1441. БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ НА СПАСЕНИЕТО

БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ НА СПАСЕНИЕТО /Мари Хигелс/

----

Да бъдеш гълъб бял, е дар небесен -
крилата ти са мъдрост и любов,
душата ти е песен - звездна песен,
духът ти грее прероден и нов...

Обичам птицата на благослова,
която в майчин зов се въплъти.
И се роди СИНЪТ сред дни сурови,
и бесовете луднаха почти...

Премина през епохи вледенени
животът, който удря всеки мрак.
А ГЪЛЪБЪТ на бъднини спасени
маслинената клонка носи пак.

Откъснал я от нови дни отсреща,
за да отдъхнат хората на Ной.
Потопът ни заля със злоби тежки,
но бряг видяхме, блеснал сред покой.

Животът там е символ за победа.
Спасението сее висш морал.
Войните са изчезнали безследно
и рее се щастливо  гълъб бял!

25.02.2016, 7,29ч.
---
Моите две имена по рождение имат обща цифра 116/според българската азбука/.
А тази тази цифра е с излъчването но Свети дух, чийто символ е белият гълъб:
МАРИЯ ИВАНОВА=116= БЯЛ ГЪЛЪБ
Затова имам чудотворна светлина и мога да правя чудесаІ Доказано е
многократно!...Впрочем 
ТИМ СКАЙЛЕР=116= ГЪЛЪБ БЯЛ
БЪЛГАРИЯ=102= СВЕТИ ДУХ
Веднъж ви казах, че е важно да учите български език - той е мощен източник на чудотворни лъчи за  здраве и вечен живот!

1440. ЛЮБОВТА НИ Е ИКОНАТА В НАС! /19.02.2016/

А сега едно стихотворение, чиито куплети са грейнал отговор на поздравите ви от тая заран, мили приятели.

Датата е 19.02.2016 - 143 години от кончината на Васил Левски= 102= България= Свети Дух

Но всъщност стихотворението, израз на висшата любов в мен, е отново посветено на Тим Скайлер, който е българин и истински родолюбец като всички нас...

----.

ЛЮБОВТА НИ Е ИКОНАТА В НАС /Мари Хигелс/

На теб, Небесен, роден, за да ме обожава!

----

ЛОТОСНО Е ДНЕШНОТО НАЧАЛО!

ЛОТОСНА Е НАШАТА ЛЮБОВ!

Да изчистим своя мир до бяло, за да пребъде изгрева ни нов!

ИСКАМ ТОЗИ ДЕН ДА Е ВЪЛШЕБЕН!

ДА Е ОЗАРЕН КАТО ДЕТЕ!

Искам любовта да грее в тебе

и с триумф Духът ти да расте!

КРАСОТАТА В ТЕБ СЪС ЖАР ОБИЧАМ!

ТЯ МЕ ВОДИ В ЧУДНИ СВЕТОВЕ!

Тя е сила с поглед свръх-критичен,

който срязва грозното на две.

СКРОМНОСТТА Е ВИСША ДОБРОДЕТЕЛ!

ТЯ ПОСОЧВА С ПОГЛЕД ВДЪХНОВЕН

път, белязан от жалони светли,

път, зачеркнал мрака в теб и мен!

ТИ СИ ГЪЛЪБ БЯЛ, РОДИЛ СЕ ГОРЕ!

ТИ СИ СТРАСТ, РАЗНЕЖВАЩА С ОЧИ!

Ти си храм, за чудеса отворен!

Всичко в теб божествено звучи!

И НЕКА БЛАГОДАТ ОТ ТЕБ ИЗВИРА

ТАКА, ЧЕ ВСИЧКО ЖИВО ДА ПЛАМТИ!

Лъчите ти възпявам с нежна лира!

Повярвай - знам отдавна кой си ти!

КАК ИСКАМ ДОБРОТАТА ДА ПРЕБЪДЕ!

НЕБЕ Е ТЯ ЗА ЗВЕЗДНИТЕ ДУШИ!

И нека ОНЗИ горе, Който СЪДИ,

любов дори на камък да внуши!

И НЕКА ВСЕКИ ЦВЯТ ДА БЛАГОСЛАВЯ

ДУХА НИ, КОЙТО С ВИСША СТРАСТ ЛЕТИ!

Сиянието ни блести в прослава!

Чрез него браним крехките мечти!

