИСТАЛ МАЙЧИНСКОТО ЧУВСТВО. ПРАВИ ЛИ СА?
- Но това са различни неща.
- ЛЮБОВТА ИМА ЛИ РАЗНОВИДНОСТИ? МОЖЕМ ЛИ ДА
КАЖЕМ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ЛЮБОВ КЪМ МЪЖА, ЛЮБОВ
КЪМ ДЕТЕТО, ЛЮБОВ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ?
- Разбира се. То си е пак любов, но, естествено - различна.
Не мога да опиша точно какво представлява любовта.
Според мен, в любовта си към хората трябва да прилагаме
някаква мярка. Към детето си можеш да си всеотдаен, към
съпруга си -също. Това значи, че любовта ти е истинска. Но
към другите хора сме по-различни. Има степенуване на
чувствата. Защото ти не можеш да обичаш еднакво всички.
- НО ДАЛИ ВСЕ ПАК ИМАМЕ ПРАВО ДА НАРИЧАМЕ "ЛЮБОВ"
ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ НАШИ ЧУВСТВА НА СИЛНА ПРИВЪРЗАНОСТ?
- Може би не. Откъде да знам как точно трябва да ги определим -
обич, може би. Или?...
-И АЗ МИСЛЯ ТАКА. ЗАЩОТО ВСЕ ПАК ЛЮБОВТА Е ПЪЛНО
СЛИВАНЕ НА ДВЕ ДУХОВНИ СЪЩНОСТИ, ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ
ДА БЪДАТ ЕДНО ЦЯЛО. В РЕЗУЛТАТ СЕ РАЖДАТ ДЕЦАТА,
ИДВАТ ПЛОДОВЕТЕ НА СЪВМЕСТНОТО ИМ ТВОРЧЕСТВО.
ДОКАТО МАЙЧИНИЯТ ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАРЯД СЕ ДИКТУВА
ОТ ИНСТИНКТА ЗА ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РОДА, КОЕТО СЕ
СРЕЩА ПРИ ВСИЧКИ ЖИВОТНИ. А ПРИ ТЯХ ЛЮБОВ НЯМА!
МАРГИ, СПОРЕД ТЕБ КАКЪВ Е ПОРТРЕТЪТ НА СЪВРЕМЕННОТО
СЕМЕЙСТВО? ДАЛИ ДНЕС, КОГАТО ВЛАСТВАТ МАТЕРИАЛНИТЕ
ЛАМТЕЖИ И БЕДНОСТТА, А КРАСИВИТЕ ЧУВСТВА СА
ПОТИСНАТИ И ЛЕСНО ЗАТЪВАТ В БЛАТОТО НА ОТЧАЯНИЕТО,
ВСЕКИ СКЛЮЧВА БРАК С ИСТИНСКАТА СИ ЛЮБОВ?
И, АКО Е ТАКА, КОЛКО ДЪЛГО ПРОДЪЛЖАВА ДА ГОРИ НЕЙНИЯТ
ПЛАМЪК?
- Много често любовта, която се е породила, за съжаление се
изпарява в реалния живот. Причината е точно въпросният
недоимък. Кавгите в семейството играят важна роля за
изчезването на любовта, при положение, че са с изострен
характер. Получават се грозни сблъсъци и то, за съжаление,
твърде често. Човек се изнервя, заради трудния живот. Става
груб, а съм убедена, че не го иска. Обикновено точно недоимъкът
е причина за сблъсъците. Колкото и прозаично да звучи, човек
трябва да има средства, за да живее нормално, за да обича и да
осигури на децата си дом, пълен с любов.
Липсата на пари определено може да погуби хубавите чувства.
Но съществува и другият момент - в семейство без чак толкова
силна любов, където всички са обезпечени материално,
има разбирателство. Отношенията между двамата
са приятелски, свързват ги децата и хубавите общи преживявания.
Ето в такова семейство, където няма голяма и изгаряща любов с
нейните сътресения, чувствата не се изпаряват лесно.
Спокойствието се отразява и на двамата добре. Бракът им
продължава да си съществува. Просто човек е търсил тих пристан
и си е изградил семейния уют точно по начина, по който
го е искал. Но при положение, че е обезпечен материално, нали?
