954. ПРОСТОРЪТ Е ТВОЙ! /7.11.2006/

НА ТЕБ !
----

Не съм се излъгала - ти си орел,
от вятър божествен посоката взел.
А погледът ясен в далечни пространства е взрян.
Светът е стъписан пред твоята мощ
и гузно се свива характерът лош,
подобно на пудел, уплашил се от великан.
Развихряй се смело! Просторът е твой!
Земята скрежù от духовен застой.
НЕДЕЙ ДА ТЪГУВАШ за страсти, които пълзят.
Орловият полет е царствен, велик!
Той буди възхùта и радостен вик!
Отключва в душите копнежи по звездния свят.
Така съм щастлива, ЛЮБОВ, че летиш,
тт дребните мисли откъснат  почти...
А аз прощъпулно размахвам след тебе крилца.
С хипноза ме тласкаш към синята вис,
където животът е бисерно чист,
където посрещаш тайфуните с устрем сърцат.
Дошъл е моментът да порим с гърди
небето, което звездите роди.
Дали ще достигна до твоя божествен размах?
Родена да следвам огряния път,
калявах се в битки с морал тесногръд
и станах ОРЛИЦА! А някога нищо не бях!

7.11.2006, 6ч.15мин.