Мили мои приятели от Фейсбук...
Когато вчера сутринта, в ден ВЕЛИКА СЪБОТА, Борис ми каза: "Готова ли си за път?...Тръгваме към баба Василка...", щях да литна от щастие. Много обичам такива приятни сюрпризи, с каквито той ден след ден огрява душата ми...И така - тръгнахме окрилени...София ни изпрати с едно мрачно небе, с една тягостна атмосфера. А вече след като минахме Вакарел, просто небето коренно се промени - белите облаци бяха приказно красиви на фона на блесналата синева. Много снимки им направих, докато колата препускаше по магистралата.
Опиянена бях от радостното очакване на тази важна среща с една истинска светица в моите очи, почти столетница...Знаех, че водата, която ще си налеем от благословената чешма в нейния двор, там, където някога е имало попска круша, ще отключи на много високо ниво духовната сила и на Борис, и моята. Знам и друго, че ще дойде време, когато двамата с него ще правим невиждани и нечувани чудотворни добрини на хората - сега все още се подготвяме за това благословено бъдеще и освен в този момент, никога друг път не съм го споменавала пред когото и да било, дори и пред него самия.
Интересното е, че отворихме покритата с ръжда дворна врата на тази уникална женица ТОЧНО В 13ч.10мин. - времето, посочено от напътстващите я светци, когато водата в нейния параклис била най-лековита. Това съвпадение беше случайно, но всъщност, случайности няма...Борис отиде да напълни двете тубички и две-три шишета в параклисчето с многото икони...Нямаше никакви хора при чешмата с трите чучура, където дъщерята на баба Василка - ГРОЗДАНКА обясняваше на всеки новопристигнал за целебната сила на водата и т.н. Тук ще вметна, че имах леля по бащина линия, която се казваше Грозданка - лека ѝ пръст! А, както вече отбелязах по-рано, леля ми по майчина линия се нарича Василка.
Аз веднага отидох в стаичката на възрастната жена, заради която пропътувахме на един дъх цели 220 км. Вътре имаше едно семейство от гр.Елена /жената била лечителка/, което вече си тръгваше, но любезно ги помолих да останат. И те с радост се съгласиха. После разбрах защо жената така спечели сърцето ми още от пръв поглед - тя просто помагала на болните, давайки им изцерение. А аз много обичам подобни хора, на чието лице е изписано, че не са алчни и че имат благородно отношение към страдалците.
Разговаряхме с баба Василка за много неща. Представих ѝ се коя съм, като съвсем накратко поразказах нещичко за лечебните си способности - лечителката от Елена пожела да цитирам някой от случаите ми на излекувани с чудотворство. Разказах съвсем в сбит вариант за оживялата саката ръка на онази германка от Франкфуркт, ръка, добила съвсем нормален вид след един мой сеанс /вече съм го споделила с вас/... Баба Василка, докато слушаше унесено, цялата светеше. Попитах я да не би да е преживяла скоро инсулт, защото думите ѝ много не се разбираха. Оказа се, че е така - преди две-три седмици получила лек удар...
Още в първия момент на срещата ни, след като влязох в стаята, целунах двете ѝ малки ръце и седнах плътно до нея - интуитивно го реших, нещо ме подтикна. Още не знаех за инсулта ѝ. Лявата ми ръка сама се настани на гърба ѝ, а после на кръста, докато си говорехме. И точно тогава я попитах за инсулта. В това време другата ми ръка пък държеше дясното ѝ коляно...Нашата мила баба толкова живна, толкова беше щастлива, че взе да говори за тримата светии, за своите сънища, които идвали всяка нощ.Например през нощта преди нашата среща сънувала Света Богородица - имала образа на една от Богородиците над леглото ѝ...Била с бяла дреха и като дошла, вдигнала тялото на баба Василка високо, а то взело, че полетяло...Представяте ли си какъв сън ѝ е бил изпратен в нощта преди да се срещнем двете - аз, Мария и тя - Василка? Нали помните съня ѝ с белия гълъб, от чиято човка се сипел златен прашец, който изписвал :ВАСИЛКА!...ИСТИНА!
/истина=70=Мария/ ...Всичко това говори, че имаме обща карма, чиято мощна светлина съм дошла , за да отключа чрез моя сеанс.
Докато загрявах телцетоо ѝ, баба Василка толкова се радваше - точно като едно погалено с обич дете. Каза, че вече ѝ олеква на кръста, който преди малко много я болял и бил стегнат... Изведнъж още по-вдъхновено се разприказва - личеше, че ѝ иде отвътре. А лицето ѝ - цялото озарено. По това време в стаичката беше дошъл и Борис - тя поиска да седне на столчето до нея. Разцелуваха се и той седна, хванал ръката ѝ...Поговорихме си тримата. По едно време тя, както държеше до гърдите си иконата със Света Богородица, която ѝ подарихме, ме погледна и каза, как СВЕТЦИТЕ В МОМЕНТА Ѝ ГОВОРЕЛИ, ЧЕ СЪМ ИЗПРАТЕНА ПРИ НЕЯ ОТ ГОРЕ...После ме посочи на Борис, като ме гледаше с обич: "ТЯ Е ИЗБРАНА".../не довърши, остави израза с многоточие/. И още много слънчеви приказки се изливаха от душата ѝ за мен...В един момент се замисли дълбоко, после изведнъж ме погледна и кимна по посока мъжа на моя живот: "ТОЙ Е ПОСОЧЕН ДА ТЕ СЪПЪТСТВА".../вижте колко интелигентно се изказва, какви думи употребява. Първо заговорва на диалект, а после изведнъж започва да реди съвсем съвременни фрази. След като каза това за Борис, допълни, гледайки ме в очите: "ТИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИШ..." Пак завърши с многоточие.
Направихме си снимки и я попитах: ТИ ЗАПОМНИ ЛИ КОЯ СЪМ, КАК СЕ КАЗВАМ?...
Баба Василка ме погледна в очите на педя разстояние от лицето ми и като ме галеше, с много благост в гласа, с насълзени очи и унесено прошепна:
- ТИ СИ МАРИЯ...ОТ СОФИЯ...ТЕБ ТЕ ИЗПРАТИХА...
Обеща ми да държи иконата винаги до себе си тия дни, за да ѝ загрявам болните места от разстояние...Разбрахме се, че пак ще се видим и се разделихме...Тръгнахме си, а душата ми ликуваше от щастие. Сега разбрах защо трябваше час по-скоро да дойдем при нея - за да донесем радост и надежда в обичното ѝ сърчице...Като небесни пратеници.
---
ПП
През февруари 2013г. с Борис се разделихме, но си останахме приятели. Просто реших да стоя на дистанция от живота му. Бях усетила, че той не е моята сродна душа, не е онзи мъж-рицар, когото очаквам от години и с когото в даден момент ще се срещнем, за да правим най-невероятните чудеса от голям мащаб, важни за хиляди хора на тая планета. И се сещам за изречените с унесен тон думи на баба Василка, докато бе загледана в очите ми:
- ТИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИШ...Това ще рече, че тя е знаела
как ще се отдалеча от Борис и ще продължа пътя си без него, за да стигна
до моя Тим Скайлер, на когото съм посветила стотици стихове с много
копнеж и всеотдайно огнено чувство...