-КАКВО ДА КАЖЕМ ТОГАВА ЗА БЕДНИТЕ МЛАДИ СЕМЕЙСТВА
В БЪЛГАРИЯ, за които се знае, че в момента никак не са малко?
Не можейки да си позволят лукса да приютят своята любов в едно
такова задушевно кътче, тяхното взаимно привличане е изложено на
риска да бъде пометено от напорите на ежедневните им нервни изблици.
И се питам - имало ли е смисъл да се обвързват с брак?
Още повече, че родителите им все по-трудно могат да им
помагат с рехавите си заплати и оскъдни пенсии.
- То и затова зачестиха случаите, когато много влюбени
живеят заедно, без да се женят. Просто нямат средства, за да
създадат семейство. Колкото и интервюта да съм слушала,
младите все казват, че нямат работа и не могат да живеят по
човешки. Това е много тъжна ситуация. Би трябвало всеки да
се опитва, да търси начин - не знам какъв е той, но сигурно
го има - за да изплува на повърхността, за да успее да се
реализира и да заживее сносно. Защото, след като е добре
материално, той може да си отпусне душата.
- МАРГИ, НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ СЕ ВГЛЕЖДАЛА В ОЧИТЕ
НА ЛЮБОВТА, НАПРИМЕР ОТ ТАКЪВ ЪГЪЛ - ДВАМА
ЖИВЕЯТ БЕЗ БРАК ПРИ СЪВСЕМ СКРОМНИ БИТОВИ
УСЛОВИЯ, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ
ОБИЧАТ, КАТО ВСЕКИ Е УБЕДЕН, ЧЕ Е ОТКРИЛ СЕБЕ СИ
В ЛИЦЕТО НА ЛЮБИМИЯ. ДАВАТ СИ СМЕТКА, ЧЕ
СРЕЩАТА ИМ СИ Е ЖИВ ДЖАКПОТ.
И СЕ СЛУЧВА ЧУДО. ХАРАКТЕРИТЕ ИМ СТАВАТ ВСЕ
ПО- ДОБРИ, ВСЕ ПО-ДОБРОДЕТЕЛНИ. ЗАЕДНО ТВОРЯТ,
СЛЕДВАЙКИ ДАРБИТЕ СИ. НЕ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ НА
МАТЕРИАЛНАТА ОСКЪДИЦА. РАДВАТ СЕ НА ВСИЧКО
КРАСИВО НАОКОЛО И ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ.
АКО, ОБАЧЕ, ИМАХА БРАК, МОЖЕ БИ ЩЯХА ДА СЕ
ЧУВСТВАТ КАТО ВЪРЗАНИ С ВЕРИГА. ИЗВЕСТНО Е,
ЧЕ ПОДПИСЪТ И ХАЛКАТА МАЛКО ИЛИ МНОГО
ОГРАНИЧАВАТ ЛИЧНАТА СВОБОДА. ПРИНУДЕН СИ
ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАШ С ЧОВЕКА ДО ТЕБ.
НЕ ЧЕ ТОВА Е ЧАК ТОЛКОВА ЛОШО, НО СТРАШНОТО Е,
ЧЕ ВИНАГИ ЕДИНИЯТ ОТ ПАРТНЬОРИТЕ В СЕМЕЙСТВОТО
Е ДЕСПОТИЧЕН И ПОТИСКА ДРУГИЯ, КОЙТО Е ДОБЪР И
ОТСТЪПЧИВ. ДОКАЗАНО Е, ЧЕ НЕГАТИВНИТЕ ЧЕРТИ
НА ХАРАКТЕРА МНОГО СКОРОСТНО ИЗБУЯВАТ ИМЕННО
В БРАКА. ТАМ ЗАБРАВЯШ ЗА ЗАДРЪЖКИТЕ, ОТПУСКАШ СЕ,
УБЕДЕН, ЧЕ ТОЗИ ДО ТЕБ ТИ Е В КЪРПА ВЪРЗАН.
