16.02.1991, БЕРЛИН
Ръката ми пише автоматично под диктовката на светлината, идваща от тялото на Тим Скайлер- сродната ми душа...
------
ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ.../2001г./
От бездънен извор болки съм отпивал.
Бях огнище мъртво, пълно с лед и грях.
В пепелта ми спяха въглени свръх-живи,
затова вървях - към теб, любов, вървях!
Бях небе, което иска да говори.
Бях мираж, пронизван от стрели.
Исках нежността очите да отвори,
за да види как миражът го боли...
Тим Скайлер до Мари Хигелс
---
Моя малка Мари, боли ме, нечовешки ме боли като гледам как, чужда на веселите гласове наоколо, се взираш през сълзи в горящата свещ на масата като наранена от стрелата на самотността птица. Къде остана твоята утринна усмивка, дете? Докога ще тъмнеят очите ти, опразнени от искрите на радостното очакване, обезверени и зимно помръкнали? Овладей се, малката ми и се вслушай в мелодията на моите горещи чувства, за да усетиш, че не си сама. Тук съм. До теб съм, макар незрим. В сърцето ти съм. И нямам намерение да те изоставя никога! Разбра ли - никога! Не се притеснявай от облаците в твоя и в моя живот, които са причина за физическата ни раздяла. Ужасно е, че житейските зли присъствия покриват със сенки на тъга твоето лъчезарие. Но, повярвай ми - южният вятър вече се е устремил към сивата грозота, застанала помежду ни в нашето иначе синьо пространство и той е готов да я разкъса с цялата си мощна безпощадност. И гарвановото царство ще се разхвърчи на всички посоки, ужасено от юлското изригване на последното зимно слънце от бъдещето ни. Същото онова небесно светило, което днес не спира да изпраща на тъжната ни любов своите небесни благослови.
Само когато мракът бъде победен, ще стане възможно лично да те водя на ресторант вместо, както тази вечер, да го правя чрез други хора, които напътствам телепатично.
Малката ми, огледай се най-сетне с променени очи. Виж как твоите берлински приятели искат да ти доставят радост по всякакъв начин, долавяйки колко самотна се чувстваш в техния свят. Не им убивай вечерта, Мари. Те са страдалци, притиснати от болести и тревоги, нещастни хора, тънещи в охолство, които много разчитат на помощта ти. Затова искат в замяна да ти подарят няколко часа задушевност, обич и внимание, които толкова рядко се появяват в твоето задъхано от работа сиво ежедневие. Пак мечтай за мен, пак ми изпращай копнежите си, но не с тъга, а с усмивка. Не драматизирай нещата. Не си мисли, че е чак толкова ужасно, дето физически не съм при теб. Винаги помни, че те обича най-неземният мъж, за когото всички жени напразно мечтаят. Мисли си само с пролетни чувства за нас двамата и тогава усмивката ти, тази прелестна твоя тиха усмивка, непременно ще възкръсне, за да даде и на твоите приятели, и на мен, незримия, живителния огън, от който така се нуждаем всички. Защото твоята усмивка, мило дете, е извор на спасителна светлина. По тази причина тя винаги трябва да озарява лицето ти.
Тази вечер в моята стая е особено студено - зимно студено ми е без теб, Мари! Студ се вихри около мен, защото си тъжна и самотна, обрулена от мислите на самотата, които ме пронизват като северни ветрове...Няма я топлата целувка на душата ти! Вместо нея ми изпращаш укори, а те са богове на отчуждението.
Ореолът на незримото ти присъствие е някъде далече, много далече. И тъгата ме превръща в изгубена сред ледените лабиринти на самотата сълза. Но аз знам, че съм длъжен да бъда силен и за двама ни. Длъжен съм никога да не падам на колене пред тези ужасни мигове на пустота, носещи студ и безнадеждност. Те толкова често ме притискат от всички посоки, щом ти в своето отчаяние спираш да вярваш, че ме има. Точно това ме убива, дете - твоите мрачни мисли. Ние сме силни, само когато вярваме един в друг, доверявайки се на телепатичните си послания.
Любовта ни вече е пробуден вулкан, съкровище мое неземно. Тя е чудодейната светлина, която властно ни приближава един към друг. Иде онзи сакрален миг, когато ще изчезнат днешните грозни сенки на отчаянието, мечтаещи да ни превърнат в свои покорни и бездушни васали. Но ние не сме случайни, любима - повярвай ми и този път. Иде времето, когато ще се слеем в едно празнуващо своето единство зарево - заревото на тържествуващата наша любов. Ще бъдем ново начало - огнено и неугасващо, по-силно от ледените тайфуни на околната грозота и озлобеност.