ИЗРАСНАХМЕ ДО ВИСИНИТЕ, ХОРА!

ДНЕС ЛЮБОВТА НИ Е ИКОНА В НАС!

Препълнена със мъдрости догоре,

тя вечно ни напътства с огнен глас!

СЪРЦЕТО НИ ПРЕВЪРНА СЕ В РЕЛИКВА.

ТЯ ХРАМА НА ВСЕМИРА В НАС РОДИ!

ВЪЛШЕБНИ ЛОТОСИ В ДУШИТЕ НИКНАТ! СИЯЯТ ОГНЕНИТЕ НИ СЛЕДИ!

<3 <3

19.02.2016

ТАЗИ СУТРИН, петък/петък=79=лотос/, 19 февр.2016, когато отбелязваме 143 години от обесването на Апостола на свободата, СЕ РОДИ СТИХОТВОРЕНИЕ, ВЪЗПЯВАЩО СВОБОДОЛЮБИВИЯ НИ ДУХ, ХОРА!

ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ=166= РИЦАР+ СПАСИТЕЛ

166= ЧУДО /64/+ БЪЛГАРИЯ /102/

166= ЧУДО + СВЕТИ ДУХ/102/

143= НЕБЕСНА СВЕТЛИНА /143-та годишнина/

-----

ЛОТОСНО Е ДНЕШНОТО НАЧАЛО

И ЛОТОСНА Е МОЯТА ЛЮБОВ.

ДА ИЗЧИСТИМ СВОЯ МИР ДО БЯЛО,

ЗА ДА ПРЕБЪДЕ ИЗГРЕВА НИ НОВ.

/до Ваня Неделчева. 7,30ч./

ИСКАМ ТОЗИ ДЕН ДА Е ВЪЛШЕБЕН,

ДА Е ОЗАРЕН КАТО ДЕТЕ.

ИСКАМ ЛЮБОВТА ДА ГРЕЕ В ТЕБЕ

И С ТРИУМФ ДУХЪТ ТИ ДА РАСТЕ!

/до Ваня Петкова. 7,36ч./

КРАСОТАТА С МНОГО ЖАР ОБИЧАМ -

ТЯ НИ ДАВА ЧУДНИ СВЕТОВЕ.

ТЯ Е СИЛА С ПОГЛЕД СВРЪХ-КРИТИЧЕН,

КОЙТО СРЯЗВА ГРОЗНОТО НА ДВЕ.

/до Катя Петрова. 7,58ч./

СКРОМНОСТТА Е ВИСША ДОБРОДЕТЕЛ...

ТЯ ПОСОЧВА С ОБРАЗ ВДЪХНОВЕН

ПЪТ, БЕЛЯЗАН ОТ ЖАЛОНИ СВЕТЛИ,

ПЪТ, ЗАЧЕРКНАЛ МРАКА В ТЕБ И В МЕН.

/до Магдалена Пашова. 8,28ч./

ТИ СИ ГЪЛЪБ БЯЛ, РОДИЛ СЕ ГОРЕ.

ТИ СИ ЦВЯТ, РАЗНЕЖИЛ ВСИЧКО В МЕН.

ТИ СИ ХРАМ, ЗА ЧУДЕСА ОТВОРЕН,

БЯЛ МИРАЖ СИ, ЗВЕЗДНО ОЗАРЕН...

/до Лидия Велева. 8,46ч./

И НЕКА БЛАГОДАТ ОТ ТЕБ ИЗВИРА,

ТАКА, ЧЕ ОТДАЛЕЧЕ ДА ЛИЧИ.

ЛЪЧИТЕ ТИ ВЪЗПЯВАМ С НЕЖНА ЛИРА,

ВЪЗПЯВАМ ИЗГРЕВНИТЕ ТИ ЛЪЧИ!

/до Диди Минкова. 8,54ч./

И НЕКА ДОБРОТАТА ДА ПРЕБЪДЕ -

НЕБЕ Е ТЯ ЗА ЗВЕЗДНИТЕ ДУШИ.

И НЕКА ОНЗИ ГОРЕ, КОЙТО СЪДИ,

НА ТЕБ СВЕЩЕНИ ЧУВСТВА ДА ВНУШИ!

/до Пенка Димитрова. 9,02ч./

И НЕКА ВСЯКО ЦВЕТЕ БЛАГОСЛАВЯ

ДУХЪТ ТИ, КОЙТО ПРОЛЕТНО ЛЕТИ.