И ВСЕ ПО-ЧЕСТО ЗАПОЧВАШ ДА ПОКАЗВАШ ЗЪБИТЕ НА
"ЗВЯРА", КОЙТО ЖИВЕЕ В ТЕБ.
ДОКАТО, АКО ДВАМАТА НЕ СА ЖЕНЕНИ, ВСЕКИ ОТ ТЯХ
СЕ СТРЕМИ ДА ЗАДЪРЖИ ДРУГИЯ, КОЙТО МНОГО ЛЕСНО
МОЖЕ ПО ВРЕМЕ НА СКАНДАЛ ДА СИ ТРЪГНЕ ЗАВИНАГИ.
ЗА ДА НЕ СЕ СТИГНЕ ДО РАЗДЯЛА, ТИ ДРЕСИРАШ СВОЯ
"ЗВЯР" И СЕ УЧИШ НА ТЪРПЕНИЕ, НА ТОЛЕРАНТНОСТ,
НА МЪДРОСТ, С НАДЕЖДАТА, ЧЕ ПАРТНЬОРЪТ ТИ ЩЕ
ЩЕ ТЕ ОЦЕНИ, ЩЕ СЕ КОРЕГИРА И ЩЕ СЕ СТАРАЕ ДА
ПРИЛИЧА НА ТЕБ.
СЛЕДОВАТЕЛНО, ЛЮБОВТА НА ЖИВЕЕЩИТЕ БЕЗ БРАК
ГИ СТИМУЛИРА ДА ИЗВАЙВАТ ХАРАКТЕРИТЕ СИ
НЕПРЕКЪСНАТО, ДА РАСТАТ ДУХОВНО.
С ЕДНА ДУМА, НЕОБВЪРЗАНИТЕ С БРАЧНА
ХАЛКА, НЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ РАЗВОД, НО ВСЕКИ ОТ ТЯХ
СЕ ПРИТЕСНЯВА ОТ НЕЩО ПО-СТРАШНО -
ОТ ВЕРОЯТНОСТТА ПОЛОВИНКАТА МУ ДА СЕ
РАЗОЧАРОВА ОТ НЕРВИТЕ И ЗЛОБАТА МУ ПО ВРЕМЕ
НА СКАНДАЛИ И ДА ГО НАПУСНЕ, ДА ГО ОСТАВИ САМ.
- Има го и този момент. Но може би просто така е прието -
двама души да са свързани с брак. И по този начин...
Не искам да кажа, че по този начин узаконяват своите деца
и своето наследство. Защото всичко това пак може да стане,
независимо дали са минали под венчило, или не... Не знам -
има хора, които...Това е много индивидуално. Някои много
държат да се венчаят. И това е под влияние на тяхното
възпитание, на средата, в която са израснали, на традицията.
А има и хора, които не държат на брака.
- КОЕ СТИМУЛИРА ПОВЕЧЕ ЛЮБОВТА - СЕМЕЙСТВОТО,
ИЛИ БЕЗБРАЧНОТО СЪЖИТЕЛСТВО?
- И двете неща могат да бъдат еднакви в стимула. Зависи
от хората. Можеш да си живееш с някой и, ако той е свестен,
ако се разбираш с него, подписът не е задължителен. По същия
начин можеш да живееш и бракосъчетан. Никаква разлика
няма, освен единствено, че си подписал някаква хартийка.
- ЯСНО. ЗНАЧИ БРАКЪТ НЕ Е НАЙ-НАЛОЖИТЕЛНОТО
НЕЩО. СТИГА ДВАМАТА ДА ИМАТ ОБЩИ СХВАЩАНИЯ
ПО ТОЗИ ВЪПРОС.
- Единственият проблем при брака е, ако решиш, че повече
не можеш да живееш с другия. Това са вече по-трудни неща -
делбата на имоти, споровете около децата и разните други
юридически подробности, които създават безкрайни проблеми
и главоболия. Според мен, много от младите хора искат да си
спестят точно това. Ето я причината, че не се женят.
Но все пак в България безбрачното съжителство още не е масово.
Не знам. Ти познаваш ли много такива двойки?
- МИСЛЯ, ЧЕ ДОСТА ГИ ИМА ВЕЧЕ. ЗАЩОТО МЪЖЕТЕ СЕ
СТРАХУВАТ. НАЛИ ТЕ ТРЯБВА ДА ОГЛАВЯТ СЕМЕЙСТВОТО,
ДА БЪДАТ НЕГОВА МАТЕРИАЛНА ОПОРА? А ДНЕС ПРИ ТАЯ
БЕЗРАБОТИЦА И НЕСИГУРНОСТ...
- Да, точно така е.
- СПОРЕД МЕН, МАРГИ, МЛАДИТЕ ХОРА, ЖИВЕЕЩИ ПОД ОБЩ
ПОКРИВ БЕЗ ОБВЪРЗВАНЕ, НАИСТИНА СЕ СТРЕМЯТ ДА
БЪДАТ ПО-ДОБРИ ЕДИН КЪМ ДРУГ И ДА ИЗБЯГВАТ ОСТРИТЕ
СБЛЪСЪЦИ. ДОКАТО В СЕМЕЙСТВОТО Е ДРУГО. ТАМ ТЕ СЕ
ОТПУСКАТ И ЗАПОЧВАТ ВСЕ ПО-ЗЛОБНО ДА ВОЮВАТ
ПОМЕЖДУ СИ.
- Така си е. Всеки от тях знае, че разтрогването на брака им
е свързано с много, много трудности. И като знае, че партньорът
му няма пръв да предприеме нищо, именно от страх пред
трудностите на развода, той започва да си позволява грубост и
волности. Това е истината. А при двама, които нямат брак,
единият може да скочи и да си тръгне, без това да носи
някакви други последствия. Но при условие, че нямат деца.
Вече с деца е по-сложно.
- ДНЕШНИТЕ СЕМЕЙСТВА ДАЛИ ВЕЧЕ ПО-РЯДКО СИ
ГОСТУВАТ, КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД МАСОВОТО
ОБЕДНЯВАНЕ?
- А, не! Не бих казала. Поне при нас не е така.
- ПРИ ВАС НЕ Е, ЗАЩОТО МОЖЕТЕ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИТЕ.
НО, КАЗВАТ, ЧЕ ТОВА ЯВЛЕНИЕ СТАВА ВСЕ ПО-МАСОВО.
- Е, да. И това е много важно, че можем да си го позволим.
От години, откакто се познаваме с мъжа ми, обичаме приятелите
си и се събираме. Дали ще е при тях, дали при нас, или
някъде ще отидем на заведение, макар понякога само на
по биричка с мезе. Не е необходимо винаги да се правят
големи софри. На човек какво му остава? Той трябва да си
създава и малко радости - да се види с приятели, да обмени
мисли, да разкаже какво му се е случило, да се посмее
на вицове... Много са важни тези контакти. Сверяваме
си часовниците с хората, които обичаме.
- КАКВИ ТЕМИ ВЪЛНУВАТ КОМПАНИИТЕ, С КОИТО
КОНТАКТУВАТЕ ТИ И ТВОЯТ СЪПРУГ?
- Естествено, всичко се върти около семейството. Какво се е
случило, примерно, с децата, или ако хората са бизнесмени,
си говорят за бизнес...После...Най-различни неща ни
вълнуват - филми, изкуство, кой какво е гледал по телевизията.
За политика по-малко говорим. Поне в моето семейство е така.
- ДОБРЕ, А ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА ПРИСЪСТВА ЛИ НА
СОФРАТА? НАПРИМЕР, КОГАТО ВСИЧКИ ВЕЧЕ СА "НА ГРАДУС",
ОСВОБОДЕНИ ОТ ГРИЖИТЕ - ТОГАВА НЕ СИ ЛИ ПОЗВОЛЯВАТ
ПО-ГОЛЯМА ОТКРОВЕНОСТ?
- Не, не, не! Не бих казала, че когато човек се събира с другите,
коментира точно този тип въпроси. Рядко се случва. Ако имаш
някакъв проблем, да рачем семеен, можеш да споделиш с някого
от компанията. Но, общо взето, не бих казала, че се говори
за любовта на маса. Понякога се стига до споделяне, само че
между приятелки. Иначе семейните разговори се въртят
около децата, но не задълбочено.
- МАРГИ, НЕ ЗНАМ ДАЛИ ИМАШ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТОВА,КАК
СА КОНТАКТУВАЛИ СЕМЕЙСТВАТА В МИНАЛОТО.
ДОКАТО БЯХ СЕКРЕТАРКА НА ДОРА ГАБЕ, ТЯ СИ
ПРИПОМНЯШЕ, КАК ТОГАВАШНИТЕ БРАЧНИ ДВОЙКИ
ПРИ СВОИТЕ СБИРКИ СА СЕ УВЛИЧАЛИ ПО ИНТЕЛЕКТУАЛНИ
ИГРИ, СВИРЕЛИ СА НА ПИАНО, ЧЕЛИ СА СТИХОВЕ.
НАЙ-МНОГО ОБИЧАЛИ ДА УЧАСТВАТ В НАПИСВАНЕТО
НА ОБЩО СТИХОТВОРЕНИЕ - ОБИКНОВЕНО ТО Е
ХУМОРИСТИЧНО, С КОЕТО ОСМИВАЛИ РАЗНИ СВОИ
СЪВРЕМЕННИЦИ. НЯКОЙ НАПИСВА ПЪРВАТА СТРОФА,
СЪСЕДЪТ МУ - ВТОРАТА. А ОНЗИ, КОЙТО ПИШЕ
ТРЕТАТА СТРОФА, ИМАЛ ПРАВО ДА ВИДИ САМО
ПРЕДХОДНАТА, ЗА ДА РИМУВА. СЪДЪРЖАНИЕТО
НАД НЕЯ СЕ ЗАКРИВАЛО С ЛИСТ. НАКРАЯ СЕ
ПОЛУЧАВАЛИ ШЕДЬОВРИ, НАСИТЕНИ С ВСЯКАКВИ
ЕМОЦИИ. НА ТАКИВА СБИРКИ СА ПРИСЪСТВАЛИ
ЯВОРОВ И ЛОРА, ДОРА ГАБЕ И БОЯН ПЕНЕВ,
МИХАИЛ КРЕМЕН И НЕГОВАТА ДОРА и пр.
НЕ МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ НА ДНЕШНИТЕ СЕМЕЙНИ
КОМПАНИИ ИМ ЛИПСВА ТОЧНО ТВОРЧЕСКИЯТ
МОМЕНТ? КАТО ЧЕ ЛИ ЗАПОЧНАХМЕ ДА ЗАЛИТАМЕ
ПОВЕЧЕ КЪМ ОНОВА, КОЕТО НИ ДАВА ТЕЛЕВИЗИЯТА:
СПОРТ, ПОЛИТИКА И БИЗНЕС. ТИ НА КАКВО МНЕНИЕ СИ?
- Ами то става така, без да го искаш. Става дума за
информацията, която идва до теб целодневно. Забързан
по задачи, ти я получаваш пътьом. Не е нужно да седнеш
да четеш книги. Понякога, правейки нещо друго, я слушаш
и гледаш на екрана. Съвсем естествено е, да споделиш
с приятелската компания вечерта тази първична информация.
При такива гостувания се раждат и много неща.
- КАКВО ПО-ТОЧНО?
- По някой път се появяват интересни идеи - и творчески,
и какви ли не...
- СЛУЧВАЛО ЛИ СЕ Е ДА ЗАПЕЕШ СПОНТАННО СРЕД
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ?
- Имало е такива моменти, разбира се. Дори не само аз,
а и останалите запяват - на традиционни празници, на
рождени дни. Например, скоро чествахме 60-годишнината
на нашия кум. Той беше поканил един оркестър, защото
също е музикант. И стана толкова приятна вечер! Всички
пяхме. Имаше импровизации. Танцувахме. Това беше в
един клуб, затворен за други посетители. На подобни срещи
се получава истинско разтоварване и зареждане
с творчески потенциал. Нещо такова се случва и като сме
били на планина. Човек взима едно питие, което
му отпушва душата. И тогава се пее така, че и
дърветата запяват с тебе... Моят сват, например
/големият син на М.Хранова е женен- бел.е моя/,
толкова много се вдъхнови един път, че му се чудех,
откъде извади тоя репертоар - всичките там стари градски,
не знам си какви още. То бяха песни и песни...По едно време
все тая мисъл ми се въртеше: "Откъде ли ги знае толкова?".
