СРЕЩА С ЕВРОКОМИСАР КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА НА ДЕВЕТИ МАЙ.
Да ви разкажа как точно се стигна до снимката ми с жената, която като бял гълъб, понесъл маслинената клонка на своето миролюбие и желание да помага на страдащите, някога излетя от България, за да ни накара днес да се гордеем, че сме българи също като нея...
Вчера, в ДЕНЯ НА ЕВРОПА, си бях подготвила един календар с нейна снимка за автограф. Когато тя завърши словото си в Аулата на университета, както и разговора си с журналистите отвън, се озова точно пред мен - отдалечаваше се встрани от протегнатите ръце с диктофони, докато президентът все още отговаряше на журналистическите въпроси. Не можех да повярвам на очите си - имах невероятната възможност да я заговоря. Леко я докоснах по рамото, тя се обърна, погледна ме питащо и тихо казах, че съм Мари Хигелс от Фейсбук. А тя ми подаде ръка с блеснало от усмивка лице:
- О, Мари Хигелс!...Разбира се, разбира се...Много добре ви помня...Впечатлена съм от Вашите изказвания...емоционални и... и т.н.
Стана ми горещо от милите думи, от тази спонтанна радост...Помолих я за автограф и тутакси получих. Помолих я да се снимаме двете /вече бях включила фотоапарата си/ - тя каза: "Но, разбира се" и едно момче до нас веднага се отзова - щракна ни...Едва овладях желанието си да я разцелувам. Вместо това, благодарейки, с почит се отдалечих и изтичах развълнува но извън университета...Няма нужда да споменавам, че бях на седмото небе, нали?
Знам защо сте ме запомнили, г-жо Еврокомисар - мен, която се стреми скромно и незабележимо да работи за измъчената ни родина, публикувайки горещите си мнения и препоръки във Фейсбук по всякакви теми, свързани с отчаянието и с радостите на хората, живеещи в България днес. Направило Ви е впечатления онова, което говоря, защото посланията ми са чужди на черногледството и винаги са заредени със същия мощен позитивизъм, който излъчвате Вие самата. Имам силна интуиция, която ми внушава точно и безпогрешно, че черните облаци, скупчили се над главите и в душите на българите, в крайна сметка ще се разпокъсат, ще бъдат отвяни от ветровете на доброто и над нашата улица също ще блесне слънце. Просто е нужно време... По-духовните от българите го разбират и са въоръжени с търпение, следват мъдростта на своя извисен дух. Но техният оптимизъм е все още чужд на мнозинството. Колкото повече хубави дела виждат българите, сътворени от правителството на Бойко Борисов, толкова повече се засилва тяхната вяра в позитивната развръзка на тази ужасна криза. Колкото повече се срещат и разговарят с Вас, г-жо Георгиева, толкова по-ведри са мислите им за бъдещето. Защото имате дарбата да сеете златните семена на оптимизма с широк замах...
Освен, че облаците тук ще се разбягат панически само след една година, знам и още нещо - че, напук на някои недобронамерени песимистични прогнози напоследък, ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ няма да се разпадне, а ще излезе с доблест от кризата и ще бъде още по-силен!
На срещата в х-л "Радисън" вчера между Вас и нас - приятелите Ви от Фейсбук, отново се усети силата на прочутия оптимизъм, който струи от всяка фибра на Вашето слово. Вярваме Ви, благодарение на практическите добрини, които правите за бедстващите хора по света, независимо дали те са от държавите на Евро-съюза или са от Сомалия, Хаити, Чили, региона Югоизточна Азия, Мианмар и пр.
Позитивизмът Ви извира от всяка Ваша дума, от мислите , от примерите, които ни давате, за да се учим да откриваме изход от всяка трудна ситуация в живота, притиснал ни с какви ли не катаклизми - и природни, и психологически, и материални...Имате силата и дарбата да премахвате с лекота обезсърчението, впримчило хората, които инстиктивно търсят закрилата на Вашия дух. Затова се стремят към усмихнатия Ви поздрав, към ведростта, с която ги насърчавате да не се отчайват, към майчинското Ви умение да напътствате стъпките им без да вдигате назидателно пръст.