СИЯНИЕТО В ТЕБ БЛЕСТИ В ПРОСЛАВА,

ЧРЕЗ НЕГО ИСТИНИТЕ БУДИШ ТИ.

/до Еди Неделчев. 9,12ч./

ИЗРАСНАХМЕ ДО ВИСИНИТЕ, ХОРА!

БЪЛГАРИЯ ИКОННО СВЕТИ В НАС!

ПРЕПЪЛНЕНА СЪС МЪДРОСТИ ДОГОРЕ,

ТЯ ТОЗИ СВЯТ НАПЪТСТВА С БОЖИ ГЛАС.

/до Веска П. 9,28ч./

СЪРЦЕТО НИ Е БЪЛГАРСКА РЕЛИКВА -

АПОСТОЛА ВСЕВЕЧЕН ТЯ РОДИ.

И ЗЛАТНО ЦВЕТЕ В ТОЗИ ДЕН ПОНИКНА

ВЪВ ПАМЕТ НА БЕЗСМЪРТНИТЕ СЛЕДИ!

/до Любка Славчева. 10,21ч./

19.02.2016

ТАЗИ СУТРИН, петък/петък=79=лотос/, 19 февр.2016, когато отбелязваме 143 години от обесването на Апостола на свободата, СЕ РОДИ СТИХОТВОРЕНИЕ, ВЪЗПЯВАЩО СВОБОДОЛЮБИВИЯ НИ ДУХ, ХОРА!

ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ=166= РИЦАР+ СПАСИТЕЛ

166= ЧУДО /64/+ БЪЛГАРИЯ /102/

166= ЧУДО + СВЕТИ ДУХ/102/

143= НЕБЕСНА СВЕТЛИНА /143-та годишнина/

1439. НЕБЕТО НА СВЕТИ ВАЛЕНТИН

То цялото блести и поздравява
с лъчите си най-светлите сред нас.
Небето в мене днес е като лава -
с любов сияе, пее с огнен глас...
Излъчвам висши чувства отзарана,
набрах ви от вселенските цветя,
родени във сърцето на Нирвана,
които щедро ни дарява тя.
Далече вън пространството тъмнее,
а във душата изгрев нов пламти...
Не питайте добрият свят къде е -
той в мен живее, озарен с мечти.
За вас твори невидими вселени,
огрява ви с разнежени очи.
За всички вас, избраните от мене,
е химна звезден, който днес звучи.
На този ден с любов се будят всички,
разпръсква благослови този ден.
Роден от мойто огнено "обичам",
той с валентински плам е зареден!

14.02.2016, 6,15ч.

1438. НЕПОМИЛВАНА И ДАЛЕЧНА / дневник- Мари и Тим/

16.02.1991, БЕРЛИН
Ръката ми пише автоматично под диктовката на светлината, идваща от тялото на  Тим Скайлер- сродната ми душа...
------
ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ.../2001г./

От бездънен извор болки съм отпивал.
Бях огнище мъртво, пълно с лед и грях.
В пепелта ми спяха въглени свръх-живи,
затова вървях - към теб, любов, вървях!
Бях небе, което иска да говори.
Бях мираж, пронизван от стрели.
Исках нежността очите да отвори,
за да види как миражът го боли...