Имах чувството, че той накара и природата да изпита
удоволствие. А пък всъщност е бизнесмен. Има ги...
има ги такива върховни моменти, когато човек за броени
часове си смъква от плещите какви ли не товари.
Но има и такива дни, когато се налага да вземеш
генерални решения. Точно нашите емоционални контакти
понякога са в състояние, след като са те заредили с нещо
положително, да ти дадат просветление по даден проблем.
Затова, според мен, приятелските събирания с хора,
които обичаш, са много ценно нещо.
- ДОБРЕ ЛИ Е И ДЕЦАТА ДА УЧАСТВАТ
В ТАКИВА ВЕЧЕРИ?
- Да. Ако са по-големи, защо не? Те биха научили доста.
Биха възприели със своите сърца темите от живота,
които вълнуват големите.Не знам дали трябва да
изразяват някакво отношение, но поне ще си правят
изводи. А ако са достатъчно големи, биха могли
да споделят и своето мнение. Защо не?
- ОЩЕ НЕЩО. ДА РЕЧЕМ, ИМАМЕ ДВЕ СЕМЕЙСТВА,
ПРИ КОИТО ОТСЪСТВА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ И
ВСИЧКО СИ ВЪРВИ СТАНДАРТНО, ПО ИНЕРЦИЯ.
МЕЖДУ НЯКОЙ ОТ ТЯХ И ПАРТНЬОР ОТ
ПРИЯТЕЛСКАТА ДВОЙКА ПЛАМВА СКРИТ ОГЪН
- ЧЕСТО СРЕЩАНА КАРТИНА, НАЛИ?
ДВАМАТА РАЗБИРАТ, ЧЕ СА ОТКРИЛИ
ДЪЛГООЧАКВАНАТА ЛЮБОВ. ТОВА ДОКАЗВА, ЧЕ
ПОНЯКОГА СЕМЕЙСТВОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ
СЕРИОЗНА ПРЕЧКА ЗА ЛЮБОВТА МЕЖДУ ДВЕ
СРОДНИ ДУШИ, КОИТО НАЙ-НАКРАЯ СА СЕ ОТКРИЛИ.
В ПОДОБНА СИТУАЦИЯ КАК БИ МОГЛО ДА СЕ ПОСТЪПИ?
- Ами как да се постъпи?... Ако пренебрегнатият съпруг...
Както казах, мъжът има малко собственически подход
към жената. Затова той трудно би реагирал благородно
и едва ли ще освободи с лека ръка онази, с която е свикнал
да бъде. Едва ли просто така ще я преотстъпи на приятеля си.
Може би има и такива хора, но според мен са голяма рядкост.
Обикновено се намесва егоизмът. И, за съжаление, започва
едно безумно изпитание на характери и нерви, като нерядко
се стига и до трагичен край. Не знам. Много драматизъм
се развихря в две такива семейства - с хиляди проблеми,
с раздяла. Ако влюбените не са се излъгали в чувствата си,
все пак успяват да се съберат. Но се питам, дали наистина
щастието им ще бъде безоблачно? Сложно е. Дори за
коментиране е сложно.
- НЕ Е ЛИ СЕМЕЙСТВОТО ПРЕГРАДА ПО ПЪТЯ КЪМ
ЛЮБОВТА?
- Ами то не е само семейството. И много други неща
се явяват като пречка за любовта. Там е работата, че
обикновено в едно семейство единият обича повече от
другия. А когато се чувстваш неоценен, пренебрегван,
точно тогава си готов да търсиш щастието другаде.
Човек, ще не ще, започва да си мисли, че истинската му
любов живее някъде другаде, извън семейството,
на което толкова много е разчитал. Изоставеният партньор
пък се озлобява и заинатява - не иска да пусне своята
довчерашна "половинка" на свобода.
- МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ С ПОМОЩТА НА
ГОЛЯМОТО ТВОРЧЕСТВО, КОЕТО ПОМАГА ЗА ХАРМОНИЗИРАНЕ
НА ЧУВСТВАТА, НА МЪДРОСТТА И ХАРАКТЕРИТЕ
И ДО КОЕТО ТИ ОТДАВНА СИ ДОСТИГНАЛА, СЕ
ОТКЛЮЧВА СПЯЩАТА В ДУШАТА ЛЮБОВ? НО НЯМА
ЛИ ТУК И ЕДНА ОПАСНОСТ? - ПРЕДСТАВИ СИ, ЧЕ
ДВАМА СА СЕ ОЖЕНИЛИ ПО ПОГРЕШКА.
СЛУШАЙКИ ПЕСНИТЕ ЗА ИСТИНСКИТЕ ЛЮБОВНИ
ТРЕПЕТИ, КОПНЕЖЪТ НА ЕДИНИЯ СЕ ЗАСИЛВА
И ТОЙ ЧЕСТО ЗАПОЧВА ДА ИЗПАДА В ТЪЖНИ
НОСТАЛГИЧНИ НАСТРОЕНИЯ.
С ЕДНА ДУМА - ПЕРФЕКТНАТА ПЕСЕН ОТВАРЯ
ДУХОВНИТЕ ОЧИ НА ХОРАТА, ТЕ ВИЖДАТ КОЛКО
ЧУЖД ИМ Е ПАРТНЬОРЪТ И МНОГО ТРАГИЧНО
ИЗЖИВЯВАТ САМОТАТА СИ В СЕМЕЙСТВОТО.
КАК ДА СЕ ПОСТЪПИ В ТАКИВА СЛУЧАИ?
- Това е доста индивидуално. Не мога да излекувам тъгите
на всички с магическа пръчка. Нека хубавите песни
да ги има, а пък другото...Нали все пак даваме вяра в любовта?
- СТИГНАХМЕ ДО ТАМ, ЧЕ СМЕ СЕ ПОДГОТВИЛИ
ДА ПОБЕДИМ ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ ЧРЕЗ ОГЪНЯ,
НАРЕЧЕН ДУХОВНО ТВОРЧЕСТВО И ЧРЕЗ НЕГОВАТА
СВЕТЛИНА, НАРЕЧЕНА ЛЮБОВ...
- Надявам се. Това е пътят.
Целта е да влезем в сърцата на хората и с лъчите си
да стопяваме натрупания лед там.
- И МОЖЕ БИ ТОГАВА ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ
СЕМЕЙСТВАТА, КЪДЕТО ЛЮБОВТА ЩЕ БЪДЕ СИЛНА И
НЕПОБЕДИМА. А МАТЕРИАЛНОТО НЯМА ДА Я ЗАДУШАВА СЪС
СВОИТЕ ПЛЕВЕЛИ - ИЗКУШЕНИЯТА...
- Естествено е, че основата в един брак
е любовта. Когато двама са съвсем млади и се обичат,
те си мислят, че морето е до колене, без да обръщат
внимание на материалното. За тях всичко е достижимо.
Впоследствие вече животът ги притиска с несгоди и
всякакви неудачи, с безпаричие. И идват нервните изблици,
идват разочарованията от партньора.
- ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА, МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ КОГАТО ДВАМА
СА СЕ ОТКРИЛИ И СА ДОСТИГНАЛИ ДО ДУХОВНА
ХАРМОНИЯ, ПРИ КОЯТО СЕ РАЗГРЪЩАТ ТВОРЧЕСКИТЕ
ИМ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В МОЩЕН
МАГНИТ, КОЙТО ПРИВЛИЧА МАТЕРИАЛНИТЕ УСПЕХИ?
ТОЕСТ ПАРИТЕ ИДВАТ, АКО СА СЛЕДСТВИЕ НА ЛЮБОВТА,
А НЕ КОГАТО СА ЦЕЛ НА ЖИВОТА НИ. ТАМ, КЪДЕТО
Е ДОШЛО МОЩНОТИО ДУХОВНОТО ПРИВЛИЧАНЕ,
ТАМ ИДВА И МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОДЕНСТВИЕ.