Още веднъж ще ти повторя - нашата сегашна принудителна заради недовършената ни мисия раздяла започва все по-бързо да се стопява. Въпреки сковаващата прегръдка на материята, въпреки разстоянието помежду ни, слънцата в нас вече се докосват, Мари. Поне аз в много моменти все по-осезателно започнах да чувствам близостта ти. Неочаквано ме обливат горещи вълни като при интимен контакт на две тела, макар че съм сам в оня момент на неочаквано огнено опиянение и че се занимавам с нещо съвсем прозаично. Ще бъда особено щастлив, ако и ти по този начин възприемаш скритите милувки на заревото ми. И в името на нашето приближаване един към друг искам да ми обещаеш - нали никога повече няма да се оставяш във властта на това чувство за крайна самотност и тъга, което и тази вечер засенчва очите ти? Виж колко е богато огромното блюдо пред теб - богато на океански деликатеси, които специално подбрах за моята звездица...Ами нежната романтична музика заедно с тази толкова задушевна атмосфера в един от най-красивите италиански локали на Берлин - нали всичко това добре хармонира с тихата замечтаност блеснала в очите ти след няколко глътки от тежкото токайско вино? Стана ми горещо до премала, когато в един миг сякаш усетих как всеотдайно си се притиснала до копнежа ми в силно развълнуваните мои незрими прегръдки...Ето, това си ти - истинската Мари, моята Мари! Такава и само такава те обичам и те боготворя! Целувам нозете на твоята неповторимост!
Сега, надявам се, че вече си наясно с онова, което се случва. Изпратих те с чужди хора в този чудесен ресторант - две семейни двойки - защото съм в невъзможност лично да те водя по такива романтични места. Все още съм силно обременен, натоварен съм с тонове чужди енергийни бесове и не съм достоен за теб. Но трябва да знаеш. че няма да мине много време и ще се превърна точно в онзи мъж с рицарска нагласа, влюбен в своята единствена звезда, за когото тя винаги е копняла.
Вече сме само на една милувка разстояние от оня миг, дете, когато оловната тъга в нас ще се самовзриви, заради гнева си по повод приближаващата се наша победа. И в живота ни ще грейне триумфиращата заря, предвестник на най-нежните мигове щастие, за които от години сме мечтали.
Иде нашето време, Мари! Иде март- месецът на агонизиращите студове в душите на хората, месецът на възкръсналите надежди.
Обожавам те, слънчева моя, моя капчице роса, блеснала върху устните на утринта и събрала в себе си дълбоката среднощна печал на живота.
Нали ще подариш на днешния ми мрачен ден шепа от слънчевата си синева, дете? Нали няма да спираш да ме насърчаваш да се превръщам в онзи рицар, който би накарал своята звезда да свети все по-ярко, вярна на себе си? Защото тя е родена в небе, отрекло плахото блещукане. Небе, което винаги ще иска да вижда своята любимка такава, каквато е създадена - ореолна с мислите и с чувствата си, непобедима в своите победоносни битки със злото, омайваща рицаря на доброто с лъчите на необикновената си всеотдайност.
Ако знаеш какво блаженство ме обзема, само като си помисля за теб, принцесо на лудия ми копнеж. Ако можеше поне за миг истински да усетиш колко жарка, колко вулканична е любовта ми!...
Обещавам да те превърна час по-скоро в онова усмихнато сияние, което все още спи в генетичната ти аура...онова сияние на духовното израстване, за което си мечтая толкова дълго сред моята самота...В името на това съм се подготвил да изпратя в дяволската бездна всички мрачни настроения, които са те сграбчили от първите ти детски спомени, та до днес.
Обещавам ти да сложа в нозете ти цялото великолепие на една необикновена любов. И знам, че няма как да не останеш омаяна от нейните красиви, страстни и непознати за обикновените хора симфонични настроения...
Обещавам ти онова блаженство, което никой друг мъж на тая влудена от страдания планета не би могъл да ти даде вместо мен. И всичко ще започне от онзи вълнуващ като в приказките миг,
когато Принца на пробуждането ще подари най-нежната си целувка на своята любима спяща светлина.
Моля те, Мари, озови се мислено тази нощ в нашата златна обител насред бъдещето ни, където ще ти подаря букет от небесни амарилиси в стаята на запалените свещи. И ще те направя моя за всички времена и безвремия, извън земните представи за неземна любов.
Моя малка, моя божествена, но все още спяща Мари...
Защо, защо си така далече?!
Тим Скайлер
---
-ЗАРЕВО -духовното излъчване на човек, който е достигнал до високите нива на Нирвана и е подготвен да срещне истинската любов с нейната чудотворна сила.
-МАРТ=50=ЮЛИ
---
Послепис:
Хората няма как да знаят, че когато се срещнат двама, предопределени да бъдат едно цяло, благодарение на това, че са достигнали апогея на своето духовно развитие, те започват да правят невиждани и нечувани чудеса в полза на човечеството. Тяхната светлина е толкова мощна, че започва тотално да прочиства телата от бесовете, настанили се в тях - става дума за ледените негативни енергии, които запечатват духовното развитие на обикновените хора и пречи да се срещнат със своите сродни души, за да не владеят никога чудотворната сила на своята истинска любов.
Мари Хигелс и Тим Скайлер са първите, които, стигайки до чудотворната светлина на Нирвана, ще започнат да отключват духовната мощ, генетично заложена в телата на повечето българи, освобождавайки ги от техните озверели и смъртоносни бесове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар