Щом изгревът в душите се усмихне,
пробуждат се сиянията скрити...
Любов неземна, ти ли бродиш тихо,
на щастието грейнала с лъчите?
Днес ще зачеркнем злобата стоглава,
ще бъдем с настроение крилато.
Днес синевата радост ще раздава,
за да сме извори на благодати.
Смехът ни дава здраве засияло...
Не е ли той спасителят на дните?
Усмивката ни е вълшебство бяло,
което ражда мигове честити!
Да сме добри, усмихнати и нови! -
Това ни шепне майката Вселена.
Добрите хора пръскат благослови,
усмивките им с чудо са дарени.
1.04.2016, 7,07ч.
Във жълти чашки чака ни кафето
на масичка с красиви слънчогледи...
В оранжево приятелството свети,
с любов се буди изгревът пореден...
И всичко в мен е свише озарено,
с неземна нежност гледам синевата,
която сякаш пада на колене
пред утринта със ласката й свята...
Обичам да усещам, че ви има
и че цъфтите с чудотворна сила.
Вън чуруликат птичките интимно,
зората с поглед ги погалва мило...
Днес всичко в мен ви благославя,
прекрасни мои феи ранобудни.
Богатства не желая, нито слава,
щом имам вас, деца на звездно чудо!
6,53ч., 31 март, 2016.
И пак съм с вас...И пак е утрин бяла.
Копнежно розовее хоризонтът...
Нали, любов, отдавна си разбрала,
че твойта истина е в зала тронна?
Нали разбра - доброто в нас израсна,
достигайки на мъдростта предела.
Очаквахме те - пламенна, прекрасна,
от Афродита красотата взела.
Очите ти родиха свят вълшебен,
а твойта страст е в синевата нежна.
За теб,любов, сме правили молебен,
затуй се сляхме с твоята безбрежност.
Сега си тук, разцъфнала в душите,
внушаваш ни, че сме богоизбрани.
Сплотяваш ни чрез силата си скрита,
докосвайки ни със вълшебни длани.
За теб във храма пеят херувими
и просълзено гали те всемира.
Животът ни повярва, че те има
и да те брани рицарски, не спира!
20.03.2016, 7ч.
Афродита - богинята на любовта и красотата.
КАФЕТО ГОРЕЩО Е ЗВЕЗДНО НАЧАЛО -
РАЗСЪНВАТ СЕ ОБИЧ И НЕЖНОСТ...
И УТРОТО ГРЕЙВА - СРЕД СТАЯТА СПРЯЛО,
ПОДНАСЯ МИ ЧУВСТВА БЕЗБРЕЖНИ...
ДЕНЯТ ОБЕЩАВА НАЙ-ЩЕДЪР ДА БЪДЕ...
ОЧАКВАХ ГО ТОЛКОВА ВРЕМЕ!...
И ГРЕЯ С ЛЮБОВ... И ЧУДО ОТВЪДНО
ПРОБУЖДА В МЕН ВИХЪР НЕЗЕМЕН.
НА ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ СТО ГОДИНИ СЕ МОЛИХ,
ДА БЪДА СЪС УСТРЕМ НЕЧУВАН...
В СЪРЦЕТО МИ, РАЖДАЛО ДНИ ОРЕОЛНИ,
ДНЕС ГЕЙЗЕРНА РАДОСТ ЛИКУВА.
ВСЕЛЕНСКИЯТ ДУХ ВЪЛШЕБСТВА РАЗДАВА
И СПУСКАТ СЕ ДНИ ОЗАРЕНИ!
ОТ ДНЕСКА НАТАТЪК НЕБЕСНА ПРОСЛАВА
ЩЕ БЛИКА ОТ НАШИТЕ ГЕНИ.
И ЕТО, ВАЛЯТ НАД СВЕТА БЛАГОСЛОВИ,
В НОЗЕТЕ НИ ГЪРЧИ СЕ МРАКЪТ...
ДНЕС ХРАМЪТ Е БЛЕСНАЛ ОТ ОБИЧ СИНОВНА -
ЩАСТЛИВО ОГРЯНА, ЗАПЛАКАХ...
11.03.2016, 11,33ч.
----
Първият куплет го написах в 8ч.51мин.
Миражът ми смигна...
погали зората...
Нали не ревнуваш от него?
Миражът от Сигма
с лъчи чудновати
е алфа, но ти си омега!
Кой мълком посочи
небесната лира?
На трудности кой ме ориса?
След битки безсрочни
с тъги и секири,
превърнах в титан кипариса...
Над пропаст от мисли
светът потрепери,
погален от блеснала святост...
Днес храмът пречистен
е извор на перли
за хората звездно крилати!
20.10.1992г., 9,28ч.
---
СИГМА е планетата, свързана с чудотворните лъчи на божествената любов...
АЛФА И ОМЕГА са първата и последната буква от гръцката азбука
КИПАРИС=81= ЛЮБОВТА
КИПАРИСА=82= СВЕТЛИНА
Кипарисът е символ за човешкия дух. Преди да бъде разпънат на Кръста, Христос се усамотил през нощта,за да остане сам с Бог в Гетсиманската градина, която е имала гора от вековни кипариси и маслинови дървета.