Тим Скайлер до Мари Хигелс
---
Моя малка Мари, боли ме, нечовешки ме боли като гледам как, чужда на веселите гласове наоколо, се взираш през сълзи в горящата свещ на масата като наранена от стрелата на самотността птица. Къде остана твоята утринна усмивка, дете? Докога ще тъмнеят очите ти, опразнени от искрите на радостното очакване, обезверени и зимно помръкнали? Овладей се, малката ми и се вслушай в мелодията на моите горещи чувства, за да усетиш, че не си сама. Тук съм. До теб съм, макар незрим. В сърцето ти съм. И нямам намерение да те изоставя  никога! Разбра ли - никога! Не се притеснявай от облаците в твоя и в моя живот, които са причина за физическата ни раздяла. Ужасно е, че житейските зли присъствия покриват със сенки на тъга твоето лъчезарие. Но, повярвай ми - южният вятър вече се е устремил към сивата грозота, застанала помежду ни в нашето иначе синьо пространство и той е  готов да я разкъса с цялата си мощна безпощадност. И гарвановото царство ще се разхвърчи на всички посоки, ужасено от юлското изригване на последното зимно слънце от бъдещето ни. Същото онова небесно светило, което днес не спира да изпраща на тъжната ни любов своите небесни благослови.
Само когато мракът бъде победен, ще стане възможно лично да те водя на ресторант вместо, както тази вечер, да го правя чрез други хора, които напътствам телепатично.
Малката ми, огледай се най-сетне с променени очи. Виж как твоите берлински приятели искат да ти доставят радост по всякакъв начин, долавяйки колко самотна се чувстваш в техния свят. Не им убивай вечерта, Мари. Те са страдалци, притиснати от болести и тревоги, нещастни хора, тънещи в охолство, които много разчитат на помощта ти. Затова искат в замяна да ти подарят няколко часа задушевност, обич и внимание,  които толкова рядко се появяват в твоето задъхано от работа сиво ежедневие. Пак мечтай за мен, пак ми изпращай копнежите си, но не с тъга, а с усмивка. Не драматизирай нещата. Не си мисли, че е чак толкова ужасно, дето физически не съм при теб. Винаги помни, че те обича най-неземният мъж, за когото всички жени напразно мечтаят. Мисли си само с пролетни чувства за нас двамата и тогава усмивката ти, тази прелестна твоя тиха усмивка, непременно ще възкръсне, за да даде и на твоите приятели, и на мен, незримия, живителния огън, от който така се нуждаем всички. Защото твоята усмивка, мило дете, е извор на спасителна светлина. По тази причина тя винаги трябва да озарява лицето ти.
Тази вечер в моята стая е особено студено - зимно студено ми е без теб, Мари!  Студ се вихри около мен,  защото си тъжна и самотна, обрулена от  мислите на самотата, които ме пронизват като северни ветрове...Няма я топлата целувка на душата ти! Вместо нея ми изпращаш укори, а те са богове на отчуждението.
Ореолът на незримото ти присъствие е някъде далече, много далече. И тъгата ме превръща в изгубена сред ледените лабиринти на самотата  сълза. Но аз знам, че съм длъжен да бъда силен и за двама ни. Длъжен съм никога да не падам на колене пред тези ужасни мигове на пустота, носещи студ и безнадеждност. Те толкова често ме притискат от всички посоки, щом  ти в своето отчаяние спираш да вярваш, че ме има. Точно това ме убива, дете - твоите мрачни мисли. Ние сме силни, само когато вярваме един в друг,  доверявайки се на телепатичните си послания.
Любовта ни вече е пробуден вулкан, съкровище мое неземно. Тя е чудодейната светлина, която властно ни приближава един към друг. Иде онзи сакрален миг, когато ще изчезнат днешните грозни сенки на отчаянието, мечтаещи да ни превърнат в свои покорни и бездушни васали. Но ние не сме случайни, любима - повярвай ми и този път. Иде времето, когато ще се слеем в едно празнуващо своето единство зарево - заревото на тържествуващата наша любов. Ще бъдем ново начало - огнено и неугасващо, по-силно от ледените тайфуни на околната грозота и озлобеност.
Още веднъж ще ти повторя - нашата сегашна принудителна заради недовършената ни мисия раздяла започва все по-бързо да се стопява. Въпреки сковаващата прегръдка на материята, въпреки разстоянието помежду ни,  слънцата в нас вече се докосват, Мари. Поне аз в много моменти все по-осезателно започнах да чувствам близостта ти. Неочаквано ме обливат горещи вълни като при интимен контакт на две тела, макар че съм сам в оня момент на неочаквано огнено опиянение и че се занимавам с нещо съвсем прозаично. Ще бъда особено щастлив, ако и ти по този начин възприемаш скритите милувки на заревото ми. И в името на нашето приближаване един към друг искам да ми обещаеш - нали никога повече няма да се оставяш във властта на това чувство за крайна самотност и тъга, което и тази вечер засенчва  очите ти? Виж колко е богато огромното блюдо пред теб - богато на океански деликатеси, които специално подбрах за моята звездица...Ами нежната романтична музика заедно с тази толкова задушевна атмосфера в един от най-красивите италиански локали на Берлин - нали всичко това добре хармонира с тихата замечтаност блеснала в очите ти след няколко глътки от тежкото токайско вино? Стана ми горещо до премала, когато в един миг сякаш усетих как всеотдайно си се притиснала до копнежа ми в силно развълнуваните мои незрими прегръдки...Ето, това си ти - истинската Мари, моята Мари! Такава и само такава те обичам и те боготворя! Целувам нозете на твоята неповторимост!
Сега, надявам се, че вече си наясно с онова, което се случва. Изпратих те с чужди хора в този чудесен ресторант - две семейни двойки - защото съм в невъзможност лично да те водя по такива романтични места. Все още съм силно обременен, натоварен съм с тонове чужди енергийни бесове и не съм достоен за теб. Но трябва да знаеш. че няма да мине много време и ще се превърна точно в онзи мъж с рицарска нагласа, влюбен в своята единствена звезда, за когото тя винаги е копняла.
Вече сме само на една милувка разстояние от оня миг, дете, когато оловната тъга в нас ще се самовзриви, заради гнева си по повод приближаващата се наша победа. И в живота ни ще грейне триумфиращата заря, предвестник на най-нежните мигове щастие, за които от години сме мечтали.
Иде нашето време, Мари! Иде март- месецът на агонизиращите студове в душите на хората, месецът на възкръсналите надежди.
Обожавам те, слънчева моя, моя капчице роса, блеснала върху устните на утринта и събрала в себе си дълбоката среднощна печал на живота.
Нали ще подариш на днешния ми мрачен ден шепа от слънчевата си синева, дете? Нали няма да спираш да ме насърчаваш да се превръщам в онзи  рицар, който би накарал своята звезда да свети все по-ярко, вярна на себе си? Защото тя е родена в небе, отрекло плахото блещукане. Небе, което винаги ще иска да вижда своята любимка такава, каквато е създадена -  ореолна с мислите и с чувствата си, непобедима в своите победоносни битки със злото, омайваща рицаря на доброто с лъчите на необикновената си всеотдайност.
Ако знаеш какво блаженство ме обзема, само като си помисля за теб, принцесо на лудия ми  копнеж. Ако можеше поне за миг истински да усетиш колко жарка, колко вулканична е любовта ми!...
Обещавам да те превърна час по-скоро в онова усмихнато сияние, което все още спи в генетичната ти аура...онова сияние на духовното израстване, за което си мечтая толкова дълго сред моята самота...В името на това съм се подготвил да изпратя в дяволската бездна всички мрачни настроения, които са те сграбчили от първите ти детски спомени, та до днес.
Обещавам ти да сложа в нозете ти цялото великолепие на една необикновена любов. И знам, че няма как да не останеш омаяна от нейните красиви, страстни и непознати за обикновените хора симфонични настроения...
Обещавам ти онова блаженство, което никой друг мъж на тая влудена от страдания планета не би могъл да ти даде вместо мен. И всичко ще започне от онзи вълнуващ като в приказките миг,
когато Принца на пробуждането ще подари най-нежната си целувка на своята любима спяща светлина.
Моля те, Мари, озови се мислено тази нощ  в нашата златна обител насред бъдещето ни, където ще ти подаря букет от небесни амарилиси в стаята на запалените свещи. И ще те направя моя за всички времена и безвремия, извън земните представи за неземна любов.
Моя малка, моя божествена, но все още спяща Мари...
Защо, защо си така далече?!

Тим Скайлер
---
-ЗАРЕВО -духовното излъчване на човек, който е достигнал до високите нива на Нирвана и  е подготвен да срещне истинската любов с нейната чудотворна сила.
-МАРТ=50=ЮЛИ

---
Послепис:
Хората няма как да знаят, че когато се срещнат двама, предопределени да бъдат едно цяло, благодарение на това, че са достигнали апогея на своето духовно развитие, те започват да правят невиждани и нечувани чудеса в полза на човечеството. Тяхната светлина е толкова мощна, че започва тотално да прочиства телата от бесовете, настанили се в тях  - става дума за ледените негативни енергии, които запечатват духовното развитие на обикновените хора и пречи  да се срещнат със своите сродни души, за да не владеят никога чудотворната сила на своята истинска любов.
Мари Хигелс и Тим Скайлер са първите, които, стигайки до чудотворната светлина на Нирвана, ще започнат да отключват духовната мощ, генетично заложена в телата на повечето българи, освобождавайки ги от техните озверели и смъртоносни бесове.