-Би трябвало да е така, щом в семейството
е настъпила обща хармония. Но пък материалните
успехи не могат да се предвидят. Никак не е сигурно,
дали наистина ще дойдат. Защото на тях им влияят
всякакви странични фактори. Разбира се, ако са налице
и хармонията, и материалните постижения, това ще бъде
най-добрият вариант. Идеалният случай е точно този -
любовта да привлече с магнетизма си материалните
ценности. Само че преди това е нужно да са били
преодоляни трудностите.
- ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ,
СИМВОЛ НА ЗЛОТО, ЧРЕЗ СТУДОНОСНИТЕ ХОРА
НАНАСЯ ОПАСНИ УДАРИ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА СЕ
ЗАПЪТИЛИ КЪМ ВИСШИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ В ЛЮБОВТА.
ЗАВИСТТА НА ВСЯКА ЕЛЕМЕНТАРНА ДУШИЦА ПОСТАВЯ
КАПАНИ, ПЛЕТЕ ПАЯЖИНИ, РАЗМАХВА МЕЧА НА
ИНТРИГИТЕ, САМО И САМО ДА УБИЕ КРАСИВИЯ
ПЛАМЪК В ОЧИТЕ НА ДВАМА, КОИТО ЩАСТЛИВО
СА СЕ СРЕЩНАЛИ. НАЛАГА СЕ ЛЮБОВТА
НА ДУХОВНИТЕ СЪЩЕСТВА ДА ПРЕОДОЛЯВА БЕЗКРАЙНИ
ПРЕПЯТСТВИЯ И ТРЪНЛИВИ ПЪТИЩА, ДОКАТО СТИГНЕ
ДО ПТИЧИЯ ПОЛЕТ НА СВОЯТА СВОБОДА.
- Ами, за съжаление, такъв е животът - трънлив.
Наистина всичко се стреми да задуши любовта, но тя все пак
не се оставя да бъде унищожена. В крайна сметка при
по-силните сред нас тя тържествува!
- И ДВОРЕЦЪТ НА ЛЕДЕНАТА ЦАРКИНЯ ЩЕ РУХНЕ, НАЛИ?
- Така мисля. Обречен е да рухне.
- БЛАГОДАРЯ, МАРГИ!
ЗА ФИНАЛ, В УНИСОН С ТЕМАТА НА НАШИЯ РАЗГОВОР,
СЪМ ПРИГОТВИЛА ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ.
НАПИСАЛА СЪМ ГО В ДЕНЯ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА -
8.09.1993г. И Е ПОСВЕТЕНО НА ЛЮБЯЩАТА ЖЕНА.
-----------ОЛТАРЪТ Я ПОЗНА-------------
КЪМ ПРАГА НА НАЧАЛОТО ПРИСТЪПИ
ЖЕНАТА В БЯЛО - ЗВЕЗДНАТА ЖЕНА.
СРЕД ТИШИНАТА СЕ ПОНЕСЕ ТРЪПКА,
КРИСТАЛ ПРОБУДЕН НЕЖНО ЗАЗВЪНЯ.
СТОЕШЕ ТАМ - ПРОЗРАЧНА И ЕФИРНА...
ВЕЛИК МОМЕНТ - ОЛТАРЪТ Я ПОЗНА!
И ШЕПОТ Я ПОСРЕЩНА С ДЪХ НА СМЍРНА.
КРИЛА РАЗТВОРИ БЯЛАТА ЖЕНА.
САМАТА БЛАГОСТ, В УТРО ПРЕРОДЕНА,
СТОПИ ЛЕДА, НАРЕЧЕН САТАНА.
И СВЕТЛИНАТА ПАДНА НА КОЛЕНЕ
В НОЗЕТЕ НА ВСЕВЕЧНАТА ЖЕНА!
РАЗГОВОРЪТ С МАРГИ ХРАНОВА ПРОВЕДЕ МАРИ ХИГЕЛС.
22.02.2001 г.