Има такива хора, които са създадени глобално да въздействат върху катаклизмите, които атакуват човешката душа. Има такива хора с психика на спасители, които излъчват озарени мисли, а думите им са построени върху твърда логика, защото цитират реални факти от своята будеща възхищение дейност. Има такива хора, създадени да се раздават в името на доброто и на страдащите...Дали ще подадеш ръка на давещия се в мътните води на отчаянието, дали ще стоплиш със слънчеви думи измръзналия, дали ще нахраниш с надежди гладния за вяра песимист, то е едно и също нещо, което се нарича спасение.
Днес ми проблясна нещо много простичко, но то подреди оптимистичните ми мисли и всичко дойде на точното си място. Премиерът Бойко Борисов е впрегнал своите усилия, за да извади чрез практически дела България от блатото на разрухата, на отчаянието и мизерията, а Вие, г-жо Георгиева чрез силата на словото си изграждате малко по малко ОПТИМИЗМА ни, вярата ни в едно жадувано бъдеще, където духовното начало ще има водещо място.
Както вчера се спомена в х-л "Радисън", България не случайно се отбелязва в световните статистики като една крайно изостанала, затънала в бедност, тъжна страна. Нашата малка държавица, която носи в себе си голям дух и воля, стигна до страшен срив във всичките си области, стигна до разруха, точно като след трус от 11-та степен по Рихтер, ТРУС, засегнал не само материалния ни живот, но и по-страшно - духовния статус на българите. И след тази разруха у нас живеят ценни съкровища - ГЕНИАЛНИ ОТКРИВАТЕЛИ, както в областта на революционните технически новости, които могат да възродят икономиката ни доста бързо, така и откриватели на ЛЕКАРСТВА за лекуване на РАК и на други опасни болести, лекарства, които могат да помогнат на нашето отчаяно, умиращо от болести и безпаричие население, лекарства, които могат да внесат големи пари в държавната хазна /един такъв БЪЛГАРИН-откривател на вълшебен лек срещу рак живее в Австрия, но от години му се пречи умишлено и никой не желае да му патентова откритието/.
Нужно е да се подаде ръка на тези хора с гениални идеи, които имат практически доказана ефективност, а не да се прогонват, за да продават в чужбина своя труд, който би могъл да възроди, да спаси България като с магическа пръчица. Техните открития ще тласнат и света към развитие в правилната посока, ще го извадят от кризата. Всеизвестно е, че бюрократичната машина в нашата страна пречи на новаторите по всякакъв начин, а би могло да им се помогне, за да извлече държавата богати дивиденти от гениалните им идеи, много от които си имат вече и патенти, но няма кой да финансира практическото производство на тези гениални открития.
Целта е да помогнем на страната ни час по-скоро да стъпи на краката си, да помогнем на правителството да се справи със спасителните си акции, да помогнем на хората да повярват в силата на позитивната мисъл, да повярват в протегнатата за помощ десница. Защото златните зърна на оптимизма могат да се засеят с много любов и с горещи очаквания, но от студа на реалността, който затрупва със снежни преспи човешките надежди, лесно може да измръзнат скъпоценните посеви в душите на българите...Само чрез практически дела, придружени с очевидна грижовност и със слънчева вяра можем да отгледаме в градините на България златната ябълка и да я опазим от ЛАМЯТА...Златната ябълка, която мъдреците са нарекли ЛЮБОВ, ИЗЛЪЧВАЩА ОПТИМИЗЪМ.
10.05.2012, четвъртък.
-------
КРАСИМИРА Н., моя приятелка от Фейсбук сподели мнение:
"Браво, Мари! Чудесно си го написала, чак тръпки ме побиха!Оптимизмът ти е заразителен, а дар-словото ти ненадмината! Мисля, че хората вече опознаха нашата г-жа Кристалина Георгиева и мисията ѝ за България! Всички я харесват, независимо от партийната принадлежност и убежденията си. Тя е олицетворение на великия български дух - онзи, който е помагал на нацията ни да оцелее във всички времена, катаклизми и несгоди! Ето, това е истински българин, в случая жена, която със своите добродетели, ненадминат интелект и висока ценностна система, не остана безразлична към съдбата на родината си и се отзова на помощ в най-критичния момент! А фактът, че беше поканена от това правителство и лично от г-н Бойко Борисов, показва само едно - България най-после случи на правилните хора! Историята ще го потвърди и всички ще го разберат!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар